Животът на Веско е една от най-вдъхновяващите истории, които някога ще прочетеш – от НМУ „Любомир Пипков“, през алтернативните джем-сешъни на „Кравай“, до разпродадени концерти по целия свят. И – да, Веско Кунчев си е чист българин.
Защо не го знаеш? Питай останалите медии. Ние ще питаме самия него.
В момента Веселин Валентинов Кунчев е на турне с испанската супергрупа, с която има записани пет студийни албума. Отбил се е до София за кратко, след което се завръща в Мадрид, за да продължи по маршрута по повод 20 години от дебюта на Amparanoia на сцена. „Тук нямам мобилен телефон“, извинява се, докато уговаряме фотосесията за следващата седмица. Но си държи на думата – дори подранява за срещата ни и маха усмихнато, облечен в тишърт на „приятелската“ Mano Negra.
Малко по-рано звуците, излезли от виолата на същия този човек, са накарали десетки хиляди да танцуват и да пеят като за последно.
Представяме ти най-известния български музикант… за когото никога не си чувал
Годината е 2005-а.
БСП печели юнските парламентарни избори, националният отбор все още се възстановява от крушението в Португалия, а до влизането в ЕС (да се чете – до активния туризъм из континента) остава година, че и отгоре. Нещо повече – Гришо, Кобрата, Лудогорец и Крис от „Евровизия“ по това време или не съществуват, или въобще не са стимулите за отвъртане на патриотичния клапан, за каквито масовката ги приема в момента.
Понеже българският народ не може да функционира без някаква ударна и горда общонародна кауза, той я открива в наградите на ВВС за световна (разбирай – етно) музика, където сред номинираните попада Ибряма. Новинарските емисии, малкото на брой медийни сайтове и вестниците вкупом призовават населението да влиза в страницата на конкурса, за да гласува – и в крайна сметка, за изненада дори на самия кларинетист, той взема наградата на публиката. В официалната категория „Европа“ обаче, въпреки откъслечните конспиративни коментари за „музикална мафия“ и прочие, Папазов отстъпва на Amparanoia – изключително популярна в испаноезичния свят група, чието звучене Billboard нарича „културно потпури“, и която малко по-рано завладява пазара с албума Rebeldía Con Alegría.
Тогава никой представител на българската преса не си прави труда да установи факта, че отличителната в творчеството на Amparanoia виола (която експертите от AllMusic наричат „важна радостно-тъжна подправка от Балканите“) всъщност кърви и се смее в ръцете на чист българин – Веско Кунчев, син на дългогодишния музикант от Софийската филхармония Валентин Кунчев. Млад мултиинструменталист, завършил НМУ „Любомир Пипков“, преди да отпраши към Мадрид в сивото начало на 90-те. Също – титулярен член на една от най-продаваните испански групи, Ñu, както и гост в различни проекти, в това число на световноизвестни звезди като Macaco.
ESQUIRE: Не ти ли е тъжно, че хората в България не те спират за автографи?
ВЕСКО КУНЧЕВ: Не, не. Естествено, че е готино да ти кажат: „Браво!“, да получиш някакво признание… Но това със славата не го разбирам, пък и не се боря за него. Музиката ми е професия, върша си я съвестно – и толкова. Не ме разпознават? Няма проблем!
Facebook
Twitter
RSS