Може ли този стол да струва 30 000 долара?

Пътят на мебелите на Пиер Жанре от бунищата до супер луксозните бутици

26 юли 2018

Пътят на мебелите на Пиер Жанре от бунищата до супер луксозните бутици

До неотдавна мебели от серията „Чандигарх“ на Пиер Жанре бавно изгниваха на бунищата. В момента, в който четеш това, колекционери от цял свят са готови да убиват за тях.

Столовете са ти познати. Виждал си ги в лъскавите интериорни списания или в готините сайтове за дизайн. Може би дори си ги зървал наредени около масата на Кортни в риалити шоуто „Keeping Up with the Kardashians“ (ей, нищо лично, не е наша работа какво гледаш в YouTube – бел.ред.). Това са креслата със скосени дървени крака в характерната клиновидна форма от средата на миналия век. Срещат се в най-различни варианти – някои са с плетени седалки и облегалки, други са тапицирани, но няма как да сбъркаш елегантно изчистения им силует. Още ли не ти светва лампичката? Е, определено запалянковците на тема интериорен дизайн схващат за какво иде реч. Все пак те плащат хиляди, дори десетки хиляди долари за тези легендарни столове. Създадени са от родения в Швейцария архитект Пиер Жанре през 50-те и началото на 60-те години на миналия век за Чандигарх – новата, изградена от нулата столица на индийския щат Пенджаб.

[caption id="attachment_17221" align="aligncenter" width="726"]

Може ли този стол да струва 30 000 долара?
Архитектите Пиер Жанре (вляво) и Льо Корбюзие през 1955 на официалното обявяване на Чандигарх за столица на щата Пенджаб[/caption]

Разбира се, Жанре не е проектирал само столове. Работил е със своя братовчед и съмишленик, прочутия архитект Льо Корбюзие, отговорен за архитектурния план на Чандигарх. Градът е бил замислен като перлата в короната на може би най-амбициозното начинание на индийския министър-председател Джавахарлал Неру – да се построят множество градове на бъдещето, които да станат символ на новата модерна държава след обявяването на независимостта на Индия. Жанре живее в Индия 15 години, през които е дясната ръка на Льо Корбюзие на терен и следи работата по мащабния проект, като същевременно сам проектира множество сгради. Но най-забележителното наследство, което оставя, е серията мебели, които сътворява специално за града.

„Чандигарх е невероятно романтичен проект, но има и интелектуални, обществени и политически измерения – казва Франсоа Лафанур, собственик на „Galerie Downtown“ в Париж, който е и един от водещите търговци на работите на Жанре и Льо Корбюзие. – Той е бил нещо изцяло ново в урбанизма. А мебелите на Жанре са рустикални и семпли, но идеално се вписват в архитектурните решения на Льо Корбюзие.“

Като убеден прагматик Жанре е наблягал на функционалността и достъпните материали, използвал е издръжливите и устойчиви на влага тик и индийски палисандър и умело е вписвал евтиния традиционен ратан в много от мебелите си. Държал е да бъдат привлечени местните и е възлагал на чандигархските занаятчии изработката на столове, дивани, пейки, табуретки, маси, бюра, библиотеки и шкафове. Казано на днешен език, е имал съзнанието за социална справедливост. „Идеята зад неговите мебели безспорно е била оригинална през 50-те, но е актуална и в наши дни – социални, екологични, изработени от прости материали, но също така издръжливи и удобни. Произвеждали са се в страната от индийци, с местен дървен материал, а не внесен от Европа“, отбелязва Лафанур.

Всичко, което Жанре е създал, е замислено да кореспондира с духа и идеята на архитектурата. „При бюрата и библиотеките личат препратките към фасадите на различни сгради, в които е трябвало да бъдат поставени“, отбелязва Патрик Сеген – друг изтъкнат парижки търговец на мебели. Много от столовете и диваните са с крака в характерната клиновидна форма, която напомня пергела на архитект.

[caption id="attachment_17222" align="aligncenter" width="1024"]

Купчина столове, снимани от търговеца Ерик Тушалом при първото му посещение в Чандигарх през 1999[/caption]

Ако изпишеш името на Пиер Жанре в търсачката на сайта за приложни изкуства 1stdibs.com, ще излязат десетки работи, които е проектирал за Чандигарх – от офисни кресла за 5000 долара до бюра за 25 000. Ще видиш и комплекти от два ниски и силно скосени стола, по-известни като „Кенгуру“, които струват 60 000 долара. Стилни и ергономични, те са били замислени за салоните в резиденциите на държавните служители. Мебелите редовно се предлагат и на търгове. Миналата година етажерка за вестници и списания беше продадена на търг от Bohnams за 102 500 долара. На друг търг в аукционната къща Wright през октомври комплект от два тапицирани салонни стола достигна 179 000 долара. През декември Sotheby’s продадоха кушетка с красива кожена тапицерия в кафяво и бяло за 87 500 долара.

Това са сериозни суми за мебели, на които преди петнайсетина години се гледаше като на безполезни вехтории. В Чандигарх старите работи на Жанре редовно биваха изхвърляни, продавани на дърводелци като използван дървен материал за няколко рупии или дори изгаряни като подпалки. В двора на градския университет и на покрива на Върховния съд бяха натрупани грамади от така ценните днес столове с клиновидни крака. Промяната настъпи най-вече благодарение на предприемчиви парижки антиквари, които в края на 90-те започнаха да пътуват до Чандигарх и да изкупуват мебели на безценица на държавни търгове. След това ги реставрираха, излагаха и предлагаха на свои клиенти в Европа и Съединените щати. „Взимахме мебели в занемарен вид, които бяха събирали прах с години. Често бяха в окаяно състояние, но за щастие, тиковото дърво е здраво и лесно се реставрира“, спомня си Ерик Тушалом – първият от тези търговци, към чиято група по-късно се присъединяват Лафанур, Сеген и Филип Жус.

Въпреки че всички те може да ти се сторят отблъскващи печалбари, няма как да се отрече ключовата им роля за съхраняването на тази важна, застрашена страница от историята на съвременния интериорен дизайн. Те организираха първите изложби и издадоха първите изследвания за чандигархските мебели. С това превърнаха Жанре в звезда и го измъкнаха от плътната сянка на Льо Корбюзие, отдавайки му заслужена почит в началото на XXI век. Преди това повечето колекционери знаеха името му главно покрай серията тръбни мебели, създадена в тандем с Шарлот Перион (негова любовница по това време) и Льо Корбюзие през 20-те години на миналия век.

Самият Жанре винаги е бил запленен от дървото. И мебелите, които е проектирал за Чандигарх, съчетавайки изчистени архитектурни форми и ефектни естествени материали, са особено подходящи за модерно вътрешно обзавеждане. Неслучайно архитекти дизайнери като Жозеф Диран и Винсент ван Дюсен – двама от най-изтъкнатите съвременни автори на луксозни минималистични пространства, ревностно колекционират негови работи и често ги използват в проекти за клиенти. „Столовете на Жанре показват майсторство в използваните материали и завидна интуиция по отношение формата. Едрата сплитка и графичното прилагане на ратана в съчетание с клиновидните крака са разпознаваем и въздействащ образец на дизайн, който е безсмъртен“, не пести суперлативите Ван Дюсен.

[caption id="attachment_17223" align="aligncenter" width="819"]

Комплект столове „Кенгуру“ от тиково дърво и камъшит, проектирани за домовете на държавните служители, бе продаден в „Bohnams“ през декември за 37500 долара[/caption]

Или както отбелязва Лафанур „когато разглеждаш дървените мебели на Пиер Жанре, ще видиш патината, следите от времето и има нещо романтично в несъвършенството им. В изчистена и светла среда творбите му изглеждат като произведения на изкуството, а човешкото в тях контрастира приятно със стерилното съвършенство“.

Както може да се очаква, изстрелването на Жанре на световната дизайнерска сцена не е убягнало на индийската администрация, която полага усилия да бъдат запазени чандигархските му мебели и продажбата им в страната на практика беше преустановена преди десет години. При лавинообразно увеличаващо се търсене и ограничено предлагане фалшификати и зле реставрирани експонати размътват водите на антикварния пазар. За щастие, ценителите са все по-добре информирани и не се хващат лесно на нагли измами. „Хубавите неща имат своята цена“, заключва Лафанур. Въпросът е колко още може да се повиши тя.

Текст Стивън Уолис

ОЩЕ ОТ Лукс

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Карибското имение на Принс се продава

20 декара лукс и морско спокойствие могат да бъдат твои

Самотни звезди

Луксозни хотели на ръба на цивилизацията, в които няма да срещнеш досадни познати