Бавно затворени врати

Проза от Светослав Тодоров

07 юни 2019

Бавно затворени врати

Това, което екипът на Esquire България oбича повече от писането, е да влиза в ролята на внимателен, често критичен, но като цяло благоразположен читател. С подкрепата на Somersby и с този текст на Светослав Тодоров стартираме поредицата от кратки разкази с неочакван край на млади български автори . Очаквай следващия забавен къс проза от селекцията ни следващата седмица. Не е ли страхотно? Продължавай да четеш.

"Тук има трибют на Тhe Doors, нека отидем.” Рядко някой може да даде по-лошо предложение за петък вечер. Никога не съм разбирал кавър групите, още по-малко старите величия, да не говорим за пеенето на английски с ужасен акцент. Но поради липсата на интересни събития и не един, а двама рожденници в компанията, плановете завиха точно натам.

Джим Морисън го играеше някой, когото не бях виждал и като се замисля вече не помня – изглеждаше като точно този тип човек, който иска да покаже на другите, че води много рокендрол живот, но по всяка вероятност си стои вкъщи. Това винаги си личи по кожените гривни, наскоро купеното кожено яке, наслоените на врата медальони, пиенето на уиски за сметка на бара – ако искаш да покажеш как правиш нещо, значи не го правиш в ежедневието си. Тези неща трябва да идват естествено. Нищо в тази вечер не беше естествено.

Публиката беше от хора на по 20 и 40 години, без среден вариант. Сетлистът започна с "Riders on The Storm", беше толкова отегчително, че ми прилоша. По средата на "L.A. Woman" се отправих към тоалетната. Вратата беше затворена. Почуках, последва шум от леко размърдване. Дали някой не беше припаднал?

 „Добре ли сте?” –  открехнах вратата и видях свлякал се на пода мъж с разрошени коси, старо кожено яке, бледо лице с тъмна брада. Огледах се, нямаше никой, всички в бара бяха твърде впечатлени от ставащото на сцената. Изправих го, с няколко колебливи движения той се задържа на хлъзгавия под. Едва си държете главата изправена, червените му очи трудно стояха отворени, но бях готов да се закълна: това беше Джим Морисън.

Истински, жив, телепортиран от парижката тоалетна, където е починал през 1971 година, право в българската.

ОЩЕ ОТ Общество и политика

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Уили Нелсън и конете

Кънтри звездата е спасила над 100 коня от кланици

Внимание

Проза от Нинко Кирилов