Азбучник на (не)приятния хипстър!

Представяме ти всички клишета на нормалния софийски дришльо!

13 декември 2017

Ако Esquire бе човек, щеше да е не по-зле функциониращо, не по-малко триизмерно същество от целия конгломерат на модерни ърбън лайфстайл клишета. И знаеш ли какво? Чувстваме си се су-пер! Защото важният общ знаменател на жълтите павета, крафт бирата, велосипеда с една скорост и вечерите в екзотични улични фургони е, че всичко това е много, много яко. Запознай се с Щастливия Хипстър. Със сигурност има на какво да те научи

Наскоро Esquire гледа прожекция на Соларис на Тарковски, преди да завърти педалите към парти в изоставен строеж. Между двете забавления премина през фургон-закусвалня, за да се снабди с гурме бургер и да отпие глътка нефилтрирано пиво. „Да не би пък да съм абсолютно клише“, запита се Esquire.

Азбучник на (не)приятния хипстър!

И има защо. Да си представим, че Esquire живее в близост до жълтите павета – но в по-голяма близост до градинките и тротоарите на арт-обществото. Кара велосипед с една скорост, а кафето го пие в бял цвят. Бургерите му задължително са в кифлички бриош, преглъща ги с крафт бира, а отвреме на време се занася в хепънинг-пространства за изложби и партита, преминаващи в среднощно тевтонско инди-техно. Esquire си навива дънките над глезените.

Впрочем всичко, което прави, носи етикета на хипстъра. Един стереотип след друг. Но Esquire има оправдание за всичките. Така например кафето с микропяна е по-яко от останалите кафета. По-задоволително е от еспресото (което те прави да изглеждаш куул по италиански, когато го поръчаш, ама не е достатъчно голямо); по-мъжко е от латето (което е като да сучеш топло виме), и е по-младежко от капучиното, дето майка ти го пие за десерт. Точно така – кафето с микропяна е най, ама най-якото кафе!

И велосипедът с една скорост е по-готин от останалите. Стоманената му рамка е произведена от белгийската компания Paganini преди няколко десетилетия – и изглежда красивичко. Оборудвано е с нови гуми, педали, верига, седалка, звънец, всичко. Кара се като в сън. Пък и повече от една скорост не е нужна, понеже наоколо няма много хълмове. А и колкото повече скорости имаш, толкова по-лесно може да се прецака. С други думи – колелото е и изящно, и функционално, и винтидж. С винтидж не можеш да спориш.

Велосипедното пътешествие най-често преминава през старите и тесни павирани улички на историческия център – там, където хем можеш да оплезиш цинизма си срещу заблуденото стадо в бившите сладоледени къщи, хем да надраскаш някой джип с ключ, понеже е спрял накриво. Но най-важното – по тези павирани улички Esquire намира целенасочено забутаните барчета, чиято функция е да бъдат дотолкова контракултурни, че даже да бъдат културни. На останалите места пият пастьоризирана мейнстрийм бира, ще извиняваш. От кенчета, ще извиняваш.

Истината е, че Esquire се радва – понеже онези кръвоносни телца на столицата, дето навремето бяха абсолютен псевдо-куул, в момента са благодатна почва за концептуални ресторантчета, био магазини за органични храни и винтидж секънд хендове. Доближиш ли човека с очилата и френското сако отпред, забрави да си говорите за ЦСКА-минус-София, а също и за новите риалитита. Той отдавна е изхвърлил телевизора си, отвреме на време гледа по цял сезон на някой сериал накуп (на макбуук-а), но иначе е социално ангажиран и е категорично против изсичането на дърветата в Борисовата, в която за последно е ходил като дете с техните. Това, последното, не ти го признава – понеже миниатюрният му дакел очевидно има нужда да се облекчи, при това – о, прекрасна случайност на съдбата – точно в посоката, в която правят студено пресовани сокове от култури, нечувани по тези географски ширини.

Ако Esquire се замисли за шишманските си приятели, лесно ще ги опакова в мехур от детайлна претенциозност – досущ като себе си. Всички вечерят в „домашни“ ресторанти, в които плащат прекалено много за някакви си поширани яйца. Всички карат ръждясали колелета и пият мътна бира. Някои имат дълги бради, а 90 процента са късо остригани покрай ушите и зализани отгоре. Истината е, че обществото има нужда от цялата хипстърска палитра, но няма нужда от тъпото фразиране. И това е напълно разбираемо. Бургерите за 20 кинта са по-вкусни от бургерите за стотинка и половина. Бостънските териери и френските булдози са по-симпатични от немските овчарки. Карираната риза си е карирана риза.

Хипстърската култура не се е централизирала само в павирания участък – почти навсякъде в големите провинциални градове можеш да откриеш био-органичен ресторант, канадски ливади, бради и татуировки-ръкав, легитимирани от футболистите по телевизията. „Може и да съм клише, ама няма проблем – понеже знам, че съм клише. Пък и харесвам всичко, което ме превръща в клише“, мисли си Esquire. Да – авто-омразата си съществува, но пък го има и задължителния цитат на Анри дьо Монтерлан. „Когато се самонаблюдавам, се тревожа. Когато се сравнявам, се успокоявам.“

Да започваме.

ХИПСТЪРСКИ КЛИШЕТА:

 

КАФЕ С МИКРОПЯНА? ДА!

Фактът, че инстантното кафе все още съществува, сам по себе си е умопомрачителен. Най-якото на нес напитките е мембраната по горния ръб на буркана – но в момента, в който я премахнеш, влизаш в неприятния цикъл от една разочароваща чаша топла кафява течност към следващата. Хубавото кафе е едно от редките световни снизхождения – пък кафето с микропяна бие всички кафета. Подобно е на латето, ама е с по-малко мляко – затова и можеш да усетиш двойната доза кофеин, но без агресията на чистото еспресо. Самото мляко е извлечено от средата на чашата – там, където мехурчетата са по-фини, съответно и течността е по-мека. Звучи чекиджийски – и вероятно е точно така – но след като имаш категорично мнение за начина, по който опичат пържолата ти, значи имаш право да бъдеш педант и по отношение на кафето

БРАДИ? НЕ!

Пускането на брада дава неподозирани възможности дори на най-блудкавия и отблъскващ индивид от мъжки (само мъжки!) пол – най-малкото окосмението е перфектна тема за разговори и коментари от страна на останалите, които иначе не биха имали абсолютно никакъв интерес към конкретния самец. Самецът обаче не е задължително суров мъжкар. Охраната на нощен клуб – с татуировки по врата, с fade-прическа и с брада не е дървосекач, а охрана на нощен клуб, твърде вероятно – пълен профан. Евала за прическата, де. Но да се върнем към брадата – онези, към които бихме могли да се смилим, са бегълците от закона, реалните дървосекачи, професионалните риболовци, възрастните драматични актьори, Чарлз Дарвин и Христо Ботев. Останалите би следвало да се оформят редовно

КОЛЕЛА С ЕДНА СКОРОСТ? ДА!

Велосипедните пуристи ще ти се закълнат, че единственият начин да изпиташ истинското великолепие на колелото е с една скорост, никаква инерция, никаква възможност за лекинко круизване. Някои дори преминават към следващата фаза и премахват спирачките, разчитайки единствено на прасците си, за да „заключат“ задната гума и да спрат, преди да се набият в камионетка на „Титан“. Ако трябва да търсим златната среда, то велосипедът с една скорост е най-доброто от всички светове. Позволява ти да се придвижваш свободно; да се спускаш по стръмни улички с разперени ръце – досущ като в детските години – и да спираш, без да късаш мускул

БУРГЕРИ В БРИОШ? ДА!

Повечето от читателите ни със сигурност си спомнят идването на най-популярната фаст-фууд верига (McDonald's, кво да ги крием) в България - то си беше същинска епопея, след която мястото се превърна в убежище, в което младите, западнонастроени хора, се срещаха, ядяха американска храна и формулираха планове за свободна любов, нефолклорна музика и халюциногени. В последните няколко години обаче аурата на щатските масови бургери се изпари – и ни остави с наднормено тегло, тоалетни със секретни кодове и ябълкови пайове, наподобяващи по-скоро горещи оръжия за масово унищожение, отколкото десерти. Точно тогава някакви умни човеци очевидно решиха да върнат старата слава на бургера – но по правилния начин. Хубаво телешко, приготвено мидиъм-реър; истински, да го наречем кашкавал, направен от истинско мляко, а също сладки и приотни бриош хлебчета. Ако си затвориш очите за терминологията, за нарочно вехтите дъски за рязане и кухненската хартия по масите, сто процента винаги би предпочел точно тези гурме изкушения пред вечната гума, която няма разграждане в природата, камо ли в стомаха ти

ЕКСТАЗИ? НЕ!

Историята ясно помни музикалните фестивали, на които млади човеци – някои пълни пропадняци, други математически гении – се тълпяха като братя Миневи около съдия, само и само да се снабдят с малко кетамин. За последно подобни истории се случваха през лятото на 2013-а – иначе казано, по време на пика на парти дрогата, която (за огромно щастие) вече лека-полека изпада от графата „куул“. Да се разберем – подобно на повечето деветдесеттарски мании (кечари на път, катинарчета, Селин Дион), и екстази е пълна отживелица, напуснала хип-средите някъде в момента, в който оцъклени човеци гълтаха по 20 хапчета на нощ и се чудеха защо са мъртви. Окей – със сигурност е по-добре от линия бело върху остъклена маса, но детайлният хипстър следва да се придържа към крафт бирите и хубавия малц за вдъхновение

FADE-ПРИЧЕСКИ? ДА!

Едва ли има фризьорски салон в Млечния път и околностите му, който да не специализира във fade-прическата – стил, при който косата се бръсне до над ушите, а рязката граница отгоре е зализана надясно или наляво. Най-общо казано говорим за хипер-стилизирана версия на старата армейска канадска ливада – която, колкото и да ни е писнала (всеки втори мъж се носи така, независимо дали му харесва), е яка. Щото, подобно на хубавия Ray-Ban и естествения тен, с такава коса всички изглеждат по-добре, отколкото без

КОКТЕЙЛИ В БУРКАНИ? НЕ!

Да почнем от екзистенциалната истина – коктейлите са ташак. Всичко, което е свързано с тях – претенцията, цената, инсинуационните заглавия – е дразнещо. Те не са нито греховни, нито класни – пък „миксолог“ в никакъв случай не е реална професия за уважаващ себе си мъж. В Лондон има един бар, в който сервират коктейлите си върху чиния! Върху чиния! Само масивен идиот би платил 20 лири, за да сърба чиния с пиене! Дори да приемем, че от чисто функционална гледна точка бурканът е една степен нагоре – щото може да държи течност – пак не значи, че трябва да държи точно тази течност. Та нали затова са измислени чашите? Едва ли би си забъркал космополитан в пепелник – или би шейкнал мартинито си в канче от алпака. Затова, ако обичате, пийте си негронито в нормална съдинка. Или направо си пийте чистото уиски в чаша за уиски, мерси!

ВРАТНИ ТАТУИРОВКИ? НЕ!

Решаваш да си татуираш пламтящ орел на врата? Тялото му – баш на гръкляна, крилете – разперени по цялата шийка? Рисуват ти го, изглежда ти идеално (най-малкото се връзва с останалите ти татуси), човеците по улицата те поздравяват за избора, а улични фотографи те карат да спреш, та да те щракнат. Настане вечер, дашна хипстърка ти обяснява колко харесва мастило, води те в тях. След две години се жените, после идват децата. Животът е пъстър кеф за около десетина години. И после идва крахът. Тя е дистанцирана, не се интересува от общия ви живот – пък ти продължаваш да се шариш и да запълваш всяка свободна точка (sans бенките) с шарж, бил той на перце или на череп. Надяваш се да забележи и страстта й да се възобнови. Но се оказва, че тя от доста време почуква собствения си татуист (в стола, къде иначе?) - и даже се обичат! Изнася се, децата идват с нея, ти оставаш сам. Пъплиш в празния апартамент и се занасяш пред огледалото в банята. Поглеждаш се. Самотен мъж над 40, с увиснало шкембе и двойна гушка. Викаш си: „Що ми беше да си рисувам тия глупости по лицето?“ Свеждаш поглед и проплакваш. Та така, съншайн

КРАФТ БИРА? ДА!

Хубавата бира е сред най-добрите приятели на човека. Впрочем тук съществува нещо като национално поверие, че бирата е блудкавото питие, което се консумира по време на мач (независимо дали гледаш или играеш), по барбекюта, в ранни следобеди, в най-добрия случай – като гарнитура към нещо по-твърдо. За сравнение – вината и малцовете са далеч по-ерудирани, вдъхновени изобретения, които комбинираме с различни гурме храни по празнични случаи. Но в крайна сметка всичко е пиячка, нали така? Защо трябва да го делим?

Защото, омбре, доскоро бирата беше гняс – и големите брандове, изплюващи продукцията си в кенове – ще продължават да произвеждат предимно гняс. Днес обаче, със зараждането на крафт-движението, съществуват хиляди приятно нюансирани и елегантни вкусове, произведени със също толкова внимание и любов, колкото и бутиковите уискита и вина. Нещо повече – крафт бирите вече се намират и в супермаркетите, което само по себе си е знаменита победа за претенциозните пиячи. Факт – има и сладко-блудкави сиропчета, но в по-голямата си част нефилтрираното пиво кърти зъбите на филтрираното

ТЕХНО? ДА!

Хората мразят непреклонния цикъл на хауса, на диското, на електрото и прочие – но точно там е идеята - бавната прогресия всъщност е изкуство. Продуцентите се вманиачават по пингове, кликове, бийтове и синтове с цел да направят музиката възможно най-затрогваща. Може би техното в действителност не заслужава носталгичната сълза, която пускаме по Чайковски, Бетовен, Бийтълс и Джендема, но ако не изпиташ лекинко настръхване по младежките години, значи е твърде вероятно да ти липсва душа

НАВИТИ ДЪНКИ? ДА!

Границата между хипстъризма и тийнейджърската мода е адски тънка – и в повечето случаи се корени в броя навивания на джинсите. Един път, два пъти, три пъти – дотук добре; всичко нагоре разкрива прасците ти и е абсолютно забранено. Дънката трябва да е дотолкова навита, че да не докосва обувките – така дори удължава краката, особено в комбинация с кецове и монотонни чорапи. Алтернативата? Панталони по мярка, мой!

УЛИЧНА ХРАНА? ДА!

Може и да е достигнала зенита си; може и фактът, че ядеш нещо мазно, кашкавалено и пържено от картонена кутия в близост до изоставена фабрика да не означава автоматично, че е много вкусно. Но там, където някои видяха възможност да направят бързи пари, други действително предложиха истински вкусна улична храна – без да им се налага да управляват задушен ресторант с голи тухлени стени. Понастоящем най-якото място да вкусиш прогресивна и вълнуваща храна е стара каравана до гола стена с чакъл, точка

INSTAGRAM? ДА!

От всички социални медии тази е откровено най-приятната. Facebook е странна паралелна вселена, населена с циничните всичколози от гимназията ти, с малки бизнеси и видеоклипове с котки, докато Twitter е Вавилонската кула на троловете. Виж, Instagram е призмата на собственото сътворение, през която останалите виждат живота ти. Никой в Instagram не живее живота, който нюз фийдът му предполага – ама, мамка му, ако ти се ще да снимаш пясъчника в градинката и да го представиш за Таити, кво толкова! Нещо повече – ако достатъчно хора те следват, различни брандове ще почнат да ти плащат, за да рекламираш продуктите им. Също така винаги има сладки снимки на сладки кученца. Нюнюнюнюню!

ДОМАШЕН ПАСТЕТ? ДА!

ДОМАШЕН! ПАСТЕТ! Кво повече искаш? Ако е леко подлютен, върви идеално с авокадо, яйца и хляб!

ДНЕВНИ ФЕСТИВАЛИ? ДА!

Пристигаш по обед, пийваш едно-две, танцуваш малко, хапваш няква странна храна, разхождаш се по локацията, пиеш още, танцуваш повече, сърбаш твърди работи, танцуваш мощно, тъпчеш се с още странна храна, пълзиш вкъщи. За подобна програма възраст не е измислена, не е измислена

АВОКАДО С ПОШИРАНИ ЯЙЦА? ДА!

Няма съмнение, че комбинацията от авокадо, поширани яйца и заквасен хляб е най-популярната закуска в континентална Европа и Великобритания - и едва ли има кафене, което да не я сервира. Вариациите включват добавки от фета, козе сирене, чили, бекон, печени домати – но стига да има поширани яйца, намачкано авокадо и топъл, хрупкав хляб, няма как да огладнееш скоро. Не вярваме, че съществува човешко същество, което да не таи позитивни чувства към богатата здравословност на екзотичното аво, към омацания декаденс на яйцата и задоволителната пищност на хляба. Ако има еретици, дето не го харесват, следва да бъдат отритнати от обществото. Или поне от закуската

ТЕМАТИЧНИ КАФЕНЕТА? НЕ!

Каква точно е атракцията? Храната? Факторът „различно“? На едно място си дъвчеш сандвич, обграден от мяучещи котки – които би трябвало да са „различното“, ама се чудиш единствено каква бълха би могъл да преглътнеш. На друго ти предлагат стотици замразени млекца и корнфлейкс; не е ли обаче по-приятно да започнеш деня с храна за възрастни? Този параграф е пълен основно с въпроси – и точно това ни е идеята

ДЪРВОДЕЛСТВО? ДА!

Противоотровата за опростената мъгла, налегнала модерния мъж, се намира в собствените му ръце. Дали ще сготвиш вечеря, ще си нарисуваш автопортрет или ще направиш глинена скулптура на фалоса си – няма значение. Просто е време да направиш нещо. Твърде вероятно е нещото ти да бъде грозно/безвкусно (или обидно, ако ще произвеждаш фалос), но идеята не е в резултата, а в процеса. Препоръчваме дърворезбата, дърводелството – и изобщо работата с дърво – тъй като то е лукаво. Дори да смяташ, че си го заковал идеално, то ще се цепне, ще падне, ще се изхлузи, ще те хлопне по носа, ще изпсуваш, ще почнеш отначало. Ще търпиш мъжествено и ще продължаваш напред като Пулев. Хобито определено е бавно, но пък ти дава възможност да разсъждаваш върху смисъла на живота. И накрая ще имаш собственоръчна, па макар и временна, масичка за кафе

ВТАЛЕНИ ДЪНКИ, ОПРЪСКАНИ С БОЯ/БРОКАТ? НЕ!

Поздравления. Вече приличаш на стряскащия мургав студент, дето пробва да прави секс с майка ти и сестрите ти, докато ви оправяше пералнята. Преобуй се моментално!

МАЛКИ КУЧЕНЦА? ДА!

Повечето съботи един и същ тъп човек води едно и също тъпо куче в кафето до редакцията на Esquire. Изглежда като модел/байкър с дълга руса коса, високи ботуши и винтидж деним. В светлината на този материал би следвало да се чувстваме от една порода, но... С него винаги влиза чутовно псе, което се пльосва на земята, заема около три маси място и не спира да пуска лиги, докато собственикът му не си изяде кроасана. В същото кафе, но по друго време, влиза и пичът с дакела. Дакелът кротко стои на столче с възглавничка, през пет минути се оглежда като сурикат, и като цяло се радва на одобрителните погледи на околните. За жалост и двете породи са по-скоро фашън аксесоар, отколкото домашен любимец – но е ясно кое е за предпочитане. Плюс това по-малкото е далеч по-удобно за Instagram

 

Оригиналният материал е отпечатан в брой 21 на списание Esquire България. Абонирай се тук

ОЩЕ ОТ Мода

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

На колко години си най-щастлив?

Май ще ти се наложи да почакаш още малко

Как да се разкрасиш за една седмица!

Забележка: Не се изискват никакви козметични процедури (иначе е лесно)