Смешно отделение

До не толкова отдавна stand up комедията беше непознато явление в България, дори за говорещите английски. Едва с новото хилядолетие и отприщването на потока информация, дошъл с интернет, и тук стана ясно, че стендъп комиците са артисти, които излизат пред публика, въоръжени с комични случки от ежедневието, хапливи коментари по злободневни теми или за публични личности. Те разчитат на своята харизма, за да разсмеят често претенциозни зрители. И имената на тези, които успяват, бързо стават популярни сред все по-нарастващата стендъп публика

Смешно отделение
Фотография Яне Голев за Esquire България

Ники Станоев

Трудно можеш да се скриеш от непогрешимия комедиен образ на Ники Станоев. Комедията е в кръвта на актьора. Виждал си го по телевизията, в киното, на театрална сцена, той е и победител във формата на Шоуто на Слави „Народен артист". Роден е в София, но голяма част от детските си години прекарва във Видин. След това диджейства в Благоевград, където е и част от трупата на драматичния театър „Никола Вапцаров". Ники е и единственият актьор с такова образование в статията ни. Може би най-популярната му роля е на шемета Райчо от сериала „Домашен арест". Днес е един от най-активните стендъп комици, има собствено шоу „Ники говори за музика", а тепърва предстоят и още интересни представления с негово участие.

Стендъп комедията идва при Николай Станоев веднага след телевизията. Когато решава да се откъсне от сериалите, той иска да се върне на сцената, и то точно в този формат. „Още по време на „Домашен арест" имах идея какъв стендъп да направя. Какви ли не каши се готвеха в глупавицата ми. Тогава се срещнах с Тео Чепилов, защото той беше един от сценаристите на сериала и си говорехме с него за тези идеи. След като приключиха снимките на сериала, ми трябваха една-две години преди, както се казва в моя край, Видинския, да се сафирясам. Да събера щуротиите в глупавицата, да ги подредя и да събера смелост да изляза на сцената. И се случи."

По това време вече стендъпът започва да навлиза по-сериозно на сцената тук, провеждат се оупън майкове. „А фактът, че и вашето списание има интерес към него, значи, че вече е фактор като поп култура – убеден е Ники. – За това са допринесли абсолютно всички хора, които се занимават със стендъп. Няма значение дали си супер успешен, дали си известен, или си абсолютен анонимник, важното е да се случват тези неща. Това изгражда тази култура и дава популярност на това явление. Иска ми се стендъпът да се получи като караокето – да е толкова масово, че всеки да се опитва. Оупън майкът си е чисто стендъп караоке – ти отиваш с твоята компания и те ти се смеят. Ако това ти хареса и другата част от публиката също се изкефи, това ще те провокира да продължиш и може да станеш добър комик наистина."

Опитът в телевизията, и особено престоят му при Слави Трифонов са истинската подготовка на Ники за днешното му поприще. Той е категоричен, че „при Слави ми беше най-мощната школа, много ценен опит натрупах там. И за телевизия, и за стендъп". И продължава: „Дори, когато бях в телевизора, съм имал събития на живо и там беше моята сила. Трябваше да събера сила и смелост пред хората, защото те ме знаят в други образи. Някои ме райчосват, други ме знаят като „оня от шоуто", за трети съм съвсем различен персонаж. А стендъпът е изцяло това, в което вря и кипя, и е това, което искам и ще правя още много и дълго занапред."

Той е единственият професионален актьор, с когото се срещаме, говорейки за стендъп. Но Ники ме прекъсва: „В търговския регистър няма определена професия „стенд ъп комедиант". Вярвам, че си професионалист в някаква област, когато си изкарваш парите в нея". А какво е стендъп тогава? „В стендъп трябва да разказваш твои истории и преживявания. Да, можеш да преувеличаваш и да украсяваш, за да стане смешно, но в никакъв случай не трябва да взимаш чужди истории и да ги представяш като свои. Другият пиниз за стендъп е да разказваш случки от ежедневието, но през твоята призма, така както ти ги усещаш. Твоята позиция за актуалните новини и неновини."

Подготовката на Ники за представленията му лежи на записки и бележки – най-вече в телефона му. „Ако телефонът ми умре, ще умра и аз – смее се той. – Записвам всичко, което ми хрумне и видя, защото глупавицата ми е супер изкуфяла и веднага ще изчезне оттам. След това решавам каква ще бъде темата и ги сглабям." Сглобените вече ситуации се разгръщат в „Ники говори за музика", различни истории, свързани в една сюжетна линия. „Разказвам как от раждането ми съм се сблъскал с музиката. Тя е навсякъде около нас и ни влияе. Говоря за етапите на живота – от корема на майка ми до студентските години и малко след това. Напоследък се заигравам и с един лууп стейшън."

Въпреки солидния си опит Ники Станоев никога не се е разделял със сценичната си треска. Той вярва, че изгубиш ли я, значи си претръпнал и това, което правиш се е превърнало в рутина. Неговата сценична треска си има и съвсем физически измерения. „Директно избива отзад – смее се той. – Затова ми е много важно там където ходя, в залата или в клуба да има тоалетна наблизо и да е готина. Склонен съм да откажа да участвам на някое събитие, ако тоалетната не е както трябва. (Смее се.) Щото иначе ще се осере работата." Това води неминуемо и до куриозни ситуации. „Когато правих първото лятно турне, имах шоу в Лозенец. Имам един момент към края, на който изтичвам от сцената и се преобличам и през това време говоря разни неща. Там най-близкото място беше една от тоалетните. Говорих с управителя на заведението, с персонала и всички знаеха, че ще се преобличам. Сложих си специалния костюм, закачен отвътре и започнах шоуто. Когато дойде моментът, слязох от сцената и хукнах към тоалетната. Заключена! Чуках, тропах, а отвътре се чу едно тъничко „Момент!" И какво да правя, примирих се и казах: „Мило момиче, ти току-що ми осра финала."

Иска ми се стендъп комедията да стане като караокето – да е толкова масово, че всеки да се опитва.

Има разлика между публика в зала и публика в клуб според Ники. В зала почти никога няма да има някой, който да се обади, докато в клуба е почти неизбежно. „Случвало се е някой да се провикне, да профанизира. Само два пъти съм си позволявал да върна реплика. Хватката не е да обърнеш това нещо срещу него, защото ти имаш преднина, ти си на сцената. Затова аз отвръщам със самоирония и нещата се получават."

Питам го на какво се смее публиката. „На смешки – смее се и той. – Има си основни неща, на които се кефят – секс, взаимоотношения между мъж и жена, взаимоотношения сам със себе си. Елементарните, първичните неща и нужди са си непреходни. Друго смешно са нелепи ситуации, в които е изпадал човекът на сцената. Но си зависи най-вече от публиката."

Какво трябва да има предвид човек, когато излиза на сцена за стендъп комедия? „Трябва да можеш да разказваш свои истории и случки, да пускаш твои коментари. Но просто не можеш да крадеш, брат! Скоро бях на един комеди спешъл. Артистът започна много готино, държа ги през цялото време във въздуха – смях, смях! По едно време обаче взе да му се къса малко логиката, да прескача. И приятелят, с когото бях, каза: „Ама това е на един руски комедиант смешката!" После откри смешки и на други комици и ми ги показа всички в YouTube. Около 80% от нещата бяха на различни световноизвестни стендъп комици. И най-грозното беше, когато накрая каза: „Това е стендъп, това са нещата, които аз изживявам". Не бе, брат, недей така! Не можеш да лъжеш хората. Това не е музика, не правиш кавъри на AC/DC, където публиката се кефи как го свириш. Не е трибют на някой стендъп комик."

А какво може да натъжи Ники Станоев? „Не ми личи, обаче много се замислям. Някой ако се изкаже, без да те знае и познава и мнението му за теб е много повърхностно. Но още нещо, което съм научил от Слави, е, че тези хора не присъстват в моя живот, аз присъствам в техния."

„Обръщам внимание на хората, важно ми е какво им е интересно и какво ги разсмива, какво ги вълнува – споделя Ники. – Добър артист си, когато започнеш да виждаш по-малко познати в залата."

Освен „Ники говори за музика" той подготвя още няколко интересни шоута през идните месеци. „Сега ще се впусна в едно изцяло ново приключение, изцяло импро, в т.нар. импро мюзикъл. Казва се „Сватба шоу" и ще бъде в „Театро". Репетираме и едно представление, което ще бъде много шашаво. Темата е много мъжка – за мъжете, които сме еманципирани, потиснати и сме подложени на физическо, психическо и сексуално насилие от страна на жени. Направили сме си кризисен център, в който седим и се мъчим да оправим нещата. От „Перото" ме поканиха да правя „Ники говори за книги". Аз им казах, че не чета, но можем да го завъртим около това, че не чета – защо не чета, какво не чета, как не чета.

ник
Фотография Яне Голев за Esquire България

ОЩЕ ОТ Наука

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Свободен

Проза от Ивайло Александров

Какво научих: Христо Мутафчиев

Текст Борислав Банев