Свободен

Проза от Ивайло Александров

24 юни 2019

Свободен

Поредицата от кратки разкази с неочакван край на млади български автори, селектирана от Esquire България с подкрепата на Somersby продължава . Не е ли страхотно? Продължавай да четеш.

„Човекът е човек тогава, когато е на път”. Колко често забравяш това, потънал във рутината на всекидневието? И на оправданието „е, сега ли да зарежа всичко и да хукна нанякъде? Ами работата? Отпуск по никое време. Ами, уговорките за уикенда? Ами мача по телевизията?” Ами работният график? Същият този график, който макар и даващ сигурност, всъщност затваря душата, порива, съвсем първичното любопитство, заложено дълбоко у нас, затрупано от „задължения”, чуждо мнение и измислени норми. И въпреки значителната свобода с хлабавото работно време на хонорар в една телевизия, успях и аз да се вкарам в препускане по трасето на плановете и задачите.

Станах на 30. Реално, чудо голямо. Фактът, обаче, че се сбогувах с двойката в годините малко ме стъписа. Не толкова екзистенциалното клише „какво съм направил досега” успя да ми изкара няколко флашбека, колкото осъзнаването, че животът си тече и не искам да си го подарявам на графици, когато не ме задържат истински важни ангажименти към семейството и ипотека. 30. Направи нещо, човече, движи се, не стой! И хукнах.

Започна се с обаждането на приятел и предложението да работя в популярна медия. Първата крачка след 30-те – смяната на работата. Млад екип от приятни хора замени петте месеца на пъстър хаос в телевизията. Всъщност, вече ми липсват чудесните колеги, с които работих там, липсва ми почти по казармено безсмисленото тичане и безумни задължения, не стоях там заради парите - харесваше ми усещането да работя и то да работя с тези хора. Харесваше ми да наблюдавам, макар и леко самодоволно, как различни индивидуалности се сблъскват, спречкват, прехвърчат искри, хора си създават изкуствени проблеми и грижи, в които сами са се научили да вярват и без които биха живели толкова по-добре. Такъв не мога да стана. Сега съм спокоен и работя в спокойна среда. То и не работя, още опипвам работата. Но ми е адски интересно и приятно.

В деня, когато съобщих, че напускам телевизията, две адски силни местни рок банди, които са ми и приятели свириха във Fans. Концертът се получи убийствено. Едно защото и двете банди са чудесни, а второ, защото тъкмо се отвинтваха винтилите на обуздаваната ми лудост, която само се оглеждаше за пробойни и изригна с вой. Прекрасна вечер, със страхотни приятели и отново осъмване в приятелска двойка. Обичам ви, хора, обичам компанията ви и фактът, че съществувате там някъде и от време на време се потапям във вашия свят!

После празнуването на общия ни рожден ден със най-близкия ми приятел в село Мала Църква – голямата му, удобна къща събра петнадесет души в Рила. Петнайсет души, които отново подивяха, все едно празнувахме не рожден ден, а Нова година. И всъщност, какво значение има какъв е поводът, когато просто сме заедно и това е най-големият празник? Дългите разговори заедно в кухнята, разходките из могъщия лес по течението на Леви Искър късно през нощта, сакралното усещане за вечност и единство, музиката в режещия въздух и главите ни, падналият на тесния мост без парапети бор, напомнящ за силата на природата, за стихиите, пред които сме незначителни, острата форма на гората, хищно озъбена, гледана нагоре към върха, накъдето се съпротивлява на реката и някак примирено обърнала гръб в спокойна поза надолу по течението, ярките звезди, надничащи през тежките снежни клони, щипещият студ, който няма значение, защото знаем къде сме, къщата, сънят на пода, пътят наобратно. София.

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Внимание

Проза от Нинко Кирилов

Смешно отделение

До не толкова отдавна stand up комедията беше непознато явление в България, дори за говорещите английски. Едва с новото хилядолетие и отприщването на потока информация, дошъл с интернет, и тук стана ясно, че стендъп комиците са артисти, които излизат пред публика, въоръжени с комични случки от ежедневието, хапливи коментари по злободневни теми или за публични личности. Те разчитат на своята харизма, за да разсмеят често претенциозни зрители. И имената на тези, които успяват, бързо стават популярни сред все по-нарастващата стендъп публика