Огън момче

Преди да го видим в София на 8 април, Тeон Крос свири на Park Stage на Гластънбъри. Филм, в чийто саундтрак се появява изненадващо, спечели „Еми" ("Homecoming" на Бионсе). Участва в албум, който спечели „Грами" ("Celia" на Анджелик Киджо).

03 март 2020

И трите като част от Sons of Kemet – една от най-силните брит команди в онази музика, която отдавна не е просто „новият лондонски джаз", а стихия, увличаща в силата си дори и консервативните и докачливи на тези теми американци. Освен това той успя да издаде първия си солов албум, който освен че стигна до номер 1 в брит класациите за джаз, накара колегата по ниски честоти Флий да се разкуфее като дете в социалните мрежи. Всичко това и още толкова се случи само през 2019 година на Тeон Крос – най-вълнуващия изпълнител на туба, който светът е чувал наскоро. След като ни посети през 2016 г. със „синовете", сега идва ред за новото му софийско „гости". Седмици преди концерта на неговия бенд в „София лайв клуб" се чуваме за искрен и личен музикално-културен ъпдейт пряко от все по-мъгливия, уви, Албион

Текст Иван Хадживеликов

Здравей, Теон. Как я караш тези дни?
Тази и следващата седмица съм част от бенда на Кейно, с който сме на разпродаденото национално турне из Англия. Миналата седмица прекарах в студиото, работейки по следващия си албум, а с това съчетах и работата си по музиката за телевизионен сериал, която ми поръчаха.

Освен дебютния ти албум Fyah (огън на карибско наречие – б. а.) и в бенда на Кейно, къде още можем да те чуем напоследък?
Дано не изпускам нещо: за 2019-а освен в моя албум можете да ме чуете и намерите в кредитите на "Drift glass” на Seed Ensemble (финалист за награда „Мъркюри" – б. а.), "Celia” на Анджелик Киджо, "Homecooking” на DJ Yoda и "Heavy Is The Head” на Стормзи.

Освен на New London Jazz сцената те чуваме редом до най-известните имена и в най-силните албуми на съвременния британски хип-хоп. Джазът равен ли е вече на грайма и по-масовите жанрове?
Мисля, че приликите са повече по отношение на общността. Граймът е жанр, започнал преди 20 години като нишов жанр, съществуващ единствено по пиратските радиостанции в Източен Лондон, със своя собствена вярна публика и общност от артисти. За нас тези полета за изява бяха клубните вечери и джем сешъните, които имаха и продължават да имат своята публика – хора, обичащи да слушат импровизационна музика, заразена от регионалните музикални влияния в Лондон. Фенската база на грайма с времето порасна и го издигна до нивото на мейнстрийма. Вярвам, че и с нашата музика ще се случи същото с нарастването на общността и количеството музика с времето.

В кой момент си помисли: „Окей, ето – аз, приятелите, нашата сцена, успяхме, това е!"?
Дори и да се е случило, не съм го осъзнал още. Мисля, че сме в ранен етап на музикалните си пътешествия. Сега се опитваме да създадем възможно най-доброто изкуство, на което сме способни, за да се задържим наоколо с години напред. А и самата мисъл, че си успял, това вече може би означава проблем за теб.

Срещал си се и си свирил с велики музиканти на нашето време. Кое свирене, място, усещане и публика ще помниш винаги?
Има един пъб в Детфърд - „Дъ Ройъл Албърт". Там първо започнах да свиря авторските си неща. Управлява го един много отдаден меломан – Том Санки. Винаги е пълно, има публика, която е постоянно присъствие именно заради музиката и изразява горещо обичта си.

Какво е специалното на Tomorrow’s Warriors – школата и общността, от която произлизат много от големите имена на съвременния британски джаз? Ако трябва да правя паралел с футбола, сравнявам я с La Masia – легендарната школа на Барселона.
Огромен фактор е безплатното обучение, което получихме там. Това отваряше вратите пред всеки, достатъчно сериозен да посещава часовете всеки уикенд. Основателят на проекта Гари Крозби (басистът – съратник на Кортни Пайн в Jazz Warriors - б.а.) винаги ни насаждаше силна работна етика, като не спираше да ни повтаря да репетираме и да бъдем най-добрите. Извън часовете винаги можехме да свирим свободно и ние оставахме в Саутбанк сентър до късно, забивайки джаз стандарт след джаз стандарт, а после движехме заедно, често ходейки да похапнем нещо. Израснахме в приятелска и подкрепяща среда.

Много хора виждат само твоите интервюта в списанията, яките снимки, модните ревюта, Гластънбъри, екзотичните места, номинациите ти за различни награди, целия хайп. Те не осъзнават колко много работа е това и колко трудно е за един музикант да живее между работата, разписанията, турнетата и какво ли още не. Има ли някакви малки човешки удоволствия, които може да си позволи музикант с твоя ритъм днес?
Когато мога, обичам да се виждам с приятели и да върша неща извън музиката – да гледам филми, да ида на ресторант. За мен е важно да поддържаш отношения с хора извън света на музиката и да се занимаваш с неща, които те държат човек.

Огън момче

Събра нова банда, след като свири с години в триото си заедно с Нубая Гарсия и Моузес Бойд – други млади царе на новата лондонска сцена и твои приятели. Би ли ни представил новите хора и обяснил защо избра всеки от тях?
С мен е Никос Зиаркас на китарата – истиснко удоволствие е да свиря с него заради широките текстурни палитри в свиренето и заради това, че е силен музикант като цяло. Челси Кармайкъл е на саксофона – тя има невероятни линии и е страхотен слушател с невероятен музикален вкус. На барабаните е Патрик Бойл, който е всестранно развит майстор на бийта и може да изсвири с лекота всеки сложен груув, който му подам.

Как ще вдъхновиш едно 7-годишно дете да се захване с тубата? Каква история ще разкажеш, може би своята собствена?
Бих поканил детето на мой концерт и там бих се опитал да му отворя очите за това как тубата може да бъде забавен и многолик инструмент. Пораснах, свирейки в различни музикални школи като тийнейджър, много и различни стилове – от класика до джаз. По пътя ми няколко души ме насърчиха да хвана различен инструмент, за да имам повече работа. Според мен творческата ми настройка към тубата и как се виждах с нея ми позволи да карам в една по-нишова лента. Това, по ирония на съдбата, ми донесе повече работа в сравнение с музикантите на по-популярните инструменти, защото те имат повече конкуренция. Бих казал на 7-годишното дете да се довери на инстинктите си и да прави това, което смята за правилно.

Кои са най-големият ти страх и най-голямата ти надежда, свързани с Брекзит?
Най-много ме притеснява това, че няма да можем да свирим в страните от ЕС толкова безпрепятствено, както досега. Надявам се, че каквото и да се договорят, пътуванията за концерти в чужбина няма да станат прекалено сложни упражнения, стигайки до точката, в която не се случват.

Кой щеше да си – Душейн, Съли, Моуди или Майкъл, ако играеше в "Top Boy” (хитовата британска кримка, възродена миналата година от Netflix - б. а.)?
Мисля, че щях да съм Майкъл.

Какво научи за себе си през последните три години?
Научих, че колкото и да намирам лидерството за трудна работа, то ми приляга. Че правенето и свиренето на музика е много важно и сериозно задължение. Научих, че колкото и да обичам инструмента си и да се идентифицирам силно с него, той е само метал, а музиката ми изразява моята човечност и опита ми.

Какво идва след огъня?
Сега работя по нова музика, в която тубата ще е повече звуков пейзаж, а звукът ще е повече студийно обработен.

Тeон Крос и групата му свирят в Sofiа Live Club на 8 април (сряда) по покана на Stretch и Аларма пънк джаз. Билетите са на касите на EasyPay и онлайн на epaygo.bg

Фотография Георги Панчев и Фабрис Буржел

ОЩЕ ОТ Кино и ТВ

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Тъмната страна на диското

DOMA Music и Villa TECHNOBETON се завръщат с най-амбициозното им събитие досега с хедлайнер берлинската енигма Curses

Виж финалния трейлър на "Черната вдовица"

В ролята на емблематичната героиня от вселената на Marvel и "Oтмъстителите" Наташа Романоф се завръща Скарлет Йохансон