Eкстаз, кръв, бикове

Благодарение на фотографиите на Ивайло Станев Esquire стана задочен свидетел на екстаза и съспенса на една корида и направи интервю с един от най-известните испански тореадори

Коридата е израз на поетичното богатство и виталност на Испания. Вярвам, че това е едно от най-култивираните и чисти празненства в света", твърди Федерико Гарсия Лорка, който заедно с Пабло Пикасо и още мнозина от най-великите умове на Испания са заклети фенове на бикоборството през целия си живот. В окото на камерата на Ивайло Станев, чиито фотографии от изложбата му „Червено – парчета страст" са в тандем с фотографа Хуан Педро Кано, коридата е още и нажежена до червено страст, оцеляла в превратностите на вековете приказка за триумф и поражение и задъхан спектакъл, който държи възторжената публика на ръба между инфаркта и еуфорията. Идеята за проекта се разжда преди три години и фотографиите, които ще станат част от него и от следващите няколко страници са направени в различни точки на Испания – от малки селца с полусамодейни арени от ламарина, сглобени специално за фиестите до големите арени на Валенсия и Мадрид. През тези три години Станев заснема множество тореадори – от неизвестни пикадори и бандерйерос до известните матадори Хуан Падия, Роман Койядо, Ел Фанди и Хесус Дуке. Именно Дуке е тореадорът, който му дава безпрецендентен достъп до такива лични моменти в подготовката за коридата, като ритуала по обличането, поставянето на иконите и молитвата на тореадора. За да допълни картината с още по-плътни и живи краски, Esquire не пропусна шанса да поговори с един от най-известните испански тореадори за бикоборското изкуство, героите в живота и на арената и какво можем да научим от биковете.

Eкстаз, кръв, бикове

duque13

duque14

duque19

Как се подготвяш за една корида?
В деня на коридата ставам в седем сутринта, излизам да потичам за един час, след което се разхождам около два часа, което ми помага да събера мислите си и да се концентрирам. Следобедът е отделен на обичайната ми тренировка, само че този път в играта влизат плащът и шпагата, които ще използвам в коридата вечерта – целта е те да станат естествено продължение на тялото ми, преди да изляза на арената.

Кои са най-важните качествата за един тореадор?
Най-важното е да бъдеш праволинеен, дисциплиниран, да си обичаш работата и да не си представяш че можеш да бъдеш нещо друго, освен тореадор. (Смее се.) Също така Господ трябва да е благосклонен към теб, за да ти даде онова последно зрънце смелост, което ще ти помогне да надскочиш самия себе си в онези най-трудни моменти на арената.

Би ли описал един такъв кризисен момент, за който си спомняш?
Не се сещам за конкретен такъв на арената, но има вечери, в които си давам сметка, че нещата не са се получили, както съм искал, и тогава ми е много тежко. Причините да се чувствам неудовлетворен може да бъдат различни, но най-често това е, защото не съм успял да установя контакт с публиката, да им предам онова, което чувствам в сърцето си. Мога да те уверя, че най-трудните моменти в бикоборството са извън арената – мигове, които прекарваш в самота, часовете на безсъние, когато сълзите започват да текат и това хем те разтоварва, хем те изяжда отвътре.

Какво мислиш за защитниците на правата на животните, които искат бикоборството да бъде забранено?
Би било изключително жалко, ако това се случи, защото коридата е най-разпознаваемата визитка на Испания пред света. Бикоборството е част от нашето културно наследство, от нашата същност като нация. То не е обикновено хоби или професия, а начин да чувстваш, разбираш и живееш живота си. Изкуството на коридата е оставило своята неизтриваема следа в живописта, литературата, фолклора и обичаите на нашия народ. Да не говорим, че отглеждането на испанския боен бик е една от последните форми на екстензивно животновъдство, които същестуват в Европа днес. Сега защитниците на правата на животните искат бикоборството да бъде забранено, но какво ще се случи утре? Въпрос на време е тези организации да изискат от правителствата да бъдат забранени ловът, риболовът, язденето, консумирането на месо, мляко и яйца. Забраната на бикоборството би било атентат срещу нашата свобода. То ни прави по-силни, по-свободни и по-човечни.

duque5

duque15

duque2

Развива ли се бикоборството през вековете или е по-скоро статично изкуство?
О, разбира се, че има развитие – докато стигнем до наши дни, бикоборството е събирало и филтрирало елементи от всички епохи. Вдъхновяващо е да проследиш историята му от епохата на Педро Ромеро, Костиярес, Кучарес, от които тръгва традицията тореадорът да за изправя срещу бика на крак, а не на кон, както е било преди това. Историята на коридата е циклична, със своите върхове и спадове. Важно е да имаме предвид, че всяко нещо, което се случва днес в това изкуство, е функция от неговото минало. Специалистите твърдят, че в наши дни се отглеждат най-храбрите и агресивни бикове и че съвременните тореадори трябва да бъдат по-сръчни и смели от всякога. Начинът, по който публиката и запалянковците възприемат спектакъла на арената, също със сигурност е различен от този през 30-те години на миналия век.

Има ли нещо, което ние, човешките същества, можем да научим от биковете?
Най-важното, което бикът ни показва на арената, е как трябва да живеем живота си и да оценяваме всеки негов миг. Храбростта и благородството на тези животни са характеристики, които красят всеки човек, който ги притежава. Философията на бойния бик, в частност и на бикоборството като цяло, ни учи, че трябва да надмогнем всекидневието, да стигнем по-далеч, от това, на което поне на пръв поглед сме способни.

duque7

duque8

duque10

duque18

Кои са героите ти в живота и в бикоборското изкуство?
От дете се възхищавам на майстори на коридата като Хосе Мария Мансанарес и Хулио Роблес. Обичам да гледам техни видеа и фотографии, да изучавам стъпките, движенията, ритъма и въобще магията, която създават и излъчват на арената. Но, извън моята професия хората, с които наистина се съизмервам, са моите родители. Един от най-важните уроци, които научих от баща ми, е, че ако искаш да постигнеш нещо, трябва да работиш усилено всеки ден и да не се отказваш в никакъв случай. Майка ми пък беше светъл пример не само за мен, а и за всички, които я познаваха – беше силна и способна жена, която успяваше да вземе от живота, всичко което той й предложи, и не се предаде до последния си дъх. Тя и татко ми са моите герои от реалния живот и съм наясно, че може да не ми стигнат и двадесет живота, за да ги достигна.

Как би искал да те запомнят?
Като добър човек. Мисля, че това е най-важното нещо в живота на всеки – да бъде добър с околните. От гледна точка на професията ми бих искал да ме запомнят като борбен тип, като личност, която е дала всичко от себе си, за да сбъдне голямата си мечта и наистина е успяла да го направи.

duque20

duque19

 

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

80 години Том и Джери

Вечната игра на котка и мишка

Силата на волята

Срещнахме се със създателите на OMNIBOT - иновативен уред, който помага на хора с увреждания да стоят изправени и да вършат неща от всекидневието, които са непосилни за човек в количка