Разкази в картинки

Запознай се с четирима от най-талантливите съвременни български илюстратори

Ивайло Александров 07 декември 2018

Най-младото поколение илюстратори и графици у нас са талантливи, будни и отворени към традициите, но и към модерното в света на визуалните изкуства. Те отлично знаят кои са Гюстав Доре и Стефан Кънчев, познават и работата на Джейк Паркър и Милтън Глейсър, знаят какво се случва на сцената на графичните изкуства тук и сега. Срещаме те само с четирима от тези пълнокръвни и инстинктивни таланти, нищо че те, повярвай ни, са много повече.

Българската графика е сред изкуствата с най-стари и изградени традиции у нас. Заражда се още в края на XVIII и началото на XIX век, основно в манастирите и печатаните книги като „Рибния буквар" на Петър Берон. След Освобождението и към края на века редица български артисти се обучават в Европа в художествените школи във Виена, Париж, Прага. Примитивната, остаряла техника на нашите артисти постепенно се модернизира и влиза в крак с времето, не без влияние на чужди преподаватели като чехите Йосиф Силаба и Йосиф Питер, които запознават българските графици и живописци със съвременни европейски техники. Така постепенно българската визуална школа достига европейското ниво и през първата половина на XX век артисти като Илия Бешков и Борис Ангелушев прилагат различни композиционни похвати и смесени техники в знаковите си произведения. Гравюра върху дърво, линогравюра, литография – за графиците няма непознати територии при постигането на целите на изкуството им. В графичното изкуство през онзи период най-често се отразяват социалният и политическият аспект на тогавашна България.

Разкази в картинки

След промяната на политическия режим през 1944-а настъпва период на силно политизиране на всички форми на изкуството. След отпускането на желязната хватка от страна на партията в края на 60-те и началото на 70-те, изобразителното изкуство става поле на изява на много и талантливи творци. Особено в сферата на графичните изкуства и илюстрацията България дава образци на световно ниво. Логата, шрифтовете и емблемите, създадени от Стефан Кънчев, са ярко отражение на епохата, в която са творени. Илюстратори като Васил Йончев, Борис Ангелушев, Любен Зидаров, Текла Алексиева създават облика на издаваните в България книги и поколения българи възприемат историите, които четат, чрез техните илюстрации. А през 80-те години трайно се настаняват и полагат свой стил илюстратори и карикатуристи, благодарение на издания като вестник „Стършел" и първата българска комикс поредица „Дъга".

През 90-те години и в началото на XXI век идва нова плеяда талантливи и въздействащи художници, много от които са получили образование и дългогодишна практика зад граница и прилагат наученото заедно с отличителния си почерк в творбите си. Това са творци като Ясен Гюзелев, Петър Станимиров, Пенко Гелев, Люба Халева.

Ясен Гюзелев - "Алиса в страната на чудесата"

Така стигаме до днешните млади артисти, които черпят идеи и вдъхновение не само от околния свят и дебелите книги, но и от творби на своите съвременници благодарение на интернет платформи като Instagram, Pinterest, Behance. Те твърдят, че светът на изкуството никога не е бил по-отворен, и черпят с пълни шепи. Творбите им вече не е нужно да висят по стените на галериите, за да се запознаеш с тях – стига да отвориш профилите им, да влезеш в страниците им и да потънеш в тяхното творчество. Такива са Дидо Пешев, Кокимото, Зоран Мише, София Димитрова. Имената им могат да напълнят няколко страници на списанието ти. В този брой ще те запознаем с четирима от най-силните и млади визуални артисти в България, чиито творби вече са красили корици или страници на книги, а имената им се разпознават мигновено. От приказно-топлите илюстрации на Мира Мирославова, през графично-минималистичните изображения на Ива Димитрова и Албена Лимони, до мрачно-аморфните и гротескни образи в творбите на Борис Праматаров, тази среща е истинско визуално пътешествие.


Мира Мирославова

Световете, които Мира Мирославова създава, са като визуални щрихи от приказки. Едновременно топли, понякога наивни, но винаги носят послание, което зрителят разчита едва когато се вгледа в детайлите. На пазара вече е и първата детска книга с нейни илюстрации – „Принцесешки истории", като рисунките ѝ допълват и доразказват приказките в книгата. Сега  е ред на Мира да ни разкаже повече за себе си.

Споделя, че е завършила две гимназии. Звучи странно, но бързо става ясно защо. След 6-и клас отива да учи английска литература в Манчестър, заедно с големия си брат, който завършва физика там. Въпреки че за едно дете е страшно да се отдели от дома на такава възраст, Мира бързо свиква със средата и се сближава с хората там. След като завършва, решава да се върне в България. Оказва се обаче, че образователната система тук не признава гимназията, която Мира завършва в Англия. И ѝ се налага да мине приравнителни изпити по всеки предмет за всяка от годините. Така за три години получава второ гимназиално образование. Понеже не всяко училище предлага такава програма, тя завършва гимназия със счетоводство. Докато се подготвя за изпитите обаче, ѝ се налага и да работи и тя използва наученото в Англия. „Приложих малко от системата тук, малко от начина на преподаване в Англия, малко от себе си. Разбира се, консултирах се и с много старши преподаватели."

Мира Мирославова

„Учихме Шекспир на староанглийски – продължава Мира. – Стайнбек, Емили Дикинсън – автори, които много ми харесаха и повлияха. Освен английския, имахме възможност да запишем допълнителен предмет и аз избрах текстил и моден дизайн. Така започнах да правя детски играчки – образователни играчки за малки деца, с издръжливи материали. Малко след като се захванах по-сериозно с играчките, започнах да преподавам на деца и нещата постепенно се навързаха."

Мира основава школа, в която преподава английски език и английска литература, като с времето разширява дейността и вече има колеги, които преподават и други дисциплини на деца между 6 и 13 години. Но как започва да прави илюстрации? „Казах си: „Окей, аз познавам децата, знам как мислят. На мен ми е много интересно да чета детски книги – едни от най-любимите ми книги са приказките на Братя Грим и на Вилхелм Хауф. Казах си, че след като толкова много обичам да разказвам истории на деца и да анализирам как друг ги разказва, може би аз пробвам и да видя дали мога да илюстрирам и да свържа всичко, което съм правила досега."

Мира рисува от много малка. „Най-ранният ми спомен да рисувам нещо, беше когато бях на около три години. Рисувах жени до палми. Когато поотраснах, започнах да рисувам пари. Изрязвах си хартийки, рисувах им знаци, правех им лица. Има една весела история. Била съм на около пет години и съм излязла с пачка от моите пари, за да си купя кока-кола и ме нямало дълго време. Нашите се притеснили и излезли да ме търсят. Накрая ме открили в магазина с кола, защото продавачът решил, че съм си я заслужила. (Смее се.) А когато станах на девет, започнах да рисувам комикси с Пинко Розовата пантера, като си измислях историите." Тя е самоук художник. „Учих се да рисувам сама, вкъщи. Правя първото нещо, което ми хрумне. Така работя и с илюстрациите – рисувам първото нещо, което ми изникне в главата, когато прочета книгата. Обикновено работя така – отварям книгата и си казвам: „Започвам отначало и ще карам подред." И никога не става така. (Смее се.) Работя на емоционален принцип. Адски интересно ми е, като започна нещо, да видя как ще изглежда накрая."

Фрагмент от книгата на Рей Бредбъри "Нявгабъде"

Мира има и собствени истории, които рисува. И то от най-интересните. „Имам изключително шантави сънища. Всяка вечер сънувам нещо, което е много детайлно, дълго и комплексно. И си го записвам – телефонът и компютърът са ми пълни с бележки по сънища. Веднъж сънувах, че съм фея, която се превръща в малък златен бръмбар. Кралството ѝ е в небесата и се случва така, че идват зли хора, които открадват важни яйца на дракони и аз трябва да ги намеря. Така че някога, когато имам повече време между другите проекти, ще нарисувам тези неща. Иска ми се да направя сборник с историите от сънищата ми."

Рисува естествено, без да се замисля. Това е нейно хоби и начин да се отърси от напрежението. „След цял ден уроци, учене, практика, единственото нещо, което ми даваше отмора вкъщи, беше рисуването. Към края на обучениято ми в Англия знаех, че искам да се занимавам с рисуване. В момента това, което правя, е моето нещо. Каквото и да съм рисувала през годините, винаги съм се връщала към детските книги. Приказките са ми много интересни, но след като прочета историята, отделям часове наред, за да гледам рисунките. Представям си какво точно трябва да си помислиш, за да създадеш нещо толкова красиво, какво ти се върти в главата, как стигаш до тези образи."

Когато работи, Мира работи здраво. Просто защото обича всяко от нещата, с които се занимава. Когато от издателство „Рибка" ѝ поръчват да илюстрира „Принцесешки истории", Мира вмества рисунките за книгата между уроците в школата и изработването на играчките. „Подреждам си времето според програмата в школата. Ако трябва да работя с децата през деня, рисувам вечерта. А за играчките определям два или три дни, в които не рисувам, а правя един кашон от тях и след това доста време не се занимавам с играчки. Но докато работех върху „Принцесешки истории", беше доста напрегнато, защото ставах в 6 сутринта и отивах в школата, прибирах се вечер към 7, хапвах и сядах да рисувам докъм 2–3, лягах и после пак отначало."

Мира Мирославова

Мира има щастието да работи с деца и да се разбира отлично с тях. Като автор на илюстрации за деца тя често се допитва до мнението на учениците си, като те са най-точният ѝ коректив. „Ако нещо им харесва, харесва им и толкова. Когато правя нова илюстрация, събирам децата около мен и ги питам какво им харесва и какво не. Също така много обичам да ги питам какъв елемент искат да добавя. В една от последните ми илюстрации има пчеличка с корона, защото едно момченце ми каза, че сред толкова много буболечки не може да няма царица пчела. В много от илюстрациите има елементи, които са ми подсказани от децата." Затова и творбите ѝ са честни, директни, разбираеми за деца, но и интересни за възрастни. „Илюстрациите ми са буквални, но винаги има някакъв елемент, който рисува по-абстрактна идея. Например в приказката за приятелките има една илюстрация, в която има две момичета на катерушка. Едното е в по-високата ѝ част, а другото – в по-ниската. Отгоре съм сложила момичето с негативното отношение към живота. То винаги се оплаква и все не е доволно, затова държи един чадър от който вали дъжд. И понеже негативизмът ѝ въздейства на нейната приятелка, дъждът се изсипва върху момичето отдолу."

Освен с рисуване Мира разпуска и намира сюжети и вдъхновение в дългите разходки из града, пътуванията сред природа, карането на колело. „Тези разходки ми помагат в илюстрацията, защото откривам детайли, които после мога да използвам, както е тази катерушка в „Принцесешки истории". Това къде си израснал и какво те обкръжава, много определя стила ти на работа. Култура, архитектура, музика, винаги прозират в работата на човек, ако се занимава с изкуство."

Фрагмент от "Нявгабъде"

В момента Мира завършва работа по книга на един от любимите си писатели – Рей Бредбъри. Не спира да преподава на деца, както и да се грижи за счетоводството и маркетинга на школата – все пак това е второто ѝ образование. И няма търпение да се захване с нейните собствени истории. Споменахме ли, че е на 22?

Можеш да разгледаш нещата на Мира на behance.net/miramiroslavova и facebook.com/miraillustrates


Ива Димитрова

Когато започнахме да четем красивите нови издания на Йордан Радичков с някои от емблематичните му повести и романи, публикувани от издателство „Нике", първото нещо, с което се срещнахме, бяха красивите илюстрации на кориците им. Една година, няколко книги и постери за тях по-късно, се срещаме и с автора на илюстрациите – Ива Димитрова.

Творческият ѝ път започва в Шумен, където е родена и учи рисуване. След това логично идва Художествената академия, където завършва графика. Срещаме се в Print Nest, което е работното ѝ гнездо в момента – графично студио и ателие, което споделя с още няколко от най-добрите съвременни български артисти.

Ива Димитрова

Преди да започне да твори корици и илюстрации, дълго време прави арт за тишърти, чанти, значки, торбички – винаги с непогрешимия ѝ, минималистично-мек дизайн. „Иначе работя в студио за фоторетуш", споделя Ива, докато ни показва някои от последните рисунки, които е завършила. Явно няма как да се измъкне от призванието си. „Така или иначе за печат нещата трябва да минат през дигитална обработка. Аз ги съчетавам винаги и ми се получава съвсем естествено."

Питаме я отново за работата ѝ върху кориците на „Прашка", „Свирепо настроение" на Радичков-страши и „200 линейки в час" на внука на големия ни писател. „Аз се познавам отдавна с Дани Радичков. Един ден ми предложи да направя илюстрация по „Прашка" на Йордан Радичков. А преди това не бях работила илюстрации на книги. Отделно, че книгите са ми много интересни. Получи се много естествено. Разбира се, нямаше как да мина без помощ и при подготовката за печат ми помогна дизайнерът на издателството."

Казва, че рисуването ѝ идва съвсем естествено. „Рисувам от дете, а нашите са ме подкрепяли винаги. Ходех и на уроци, когато кандидатствах. Рядко рисувам с конкретен план , опитвала съм да правя планове и всеки път нещата си тръгват в собствена посока. Също чета или слушам музика, преди да рисувам, така илюстрацията попива от този дух. Много пъти ми се е случвало да чета дадена книга и да искам да я визуализирам. Но рядко го правя." (Смее се.)

Ива Димитрова

Твърди, че невинаги е в настроение да рисува – тогава се отдава повече на работата в студиото или прави печат върху текстилните продукти. „Понякога си правя много дълги почивки. Наесен обаче съм много продуктивна. А и постянно се намира нещо да те бута да правиш някакви неща." Сега е есен и я хващаме във вихъра ѝ – на бюрото стоят различни рисунки в различна степен на завършеност, не спира да прави и графики от Inktober. „Това е проект, стартиран през 2009-а от един американския илюстратор Джейк Паркър – обяснява Ива, докато ни избира от рисунките си за снимките, които правим. – В него художници от цял свят рисуват по зададена тема всеки ден от октомври. Вчера темата беше птица."

Тя и преди е рисувала птица в буркан. Като по неясни причини я пъха в буркан. Питаме я защо и как изобщо ѝ хрумват тези идеи. „Рисувах една птица – патица или лебед, но в един момент ми се стори твърде сухо и около нея се появи един буркан." Доста често щрихира основния образ и го облича в цветно петно – нещо, което се е превърнало в нейна визитна картичка.

Ива Димитрова

Прави ни впечатление, че Ива се вълнува много, докато говорим и я снимаме. Питаме я какво друго я вълнува и с какво би се захванала сега, докато няма належаща корица, която да я чака на бюрото. „Иска ми се да направя още значки, както и зин, който да е само с визия, без текст. Отделно се уча да татуирам – най-вече върху себе си. Това е нещо, върху което бих работила по-задълбочено. Но трябва да се поупражнявам първо." Тук пак се разсмива и ни показва една от татуировките върху ръката си, като извинително казва, че е позволила на нейна приятелка да я ползва за чернова.

Корицата на "Свирепо настроение" на Йордан Радичков

Ива казва, че обича да работи върху книги и няма претенции за самите произведения. Освен това се доверява изцяло на стария си приятел Йордан Радичков-внук. „Дани има много готини идеи, които и на мен са ми интересни. Има и една книга, която чета в момента и доста ми харесва." Случайно или не, пропуска да ни каже името ѝ и това на автора.

А дали би правила още нещо освен тишърти, торбички, книги или зин? „Много ми е интересно да правя плакати. Основно за изложби съм правила досега или за промоцията на книгите, по които съм работила, но е страшно приятно занимание."

Повече от Ива можеш да откриеш на behance.net/ivadimitrova


Борис Праматаров

„Наричам стила си „асоциативно рисуване" – водя се от асоциациите, които обектите или самият процес пораждат, докато рисувам", казва Борис Праматаров. Той идва от артистично семейство – баща му също е художник, брат му е поет, майка му е философ. Родителите му имат собствено издателство, така че той от малък е ограден от книги и изкуство. „Рисуването е част от живота ми, откакто съм се родил." И това си личи в изключително силните творби на Борис.

Завършил е Художествената гимназия в София, след това и Художествената академия, където става бакалавър в специалността книги и печатна графика. Преди пет години заминава за Белгия, където продължава образованието си и дава широко поле на работата си. „Във всяка сфера има много развито изкуство. Има редица утвърдени фестивали за арт книги, което е моето поле на работа. Всяко течение на изкуството минава през Брюксел."

Борис Праматаров

Защитава магистратура в кралската академия в Гент и в момента работи по редица проекти в Белгия и България. С приятелката му, с която живеят в Брюксел, в момента планират следващия си съвместен ход. Без значение дали ще останат в Белгия или ще се преместят във Франция, концепцията е ясна – принт студио и студио за татуировки, тъй като покрай нея Борис също татуира отскоро. „Самото изкуство на татуирането е много графично. Да прескочиш от рисуването с туш на хартия върху човешка кожа е по-лесно от прехода от едно изкуство към друго. Кожата обаче е много по-труден за работа материал. Има си своите специфики и трябва много опит. Аз все още се уча." Как се учи човек да татуира? „Имам смели приятели (смее се). Също и върху себе си."

Борис сравнително късно открива изкуството на татуировката – основно покрай приятелката си, която се занимава с татуировки от години. Тя му разкрива този свят и той бързо се увлича. „Един приятел много хареса моя рисунка, която беше по-изчистена и ставаше за татуировка. Той пожела аз да я направя върху него и се съгласих. Оттам и тръгнаха нещата."

Първите си черно-бели рисунки прави сам и дълго време твори така, като се оставя да го водят настроения и впечатления. Впоследствие обаче започва да се интересува от работата на други артисти и открива цял един свят, който е като безкраен кладенец на вдъхновение за младия художник. „Има хора във всяка точка на света, които правят много подобни образи и се откриваме съвсем случайно един друг."

Борис Праматаров

Борис твърди, че не чака музата, а се задължава да рисува, за да не излиза от форма. „Аз практикувам всеки ден, както е свиренето при музикантите и тренировките при спортистите. Когато не рисувам няколко месеца, ми е трудно да възпроизведа това, което искам, без да мисля за самата техника. А когато рисуваш постоянно, забравяш за техниката и мислиш с една стъпка по-напред. Но вдъхновението не идва всеки ден. Затова всеки артист има по-силни и по-слаби работи. Най-силните ми неща са идвали в момент на голямо вдъхновение и съм използвал всичко, което съм научил от всекидневното ми рисуване."

Споменавайки вдъхновението, Борис казва, че в последните години му е много интересно общуването между хората. „Взаимодействието между вътрешния и външния свят ме вълнуват много силно. Комуникацията между тях, влиянието на единия върху другия свят, постоянната им промяна." Разбира се, изкуството също оказва своето влияние върху творбите на Борис. „Кафка е автор, който ме вдъхновява още от гимназията. Дипломната ми работа беше серия от графики по „Метаморфози" на Кафка. Много харесвам трудовете на Судзуки. Оттам съм научил много неща."

Книгите, които е направил до момента, са книги обекти – само с рисунки, без текст. Казва, че няма конкретна книга, която би искал да илюстрира. „Искам обаче да направя книга за българската демонология – споделя Борис и приковава вниманието ни. – Иска ми се да извлека демонологичните образи и да ги събера в книга-албум. Проектът вече е написан, като с визуалната част още съм в началото, но имам много събрана литература. Има русалки, самодиви, зли сили – много са."

Борис Праматаров

Темата е адски интересна и ни отнема доста ровене в мрежата, за да намерим някакви по-задълбочени трудове по нея. Още по-малко, събрани и категоризирани в арт издание. „Концепцията ми за рисуване е опит да извадиш образите, които съществуват и са много първични. Визуализация на архетипните образи. Винаги съм се чудил кой е началният образ и търсенията ми често са ме насочвали към традиционни изкуства, не само български. От тибетски маски, през японска графика, до пещерно изкуство. Така интересът ми в тази област ме наведе на идеята да направя нещо, което е близко до мен като място. Затова реших да направя нещо за българската демонология."

Ето това е нещо, което с удоволствие ще разглеждаме. А докато събира информация и вае образите на българската и славянската демонология, Борис изобщо не стои със скръстени ръце. Кандидатства за различни проекти, не спира да работи и с приятелката си върху тату студиото и принт студиото, в което ще изработват ситопечат и ризография. Освен това този месец в София врати отвори новият Техноклуб и той изработва визуалната му концепция. „Всеки месец ще съм ангажиран с тях. За всяко събитие им правя по една рисунка, направих визията вътре."

Борис Праматаров

За Борис светът около нас и този, който той създава в творбите си, се припокриват, допълват се взаимно. Затова и сам нарича световете, които изгражда, „асоциативно рисуване". „Това, което рисувам, е асоциация, производна на реалността. Това е същата реалност, пречупена през призмата на асоциацията и фантазията. Започвам някоя рисунка с дадена идея, но ако някой образ се появи в процеса, го оставям там, защото по някакъв начин е свързан с това, което правя в момента. И точно този образ ми става интересен, любопитно ми е какво го е породило, а той после води до други образи. Понякога в рисунките ми има и по-брутални образи, но с тях също научавам неща за себе си, опознавам се. Няма граници. В рисуването мога да си позволя да не поставям бариери."

Накрая го питаме къде можем да намерим книгите и принтовете му и той ни изпраща в Hip Hip Atelier и Gifted.

За да разгледаш работата на Борис онлайн, заповядай на borispramatarov.tumblr.com


Албена Лимони

Албена е много топъл и експресивен човек. Кани ни на гости в апартамента си, който гледа отвисоко към „Буката" (градинката при баня „Мадара") и ни посреща с топъл билков чай и ябълки. Настаняваме се в стаичката, която е и нейно ателие, и тя постоянно вади албуми и книги и ни разказва истории. Разбира се, започва с тази за цитрусовото ѝ име. „Трябваше да измисля нещо, което да върши работа извън България. Не исках да е моята фамилия. И се оказа, че това Лимони лесно влезе в главите на хората."

Албена Лимони

Със смях твърди, че с илюстрация се занимава „от винаги" и разказва как е открила вълшебното според нея тогава изкуство на рисуването още в детската градина. Помни как една конкретна рисунка в помещението за игра и учене ѝ направила такова впечатление, че решила, че е истинска. „Казах си, че много ми се иска да нарисувам нещо „като истинско". Когато учителките ни рисуваха пред нас, процесът ми се струваше космически. Трябваше да разбера как се прави." Следват първите ѝ опити с моливи и боички, но във втори клас спира да рисува за няколко години, защото се занимава активно с танци. И така до шести клас, когато майка ѝ вижда нейна рисунка и възкликва: „Леле, ти имаш талант!", като подчертава последната дума. И за Албена се отваря пътят на художник. Тръгва на уроци, за да се подготви за художествената гимназия „но не мога да кажа, че много се радвах, защото, докато другите деца играеха навън, аз бях като наказана вкъщи да рисувам. (Смее се) И добре, че са ме впрегнали, тъй като днес вече знам, че дори да няма талант, всеки човек може да се научи да рисува, стига да е постоянен и упорит – технически вярно, най-малкото. Рисуването е технология. Затова някои хора са художници, други са техничари."

Книгата на баща ѝ Станислав Цонев „Къде отива кучето" е първата, която излиза на пазара с нейна корица. „Нямаше как да не я направя", усмихва се Албена, когато разбираме как е фамилното ѝ име. Издадена е от издателство СОНМ през 2013-а и след това тя прави различни неща за отделни проекти. Докато преди няколко години се появява издателство „Ерове" и започва да работи с тях. „Имаха книга за зомбита, която много се върза с едни неща, които правех тогава. Двете ръце на корицата представляват отделянето на душата от тялото на човека. Хората ме забелязаха покрай тяхната корица." А съвсем отделно с мъжа в живота ѝ Костадин Кокаланов, освен и прекрасна дъщеря, имат и съвместни проекти. „Косьо е калиграф, така че правим доста неща заедно и взеха да ни търсят като екип за най-различни проекти." Предполагаме колко удобно и хубаво е да работиш с човека, с когото си заедно и в живота. „Адски интересно е, защото аз рисувам, а той прави буквите. Ето например работата ни по книгата „Митически песни". Много е комфортно да се работи така, ние се допълваме чудесно. Пробвала съм да работя с други хора, но винаги се появява някакво желание за надмощие или разминаване между функциите в екипа."

Албена Лимони

Сред нещата, с които се занимава, са и дизайн на опаковки. Правила е дизайна на кутийките за студен чай и сок и много си ги харесва. „Когато правехме сокчетата, трябваше да им сменим цялата визуална концепция. И ги направихме много живи, но китайският им клиент изобщо не ги хареса. За сметка на това една шведска фирма се влюби в тях." Правила е и опаковки за специален хляб, като успява да убеди производителя, че нейният дизайн е много по-добре от стандартната кафява амбалажна хартия. Изобщо, обича да се занимава с такива творчески проекти – тази година илюстрира и визията на артистичен фестивал, включително и плаката на събитието. „Харесва ми да правя такива неща. Нали не правя флаери за банки! Банките са истинско зло." (Смее се)

През 2013-а Албена живее половин година в Белгия. Твърди, че всичко в тази  страна я вдъхновява. „Накъдето и да се обърнех, виждах неща, които ме впечатляваха страхотно. Исках да разкажа Белгия в рисунките си."

Какво я вдъхновява? „Мъката е много вдъхновяваща. Особено ако някой не те обича. Имаше един момент, в който не бях удовлетворена от едно момче и постоянно рисувах и се опитвах да си го изкарам в изкуството. Влюбването също действа много плодотворно. С Косьо така свършихме страшно много работа." (Смее се)

Албена Лимони

Разбира се, има много художници, от които се е вдъхновявала и учила през годините. „Веднага ще покажа – бърза да вади албум след албум от библиотеката си Албена. В скутовете ни се трупат великолепни издания на различни арт книги и албуми. – Ето например експресионистът Егон Шиле ми е любим. Той е бил протеже на Густав Климт. Друг нещо, което винаги ме е впечатлявало, са японските гравюри. Винаги са наоколо, толкова са хубави. От българските – Борис Ангелушев, Илия Бешков. През цялото време съм ги гледала, докато рисувам."

Раждането на дъщеря ѝ също се отразява на работата на Албена. Времето ѝ за рисуване става по-малко, бебето заема цялото ѝ внимание. Тогава обаче започва да работи по комерсиални проекти. „Станах много по-емоционална и за всяко нещо ми се плачеше. Тотално забравих за себе си и се насочих изцяло към детето. Това беше моментът на поръчките, защото не можех да седна да измисля нищо, беше ми по-лесно да работя по зададени параметри." В момента обаче Симона вече ходи на ясла и Албена се връща по-сериозно към рисуването. Поръчките ѝ от издателства не спират и тя дори в момента работи върху поредния такъв проект. Твърди, че задължително чете книгата, преди да започне да я рисува, за да я усети и да влезе в нея, оставя се книгата да изкара сама образите в главата ѝ. Няма предпочитан жанр в литературата, когато работи върху поредната книга. „Опитвам се да намирам вдъхновение във всичко и чакам да ми дадат задача, която трябва да реша. Целта ми е нищо да не е механично и винаги да влагам нещо от себе си."

Албена Лимони

Сега пред Албена Лимони стои една от най-важните и интересни задачи. Отдавна има идея за изцяло неин проект. Има няколко различни серии от рисунки и графики, които ни показва и само си представяме колко добре ще изглеждат в самостоятелни книги. Особено силно впечатление прави поредица с гарвани и серия с разтапящи се от горещина хора. „Специалността ми е детски книжки и ми се иска да работя върху такива проекти. Иначе бих илюстрирала всичко. Има неща, които са ми много интересни и много сложни. Например Валери Петров, който е на космическо ниво като сетивност. Ето това ще бъде истинско изпитание за мен."

Разгледай творбите на Албена на instagram.com/albena_limoni и behance.net/AlbenaLimoni

ОЩЕ ОТ Кино и ТВ

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Милен Антиохов

За онлайн комикса Papermovie, извънземните и основните отношения между хората

Животински магнетизъм

Хип хоп звездата A$AP Rocky пред Esquire