Смешно отделение

До не толкова отдавна stand up комедията беше непознато явление в България, дори за говорещите английски. Едва с новото хилядолетие и отприщването на потока информация, дошъл с интернет, и тук стана ясно, че стендъп комиците са артисти, които излизат пред публика, въоръжени с комични случки от ежедневието, хапливи коментари по злободневни теми или за публични личности. Те разчитат на своята харизма, за да разсмеят често претенциозни зрители. И имената на тези, които успяват, бързо стават популярни сред все по-нарастващата стендъп публика

Смешно отделение
Фотография Яне Голев за Esquire България

Кристина Домозетова

Кристина има натурален талант за комедия, макар никога да не се е занимавала с нищо, свързано с нея. Доскоро работи в корпоративния свят, от който поне за момента се е откъснала, пяла е в хор, има две деца, шофьорска книжка, тежък непукизъм и една торба смешни истории, натрупани в какви ли не ситуации. Отива на оупън майк почти на шега и го печели, а преди два месеца беше сред осемте жени, които излязоха на сцената на Зала 1 в НДК за осмомартенското стендъп шоу, организирано от Трастена. И тепърва ще се гмурне още по-дълбоко в стендъп комедията.

Срещаме се в едно симпатично малко кафене на „Алабин". Аз закъснявам с 10 минути, Кристина с още 10. Размятала е синовете си напред-назад и е наредила програмата за деня. Започвам разговора директно с въпроса защо прави стендъп. „Защото мога – отсича тя и се разсмива над закуската с мюсли и мляко. – Имам чувството, че повечето хора, които се занимаваме със стендъп под някаква форма, го правим от немай-къде, защото всичките ни приятели са свикнали, че сме клоуните в компанията. В момента, в който се появиха оупън майковете, една приятелка ме подкокороса да отида. И аз отидох. И спечелих." Не се учудвам, когато Кристина разказва, че за малко е щяла да пропусне шоуто. „Оказа се, че съм живяла в заблуда от един ден и в деня на шоуто бях убедена, че е на следващия. Съответно не се бях подготвяла, не бях намерила кой да гледа децата и мислех да не ходя, само че ме навиха приятелите ми. Мисля, че донякъде и затова спечелих, защото влетях супер невротично, като метнах децата отвън на един приятел, влязох, записах се, излязох на сцената и бях тотално себе си. А когато се регистрирах, излязох навън да видя какво правят децата, видях, че си играят с някакъв адски мърляв балон и както бях фрустрирана, го спуках. Те се стреснаха и ме попитаха: „Мамо, защо сме тук?", а аз изръмжах: „За да се забавляваме!"

Следват още участия на оупън майкове. Там тя се запознава с групата Inside Joke, бързо си пасват и я канят на едно от по-големите им събития. „За да излезеш на сцената, трябва да ти харесва – казва Криси. – И да си малко или повече екстроверт, да не ти е притеснено от публика. Трябва да можеш да си дадеш трезва преценка – когато нещо не ти се получи, не значи автоматично, че си глупав, а понякога просто конкретната смешка не е за тази публика." Разбира се, тя също има ситуации, в които шегите не се получават. „Става като увиснал high-five, ужасно е", смее се тя. В такива моменти е важно да можеш да прецениш бързо ситуацията, за да реагираш по най-добрия начин. „Случвало ми се е с шеги за бременни и деца да не съобразя, че съм в бар с публика от 20 и нещо годишни хора, на които просто няма как да им е смешно това. За сметка на това същите шеги в Mixtape 5 пръснаха кочината."

Случвало се е и да има хеклъри и хора от публиката, които откровено да й лазят по нервите. „Стендъп комедианти си позволяват и да обиждат публиката. Аз не съм стигала дотам, но съм реагирала на зрители. В Mixtape 5 миналата година на 8 март имаше един тип, който се беше напил и много ме дублираше. В такъв момент можеш да реагираш абсолютно натурално и ако успее да ти дойде правилна реплика, можеш да изградиш от тази ситуация страхотен скеч. Това нещо идва с практиката. Хубаво е да имаш отработени сценарии за евентуални ситуации. Въпросният човек беше на първи ред и постоянните му реплики започнаха да ми пречат. Накрая съвсем доброжелателно му казах, че когато на него два пъти му се разшири вагината до размера на малка диня, тогава ще може да ми говори за раждането. Стана смях и шоуто продължи."

Стендъп комедията още е твърде млад жанр в България. „Тази сцена все още се разработва и развива у нас, включително и публиката. И така както за мен стендъп е все още ново нещо, така и за публиката е ново и ние се напасваме едни към други." Така праволинейните шеги вече отстъпват постепенно пред по-сериозни теми, прокарани през призмата на шегата. „Артистът до известна степен е длъжен да образова и възпитава публиката си – убедена е Кристина. Затова и сочи Камен Донев като пример: – Той винаги завършва с леко противоречиви и малко тъжни послания, винаги се опитва да възпитава." За нея той е и първият истински стендъп комик у нас. „С „Един учител за народното творчество" той се отдалечи от формата театър и се приближи повече до стендъп. Да, той е и актьор. Границата между артиста и стендъп комика е тънка. Когато излезеш за стендъп, ти чупиш четвъртата стена и имаш директен диалог със зрителя. Не работиш по реплики от сценарий. Като стендъп комик през призмата на хумора можеш да кажеш много важни неща. На мен много ми се иска да започна да правя политическа сатира."

Една от целите ми е да се опитам през хумора да накарам хората да се замислят, че може би не срамно да идеш на терапевт и да си признаеш, че имаш проблеми.

Казва, че понякога се затруднява с подготвянето на историите. И не в измислянето им, а в шлифоването им и изглаждане за пред публика, така че да звучи подходящо. „Получавало ми се е и с пълна импровизация – признава тя. – Особено ако си в добра форма и хубаво настроение, успяваш да се отпуснеш. Това го правя така или иначе пред приятели. Да нареждаш някого, връщаш му някаква реплика и всички умират от смях – това ти е натуралният талант за хумор, като ти обикновено заради него излизаш на сцената. Но е добре да излезеш подготвен, да пробваш тези шеги дали вървят пред една и пред друга публика."

Заговаряме се за темите, които я вълнуват. Логично, при нея са тези за майчинството и децата. „Това ми е голяма част от ежедневието. Но и децата са неподправено смешни хора, на които стига и съвсем малко да им адаптираш инфантилността на хумора, защото те ръсят невероятни бисери. Родителите имат голяма нужда да се смеят на себе си и на децата."

„Иначе обичам и черен хумор – продължава Кристина. – Както и не съвсем политкоректни теми. Аз съм много либерална за себе си и не се обиждам почти за нищо. Не обичам само праволинейно вулгарни шеги за полови органи, прекалено лесно е. Една от идеите на стендъп е да шокира леко. Например една позната излезе на сцената в доста напреднала бременност и това е нещо, което бих направила и аз. Освен това бих искала да говоря за депресията. Психическите заболявания и отклонения са страшно необработена тема и това се вижда и трябва да се говори за тези проблеми. Една от целите ми е да се опитам през хумора да накарам хората да се замислят, че може би не е толкова срамно да идеш на терапевт и да си признаеш, че си имал някакви проблеми. Мен ме диагностицираха с лека депресия и в момента я лекувам. Тежко е да го признаеш, но като артист имаш голямата сила да нарушаваш тези табута. Малко ме е яд, че певци и актьори рядко си позволяват да зачекват такива теми и често се пускат по лесното и отъпканото. Ако искаш да си истински и в крайна сметка да оставиш нещо след себе си, трябва да се бориш с някакви предразсъдъци. 8 март се бори с адски много догми. Имаше много мъже в публиката и на тях също им хареса. Моята тема беше за това, че жените можем да симулираме оргазми и трябва да можете да го приемете и че това не е обида. Това е стремеж към хармония и щастливо съжителство. Това шоу беше различно и беше страшно. Накара много жени да се замислят за пари, за секс, за мъжете си, за храната и за себе си. Да видят те кои са и могат ли да направят нещо по различен начин."

Сега, след като се е откъснала от рутината на корпоративното ежедневие, Кристина е решена да посвети повече време на стендъп комедията и да излиза по-често пред публика. „Преди просто не ми стигаше времето. Едното дете е в детска градина, другото в първи клас, аз хвърчах и на работа. Не знам как се оправят другите родители. Аз директно си казвам, че не се справям."

Какви са темите, които не би засягала, и какви са рисковете в едно стендъп шоу? „Винаги трябва да спреш там, където знаеш, че някой човек не би искал да се чуе нещо. Не си на сцена, за да сдухваш хората. Рисковете на професията са, че не си застрахован от това да излезеш в кофти настроение или болен. Тогава се стягаш и даваш най-доброто, на което си способен в момента. Това е цената на това да бъдеш артист. А аз дори не съм артист", смее се тя и поръчва сметката.

стенд5
Фотография Яне Голев за Esquire България

 

ОЩЕ ОТ Наука

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Свободен

Проза от Ивайло Александров

Какво научих: Христо Мутафчиев

Текст Борислав Банев