Виктор Божинов пред ESQUIRE!

Режисьорът на най-харесвания български филм в последните 1300 години съветва как да се възвисим

18 ноември 2017

Студът отново ни изненада в края на септември – затова и кафето с цигарка в компанията на Виктор Божинов, режисьор на дългоочаквания Възвишение, се превръща в синхронно зъзнене в алтернативния офис на Esquire – бар „Кристалъ“. Събеседникът обаче ни посреща със съвет...

Виктор Божинов: Знаеш ли руснаците с какво си мажат лицата, за да се предпазват от студа?

Биляна Запрянова: Сигурно с водка...

ВБ: (Смее се) Не, не! С мас!

БЗ: Така ми е добре, мерси. Ако трябваше да си режисираш това интервю, по какъв начин щеше да звучи?

ВБ: Много интересно, никога не съм се замислял. Със сигурност щеше да е някъде на топло, с друг вид питиета.

БЗ: За жалост е режисирано от главния редактор, та ще мръзнем на фреш от портокал...

ВБ: (Смее се). Ще се съобразяваме с условията, какво да правим...

БЗ: В този ред на мисли - някога бил ли си режисиран?

ВБ: Хм... Може би съм бил, но не знам за това. Винаги съм с впечатлението, че аз режисирам.

БЗ: Калина (б.р.- дъщеря на Виктор от връзката му с актрисата Параскева Джукелова) не те ли режисира в някакви моменти?

ВБ: Със сигурност! Ама пък тя едва ли ги осъзнава тези моменти - по-скоро аз се оставям да бъда режисиран от нея.

БЗ: Накъде се е насочила Калина? Всички около нея са свързани с киното, тъй че...

ВБ: Към волейбола! От няколко седмици ходи на тренировки абсолютно по нейно желание. Аз съм играл 15 години, но в случая не съм повлиял на избора й. Един път си говорихме за това, че е много важно как човек се чувства в колектива - не е хубаво да си най-големият индивидуалист. Сега ходи в школата на Барутов, много е доволна, има си и лична топка...

БЗ: Ще я побутваш ли в някакви моменти? Или си й избрал друга роля?

ВБ: Предпочитам да й предлагам някакви неща, а тя да си избере кое е нейното. Досега мина през доста неща – балет, рисуване, музика...

БЗ: Всички момичета минават през балета.

ВБ: Така е, разбира се. Той в един момент отпадна, но спечелихме стойката и пластиката. Виж, децата са самостоятелни хора - не трябва да ги моделираме по нас самите.

БЗ: Повечето родители не са на твоето мнение.

ВБ: Добре, сега ще се опитам да звуча малко по-строго – ще я пазя от някакви неща, които според мен са вредни. И ще й помогна да се изгради като качествен човек.

Виктор Божинов пред ESQUIRE!

БЗ: На кой филм прилича животът ти?

ВБ: Не знам. Толкова много филми съм гледал , че май от всеки има по нещо.

БЗ: Как ги помниш? Вчера загледах Скайфол и чак в средата осъзнах, че съм го гледала...

ВБ: Хубавото на киното е, че ти дава възможност за нови емоции. Добрите филми те карат да изживееш нови неща, дори да ги гледаш за втори или трети път. Това е и моята цел – да правим филми, които да разказват история, дето не може да ти се случи. Защото, ако ти се случи, ще е егати скучният филм!

БЗ: Ако тръгнат да правят филм за теб, на кой режисьор ще го повериш?

ВБ: Дай Боже да не се стига до това, ха-ха! Иначе има много режисьори, от които съм се учил и харесвам. Може би някаква смесица от Чаплин и Скот Хикс. Вярвам в тази комбинация между смешното и тъжното – за мен тя е най-силната в подобен вид изкуство.

БЗ: Такъв микс ли ще е Възвишение?

ВБ: Възвишение е точно такава комбинация – интересен и забавен поглед към едни времена, за които през цялото време някой ни е учил, че един е добър, а друг е лош. Пък всъщност нещата са много по-сложни. Възвишение е филм, на който едни хора първо ще се смеят, а после ще се разплачат.

БЗ: Как се справи с езика?

ВБ: Целият език е измислен - ако някой си мисли, че това е някакъв автентичен диалект, не е така. Милен (б.р. - Милен Русков, автор на романа Възвишение) е искал да създаде език на базата на неговите познания. Когато за първи път четох книгата, открих страшно много думи, които съм чувал от дядо ми - той беше от Айтос, така че за мен не бяха непознати. Езикът доказва, че българският е много богат. Аз изпадам в шок от нашите текстописци на популярна музика – та в езика ни има мелодия, има интересен подход към това как да изразиш емоцията си! Но знам, че съществуват хора, които започват да четат романа - и закъсват на трийста страница. Не могат да продължат, точно заради езика. Ако преодолеят тази бариера обаче, влизат в друг свят, който носи аромат на автентичност.

БЗ: Добре, де - младото поколение как ще възприеме това? Предполагам, че си запазил до голяма степен тази автентичност?

ВБ: Голямото предизвикателство е да запазиш духа на книгата, но филмът е нещо съвсем различно от нея. В киното нещата са конкретни - според мен щеше да е много грешно да копираме книгата. Филмът си има свой собствен дух и специфика. Съгласен съм, че напоследък Marvel превзе всичко и хората ходят на кино, за да бъдат погъделичкани. Тези неща обаче се натрупаха и ето в един момент се оказа, че лятото на 2017 се води най-слабото в киноиндустрията от години насам. Хората не могат да гледат само Карибски пирати 90.

БЗ: Защо по принцип летата са слаби?

ВБ: Чета много западни критици - съдържанието, което се предлага, е слабо, вече е тривиално, еднакво. Студиата не смеят да рискуват в по-специфични неща. Предпочитат да залагат на вече доказани филми.

БЗ: Така е – най-абсурдното, дето гледах напоследък, беше поредната част на Трансформърс.

ВБ: Знаеш ли коя част е?

БЗ: Не.

ВБ: Ето - за това говоря! Стана много опасно с този масов вкус. Преди малко си говорихме за Джеймс Бонд, кой според теб е най-добрият Бонд?

БЗ: Пиърс Броснан.

ВБ: Не, говоря за филм.

БЗ: Не мога да преценя.

(В разговора се включва арт-директорът и фотограф на беседата ни Венцислав Райков.)

Венцислав Райков: Скайфол!

ВБ: Точно така.

ВР: Като сценография, кинематография, като сценарий няма по-добър от него.

ВБ: И знаеш ли защо? Защото е по-различен. Няма друг филм, в който действието да е обърнато към него и да се подчертава толкова неговото завръщане. Бонд за първи път е сантиментален. Това е най-успешната част.

БЗ: Кой е най-добрият филм за миналата година според теб?

ВБ: Миналата година бях по едни баири и почти не съм гледал филми, ха-ха!

БЗ: Питам те заради Лунна светлина.

ВБ: 2016-а я изпуснах изцяло - тя за мен от 20 януари до 20 ноември беше само хълмове и треви.

БЗ: Преди малко си говорихме за празните филми, ти по какъв начин ще възвишиш зрителите?

ВБ: Има няколко основни правила в киното – да има история, да има интересни герои... Нещата работят, когато хората се свържат с емоциите на героите, защото езикът е пряката връзка – не са субтитрите. Картинки много, но езикът е този, който прави директната връзка. Тук не говорим за някакви патриотични неща, защото нито картинката, нито книгата, го съдържат по евтиния начин с лозунгите. Става въпрос за това какви сме, що сме. Опитали сме се да го направим по комуникативен начин за зрителя, да не бъдем високомерни към него.

БЗ: Според мен българинът се отдалечи от родното кино, защото повечето филми са фестивални.

ВБ: Проблемът е в баланса – трябва да има и такива филми, но трябва да има и от другите. Много лесно Възвишение можеше да бъде хлъзнат в една друга посока, но се опитахме да го направим по-отворен. Също така и го презентираме по този начин - давайки си ясна сметка, че аудиторията не е тази на Трансформърс. Аудиторията на Възвишение са хора над 30-годишна възраст. Ако те просто отидат на кино, тогава на филма ще му се случат правилните неща. Пък вече - кое е правилно и кое - не, това е съвсем различен въпрос.

БЗ: Като спомена презентация, вече пускате втори трейлър – това ли е начинът?

ВБ: Има две схеми на представяне на филм – едната е ударна триседмична кампания точно преди премиерата, за да се използва инерцията на говорене, а другата е методична и постепенна схема чрез анонс, тийзър, трейлър и съпътстващи събития. Ние избрахме втория, за да може максимален брой хора да чуят, че такова нещо съществува.

БЗ: Как избра актьорите?

ВБ: От една страна много лесно, от друга - много трудно. Във филма трябва да има един главен герой, аз не вярвам в група от такива...

БЗ: Ха! Това не е вярно! А Под прикритие (б.р. - Божинов режисира и суперуспешния сериал по БНТ)?

ВБ: Под прикритие е сериал и реално погледнато има един главен герой , който е Мартин.

БЗ: После ще се върнем към сериала, продължи сега за Възвишение.

ВБ: Та - беше ми ясно, че ако искаме да направим филм, който да се хареса на повече хора, трябва да ти е приятно да гледаш главния герой два часа. В излъчването му трябва да има нещо, което да те държи през цялото време. Затова си казах, четрябва да е синеок. Оттам нататък много лесно стигнах до Алек, а освен това бях работил с него и преди това. И тогава вече дойде голямата драма - защото имаш двойка, която трябва да си отива, да е контрастна, да вярваш на думите им. Много закъсах. В един прекрасен ден си стоях в офиса, когато влезе Майчето Бежанска. Викам й: „Майо, имам страхотен проблем, трябва ми малък, хитър човек!” Тя веднага ми отговори: „А, ами Стоянчо от нашия театър?”. Той току-що беше завършил. Срещнахме се и двамата с Алек моментално се сработиха. Стоян е гол новобранец, не беше заставал пред камера, но беше честен и органичен.

БЗ: Получи се синергията, която търсеше?

ВБ: Да! Всъщност и при двамата нямаше претенция. Понякога се втрещявам, когато чуя от някой актьор: „Кажи как го искаш?”. Истината за актьорите е следната – те не могат всичко, а си мислят точно обратното. Пък просто трябва да им се получи, като застанат пред камерата. Ние ги оставихме през тези девет месеца да живеят пред камерата. На тях това много им помогна. Разбира се, помогна и на историята.

БЗ: Когато оставиш героите да се развият сами през дълъг снимачен период, рискуваш и негативи – по време на снимките на Валериан примерно Риана беше толкова напълняла, че се беше наложило да й шият нови костюми...

ВБ: Този проект на Бесон на мен ми хареса като идея, защото се разграничи от всички студиа, които ти дават Междузвездни войни 50 и си спестяват всеки рисков момент.

БЗ: Затова те питах кой филм ти хареса миналата година - защото ми направи впечатление Хищници в мрака, който като че беше по-различен от това, което се предлага по принцип.

ВБ: А, сетих се кой ми хареса – На всяка цена, с двамата обирджии. Даже много ми напомни на Възвишение. Този филм рязко се разграничи от всичко останало. Беше ясно, че ще се залитне по Ла Ла Ленд - и държа да ти кажа, че съм от хората, които го харесаха; вътре има уникално усещане към музиката, което присъстваше още в първия филм на този режисьор.

БЗ: Знаеш ли какво пък не ми хареса на мен? Компенсацията на „Оскарите“ - навсякъде номинираха минимум три филма с цветнокожи.

ВБ: Много лесно забравихме онзи филм Южнячки, който обра всички награди. Има един майтап по този повод - че най-добрата роля, която Холивуд бил дал на цветнокож, е на Дарт Вейдър. Накрая му свалили маската - и се оказал бял! (Смее се.)

БЗ: Да те върна на наша земя - как се справяш с театралниченето на българските актьори?

ВБ: За театралниченето имам следната теория – то зависи до голяма степен от текста, който актьорите трябва да пресъздадат. Когато нямат силна драматургия и трябва да пресъздадат лоши диалози, те разчитат на кодове, които са научили в театралната си кариера, та да излязат от ситуация. Техният опит е такъв. Проблемът изскача от писането на кофти текстове – те ги карат да звучат тезисно. Много години нямахме опит в български сериали и филми. Интересен диалог се пише много трудно; аз направо изтръпвам, когато прочета лош сценарий. Съответно във Възвишение най-голямото предизвикателство беше създаването на текста по книгата на Милен. Театърът и киното са адски различни, напълно различна практики. Когато си в театъра и трябва да пресъздадеш дадена емоция, трябва да те видят и усетят на последния ред – пък в киното трябва да играеш възможно най-малко. Затова в чужбина са малко хората, които са добри и в киното, и театъра.

БЗ: Какъв е проблемът на българското кино тогава – актьорите или екипите?

ВБ: Проблемите на българското кино са много. Първо - системата на финансиране, която не дава възможност на хората, които могат да правят кино. Защото всичко потъва в някаква обърканост на това как точно се финансира един български филм. Напоследък започна да се прави продуктово позициониране, но то се прави брутално, а не интелигентно. В Москва например участвах в един проект – Черната мълния, в който успяха да вкарат 75 продукта. Въпросът е, че това е грешно финансиране. У нас няма богати хора, които да застават зад готини идеи.

БЗ: По-скоро има богати хора, но не искат да застават зад готини идеи.

ВБ: Възвишение е доста скъп проект - срещахме се с доста хора, за които беше по-лесно да изядат и изпият за един уикенд тези пари, отколкото да ги дадат за изкуство. От там започват да се натрупват още много проблеми. От идеята за филма, та до нейното реализиране, времето е не по-малко от пет години - и губиш енергията за създаването му. А тази енергия на хората е най-важна. Времето минава, някои правят дебюти на 40 години. Хубавото на Възвишение беше, че нещата се случиха за три години. Защото киното трябва да е актуално, киното трябва да е сега.

БЗ: Колко струва един филм?

ВБ: За да се направи филм в България - и той да изглежда адекватен, ти трябват между милион и половина и три милиона лева. Не говоря за епоха и за тежки исторически сцени. Ние нямаме възможност да правим подобни филми, защото нямаме ресурс. Трябва да има подобни неща; трябва да има филми за Ботев и Левски, защото това съхранява патриотизма, но излиза скъпо.

БЗ: Като спомена Левски, кой е най-тъпият български филм, който си гледал?

ВБ: Аз онзи не съм го гледал, за да кажа каквото и да било. Точно с филма за Левски става ясно, че има нещо сбъркано в цялото нещо, но нали живеем в най-свободната страна – всеки може да прави онова, което си поиска.

БЗ: До каква степен залагаш на непрофесионални актьори?

ВБ: На непрофесионалните актьори им е много тънка работата – зависи от историята, от задачата. Признавам си, че съм предпазлив към непрофесионалистите, защото към актьорите знам как да подходя, та да получа това, което ми трябва - с другото не се чувствам подготвен. Предпочитам да потърся в актьора онова, което искам. Много е важно какво ти трябва за историята. Сега ще ме разбереш - много беше странно, когато гледах Под прикритие, дублиран на немски... Искам да ти кажа, че Ивайло Захариев е най-добрият актьор в сериала! При работата с натурчици търсиш излъчване, обаче това излъчване има проявление през езика. Непрофесионалният актьор трябва да е такъв какъвто е - но ако му зададеш някакъв текст, нещата увяхват на секундата, защото той вече не е той.

БЗ: Да те върна малко към Под прикритие - Коко Каменаров сподели, че ще има „нов сезон, но не точно“. Какво знаеш за това?

ВБ: Това е една идея на Митовски, която отдавна съществува в неговата глава - че ще направим сериал в отвъдното с героите, които по време на сериала загинаха.

БЗ: От мен ли разбираш, че се готвите за нови снимки?

ВБ: Много пъти съм го чувал, но никога не се случвало, така че предпочитам да изчакам. По принцип гледам на Под прикритие като нещо, което е приключило. То можеше да приключи малко по-рано, отколкото се случи, за да може да запази силата.

БЗ: Защо? Много се харчеше този сериал!

ВБ: Не трябва да доиш кравата, докато умре - само докато спре да дава мляко. По-скоро си вземи друга крава. Със сигурност могат да се случат нови проекти като Под прикритие, има достатъчно креативни хора...

БЗ: Защо го харесваха толкова?

ВБ: Много неща се случиха добре – моментът, в който излезе; за нещата, които се случваха в сериала, хората четяха за тях във вестниците. Историята беше добра, имаше готин конфликт. Разбира се - и Под прикритие се финансираше добре.

БЗ: Четвърта власт например също беше сериал за неща, които се случваха и в реалния живот, но не им се получи...

ВБ: Не обичам да коментирам работата на колегите, защото всеки има право да харесва или да не харесва дадено нещо – това е индивидуално усещане. Споделям мнение само в много тесен кръг, и то - ако бъда попитан. Никога няма ей така да започна да говоря. Има различни неща, някои приети добре, други - не чак толкова. Това е част от пътя. Дано Коко не спре това развитие, защото нещата започнаха да вървят.

БЗ: Много отдавна исках да те питам защо един от операторите влезе в кадър последния епизод на Под прикритие!

ВБ: Сега ще ти кажа какво е това! Ти виждала ли си акция на полицаи? Винаги има един човек от СДВР, който е с камера и снима.

БЗ: Аз си мислих, че е твоя грешка...

ВБ: Спомням си, че тогава вкарахме един човек с камера.

Венцислав Райков: Това е причина следващият път да не вкарвате такъв човек - защото според мен повечето са го приели като ваш гаф, а не като част от сцената.

ВБ: Любимият ми гаф е в Гладиатор, когато един от най-добрите асистент-режисьори влиза в кадър и излиза от него съвсем спокойно, когато се усеща, че има нещо нередно.

ВР: И това се вижда във филма!

БЗ: Не съм го забелязала.

ВБ: В дивидито имаше специална секция с подобни гафове.

БЗ: Гледаш ли телевизия?

ВБ: Каква телевизия?

БЗ: ВИП Брадър например.

ВБ: Не.

БЗ: А би ли приел предизвикателството да режисираш едни известни хора, събрани под един покрив?

ВБ: Аз съм бил режисьор на Стар Академи - и още тогава разбрах, че това не е моето поприще. Супер интересен процес и голямо предизвикателство, ама не е моето – адски ми е жълто. По-интересно ми е с обикновени хора.

БЗ: За мен това си е предизвикателство - да измислиш така сюжета, че всички да са ти подвластни и да правят това, което ти си родил...

ВБ: Спомням си, че в Стар Академи концепцията на Маги (б.р. - продуцента Магърдич Халваджиян) беше да не ги закачаме. Каквото се случи между тях, ние само го отразяваме. Казах му, че е грешка и ще изпуснем съдържанието – трябва да ги ръчкаш! Тогава все още нямахме опит, всичко се случи след първия сезон на Биг Брадър. Един ден отивам в киноцентъра и той ми казва: „Имаме секс!” (Смее се.) Аз им казах да вкарат пиене малко по-рано!

БЗ: Значи с пиене всичко се оправя!

ВБ: Важното е да има драматургия, да има история, защото това очакват хората.

БЗ: От кого си се учил?

ВБ: Много дълго време чиракувах - бях си поставил задача да работя с доста различни хора, за да видя как се случват нещата. Опитвам се да се уча от добре разказани истории.

БЗ: Френско, руско или американско кино?

ВБ: Малко френско, малко английско, малко датско, малко американско и малко руско. Големите нации имат сериозни културни натрупвания. Те винаги ще създават, защото имат традицията за изразяване чрез киното. Те могат да откриват нови смисли за света и за хората. Много се радвам, че литературата у нас се раздвижи. Историята й се случи на пазарен принцип – интересът предизвика създаването. Това е основата на добрата драматургия. През литературата се осмислят много неща.

БЗ: Вкарването на литературата в киното си има и своите негативи – филмът често е доста по-тъп от книгата.

ВБ: Има и обратните случаи, в които филмът е много по-добър. Вземи Полет над кукувиче гнездо – книгата е страхотна, както и филмът. Намерени са стойности, чрез които книгата си има свой живот, а филмът негов.

БЗ: Какъв ще е случаят с Възвишение?

ВБ: Много ми се иска хората първо да гледат филма, а след това да прочетат книгата. Защото в една книга има много пластове, много нива, които във филма няма как да ги пресъздадеш – те не могат да бъдат показани. Това се случва единствено, когато книгата е силна, разбира се.

БЗ: Казваш, че си сприхав, избухлив и капризен – това ли е формулата да си добър режисьор?

ВБ: Опитвам се да държа емоциите си свободни. Предпочитам да си кажа, когато нещо ме дразни. Вярвам в тази чиста емоция.

БЗ: Познавам един друг режисьор, който вярва в тази чиста емоция – Теди Москов.

ВБ: (Смее се). Хората, които ме познават, не го взимат на сериозно. Имам жестоки случаи! Една сутрин, докато снимахме Спартак, целият екип по костюмите дойде с оранжеви тениски, на които беше изписан мой цитат от предния ден: „Гардеробът да се маха, да останат само хората!”.

БЗ: Режисираш ли се сам?

ВБ: Най-вероятно ми се случва да се режисирам. Много е важно да си събереш екип, който да те разбира.

БЗ: Освен гардероба?

ВБ: Гардеробът е много важен! (Смее се.)

 

Оригиналният материал е отпечатан в брой 32 на списание Esquire България. Абонирай се тук

ОЩЕ ОТ Музика

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Тъмната история на Жокера!

След като Мартин Скорсезе обяви, че ще продуцира филм за произхода на Жокера, Esquire се нагърби с нелеката задача да резюмира историята на разноцветния принц на престъпността

Колко са високи най-секси актрисите на Холивуд?

Истина ли е това, което виждаш на екрана?