Улични крале

Запознай се с готвачите, които въртят кухни на колела

16 август 2018

Запознай се с готвачите, които въртят кухни на колела

Мобилните заведения за хранене отдавна са част от градския пейзаж в САЩ и Западна Европа. Дори вече не говорим за хит, а за съвсем естествено допълнение към ресторантите, закусвалните и заведенията за бързо хранене. От две години и у нас се наблюдава нарастване на интереса към подвижните кухни – не просто защото са атрактивни, а и защото предлагат алтернатива на фастфууд веригите, като едновременно с това се интегрират отлично с градската среда. Ще те запознаем с културата на кухненските номади и майсторите, пренесли тази вече над вековна традиция в София.

Най-ранните документирани данни за подвижна кухня идват отпреди повече от 400 години. През 1691 в Ню Амстердам (днес Ню Йорк) се въвежда регулация на уличните търговци на храна. По това време те продавали елементарни храни като парчета хляб и месо, както и зеленчуци от ръчни колички.

По време на големите миграции в Щатите след средата на XIX век почти винаги с керваните на преселниците пътувал и фургон, който имал една-единствена функция – да предлага постоянно разнообразна и прясно приготвена храна на хората. Най-често фургоните са били заредени с храна с дълъг срок на годност, която включвала базови продукти като осолено месо, консерви, кафе, брашно, захар, сол и вода. Явлението складове и кухни на колела било най-разпространено през втората половина на XIX век сред каубоите и говедарите, които карали добитък от американския югозапад на север и изток, като прекарването на стадата често отнемало до 2-3 месеца.

Улични крале

Каруците, които се грижели за изхранването на хората, се наричали chuckwagon и представлялави полева кухня – голям покрит фургон, превозващ провизии и кухненска посуда из прериите на САЩ и Канада. За баща на chuckwagon се сочи тексаският собственик на ранчо Чарлс Гуднайт (chuck в случая не е вариация на името Чарлс, а жаргонна дума за храна). Той пръв се сетил, че старите армейски фургони от Гражданската война са достатъчно широки, за да бъдат пригодени за нуждите на гладните каубои. Днес може и да изглежда съвсем логично да преобразиш една закрита дълга каруца с пособия за готвене и хранене, но все някой трябва да се досети пръв. На предприемчивия Чарлс му хрумнало, че съоръжение, което обслужва нуждите на армията, може да бъде пренесено и в цивилния живот и да има широко практическо приложение в бита. Вероятно това обяснява защо чичо Чарли е умрял много възрастен и много богат.

През 1866 взел очукан военен фургон Studebaker, стегнал го и го оборудвал с шкафчета, етажерки, походна печка, заредил го с кухненски прибори, храна и медикаменти. Провизиите били основно сух фасул, кафе, царевични изделия, бекон, съхраняван в промазнени парчета плат за по-дълъг срок на годност, осолено или опушено свинско и говеждо месо и други лесни за съхранение продукти (забрави за плодове, зеленчуци или яйца). Към него били прикрепени и дърва за огрев и готвене. За разлика от съвременните варианти на кухненските камиончета, за да се приготви храната от chuckwagon, той трябвало да бъде спрян на открито, да се разпъне, а кюмбето на дърва се изнасяло извън фургона, за да се приготви храната на него. Това подсказало на предприемачи из различни щати възможностите, които дава опцията да продаваш храна, без да си зависим от конкретна локация.

Всъщност, около 15 години преди първият фургон на Чарлс Гуднайт да започне да кръстосва прерията, във влаковете се появили първите вагон-ресторанти – отделен вагон, обособен само за готвене и хранене.

[caption id="attachment_17643" align="aligncenter" width="780"]

Чарлс Гуднайт[/caption]

Въпрос на време било да се слеят идеите на мистър Гуднайт и практиката на вагон-ресторантите. Първият дайнър представлявал товарен вагон, теглен от коне и бил оборудван през 1872. Той бил специално пригоден за нуждите на служителите на Провидънс Джърнъл в Провидънс, Роуд Айлънд (рожденото място на Хауърд Филипс Лъвкрафт, който няма нищо общо с историята, която ти разказваме). Собственик на вагона бил Уолтър Скот (не е шотландският автор на исторически романи), който също работел в редакцията на вестника. Още преди да отвори заведението си, той си докарвал допълнителни приходи, като продавал на колегите си сандвичи и кафе, които приготвял вкъщи. Решил обаче, че за нарастващото търсене на храна му трябва повече място от двете кошници, които носел със себе си. Уолтър изрязал прозорци в закрит малък товарен вагон, който купил на старо, качил го на здрави колела и го закарал с конски впряг пред редакцията, където започнал да продава сандвичи, пайове и кафе.

Комерсиалното производство на самостоятелни фургони за храна започва през 1877 в Устър, Масачузетс, където Томас Бъкли произвеждал своите фургони "White House Cafe". Щатът всъщност е една от люлките на мобилните кухни още в края на XIX и началото на ХХ век. Малко след Бъкли, през 1891 Чарлс Палмър получава патент да произвежда своите „лъскави нощни кафенета” и „фургони за вечеря”, като се задържал в бранша цели десет години. Отново пет години след него, през 1906-а щафетата поели Филип Дюпри и Ървинг Стодард, които положили основите на своята Worcester Lunch Car Company. Те произвеждали и разпространявали фургоните си за храна из цялото източно крайбрежие.

Първите фургони и модифицирани железопътни вагони, оборудвани с пейки и маси и служещи като подвижни заведения за хранене, стават масово явление в Североизточните Щати (най-много били в Ню Йорк) в края на XIX век. Предприемчиви търговци предлагали бърза и евтина храна в най-натоварените райони на градовете, без обаче да се ангажират с високите наеми на недвижимите имоти. Други любими локации на търговците на подвижни закусвални били университетските дворове. След 1894 г. около университетите Йейтс, Харвард, Принстън и Корнел колички и фургони с хапване били честа гледка, като освен това държали цени, достъпни за студентите.

През 1917 подвижните кухни отново са мобилизирани за военни действия. По време на Първата световна война готварските фургони са неизменна част от антуража на всяка дивизия. След края на военните действия армията продава и легитимира правото за ползване на хранителните камиони на цивилни търговци. Така идеята за кухнята на колела пристига и в Европа. Още от 20-те и 30-те години на ХХ век в Италия по пътищата пърпорят първите камиончета с пица, напитки и грилове, а по-късно се пренасят и във Франция и Великобритания.

Камиончетата за храна, които познаваме днес от филми и постери, стават популярни в началото на 50-те години на миналия век. До края на века този тип кухня се среща основно около учебни заведения, строителни обекти, офис сгради и предлага най-вече възможност да си вземеш нещо бързо и евтино и да го хапнеш на крак.

Кризата преди 10 години отново буди нуждата от бързо приготвена храна на ниска цена. Вече не е необичайно да видиш бизнесмен да се реди до общ работник на опашка пред фургонче за хотдог. Този период обаче е и проверка на устойчивостта на кухненските фургони и камиони. След постепенното отшумяване на рецесията те остават търсен и предпочитан вариант за ядене сред хиляди американци. Далновидни търговци усещат, че ресторантите на колела в XXI век отдавна са изпреварили понятието „бърза и евтина мобилна кухня” и са се превърнали в тренд в ежедневието и символ на модерната епоха. Те бързат да яхнат вълната и да изпъкнат с иновативни решения в менюто, комуникацията и дори външния вид на заведенията.

Още през 30-те и 40-те години се появяват камиони за хотдог, преработени като наденички или такива, във формата на франзела. Днес обаче дизайнерите не поставят никакви ограничения на въображението си. В световните мегаполиси пъпли пъстра компания от най-различни като дизайн, форма, цвят и модели камиончета, фургони, миниванове, кемпери и ремаркета. Сред тях се открояват багерът на Mammoth Burritos, немският велосипед с дълга база с инсталирано буре бира в единия си край, популярният камион за пържоли и наденички с форма на прасе, триколката Goldfish, маскирана като златна рибка. Има дори умален модел на космическа совалка, в която те посреща истинска стюардеса и те кани в Space Shuttle Café. Днес тези моторизирани ресторанти отдавна не продават евтина храна. Собствениците държат да предлагат качествено меню с внимателно подбрани съставки, независимо дали говорим за бургери, хотдог, буритос, сладоледи или готвени ястия.

Съвсем логично, тази тенденция преплува океана отдавна и от години насам подобни камиончета кръстосват улиците на Лондон, Париж, Амстердам, Мадрид, Рим, Атина. 

От няколко години смели ентусиасти с отношение към добрата кухня и авантюристичен дух се заеха с нелеката задача да променят отношението на клиента в България към този тип хранене и да се преборят с тежката бюрокрация, за да завъртят колелата на собствени камиони за храна. В този брой ще те срещнем лично с някои от тях и ще разберем какво ги движи и през какви трудности минава този бизнес у нас.

Street Chefs

Неслучайно първи в списъка ни са Street Chefs. Димитър и Петко са пионерите в кухнята на колела у нас. Отварят първия си камион през 2015-а на ъгъла на улиците „Парчевич” и „Ангел Кънчев”. Само че в началото идеята не е била специално обособеният им food truck да има постоянен адрес. Оказва се обаче, че в България наредбите са такива, че буквално блокират този бизнес, тъй като е непознат до момента на пазара и все още няма адекватни условия за неговото развитие. „Търсим обаче решение, заедно с колегите от другите мобилни кухни”, споделя Димитър Добрев.

Двамата с Петко Цочев ги свързва приятелство от много години. Учили са заедно, управляват общи бизнеси още преди да се захванат със Street Chefs, имат и обща къща на морето, както и каравана, с която обичат да пътуват – история на стабилно мъжко приятелство. Но как двама стари приятели и бизнесмени се захващат с походно заведение за бургери?

„Обичаме да готвим и двамата. Приятелите ни се шегуват, че къщата ни на морето е като ресторант, тъй като често прекарваме часове в кухнята, а наоколо е пълно с хора. Решихме почти на шега да представим хобито си пред публика, а то взе, че се превърна в сериозен бизнес.“

Предишните им бизнес начинания са свързани с много пътувания, а освен това Петко и Димитър рядко прекарват почивките си на едно място. Именно по време на обиколките им по света двамата се запознават с чара и възможностите на подвижните заведения за хранене. „В Ню Йорк те са неизменна част от пейзажа“, казва Петко. Решават и те да опитат. Поръчват каравана от Щатите и се подготвят да започнат бизнеса си като улични готвачи. Караваната пристига след няколко месеца, следва процес по превръщането й от жилище на колела в подвижна кухня. „От купуването на караваната до отварянето на заведението отиде около година и половина“, смеят се двамата.

Когато виждат, че държавната бюрокрация няма да им позволи да тръгнат по предварителния план и пътищата на България, намират съвсем случайно сегашното си място и запретват ръкави. Първата им задача е изготвянето на менюто на Street Chefs. Те добре познават традициите на хамбургерите по света, запознати са и със заведенията, които предлагат този тип храна у нас преди тях. И са наясно, че клиентите у нас рядко експериментират. Затова и акцентират на традиционния чийзбургер и техния прочит на класическия телешки бургер – Chef’s Burger, като и двата сандвича се приготвят според вкуса и разбиранията на Петко и Димитър. А след задължителната проверка от наша страна категорично им гласуваме пълно доверие – от разкошния бургер със сочно телешко кюфте, през страхотните картофки, до приготвената специално за тях крафт бира. „Добрият бургер се приготвя задължително от качествени продукти. Хубавото телешко месо е основно условие за хубав бургер. Използваме пресни и качествени продукти, без консерванти и добавки, без процес на замразяване. Това е крафт храната. Тя се приготвя на деня, с пресни съставки. С изключение на чедъра, който идва от Англия, всичко се зарежда ежедневно. Ползваме продукти на български производители, тъй като няма как да е едновременно прясно и вносно. Хлябът ни се прави ден за ден, в пекарна на сто метра оттук. Дори картофките ни ги докарват всеки ден, обелени и нарязани същата сутрин в Самоков”. А докато си говорим в ранния предиобеден час, пред заведението спира камионче, на което прочитаме фирма за изкупуване и преработване на използвани готварски мазнини, което идва всеки ден до Street Chefs.

Двамата не спират дотук. Вече имат работещо заведение и в Лозенец, а до края на годината ще отворят ресторанти още в Paradise Center и в Бизнес Парк в „Младост 4“. „А от месец вече имаме и аналогична на тази каравана в Букурещ. Реално сме първият български франчайз, свързан с такъв тип бизнес, който излиза от границите на страната.“

Тъй като са първо такова заведение у нас, им се налага често да обясняват на клиентите си какво представляват бургерите им и защо приготвянето на всеки от тях отнема между 7 и 10 минути. Но го правят с огромно удоволствие и любов към работата си. „Постепенно хората се научиха, че бургерът не е задължително вредна бърза храна.“

Street Chefs е на ул. "Парчевич" 58-60 и на ул. "Козяк" 2-4 и онлайн на facebook.com/street.chefs.bulgaria

Mangia Van

Константин Терзийски и Мартин Синджирлиев също са приятели от деца. Косьо е запален по готвенето, откакто се помни, дори завършва ТОХ, макар и дълго време да не работи по специалността си. Подобно на Димитър и Петко от Street Chefs, Косьо и Мартин заедно обикалят много по света и се влюбват в концепцията за заведения за хранене на колела. Постепенно идеята назрява и двамата се захващат да я реализират, като решават да не залагат на сандвичи и бургери, ами да дадат възможност на Косьо да се развихри и да прави вкусни готвени ястия в буса им. „Стигнахме до идеята, че искаме да имаме обект, в който ще представим меню спрямо ситуацията, в която е поставен. Дали ще е на музикален фестивал, на къмпинг на морето или друг тип събитие; дали ще е насочен към вегетарианци, хора, които ядат месо или предпочитат традиционна българска кухня, ние да можем да реагираме. Затова решихме да не специализираме, а да предлагаме различни предложения за различните събития. Експериментът крие риск, но също така и ти помага да се развиваш.”

Обичат да експериментират и затова, преди да се отправят за първи път към „Градина” миналата година, звънят на всичките си приятели, които вече са там, за да ги питат поотделно какво им липсва на морето, какво им се яде. Всички са си поискали готвени манджи и най-вече мусака. Косьо споделя: „Когато отидохме на морето с вана, се оказа, че хората търсят именно манджи, тъй като тези, които са с кемпери или на палатки си приготвят скарата лесно на място. Имаме специална фурна за приготвяне на месо с максимална температура 160 градуса, която запазва сочността му и го пече бавно – между 5 и 12 часа. Та на морето правихме бавно печена мусака с ребра.“ (Смеят се)

А като казахме за буса, няма как да подминем пъстрата му украса. Мартин разказва историята ѝ: „Когато взехме този бус, той вече беше преработен като кухня. Но в следващия момент го погледнахме и си казахме: „Боже, тази грозотия какво ще я правим сега?“, и се започна едно чудене как да го декорираме. В един момент обаче се свързахме с художника Точка Илиева, която повярва в проекта и нарисува героите, които са направени специално за буса, и се заехме с външния вид на Mangia Van.“

Но докато външният вид на един food truck е кукичката, която ще дръпне евентуални клиенти за първи път, най-важното в него е менюто. Двамата са категорични: „Твърдо заставаме против идеята за продукти с ниска себестойност и висока печалба. Залагаме изцяло на готвенето и на прясната храна, дори сосовете си правим сами, месим си и си печем арабските питки на място. Държим на пресните продукти и затова няма да сервираме шопска салата през ноември, но пък за сметка на това тя ще ни е страхотна през юли. Избираме си сами продуктите, като ходим лично до производителите и търговците, а месата идват само от специализирани места. Ръководим се от търсенето и вкусовете на хората, но им предлагаме и наши решения на познати рецепти или изцяло нови предложения за тях.“

Името на буса идва съвсем естествено, но не заради менюто му. Мартин разказва: „Бяхме на реге парти в Женева и в едно парче се пееше mangia man, mangia man, което веднага се превърна в mangia van“.

Разбира се, Mangia Van също минава през неизбежните перипетии. „Невъзможно е в момента, както е устроена системата, food truck-овете да бъдат истински мобилни в България. Няма зададени текстове за ван за храна или мобилна кухня. Има преместваем обект, количка за царевица. Административните задължения ти изяждат много от времето и енергията, с които можеш да работиш и да изкарваш пари, за да превърнеш бизнеса си в успешен. Изискванията към малки обекти като нас са същите, като към големи ресторанти, иначе ни поставят на нивото на количките за царевица и кестени и не можем да работим като food truck“, казва Мартин.

А как приемат клиентите храната? Косьо бърза да отговори: „Харесва ми прекият контакт с клиентите, фактът, че те могат да наблюдават как се приготвя храната им, буквално минаваме на „ти“ с тях. Спрямо опита си тук, хората са свикнали храната сервирана навън да бъде евтина и с не особено високо качество. Затова има и скептични погледи, когато видят цените ни. Но с удоволствие разказваме за приготвянето на ястията, продуктите, каним ги да опитат нещо и бързо преминаваме границите на недоверието. Хората разбират, че street food не е задължително fast food.“

И наистина е така. Стига да опиташ апетитните и едновременно с това простички ястия като техния лемън чийк – пилешко месо от бутче, мариновано в лимонов сок и билки, в които престоява минимум 8 часа или телешките кюфтенца с гриловани жулиени от морков, овкусени с мед и подправки, за да оцениш достойнствата на отличната и семпла кухня, независимо дали е приготвена в бус, вкъщи или в ресторант.

Mangia Van e в двора на Sofia Tech Park (бул. Цариградско шосе 111Ж) и онлайн на facebook.com/mangiavan

Nomad Burger

Историята на Емил и неговия Nomad Burger е подобна на другите готвачи, за които ти разказахме досега. Бургерите са му любима храна от дете и не му отнема много време, за да почне да ги прави сам. Идеята му да отвори и собствено заведение за хамбургери се оформя повече от пет години, преди да изкристализира в новичкия черен ван Mercedes. Той е изцяло независима станция за храна, със собствени източници на вода и енергия, създаден специално за целта да бъде мобилна кухня.

Името Nomad Burger идва със самата идея за food truck – камиончето да не е стационарно, а да обикаля улиците на страната и да изниква на локации, където минават често гладни за хубав бургер хора – площади, възлови точки, офис сгради, фестивали, къмпинги. Само че и тук идва проблемът с държавната администрация. Емил подчертава, че най-голямата пречка е разрешението да се паркира хранителен бус на произволни места. Все пак намира варианти и в продължение на няколко месеца успява да сменя локацията на буса почти всеки ден, преди да паркира за по-постоянно на ул. „Николай Хайтов“ №16, където е и в момента.

Менюто е разработено със специалист, а всички съставки в бургерите се правят на място от екипа на Nomad Burger, включително и киселите краставички.

„Тайната на добрия бургер се крие в качествените продукти – твърди Емил. И допълва: – За много хора бургерът е парче месо, прибрано между две половинки питка, а далеч не е така. Всяка една съставка изисква обработка, отнема време и отношение от готвача.“

И си личи. Скоро след паркирането на Nomad Burger служителите от офисите около Interpred не само се връщат, но започват и да водят колегите си да опитат хамбургерите на номада. Интересното е, че не се спират на традиционните рецепти. Няма бургер в менюто, който да провокира по-висок интерес от другите. Има защо – прочитът на класическия телешки бургер тук се нарича Nomad Burger и освен кюфтето съдържа сирене чедър, бекон, лучени кръгчета и домат и е пълен отличник. Но адски вкусен е и Мексиканецът – хамбургер със сочен телешки бургер, полят с пикантен мексикански сос, хрупкав начос, бобено кюфте, айсберг и домат. И върви отлично в компанията на пържени картофки с пресни билки. Хубавата бира е най-добрият приятел на бургера, така че Nomad Burger също обръщат внимание на качественото пиво.

За интереса към уличните кухни Емил твърди, че това е напълно нормална и адекватна на западния свят тенденция. „Има квартали, в които се събират над 30-40 камиончета, които приготвят храна на място и за всички тях има клиенти.“ Затова и той, както и другите собственици кухни на колела гледа на колегите си като полезно присъствие и важен фактор, а не като на конкуренция. „Всеки има собствен почерк, а конкуренцията повишава качеството и всички гледаме да работим на най-високо ниво.“

Nomad Burger е на ул. "Николай Хайтов 16" и онлайн на facebook.com/NomadBurgerBG/

Посоки

„Посоки“ са сред малкото улични готвачи, които не успяхме да срещнем лично, защото още от май те са на Offshore camp в къмпинг „Градина“. Но където няма директна среща, има мобилни телефони. Чухме се с Христо Дечев, който ни разказа малко повече за заведението.

Идеята за „Посоки“ отново е вдъхновена от американските каравани-закусвални. Само че те не залагат основно на бургерите. Хората в екипа държат на разнообразната кухня и освен задължителните хамбургери, в менюто им ще намериш и разнообразни рибни и морски предложения, като са помислили и за вегетарианците. Също държат да подчертаят, че работят само с качествени и пресни продукти, които успяват да поддържат лесно, заради семплия профил на менюто си.

Най-важното е, че сред всички бусове и каравани с храна, с които се запознахме, те единствени за момента предлагат и десерти. Потърси ги и да ти е сладко!

Посоки в момента е на Offshore camp, къмпинг Градина и онлайн на facebook.com/posokicaravan

Rolling Dogs

Зад страхотните хотдогове на ул. „Иван Шишман” седи една весела компания от трима млади хора, които са решили да инвестират време и средства именно в по-различно и свежо заведение за бързо хранене. Но като казваме „бързо“, далеч не подценяваме тяхното виждане за хотдог.

Rolling Dogs отваря съвсем скоро – през май. И докато също взаимстват идеята от американската концепция за food trucks, те решават да предложат нещо, което го няма още на вече разрастващия се българския пазар с мобилни кухни – хотдог. Разбира се, не могат да оставят нещата просто така и да пълнят питки с кренвирши и кетчуп. „Най-важно е качеството на продуктите. Нямаме кренвирши, а работим с различни наденички от хубаво месо. В нашата храна слагаме това, което ние самите бихме яли. Пък и често се храним тук“, смее се Радин.

Така се раждат различните вариации на хотдог като техния авторски Rolling Dog с чоризо и домашно чили или великолепната английска закуска в хлебче с наденичка мергез Breakfast Club.

Другият силен коз в менюто на Rolling Dogs всъщност ти стои отляво, докато си поръчваш хотдога – цял хладилник разнообразни бири. От чудесните английски ейлове, през задължителните немски вайцени, до отлични белгийски бири. „Самите ние много обичаме бирата и държим да има разнообразие“, казват Тод и Радин.

Ул. „Цар Шишман“ 34, където е разположен старият бус Mercedes от 1979-а е впечатляващо с визията си място. Радин разказва: „Мястото го намерихме лесно и бързо, хората се оказаха любезни и услужливи. Идеята за частта със седалките идва от едно площадче в Милано, където има подобен каменен монумент, на който хората се събират, хапват, пийват и си говорят. Тази скамейка е като негово умалено копие и е от дърво, не от гранит. Едновременно изглежда различно, но и се вписва чудесно със средата в тази част на улицата. Имаме и забавни истории покрай строежа на скамейката – докато едни я взимаха за кораб, други директно ни питаха защо правим сауна в центъра на София.“ (Смее се.)

Следва ремонт, но след приключването му се оказва, че ги чака челен сблъсък с бюрокрацията. „Трябваше да се смени статутът на мястото, за да може да се извършва търговска дейност. Първоначалната ни идея беше да сме изцяло мобилни, дори бусът е конструиран така, че като спрем някъде, да можем директно да се включим в тока. Но законите са така направени, че това в момента наистина е невъзможно. Абсурдно е да има същите изисквания за документация и производство към някакъв микробизнес, какъвто е нашият, както към големи заведения“, казва Тод.

Ясно е, че тромавите директиви и неефективният към днешен момент закон спъват малки бизнес начинания като мобилните заведения за бързо хранене и ги изправят пред сериозна трудност да развиват дейност. Тук обаче Rolling Dogs не са сами.

„Повечето колеги минаха да опитат от нашия хотдог, поздравиха ни и тъй като и те са минали през същия проблем, си говорихме да си направим асоциация. За да има промени, трябва да има диалог, двустранна готовност. И докато ние работим в тази посока, готови сме с предложения и решения, отсреща всичко е супер статично. А не говорим за няколко месеца – този проблем вече е фактор от над 3 години. Просто администрацията не си мърда пръста. Затова една асоциация би била добро решение и евентуален инструмент за промяна на остарелите наредби.“

Асоциация на уличните готвачи? Звучи чудесно, стискаме им палци!

Rolling Dogs е на ул. "Цар Шишман" 34 и онлайн на facebook.com/rollingdogsbg

Travel Cocktails

Вероятно помниш навремето малките подвижни павилиони за лимонада, от които избираш напитка с различен вкус. Е, днес те отдавна са изчезнали, но пък за сметка на това от една година насам (честитихме им лично на 6 юли) из България пътуват коктейлите на Travel Cocktails – единствената подвижна каравана, която предлага алкохолни напитки у нас. Павел Памукчиев има солиден опит като барман – в бранша е вече 12 години и е минал сред някои от най-популярните барове и клубове у нас.

Авантюрист по душа, един ден, карайки кайтсърф на плаж в Гърция, излиза от морето и жадно се оглежда за свеж и отмарящ коктейл. Оглежда редицата кемпери и каравани покрай плажа, но така и не открива откъде да си вземе напитка. И решава той да се захване с тази задача, като впряга дългогодишния си опит, контактите и познанията си, за да оборудва и изправи на колела своите Travel Cocktails.

Открива красива ретро каравана и я превръща в отлично оборудван и привличащо син мобилен бар, в който да може да забърква майсторските си коктейли. Хората в бизнеса го познават, клиентите го познават и Павел лесно намира място за караваната на фестивали, градски събития, партита. Всъщност толкова е добър, че ако разгърнеш майския брой на Esquire, ще видиш, че той спечели и българското издание на реномирания шампионат за бармани World Class Bulgaria, като ще представи страната ни на финалите в Берлин през октомври.

А дотогава синята винтидж каравана на Travel Cocktails ще присъства на всички по-интересни събития на открито в страната. Потърси го и си поръчай един Travel Cocktail, ако искаш нещо по-здраво, или мекия плодов Frontier Punch. После ще ни благодариш.

Travel Cocktails в момента е по морето и онлайн на facebook.com/TravelCocktailsCaravanBar

Ресторант на колела

Обладан от духа на предприемачеството, искаш да отвориш твой собствен food truck? Ето какво трябва да знаеш:

1. Имай предвид локалните регулации Както разбра досега, на територията на България с малки изключения и много ограничения, кухните на колела могат да работят, но по-скоро като свързани с конкретна локация заведения. Поне докато бъдещата Асоциация на уличните готвачи не успее да промени остарелите нормативи.

2. Караваните и бусовете са скъпи Макар и да е по-евтин вариант от заведенията в сгради, един бус ще ти коства немалко пари. А след това идват и разходите за реконструкция на шасито и подготвянето му за кухня на колела. Приготви се да платиш петцифрена сума и най-вероятно първата цифра няма да е 1.

3. Поддръжката също тежи на бюджета Купуването и префасонирането на камионче за мобилна закусвалня е само част от разхода. Отвори си един тефтер и записвай всички разходи, които ще ти изскочат за поддържането на вана – от кухненските прибори, през зареждането със стока, та до постоянните подмени на части от интериора, ламперията, плотовете, шкафовете плюс задължителните консумативи на возилото.

4. Оглеждай се за конкуренция Не, не говорим за други колеги на колела. Но ако си избереш локация в съседство с ресторанти или закусвални е възможно да имаш проблеми с нелоялна конкуренция от тяхна страна. Ако се налага да си за по-дълго време до пицария например, можеш спокойно да предлагаш готвени храни, десерти или рибни ястия.

5. Мястото има значение Едно от основните предимства на мобилната кухня е, че може да заведе храната до потенциалните си клиенти. Но трябва да знаеш къде да ги намериш. Така че проучи хубаво възможните локации и избери тази, където вярваш, че са точно хората, които търсиш.

6. Социалните мрежи са голям помощник Когато нямаш постоянен адрес, най-добрият начин да те открият е като си активен в социалните мрежи. Постовете във Facebook ще показват на клиентите ти къде си и какво си им приготвил днес, а хубавите снимки в Instagram са твоето портфолио за публиката ти.

Teкст Ивайло Александров Фотография Яне Голев

ОЩЕ ОТ Питиета

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Бъркани яйца, за които да умреш

Съветите на шеф Гордън Рамзи за убийствени яйца

Един хот дог с повече майочуп, моля

Новият сос вече е на пазара в САЩ