Колко секси е Емилия Кларк?

Толкова, че я определихме за най-възбуждащата жива жена на планетата!

11 декември 2017

Преди години, когато следвах за магистър, работех в дюкян за сладолед в Оксфорд, наречен George & Davis'. Учениците от Teddies – едно от частните школа наблизо – постоянно идваха да си пазаруват. Една от тях бе Емилия Кларк. Днес тя е на 28, една от звездите на Игра на тронове; майка не само на дракони, но и на Джон Конър в последния Терминатор. И НАЙ-СЕКСАПИЛНАТА ЖИВА ЖЕНА според Esquire. Неделя на обед. По програма трябва да водя децата си в Леголенд. Вместо това обаче ще интервюирам Емилия. Таксито ми спира пред къща в Хампстед - вътрешен лондонски квартал, навремето предпочитан от литературните и академичните среди. Днес само банкери, юристи и филмови звезди могат да си позволят да живеят тук, затова и често се случва да чуеш типичния американски акцент на улицата. Къщата на Емилия е част от красива джорджиянска „тераса“ (секция от цяла редица къщи) – с големи ливади отпред, с красиви пастелни стени и огромни прозорци, през които спокойно можеш да влизаш и излизаш. През улицата се намира Хампстед Хийт – осем хиляди акра хълмове, живи плетове и рурални картинки в сърцето на английската столица.

Приветлива и свирепа. Малка сестричка и убийца. Филмова звезда и съседско момиче.

Колко секси е Емилия Кларк?

Времето е типично за класическия английски летен ден. През цялата предишна нощ е валял дъжд; по-късно вечерта пак ще вали, но по обед елементите са сключили хладно примирие, а небето дори се старае да просветне. Емилия излиза от къщата, за да ме посрещне – звънецът не работи, а тя извинително ми дава напътствия, докато опитвам да се справя с градинската порта. Облечена е в тъмни джинси, каубойски ботуши и мек кашмирен пуловер с терапевтичен цвят. „Извинявай, ако крещя“, казва. „Просто до късно снощи бях на концерт на Metallica.”

Оказва се, че членовете на Metallica са диви фенове на Игра на тронове, затова и са уредили някои от актьорите с билети. Когато си Емилия Кларк, такива неща ти се случват постоянно. Миналия месец прекарва на турне в Корея в компанията на Арнолд Шварценегер, за да промотира новия Терминатор. Следващата седмица ще приеме наградата за Жена на годината на GQ. А днес ще трябва да прекара с леко поувехнал тексасец на средна възраст, когото никога не е срещала. Той трябва да я заведе в Кристъл Палас за мероприятие, наречено Игра на телефони – куиз на базата на Игра на тронове, организирано от Thinking Bob - интернет компания, специализирана в социалните мрежи. Идеята е да помогне на хората, които искат да се сприятелят с непознати в нова среда.

Доколкото мога да преценя, Емилия няма нужда от нови приятели. Освен всичко друго се и притеснява да не я разпознаят и обградят – затова и отива предрешена. Аз би трябвало да осигуря камуфлажа й. Нищо чудно да се наложи да го играя и телохранител.

Онова, което англичаните правят, когато са притеснени, е чаша чай. Затова и Емилия ми предлага чаша чай.

Всичко свързано с нея прави впечатление на доста по-сериозна възраст от нейната. Самостоятелна млада жена живее в огромен семеен дом. На горния етаж има лъскава дневна, леко претенциозна, но приятно мебелирана дневна. Под прозореца е поставен удобен честърфийлдски диван, на полицата над камината са подредени книги, а на каменната плоча е поставена странна и забавна колекция от вази. Истинският живот в тези къщи е на долния етаж – в кухнята в мазето, където някога слугите и икономите са работели. Там и ме отвежда. Кухнята изглежда обготвена. Масивна желязна пещ стои на мястото, където е бил коминът, а върху плота е поставена книга с рецепти, все още лепкава от различни хранителни продукти. Емилия сама си приготвя мюслите, натъпкани в объл буркан. Оказва се, че има много – ама много чай. Отваря шкафа и издърпва чекмедже – и двете са претъпкани с различни и екзотични вариации. „Как го пиеш?“ Въпросът е напълно искрен. „В моето семейство винаги се караме за реда на смесването. Аз предпочитам първо млякото.“ Бащата на Емилия е мъж от работническата класа на Уулвърхамптън – депресиран индустриален град близо до Бирмингам. Толкова е отчаян да се махне от сивото място, че става роуди (музикален техник по концерти – б.р.), и се хваща като звуков инженер за няколко високобюджетни мюзикъли в Лондон. Майка й има тапия за секретарка; вместо това обаче започва собствен бизнес и достига до маркетингов вицепрезидент. Независимо дали са го целяли или не, родителите на Емилия дърпат децата си нагоре по класовата стълбица на английския живот.

Не искаха да ме пращат в частно училище, а аз исках. Брат ми вече ходеше на такова – той е две години по-голям от мен, и приятелите му адски ме кефеха.“ „Излизаше ли с тях?“ „Естествено.“

Емилия Кларк е изключително добра в смяната на тона и ритъма на речта. Използва го и в актьорството – и така съумява да премине иначе сериозната дистанция между сантименталността до яростта за броени секунди. Отделно всичко й се изписва на лицето, стига да го пожелае. Естествено, и акцентите играят роля в тези промени. Нейният собствен е красив, добре артикулиран английски на високата класа, но владее и други – от севернобритански диалекти, до американски – особено ако ще си прави майтап. Дори пробва уулвърхамптънска реч, макар даже баща й да не го употребява. Просто смята, че й отива.

Съществуват легенди, че баща й я е завел на мюзикъла Show Boatи оттам още на тригодишна възраст се влюбва в театъра и решава, че някога ще стане актриса. Същевременно обаче сама признава, че винаги е харесвала да й обръщат внимание. Харесвала е да играе игри. И да ги печели.

Пък и баща ти е бил в бизнеса?“ Тя клати глава.

Той беше по-скоро част от помощния персонал, а не от ансамбъла – има огромна разлика. Държеше да бъда реалист по отношение на цялото нещо – че никой никога не прави сериозни пари. Единствената реплика, която смяташе, че трябва да наизустя покрай актьорството, бе: Искате ли и порция пържени картофки с поръчката?

Донесъл съм й три „прикрития“ - бяло бомбе, което не съм носил от колежа; лъскав, леко етно шал, а също и шапка на Оклахома Сити Тъндър – яркосиня, с изскачаща нагоре периферия. Тя хваща капата и старите слънчеви очила на жена ми – с рогови рамки и остри ръбове. Нямам представа на какво прилича. Но изглежда фантастично.

Докато се возим в таксито, Емилия разказва как никой не я е харесвал в актьорската школа, която е посещавала – но за сметка на това е бачкала яко. След дипломиране се е снимала в няколко епизода на Doctors (дългогодишна британска сапунка); участвала е и в няколко научнофантастични документални ленти, които все още не е гледала. Към този момент в кариерата си й се налага да живее с приятели и да работи на три места – в бар, в кол център... и на трето място, което решава да не ми разкрие. Признава обаче, че в един момент неин близък е забелязал физиономията й – онази физиономия, която хората правят, когато са убедени, че никой не ги гледа. Намръщена. Емилия си е дала една година, за да й потръгне в професията. Но нищо не се е случило.

Тогава ми звънна агентът ми с въпроса: „Абе, ти ходи ли на кастинг за Игра на тронове?“. Оказа се, че пилотният епизод вече е заснет, ама никой не го е харесал – затова от HBO са се върнали към различните актьори в базата данни в опит да спасят проекта.“ И в този момент се появява Емилия.

Агентът ми е казал на кастинг режисьора: „Знам, че идеята ви за този персонаж е висока, крехка и руса жена. Също така знам, че моята мадама е нисичка, леко обла и кестенява, но много държа да я видите.” Трябваше да изиграя две сцени, от които практически нищо не разбрах; нямах и време да прочета книгите на Джордж Р. Р. Мартин. Затова направих онова, което всеки добър актьор прави – изсмуках цялата Уикипедия, та да схвана за какво иде реч.“

Разбра ли какво всъщност искат от теб?“ „Да... Някой, който да може да израстне пред очите на публиката в рамките на един сезон... Който да може да демонстрира хем сила, хем чувствителност... Искаха цялата арка...“

След това шоуто започва да живее собствен живот – а Емилия е един от героите, които просто не могат да бъдат убити. Все пак тя е Майката на драконите.

В ролята успява да свърже няколко противоположни неща и да ги пресъздаде като естествени – сладка чупливост и жилавост, емоционалност и решителна хладнокръвност. Нещо между тези контрасти обяснява и целия й сексапил. Тя може да играе кралица и малка сестричка, строга госпожа и близка приятелка.

Кристъл Палас не е точно палат, а по-скоро тиха затънтена уличка зад лондонска ЖП гара. В момента, в който пристигаме, виждаме на входа опашка от хладноизглеждащи човеци. Един държи букет от знаменца на пръчки. Когато се приближаваме, виждаме и логото – Игра на телефони. Емилия си слага дегизировката – шапка, очила, американски акцент. Разбираме се да я наричаме Лили.

Всички се разделят на отбори. Онова, което следва, е много глуповат куиз – но пъкк изненадващо забавен. Странен тип, облечен като пощальон, и с маска на лицето, опитва да чете с тон на злодей: „Земите на Изтока са... управлявани от Лорд Аншоа... Известният Рибен крал!“ Трябва да открием разбита телефонна кабинка за първата ни улика – име на някакво митично животно, надраскано до телефонен номер. Изскачаме в полупразен мокър парк в южната част на Лондон.

Лека-полека става ясно, че никой от нашия отбор не гледа Игра на тронове. Това, естествено, не пречи на участниците да са си супер готини хора. Един е маркетинг директор на компания за екскурзии с лодки по Темза. На възраст е около 50 – и изглежда от онези типове, дето прекарват уикендите по къси гащета и сандали, независимо от времето. До нас е дама, чиято професия е водевилен танцьор. Има и момче, завършило Кеймбридж, което си плаща сметките с преподаване на всичко възможно, в това число плетене на кошници.

И, разбира се, Емилия Кларк, чийто костюм – както сама осъзнава – е напълно ненужен. В ролята на Денерис – с магическата руса перука и силно влечение към опасностите – няма как да бъде сбъркана. Но тук, без руса коса, и обградена от непознати на средна възраст, тя е просто изключително атрактивна млада дама в изключително странна компания.

Емилия обаче продължава да държи на камуфлажа. Акцентът й като Лили е перфектен – тя е лежерна, приятелски настроена, леко изпразнена от съдържание манхатънска кифла. Не става ясно защо носи шапка на Оклахома Сити Тъндър – нито пък употребата на слънчеви очила в дъжждовен ден. Когато Лили, обута в същите онези ботуши, се подхлъзва на морката земя и почти се пребива, ми става жал – защото знам, че истинската Емилия едва наскоро се е възстановила от фрактура на бедрена кост (травма, получена при падане по време на промо на Терминатор). Една част от мен иска да сложим край на цялото нещо.

Емилия (не Лили) обаче иска да спечели. Мерва стара телефонна кабина – английска класика, червена като пощенска кутия, напълно изоставена и нашарена с графити в ерата на мобилните комуникации. Кабинката е затворена, затова танцьорката пробва да освети вътрешността – но уликата отказва да се разкрие. Емилия също се опитва посредством собствения й смартфон. Еврика! Тайната дума е „еднорог“ - нея трябва да кажем на „Лорд Аншоа“, за да преминем препятствието.

Имам една собствена теория, че филмовите звезди (или поне част от тях) успяват, тъй като са символ на нещо. Том Круз е стереотипното американско бедно хлапе с големи мечти. Усмивката му е едновременно прелъстителна и нецензурна – той е онзи, който пие на сметката на цялата компания при някакъв повод, но поначало е наясно, че няма да плаща нишичко.

Емилия пък притежава чара на едно специфично английскко възпитание. Един приятел я нарича „джобна ракета“ - мъничка, секси, жизнерадостна, адски забавна. Но към забавлението трябва да прибавим много други положителни характеристики. Например светоусещането.

Всеки трябва да се „омаже“ - реплика, която означава да се нацапаш, като същевременно запазваш усмивката на лицето си. Също обаче всеки трябва да се сдържи. Разбирайте го в смисъла на пикник по време на летен следобед, в който плашът е по-прашен, отколкото пясъчен, пък прахта е по-скоро кал, щото вали – и няма къде да седнеш, освен на някаква стара ръждясала тръба, и на всички им е мега студено, но отваряш бутилка шампанско и не се оплакваш. И не само не се оплакваш, но и си правиш готиното – понеже притежаваш чувство за хумор.

Разбирайте го и по друг начин – когато някой те дръпне към Кристъл Палас в дегизировка, от която нямаш нужда, се „сдържаш“ и опитваш да спечелиш. Не се вземаш прекалено насериозно, тъй като когато си Емилия Кларк, всичките приятни характеристики вече са твое притежание.

В търсенето на Железния телефон маркетинг директорът започва да разправя история за Игра на тронове – нещо, което бил прочел във вестника; за баща, научил как дъщеря му се е сдобила с роля в сериала. Първоначално се чувства супер горд, докато не прочита няколко сценария и не осъзнава какво всъщност се налага тя да направи – да се разхожда гола, да прави секс. Може би – дори сцена с изнасилване.

Абе, това не е порно, а е HBO!”, обажда се някой.

Не знам какво си мисли Емилия – пардон, Лили. Но знам историята. Първите епизоди, както споделя в таксито, са били ужасно трудни за заснемане. Много голота, сцена с изнасилване – а тя, 23-годишно момиче, трябва да сподели тялото си с всички. Както героинята й страда, така страда и самата тя. „Веднъж помолих за малко почивка, колкото да изпия чаша чай. Изревах си сълзите, стегнах се – и бях готова за следващата сцена.“

Сега обаче изчаква.

Ха. Това ще да е било неловко“, казва Лили.

Забавна е. Веднага се „омазва“.

На тръгване Емилия решава да не казва на останалите от отбора коя е всъщност – така или иначе смята, че няма да я знаят. И, както усещам, е дори доволна от този факт.

Правя всичко възможно, за да не изтрещя“, признава малко по-късно на по чаша в местен пъб. Под „изтрещяване“ има предвид звездният статут да не я завладее повече, отколкото трябва. Спомня си дните в кол центъра. Пакетите с пържени картофи, изпратени от баща й. Животът, преди да започнат да я забелязват.

Наполовина пич, наполовина строга господарка. Наполовина малка сестричка, наполовина секси кралица. Филмовата звезда, която в реалния си живот играе анонимна, забавна красавица. Ей това е прелестният баланс на Емилия Кларк.

Текст Бенджамин Марковиц Фотография Винсънт Питърс Оригиналният материал е отпечатан в брой 13 на списание Esquire България. Абонирай се тук

ОЩЕ ОТ Интервюта

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

На среща с Мис Вселена!

Най-красивата жена на планетата Пиа Вурцбах ни пристана с кеф и сексапил!

Излитаме с най-красивия пилот на света!

Само без шегички за вдигане на самолета, много молим!