Свободен

Проза от Ивайло Александров

24 юни 2019

И пак почивни дни. Мария. От година вече се чудя как така попаднах на човек като теб, готова винаги да приемеш номада, когато му писне от всичко и всички и как винаги леглото ти е оправено, а печката духа топличко, подготвяйки въздуха да посрещне тежкото ми дишане насън.

Направи нещо, човече, движи се, не стой! И хукнах.

Слизам от автобуса, давам три лева на човек, който твърди, че не може да се прибере. Позната муфта. Но някак си ми се иска да вярвам, че този път беше честен. После прегръдка, хайде до вас да оставя раницата и здравей, Пловдив! Новият рок бар, по едно бързо, среща с колегите ти, непознати за мен, грейнали в младостта си лица, спокойствието да водя разговори с хора, които виждам за пръв път, весели, жизнени и позитивни, тези неща помагат за късането на нишката, която ме връзва с дните преди този. После „Пъзела”. И след метълската веселба – No Sense. Не бях стъпвал в дискотека сигурно от втори курс. И отново чудесни хора. А песните... без значение дали слушаме Depeche Mode, Snap, Nickelback или 50 Cent, фактът, че тази вечер е наша, ме кара да танцувам и да се поклащам щастливо. Спокоен съм, душевно и ментално извадил всичко, което пречи, което спъва. Поне тези два дни съм само дух и усмивка. Харесва ми всичко, което прелита като филм покрай мен, харесва ми да гледам хората, харесва ми да виждам как танцуваш усмихната, а тъмните вълни на косата ти галят лицето ти и се спускат ниско под раменете и очите ти блестят през кичурите, когато споделяме задължителната балада. Спокойно и весело ми е и не ми пука, когато изливам половината айрян от дюнерджийницата върху якето, спокойно ми е и когато се прибираме в пет сутринта, заспивам дълбоко, така, както не съм спал от много време.

Пловдив е чудесен и изобщо не се учудвам, че именно оттам тръгва думата „айляк”. Спокойствието, което цари през цялата топла и слънчева неделя в града, бавната ни разходка по Рахат Тепе, пловдивчани, с които се разминаваме, всичко е лежерно, никой не бърза по „задачи” и не ми се иска да хващам автобуса. И не го хващам. Човекът, който ме спира преди да си купя билет с предложението да ме метне с колата до София, че пътува и иска да си спести малко от парите за бензин идва точно навреме. Пламен се оказва много готин тип, който е учил и живял в Германия и пътуването за него е смисъл на живота. Посетил е толкова много държави, разказва ми за гмуркане в Червено море, за Занзибар, за Испания, за Италия. Аз споделям скромния си опит от концертния туризъм и не усещаме как изяждаме пътя до Младост 1 и се мятам на автобуса, който съвсем скоро ще ме отведе вкъщи.

За автора:

Свободен
Фотография София Зашева

Музиката, литературата и природата са горивото в мотора на Ивайло Александров. Пише от 15 години пише и е част от уебзина Rawk’n’Roll – единствената медия за стоунър, дуум и сайкъделик рок. От 7 години с екипа на Rawk’n’Roll се занимава и с организиране на концерти на същите тези групи, за които Rawk’n’Roll пише. Работи и с някои най-важните групи в българския рок ъндърграунд. В момента е редактор в лайфстайл медия. Не спира да слуша нова музика, както и да работи за нейното популяризиране.

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Внимание

Проза от Нинко Кирилов

Смешно отделение

До не толкова отдавна stand up комедията беше непознато явление в България, дори за говорещите английски. Едва с новото хилядолетие и отприщването на потока информация, дошъл с интернет, и тук стана ясно, че стендъп комиците са артисти, които излизат пред публика, въоръжени с комични случки от ежедневието, хапливи коментари по злободневни теми или за публични личности. Те разчитат на своята харизма, за да разсмеят често претенциозни зрители. И имената на тези, които успяват, бързо стават популярни сред все по-нарастващата стендъп публика