Фарел Уилямс ексклузивно пред ESQUIRE!

Фарел е един от най-многопластовите изпълнители на новото време – а също и човекът, дарил на света най-жизнерадостното парче на последното десетилетие. Пред Esquire звездата говори за новия си албум, за новия си филм, за политика – и за таланта да се съмняваш в абсолютно всичко

17 декември 2017

Той всъщност не си пише песните. Проумяваш го, нали? Естествено. Фарел е написал толкова много песни, че на този етап би било трудно да ги сортираме всичките в добре подредена картотека.

Той обаче е готов да оспори цялата идея.

Фарел слуша. Слуша за сигнали. Той получава песните.

Мисля, че всичко ни е дадено“, коментира. „Всичко. Не сме го измислили ние. Всичко се предава към нас в една или друга форма. Крайна делюзия е да смятаме нещо различно. Аз не съм сокът, аз не съм кубчетата лед, които изстудяват крайния продукт. Със сигурност не съм и чашата. Аз съм просто сламката.“

Което не значи, че да бъдеш сламка е лесно.

За да получиш песните, трябва наистина да обръщаш внимание.

Най-големият дар е самосъзнанието. Само тогава можеш да оцениш красотата на живота. Ако ти липсва, значи си напълно загубен.“

Слънцето изгрява над долината Сан Фернандо, а ние сме напът да излетим към отворените обятия на историята.

Или поне така си мислим.

Изпълваме се с чувството, че всичко е възможно – в момента, в който Фарел („Уилямс“ ни звучи като абсолютно ненужна формалност) спира на летището и се качва на частния Gulfstream IV, който следва да отведе него и антуража му до Рали. Там, докато слънцето се пренася към другото крайбрежие, той ще застане на подиума редом с Хилари Родъм Клинтън и Бърни Сандърс пет дни, преди Съединените щати да изберат (поне според тогавашните прогнозни резултати) първата си жена-президент.

Той ще говори. Ще мотивира аудиторията. Ще стегне редиците.

Има сериозна логика във факта, че точно Фарел е нает за кампанията. Той е на 43 години, има осемгодишен син на име Рокет, а жена му Хелън е бременна с второто им дете. Фарел обаче спокойно може да мине за 23-годишен – а онези, които го познават посредством емблематичното „Happy”, гледат на него като на някакъв извънземен посланик именно на щастието. Не би било прекалено да се каже, че самото щастие ще трябва да се качи на подиума в Рали – а Фарел е просто човешката му форма.

В продължение на десетилетия една от определящите теории на американската политика е тази на Щастливия боец. Тоест – че винаги по-жизнерадостните кандидати (Рейгън, Бил Клинтън, Барак Обама) в крайна сметка се нанасят в Белия дом.

Подобни размисли обаче звучат нелепо в навечерието на най-странните президентски избори в историята на Щатите. Нито един от кандидатите не изглежда дори частично щастлив. Никой не е щастлив, бе!

Целия текст чети в брой 25 на списание Esquire. Абонирай се тук!

ОЩЕ ОТ Четива

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА