Антонио Бандерас: Какво научих

Актьорът за срещите си с гении

04 юни 2018

Актьорът за срещите си с гении

Най-голямото предизвикателство в това да влезеш в кожата на друг не е свързано с това, дали е истински човек или измислен герой. В крайна сметка нямаме за цел да си направим музей от восъчни фигури, нали? Предизвикателството е да разплетеш мистерията на определен характер. Понякога директно работиш с факти – кое, как и защо се е случило. Но защо някой е направил нещо... няма как да знаеш това. Работата на актьора е да намери и подреди парченцата от пъзела, с които разполага.

Да работиш с Педро Алмодовар е много сложно. Нищо, че ми е приятел. Крайният резултат обаче винаги е много добър, така че изхабените нерви си струват. (Смее се.) Дали има сблъсък на характери и война за надмощие? Да, но винаги, когато после гледам готовия филм, си казвам: „Дори не знаех, че нося това вътре в себе си“. Той успява да изкара нещо от мен, което дори не предполагам, че притежавам. Алмодовар е гений, защото не спазва правилата, а ги пречупва през своя поглед.

Антонио Бандерас: Какво научих

Какво точно е геният? Някой, който измисля нещо ново, което засяга милиони хора по света. Или пък е човек, който е допринесъл много за обществото... Майка Тереза гений ли е? Някои режисьори може да бъдат счетени за гении, но това, което съм осъзнал през годините, е, че тези хора са просто трудни. И гениите, и режисьорите. (Смее се.)

Между подготовката за роля във филм и сериал има огромна разлика. В сериал като „Геният“ имаш много повече време, за да влезеш в образа, да го разбереш, да добавиш повече цвят.  Когато имаш час и половина-два екранно време, трябва да елиминираш някои нюанси и детайли, свързани с твоя персонаж. Когато имаш 10 часа на разположение, си много по-свободен.

Вечерях с Палома Пикасо веднъж преди много години. Запозна ни общ приятел, който е режисьор и има галерия, в която щеше да прави изложба на Пикасо. Палома беше дошла за откриването.  По време на вечерята започнах да говоря на испански с нея, защото по онова време английският ми не беше никак добър. Бях срещнал някой, който говори моя роден език, и това беше чудесно. Обаче забелязах, че винаги щом си отворех устата да кажа нещо, тя притваряше очи. Казах си: „Боже, сигурно отегчавам горката жена“. В един момент събрах смелост да я попитам дали не й е скучно. А тя отвърна: „Не, не, знаеш ли, когато те слушам и  затворя очи, виждам татко. Защото говориш със същия акцент като него“. Разбира се, това е така, защото и двамата с него сме родом от Малага. Въпреки това бях много поласкан.

Пикасо е напуснал Малага и родината си, за да се впусне в приключението на живота си. Аз направих същото по различно време и при различни обстоятелства. Разбира се, не мога да се сравнявам с него – той е един от най-важните артисти на ХХ век, а аз съм просто един актьор.

„Геният: Пикасо“ e  всяка неделя от 21:55 ч. по National Geographic.

Текст Зорница Аспарухова Фотография Profimedia

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Отмъщението на садиста

Истина или фалшификация е един от най-ценните ръкописи в литературата?

Играта на играчките

В тези тук има нещо много сбъркано