Бохемска рапсодия

Струва ли филмът, посветен на Queen и Фреди Меркюри?

05 ноември 2018

Струва ли филмът, посветен на Queen и Фреди Меркюри?

Отговорът накратко – не. Или по-скоро – зависи. Със сигурност, ако музиката на Queen е наистина важна за теб, немалко сцени в „Бохемска рапсодия” ще те трогнат до сълзи – все пак в над два часа екранно време са извадени и поставени във филмова рамка моменти от историята на една от най-великите групи . И да ги видиш визуализирани, докато слушаш на запис песните на групата (слава Богу, никой не е тръгнал да ги презаписва за филма) си е сериозно изпитание за слъзните ти канали и косъмчетата по ръцете.

Бохемска рапсодия

Идва обаче моментът, в който разглеждаме „Бохемска рапсодия” безпристрастно, не от погледа на фенове на Queen, а като филм, като пример за произведение на седмото изкуство. И тук е големият проблем на филма. Защото не става. Когато имаш изключително ярък образ, какъвто е Фреди Меркюри – човек, познат с вкуса си към лукса, партитата, експериментиращ с музика, наркотици и любовници и едновременно с това лидер на супер успешна рок банда, която още след третия си албум е на върха и остава там завинаги, не можеш да си позволиш да разхождаш чудесния Рами Малек безцелно напред-назад и да му тикаш лозунги в устата, без да разгърнеш образа му по-обширно, отколкото изисква предвидима Дисни-драматичност. Всъщност, в целия филм диалог почти няма. Репликите са или гръмки заявления, или анекдоти. Няма драма, няма естественост, няма кротки разговори. Имаш само тежки фрази („Никоя друга група не е Queen”; „Ти си легенда, Фред. – Ние сме легенда!”; „Това не е албумът, който обещахме, това е много повече” и т.н.) или наперен хумор („Не можеш да влезеш в бандата с тия зъби”; „Роджър, в тази банда има място само за една истерична кралица”; „Ако за теб 6 минути са много дълго време, ми е жал за жена ти”…). И, за съжаление, въпреки наистина разкошния каст и великолепните актьори, те образите им нямат дълбочина, не израстват и не се разгръщат с годините. Фреди е ексцентрикът, Роджър е темпераментен, Брайън е елегантно прецизен, а Джон е здравият разум. Все едно събираш взвод герои от военен екшън. Драматичните и повратните моменти и в професионалния, и в личния живот на Фреди са просто фрагменти, без преход и без кулминация.

Отделно дразнещи са и фактологическите разминавания – Фреди не среща Брайън и Роджър пет минути след като Тим Стафел си е бил шута от Smile. За протокола - по онова време Фреди има друга група и музикантите от двете банди са съквартиранти в няколко квартири, като по времето на Smile Фреди живее с Роджър Тейлър. Един от най-големите хитове на Queen – “We Will Rock You” не е записан в периода 1980, както е показано във филма, а е от албума “News of the World” – цели три години, три студийни и един лайв албум по-рано. Донякъде неприятно беше и да слушаме оригиналното аудио от иначе заснетото професионално за телевизия участие на Queen в благотворителния “Live Aid”, но да гледаме интерпретацията на актьорите, вместо да пуснат 24-минутния лайв (има го и в YouTube, и като бонус в DVD-то “Montreal Live”). Филмът е реално отражение на групата Queen в момента - блудкаво и банално присъствие, лишено от дух и сърце.

Все пак да подчертаем и добрите страни на “Bohemian Rhapsody”. Освен прекомерното романтизиране на историята на групата и нейните членове, щрихираните моменти от биографията им са важни и (почти) точни. (Например сцената в студиото на Capital London, когато Кени Евърет, близък приятел на Фреди, на своя глава върти за пръв път (и още стотици пъти след това) песента "Bohemian Rhapsody".) Актьорите са страхотни, а при по-добър сценарий и режисура (да не забравяме, че проектът претърпя сериозни търкания през годините с двамата активни членове на Queen, които за финал явно просто му избиха зъбите и ги сложиха неестествено в устата на Малек), ролята на Рами Малек вероятно щеше да се превърне в не по-малко легендарна от тези на Вал Килмър като Джим Морисън, Хоакин Финикс като Джони Кеш или Гари Олдман като Сид Вишъс. И музиката! Музиката на Queen винаги, винаги е повод да мълчиш, да слушаш и да се вълнуваш. А киносалонът й отива. Доказва го и фактът, че за първата си седмица по кината филмът донесе приходи от над 50 милиона долара.

https://www.youtube.com/watch?v=mP0VHJYFOAU

ОЩЕ ОТ Музика

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Миленита на живо

Чака ни лайв на 9 ноември

Роктомври

Албумите, които слушахме миналия месец