Игра на фараони

Човекът на Esquire Дуайт Гарнър може да е един от най-известните литературни критици в Америка, но подобно на всички останали той също иска да е добър и в друго – нещо, за което ще съжалява, ако го пропусне. Ето защо метна дрехи и дъската си за табла в куфара и се запъти към Монте Карло

03 септември 2019

ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ ФОАЙЕТО на хотел Fairmont в Монако – домакин на Световното първенство по табла, е като обиколка на аквариум. Добре поддържани дами, завършили с отличие училището на Иванка Тръмп по нанасяне на крем срещу бръчки, се разхождат в казиното на първия етаж като ученички, а по-възрастните им гаджета, много от които руснаци, ги следват по петите. Момичета на повикване, които им отстъпват съвсем малко по външен вид, седят по канапетата и пият коктейли с дълги сламки. Монте Карло – европейският Лас Вегас – все така грее със заченатия от лошия вкус новобогаташки лукс. Очакваш да се разминеш с Енгелберт Хъмпърдинг или с облечен в костюм донжуан с бакенбарди от 70-те. За новодошъл като мен Fairmont изглежда като истински модерен палат на греха. От изкуствения плаж на покрива се носи бас на електронна музика. Паркираните пред хотела поршета, бентлита и мазератита блестят под юлското слънце. Хотелът е кацнал на ръба на остър завой от пистата на Гранпри на Формула 1, на който са станали не една и две катастрофи. Спокойствието на първата му сутрин е нарушено от разярен комарджия, който блъска по банкомата в лобито все едно е ротативка и го ругае, защото отказва да му даде парите, които вече няма в банковата си сметка.

Сред всички тези красиви хора се открояват някои от най-елитните играчи на табла на планетата. Близо 190 участници са се събрали тук от целия свят в съревнование за наградния фонд от 250 000 долара. Почти всички са мъже. Много, ако не и всички, са брадати интроверти в карго панталони или старомодни дънки. Както пее Ранди Нюман в една своя песен, „мъже като жаби, неприятна гледка". Първата сутрин виждам тълпа, събрала се около мач в конферентната зала на хотела. Надзъртам между редовете от глави. Играе Акико Язава – по това време номер три в световната ранглиста и една от малкото състезаващи се жени майстори. Забавно е да гледам играта й, отчасти защото е брилянтна, и отчасти защото, както ми казва един от зрителите, „тя е красива-красива, не просто красива в табла-средите". Акико е облечена в тениска с нарисувана дъска за табла. Надписът: „На това ли му викат забавно?".

Дойдох в Монако, за да се състезавам в Световното първенство по табла. Чувствам се сравнително подготвен – тоест малко повече от това да се явя на следващата Евровизия. Играя табла от дете, често по цели нощи, устройвал съм дребни залози с приятели, а напоследък се потрудих доста над играта си. Живея в Ню Йорк и съм играл с мошениците в Washington Square Park и в Bryant Park в Манхатън. Изчел съм цял тон книги със заглавия като „Табла: най-суровата игра". Гледах класически срещи в YouTube с усърдието на бейзболен треньор, изучаващ мачовете на противника. Наех си учител, професионалист от Вирджиния, и посещавах онлайн уроци. Освен това съм буквално пристрастен към приложението за игра на табла, инсталирано на смартфона ми. Успявам да изиграя между 20 и 30 игри дневно. Това е основното ми средство за освобождаване от стреса. По-пристрастяващо е от висококачествен хероин.

Игра на фараони
Таблата и хубавият живот, уловени от фотоапарата на Слим Арънс в Акапулко, 1972 г.

Малко преди полета ми насам – в момент на паника или гордост, не съм сигурен кое от двете – се свързах с Виктор Ашкенази, номер едно в ранглистата на играчите на табла на Америка. Виктор живее в Ню Джърси и по това време е вицепрезидент на Goldman-Sachs. Бях чел за него. Пратих мейл на Виктор от нищото, казах му, че отивам да се състезавам в Монако и попитах дали би се съгласил на среща с относителен новак, за да покаже на човека в какво се забърква? Отговорът на Виктор беше: „Ха-ха, защо не?".

Срещаме се в топла пролетна събота в Bear and Birch – руска баня, недалеч от дома му. Мястото е модерно и добре осветено, но не е пожалено от характерната за толкова много ресторанти и пространства в Ню Йорк сянка. Човек лесно може да си представи как в някоя от ъгловите сауни на живо се разиграва сцена от „Семейство Сопрано". Виктор, който наближава 50-те, закъснява и пристига с извинение и шест бири (собствениците на банята не се мръщят на внесения отвън алкохол). Толкова е висок, че трябва да се наведе, за да ме поздрави, а обръснатата му глава лъщи. „Да отиваме в сауната?", предлага ми. И ето ни, сядаме по хавлии да се пържим. Семейството на Виктор е емигрирало от Русия през 1995 г., когато е на 25. Тогава, разказва ми, е знаел едва двайсетина думи на английски. „Като дете играех шах и забелязах партиите с малки залози, които се разиграваха в Bryant Park – казва той. – След това забелязах и една друга игра, която не бях виждал у дома. Залозите бяха по-големи, отколкото в шаха! Таблата беше по-състезателна и по-непредвидима. Безумните спорове ми помогнаха да науча английски."

Виктор има талант за числа. Започва работа като компютърен програмист, а нощем играе табла онлайн. „Имам добра визуална памет – казва той. – Запомням позиции и модели на игра. И обичам спорта. Таблата е спорт. Може да се играе дълги часове, много дълги. Прилича на боксов мач. Трябва да си въоръжен с издръжливост, стратегия и воля за победа." За първи път участва на голям шампионат в Лас Вегас през 2007 г. – най-големият в Щатите по онова време. Печели и оттогава не е спирал да играе.

ches3
Тина Търнър във фотосесия за корица на сп. Backgammon от 1979 г. от Андреа Уолър

Излизаме от сауната. Виктор изважда лъскав червено-черен комплект за табла, който би подхождал перфектно на злодей от филмите за Бонд. (Агент 007 играе табла – в „Октопуси" Роджър Мур ловко побеждава мошеник от Близкия изток.) Пуловете на дъската му са мраморни и натежават в ръката. Могат с лекота да спрат момиче на Бонд. Таблата е състезание. Целта е да придвижиш петнадесетте си пула по дъската и да ги изкараш навън. Печелиш, ако първи разкараш всичките си пулове от дъската.


Спомням си онези думи на Майк Тайсън, че всеки от нас има план, преди да му разбият устата.

Имам някакъв шанс срещу Виктор, защото според мен таблата до голяма степен е игра на късмета. Около 80% от ходовете са въпрос на шанс. По това се различава от шаха. Ако седнеш срещу Магнус Карлсен – най-добрия шахматист в света, нямаш никакъв шанс да спечелиш партия. В шаха уменията и бързият ум решават изхода на близо 100% от двубоите. Игрите на рулетка в казиното, от друга страна, пък зависят изцяло от късмета. Таблата е в изкушаващата златна среда между двете крайности. Допуска дотолкова намесата на късмета, че макар и само веднъж Давид да може да покоси Голиат.

Започваме играта. Тук моята памет започва да ми изневерява. По време на първите пет или шест партии Виктор не просто ме побеждава – той направо ме размазва. След около 30 минути пълен разгром започвам бавно да събирам мислите и уменията си. Започвам да броя общия брой на позициите, които трябва да преместя за победа, за да реша дали да използвам удвояващия куб. Започвам да печеля по някой и друг ход. Очилата ми вече не са замъглени. Виктор започва да ме подкача. „Какъв късметлия", казва ми ухилен, когато хвърлям няколко двойки. Казва го със забележим руски акцент и все едно слушам Дракула от „Хотел Трансилвания". Тогавашната му приятелката (вече съпруга) Аля, която ни гледа, се включва. „Погледни го, Виктор – май си мисли, че е тигър." По-късно вмята: „Виж какви топки има само." Виктор добавя: „Какъв късметлия". Скоро осъзнавам, че играем от пет часа. (Играта продължи общо осем.) За пореден път се убеждавам, че таблата е много по-занимателна от всяка друга игра, която знам. Върховете и спадовете са напрегнати. Със странната си комбинация от късмет и умения тя наистина е игра, която напомня на живота. Също както в живота таблата предлага екстремни обрати на съдбата – съдба, която може да ти донесе златен дъжд или да те погребе. Дори и малки деца могат да играят табла, но отнема цял живот, за да станеш майстор.

Навън вече се е стъмнило. Приготвяме се да тръгваме. Забелязвам, че Виктор едва е докоснал първата си бира, докато аз съм гаврътнал няколко. Не пий, докато играеш – първият съвет, който получавам, и то без думи, от професионален играч. Мисля си, че съм се справил сравнително прилично, докато Виктор не отбелязва, че играта ми с пулове е слаба, а използването на удвояващия куб – трагично. Играта на табла може да е само 20% умения, но ако поставиш тези проценти в условията на Лас Вегас, осъзнаваш колко много всъщност са. В играта на крапс казиното има 1% шанс за печалба и въпреки това винаги обира залозите. Представи си, ако процентите бяха 20. Изобщо не съм имал шанс. Виктор поглежда надолу към мен и поклаща глава. „Приятелю – казва ми с усмивка, – ти си като малко дете, изгубено в гората."

СВЕТОВНОТО първенство по табла в Монако продължава 9 дни. През първите 3 има предварителни турнири, в които голямата награда е 22 000 долара. Същинското първенство е през последните шест дни. След като огледах талантите в залата, решавам да се пробвам в средна категория. Искам да имам шанс да се боря за наградата. Да започваме!

Първият ми мач в предварителния турнир е лесна работа. Играя с наперен французин с поло тениска и всичко се стича в моя полза. Играем мач с 9 точки, което означава, че победителят трябва да спечели девет индивидуални игри. Но когато удвояващият куб влезе в играта, неусетно започваш да играеш за две, четири и, по-рядко, осем или повече точки. В таблата можеш да удвояваш, ако печелиш. Противникът може да спечели или да се откаже. Ако приеме, следващия път само той има право на удвояване. Французинът се дразни на превъзходството ми. Раздразнен е и от липсата ми на етикет в играта на табла. Напомня ми, че заровете трябва да се разклатят енергично, все едно приготвям маргарита. Напомня ми да ги хвърлям само в своята част от дъската. В Bryant Park никой не обръща внимание на такива любезности. След около час печеля играта.

Следващият следобед играя втория си мач, който също се развива добре. Опонентът ми отново е от Франция, дама, наближаваща 50-те. Има излъчването на г-жа Робинсън и Джаки Онасис. Осъзнавам, че голяма част от термините в играта имат сексуален оттенък. Когато хвърлиш 5 и 6 рано в играта и пулът ти прелети над дъската като ловък каскадьор над редичка от училищни автобуси, ходът се нарича „lover‘s leap" (Скокът на любовника – бел.ред.). Когато един от незащитените ти – голи – пулове е ударен от опонент и е изваден от игра на бара на дъската, ходът се нарича затапване. В зоната съм. Удвоявам агресивно и това се оказва печеливш ход. Печеля мача след 45 минути. Когато съобщавам резултата, поглеждам класирането на стената и осъзнавам, че съм на една победа от парична награда. Да му се не види. Решавам да намеря Виктор и да му съобщя новините.

Търсенето из конферентната зала отнема известно време. Но в крайна сметка го виждам, съсредоточен в мач. На тениската му пише „Купих тази тениска с твоите пари". Печели. Но докато стоя до него и го наблюдавам, ситуацията се обръща. Клати глава след дребна грешка в преброяването. Заровете вече не са на негова страна. Тръгвам си, защото се тревожа да не би аз да му влияя така. Когато се виждаме доста по-късно вечерта, е раздразнителен. Не се справя добре в турнира. В момента обаче се оглежда за нещо много важно – мъже и жени, познати в табла средите като риби или марки: богати играчи, които биха искали да се пробват срещу професионалист с голям залог. Намира един и изчезва.

Аз самият се оглеждам за индивидуален мач, но повечето хора са си тръгнали. Атмосферата в залата, обляна във флуоресцентна светлина, е мрачна. Не мога да намеря опонент, а на бара не е останал почти никой. Не за пръв път си задавам въпроса: „Какво стана с таблата? Кога престана да е шик и изпадна от попкултурната карта на забавленията? Можем ли да върнем миналото?".

Самата игра датира още от времето на фараоните. Според книгата The Backgammon Game от Осуалд Джакоби и Джон Крофърд Омир говори за вариант на играта в „Одисея". Римският император Клавдий е имал вграден комплект в колесницата си, за да може да играе, докато пътува. Шекспир и Чосър също споменават играта в творчеството си, а Томас Джеферсън играе табла, докато съставя Декларацията за независимостта. През лятото на 176??? г. в бележник за разходите си Джеферсън пише:

Загуби на табла 7 / 6

Печалби на табла 7d / 1 / 3

През 70-те г. на миналия век таблата се превръща в мания на поп културата. Боб Дилън, Мик Джагър, Пол Нюман, Тина Търнър и членовете на Pink Floyd са заснети прегърбени над дъската. Хиляди участници се стичат на турнирите в Лас Вегас и на Бахамите, където печалбите достигат милион долара. (Днес голямата награда на първенствата рядко надвишава 1/12 от тази сума.) От 1977 г. до 1980 г. Пол Магрийл – изкусен майстор на тази игра, списва седмична колонка за табла в The New York Times.

Таблата се превръща в световен феномен, но популярността й тръгва от частните клубове в Лондон и Манхатън. Играта е обвита в аура от цигарен дим и смокинги; можеш да я играеш докато например похапваш дивечов бут и пиеш мадейра. През 1966 г. от Times изпращат репортер да отрази процъфтяващите табла среди в клуб Metropolitan в Манхатън. Резултатът – непреднамерено забавни цитати като: „Всички тези мъже са членове на различни клубове от Бръшляновата лига. Вижда се какви мъже са" и „В добрите семейства винаги има по един комплект за табла". Таблата изглежда като идеалната игра за човек, който иска пръв да се раздели с главата си, когато започне революцията.

В Playboy Хю Хефнър започва да отпечатва снимки на загорели известни мъже, които играят табла с обожаващи ги почитателки. От Sports Illustrated изпращат репортери да отразяват турнирите по табла. Вниманието има и положителен, и отрицателен ефект върху таблата. Тайната е разкрита. Светът открива играта, но подобно на самолетните полети тя бързо губи очарованието си. Казано в стила на Йоги Бера – таблата става толкова популярна, че вече никой не иска да играе.

Не се сещам за друго, освен секса и карането на ски, което да можеш да правиш осем часа, без да ти омръзне.

На сцената излизат съмнителни играчи като родения в Израел Габи Хоровиц. Хоровиц – който за известно време е съпруг на Марша Кларк, главния прокурор в делото за убийство срещу О Джей Симпсън – е мошеник от Западния бряг, досущ като излязъл от книга на Елмор Ленард. Тъмноок женкар, обвинен в измама чрез използване на магнити под дъската. По странна ирония на съдбата Хоровиц е прострелян случайно от друг играч на табла и колекционер на оръжия през 1989 г., когато куршум рикошира от тавана и се забива в главата му. Хоровиц остава парализиран и повече не се чува нищо за него.

След това идва ерата на компютрите, които завладяват един по един всички професионални спортове. Играта започва да се разучава от компютърни програми. Първата от тях, създадена от Джералд Тезауро от IBM през 1992 г., използва невронни мрежи, за да се научи да играе. С времето тези програми изучават подробно играта, като определят стойности за всяка възможна позиция. Досега никой не знае кой е най-добрият възможен ход; те вече знаят. Играта се превръща в упражнение по запаметяване и математика, все повече изпълнявано от бледи нърдове, които прекарват дните си в игра и изучаване. Ако днес играеш със сърцето и инстинктите си, няма да стигнеш до никъде.

Финалният удар е нанесен от появата на онлайн покера и живото излъчване на покер турнири по кабелната телевизия от 2003 г. насам. Покерът открадна и малкото останал блясък на таблата. Той предлага по-високи залози и 15 минути слава. Играе се в казината, където таблата не е приета. Да започнем с това, че в таблата няма място за крупие. На второ място, играта е само за двама играчи и може да се проточи. Просто не е доходоносна. Един от легендарните играчи на табла от едно време, Ерик Сайдел, днес е легенда и в покера с осем спечелени гривни от Световните покер серии. Прехвърля се в покера, защото е по-лесно да намериш покер игри. Обяснява ми, че играчите се ориентират към покер, защото картите са им познати и защото на пръв поглед покерът има по-ниска входна бариера. „С покера хората могат да се заблуждават за по-дълго време по отношение на собствените си умения – казва той. – В таблата новакът ще пада постоянно. В покера новакът може да си мисли, че наистина може да играе."

ВСЕ ОЩЕ имам шанс да спечеля в предварителния кръг на турнира. Спира ме обаче един дългуч с неразпознаваем акцент, който хвърля дюшеш след дюшеш, както Федерер изпълнява сервиси. През цялото време поклаща глава философски и повтаря: „Ами това е таблата", подобно на партньора на Джак Никълсън, който казва: „Забрави, Джейк, тук е Китайският квартал". Губя още един мач по-късно същия ден и още веднъж на другата сутрин. Отпадам.

На следващата сутрин се будя рано. Първият ден на Световното първенство е и търся няколко мъдри думи на израелеца Матвей Натансон – по-познат сред феновете на таблата като Фалафел. Прякорът му идва от любимия му обяд. Фалафел е суперзвезда в табла средите, човек, който става световен шампион, докато е бездомен и играе в Уошингтън Скуеър Парк. Почти съм сигурен, че е единственият жив играч на табла, за когото е писано в The New Yorker.

Фалафел е умиляващ окото мърляч, чиято игра е неповторима. Почесва корема си, поклаща се напред-назад като ясновидец, а физиономиите му напомнят за Зиро Мостъл. Той се доближава най-много до това, което в табла средите се приема за знаменитост. Няма да потвърди лично, но се говори, че Леонардо ди Каприо го е наел за учител. „Опитвам се да избягам от играта, но непрекъснато ме връщат", ми казва той. Паричните награди днес почти не си заслужават, обяснява ми. Питам го за някакъв съвет. Насърчава ме да отделя време, да изуча дъската, преди да направя хода си. След това казва: „Освен това ще трябва и боговете да са на твоя страна".

Докато говоря с Фалафел, се чудя: „Какви способности има този човек, които аз не притежавам?". Вроден талант за числа, на първо място. Освен това е станал шампион, защото буквално е бил гладен – отчаянието може да изкара наяве неподозирани човешки черти. Затова и добрите боксьори рядко израстват в къщи със зелени морави.

Първенството започва. Нервен съм. Изведнъж вече искам да спечеля. Първо играя срещу един симпатичен старец, който ми напомня на тъст ми, и почти е спечелил Световното първенство в Лас Вегас през 1973 г. Вече е на над 80 години. По-късно научавам, че има рак в последна фаза. Разгромява ме гениално. Следващият ми мач е вечерта. Имам отчаяна нужда от мартини за успокоение, но алкохолът и професионалната игра на табла не вървят заедно. Крача из стаята си и се консултирам с книгите за табла. Опитвам се да не падам духом.

На следващия ден отново губя. И на по-следващия. Пропадам през утешителните кръгове и през кръговете за последен шанс. Късметът и концентрацията ми се изпаряват. Турнирът приключва за мен. Остава ми само да поплувам в Средиземно море, да поиграя блек джек, да ям стриди и да гледам останалите.

Вкисвам се заради слабите си математически умения. Не е изненадващо, че първенството се печели от малко познат французин, Дидие Асараф, за когото останалите казват, че е тънък познавач и гений, когато стане дума за числа. Последният ден е. Виктор ме избягва досега. Той също не се представя добре в турнира, но очевидно извънкласните му дейности са повече от успешни. Пита ме дали мога да му пренеса пачка пари обратно в Щатите. Физиономията ми крещи: „Сериозно ли?", и той ме оставя на мира.

Прибирам се вкъщи и страдам за играта си. Купувам още книги с инструкции и ъпдейтвам компютърната си програма. Пиша на Виктор: „Какво ще кажеш пак да играем?". Срещаме се отново в Bear and Birch, този път в ранна есен. Правим парна баня. Ядем гумен, руска сушена риба. Започваме играта. Разбива ме, но не толкова категорично, колкото предния път. От време на време ме нарича късметлия. Накрая признава, че има сравнително добър шанс някога да успея да се измъкна от блатото на посредствеността, в което очевидно все още тъна. Поне по линия на играта на табла.


 

ОЩЕ ОТ Спорт и здраве

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Юнайтед готвят рекорден трансфер

„Червените дяволи" са пред подписване с 21-годишния Аарън Уан-Бисака

Младост има нов модерен фитнес

Pulse Fitness & Spa Mladost отвори врати