Ловците на вятъра

Проникнахме в най-необикновената водна електроцентрала в света

13 април 2018

Проникнахме в най-необикновената водна електроцентрала в света

Турбини, които издават звук на океански вълни, стада лосове и планина с леко неприличното име Whiskey Dick – добре дошъл в най-необикновената водна електроцентрала в света Wild Horse Wind Farm!

Ако застанеш под някоя от турбините, ще чуеш океански вълни, но по-бързи. Тихото шумене на перките се разнася над теб като ускорени вълни, разбиващи се в брега. Само че тук няма вода. Wild Horse Wind Farm се намира в централната част на щата Вашингтон и докъдето стига погледът, се разстила суха степ с пелин. В ясен ден в далечината се виждат високите върхове на каскадите – Адамс, Худ, Рейниър.

Единствената следа от цивилизация са турбините и техните звуци. Комплексът се състои от 149 турбини, които захранват с електричество 63 000 домакинства от близкия Елънсбърг до истинския океан, който е на четири часа път оттук.

[caption id="attachment_15686" align="aligncenter" width="1024"]

Ловците на вятъра
„Най-опасното тук е да паднеш, така че трябва да си добре обезопасен“, казва Несбит. Пръстените зад нея измерват скоростта и посоката на вятъра.[/caption]

Wild Horse е необичаен комплекс за вятърна енергия. В него има център за посетители, който посреща 15 000 души годишно и се радва на (почти) пет звезди в TripAdvisor (коя компания за комунални услуги получава рейтинг пет звезди за каквото и да било?) Енергийната база е и резерват, чиито 45 000 декара обхващат околните защитени територии. Можеш да влезеш в турбина, да научиш как вятърът захранва телевизора ти с плосък екран, а когато излезеш, да се изправиш лице в лице със стадо лосове.

Wild Horse е спечелил сърцата и на малкия си персонал. Андреа Несбит е управител на центъра за посетители и отговаря за поддръжката на турбините. През последната си година в колеж наблизо тя стажувала в комплекса, по-късно се върнала с двугодишен граждански договор на непълен работен ден, след което седем години била подизпълнител, а миналия март получила щатно място. „Изглежда, че се задържах тук“, казва тя.

Колегата й Рон Потър се грижел за 55-те километра пътища в Wild Horse като подизпълнител в продължение на десет години и чакал да се освободи щатно място. Това се случило миналата година, когато един дългогодишен служител се пенсионирал и Потър имал късмета да заеме неговия пост. „Това е едно от най-красивите места, на които би могъл да работи човек“, казва той.

Wild Horse се простира по и около планината Уиски Дик. Името й не звучи толкова странно, когато чуеш за близкия поток Уиски Джим. Територията й обхваща стръмни хребети и долини, а Дик е по-скоро изключение в пейзажа. Сърни, лосове, мечки и овце бродят по обраслите с пелин хълмове, а във въздуха се разнасят птичи песни и шумът от перките.

Това красиво място изглежда странен избор за електроцентрала. Но опазването на околната среда било един от плюсовете за енергийната компания Puget Sound Energy, когато предложила да построи Wild Horse тук през 2004 г. Тя заменила мързеливия предишен собственик и засадила пелин, за да възстанови степта, която все повече се свивала с разрастването на околните ферми. Компанията се грижи за природата и успешно преминава през редовните държавни проверки. Тя също така отвори района за местните хора. От сутрин до вечер пътищата и пътеките са достъпни за преходи пеша и с колело, както и за сезонен лов. Всяка пролет Несбит организира обиколки за наблюдение на дивата растителност, а в свободното си време прави преходи и кара колело тук. Потър, който е ловец, обикаля извън пътеките и гледа животни със същия бинокъл, с който проверява перките на турбините за повреди.

[caption id="attachment_15685" align="aligncenter" width="821"]

Основите на турбината са на дълбочина от 7 до 10 метра с осемметрови анкерни болтове.
При инспекция се проверява дали основата не ерозира[/caption]

Пръснати от северозапад на североизток по два склона, турбините Vesta V80 се извисяват на височина 107 метра от основата до върха на перката. Перките приличат на крила на самолет и работят на същия принцип на подемна сила. Когато вятърът преминава около перката, извивката й създава разлика в налягането, което я тласка към страната с ниско налягане. При максималната си мощност, която е около 49 км/ч, перките се въртят със 17 оборота в минута. Сам по себе си това е слаб източник на енергия. Но 18-тонова скоростна кутия във всяка гондола, разположена на върха на турбината, свързва валове за отвеждане на мощност с два комплекта планетни предавки (зъбци в зъбците) и зъбно-спирална скоростна кутия, каквато използват повечето коли, за да се стигне до 1900 оборота в минута в генератора.

Генераторите произвеждат до 2,0 мегавата. И преди електричеството да напусне турбината, трансформатор в гондолата го преобразува от 690 волта на 34,5 киловолта. По-високият волтаж възпрепятства значителната загуба на енергия заради съпротивлението на трансмисионните линии, затова електричеството се изпраща и до подстанцията на Wild Horse за още едно покачване, преди да се разпространи в мрежата на Puget Sound Energy.

Несбит и нейният екип се качват на няколко турбини на ден, за да инспектират ремонтната работа на подизпълнителите и да проверяват за нови неизправности. Казват, че дори само изкачването на турбините е достатъчно основателна причина да работиш в Wild Horse.

За да го предприемеш, обяснява Несбит, първо ти трябват предпазни колани за цялото тяло и спасителен комплект за катерене, с който да се спуснеш бързо, ако се налага. „В началото на стълбата се закачваш за системата Lad-Saf за спиране на падането и за лебедка с 57 кг подемна сила, която е като въже за теглене – казва Адам Крофорд, един от четиримата инспектори на турбините в Wild Horse. – Отпускаш се в предпазните колани и изтегляш останалата си тежест нагоре по стъпалата. Бързото изчакване е около три минути. Без помощните средства може да са ти нужни цели петнайсет.“

[caption id="attachment_15684" align="aligncenter" width="1319"]

Крофорд излиза през единия от двата отвора на покрива на гондолата в турбината[/caption]

Между другото стълбата, по която се качваш, е закрепена за вътрешността на турбината с неодимови магнити. Няма нито един болт или заваръчен шев, само метални блокове с внушително магнитно поле. Тази особеност в проектирането прави турбината по-издръжлива, като отстранява евентуалните слаби места от пробиване със свредел или загряване с оксижен. „Освен това, макар тя да е с височината на осемнайсететажна сграда, казва Потър, колкото и да е странно, нямаш чувството, че си над земята. Няма опасност да се отключи страхът ти от височини. Докато се качваш в тясната тръба с диаметър едва 2,3 метра на върха, ще усетиш леко люлеене, но не и височината. В много ветровити дни горната част се клати напред-назад като лодка върху 70-метровия стоманен стълб. Единствената опасност е да те хване морска болест, ако прекараш твърде дълго време горе.“

Стълбата води до гондолата, помещение с размери 3 на 15 метра, където са генераторът, трансформаторът и скоростната кутия и се чува постоянно буботене. Но можеш да стигнеш и по-далеч. Като се набереш през два отвора, ще излезеш на покрива на гондолата и закрепен за двата предпазни парапета, ще се насладиш на гледката към планините. „Под теб се разстила божията земя – казва Потър. – Всичко изглежда толкова малко, огромните ни строителни машини долу приличат на играчки.“ Тези турбини се виждат от магистралата, но оттам няма как да оцениш мащаба им. Тук го усещаш – заедно с простора, слънчевите лъчи по лицето ти и силата на вятъра.

ОЩЕ ОТ Четива

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Based on a true story

От Янис Манакос, сътрудник-редактор и фотограф

Рекорден брой пуйки продадоха в... Amazon

Постижението е за миналата година