Какво научих: Калин Врачански, актьор, 37

Интервю Андрей Ч. Арнаудов

05 юли 2019

Най-важното, което научих oт майка ми, е да обичам семейството, всички да се държим един за друг. Семейството е това, което те крепи, знаеш, че и в най-трудните моменти има на кого да се опреш. С брат ми и сестра ми се виждаме възможно най-често. Да имаш брат или сестра е нещо много хубаво – някак си се научаваш да не мислиш само за себе си, защото има и други, за които те е грижа.

Надявам се все повече актьори у нас да започнат да работят през агент. Така продуцентите най-сетне ще спрат да звънят директно на актьорите. Аз самият имам агент. Естествено, не съм единственият. Цял свят работи по този начин. Смятам, че всяко вмешателство на актьора в отношенията между агенти и продуценти (разбира се, актьорът може да сподели мнението си на своя агент) го превръща в търговец. Ясно е, че си знаеш цената, знаеш какво искаш, но не е нужно да сядаш на масата за преговори. Нека друг води споровете, нека друг те продава и отстоява правата и интересите ти. Малко са тези, които след завършване на академията знаят накъде да поемат и дали да поискат два или пет лева. Агентът е този, който знае на какво си способен и ще вдигне цената ти. А и ти можеш да изискваш от него, защото колкото по-добре те продаде, толкова по-добре ще е за него.

Обичам да живея динамично, затова и хобитата ми са по-екстремни. Убеден съм, че рисуването е доста приятно и спокойно занимание, но не е за мен. Екстремните хобита обаче не са по вкуса на продуцентите и е трудно да ги пренесеш в работата си – ако нещо се повредиш, може да се наложи да спрат снимките и те да изгубят много пари. Така че, колкото и да ти се иска да направиш няколко каскади с мотор, да скочиш с парашут, винаги си имаш едно наум, че това може да е опасно за работния процес. Е, има актьори – като Том Круз и Джеки Чан, които не се замислят. Чан си е чупил всичко – ръка, крак, нос, всичко… и то наведнъж, чудно е как въобще е още жив. За продуцентите това е пълен кошмар.

Мисля, че има, нещо над нас – висш разум, енергия. Няма значение как ще го наречеш. Случвали са ми се неща, които са ме накарали да вярвам, че някой ме пази, наблюдава. Може да бъде наречен Бог. Може да има много имена. Но за всички религии Бог означава едно и то е любов. Така че вярвам в Бог. И в мечтите си.

Обикновено съм резервиран и затворен при общуване с непознати. Минава време, докато стоплим отношенията. Сигурно затова и често правя впечатление на „по-неготин" тип. Хората си мислят – „тоя е надут, некъв киселяк". А всъщност аз съм си некъв забавен тип. Запознавал съм се с адски много хора. Срещам някого на парти или събитие, но не му помня името (заради работата си трябва да помня какво ли не, затова имената в живота ми убягват). Лицето ми е познато, обаче името... Пита: „Помниш ли ме?", а аз отговарям: „Честно казано, не. Кажи къде сме се запознали". Искам да съм откровен и по-директен, за да разбера кой е, откъде е.

В работата си се захващам само с неща, които ми харесват. Поне до този момент е било така. Иначе моят принцип в живота е, че за да бъдеш в мир със себе си и да не си посипваш главата с пепел, трябва да се научиш да оглеждаш ситуацията от всички ъгли, да си наясно с плюсовете и минусите, да знаеш какво можеш да спечелиш и какво да изгубиш.

Какво научих: Калин Врачански, актьор, 37
Фотография Яне Голев за Esquire България

ОЩЕ ОТ Кино и ТВ

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

На правилното място, в правилното време

Виж снимките на фотографа Пау Бускато, в които въображението играе основна роля

Приказката за Мулан продължава

Излезе първия трейлър за игралната версия на "Mулан" на Disney