Силата на волята

Срещнахме се със създателите на OMNIBOT - иновативен уред, който помага на хора с увреждания да стоят изправени и да вършат неща от всекидневието, които са непосилни за човек в количка

Ивайло Александров 27 февруари 2020

Силвия Василева е позитивен и слънчев човек. Когато пристигаме в офиса на I Rise Mechanics, тя ни посреща с широка усмивка, а след това се състезава с детето на човек от екипа от инвалидната си количка. По време на снимките, докато ни демонстрира функционалността на OMNIBOT, прекарва половин час на него, заемайки различни пози, за да можем да видим всеки детайл на уреда, и не спира да се усмихва и да се шегува. Постепенно разбираме как тази жена зарежда с енергията си съпруга си и екипа от инженери около него и ги вдъхновява да работят заедно по прототипа, който я изправя отново на крака, съвсем буквално.

Любомир Василев, Данаил Иванов, Димитър Ортаков-Омбре и Димитър Дулев са четирима мъже, изключителни професионалисти в сферата си на работа и са част от един от най-мотивираните и вдъхновени екипи, които някога съм срещал. Те са ядрото, механиката и функционалността на проекта Omnibot – иновативен уред, който помага на хора с увреждания да стоят изправени и да изпълняват всекидневни задачи, които са невъзможни за човек в количка. Съпругата на Любо, Силвия претърпява инцидент преди години и оттогава ползва инвалидна количка. Така една енегична, дейна и кипяща от живот жена се принуждава да разчита на семейството си за елементарни дейности, които обичайно приемаме като даденост. Любомир обаче не може да остави нещата така и започва да обмисля как би могъл да й даде максимална свобода и независимост. Днес семейството разделя времето си между София и Виена, където Силвия живее с две от петте им деца заради по-добрите условия за живот за хора в неравностойно положение. А тук Любо и екипът му работят по идеята да превърнат прототипа на Omnibot в масово произвеждан уред, който да облекчи и подобри живота на хора, изпаднали в ситуацията на Силвия.

Силата на волята

Докато обмисля и описва идеята си, Любомир започва да търси начини да я реализира, търси и инвеститори, които да вложат средства в нейното изпълнение. „Намирането на инвестиране беше най-сериозният проблем – казва той. – Поне за мен това беше най-трудното, защото първоначално бях сам. Не е никак леко да ходиш от врата на врата и да обясняваш за какво са ти пари и какво искаш да направиш. Имах готова презентация, която представях на всеки потенциален инвеститор и след всеки отказ я преправях по малко. Накрая ми повярваха тези, при които отидох първо – но след две години. Посвиха бюджета, но ми гласуваха доверие и така се случиха нещата. Взехме първия транш, събрахме екип – с повечето от хората се познаваме от много години.”

 

Запознанството с хората от екипа е като сбор на рицари или като събирането на суперекип от холивудски екшън – всеки от тях е специалист в областта, в която работи, и почти всеки се появява в живота на Любо, точно когато трябва. „Търсех помещение под наем – разказва Димитър Ортаков, когото приятелите му наричат Омбрето. – Наш общ познат с Любо ни запозна, защото той отдаваше място тук, в този двор. Видях, че той прави неща за хора с увреждания, аз също се занимавах с подобна дейност, освен другата част от бизнеса ми, която беше свързана със състезателни автомобили, предпазни клетки и тунингово окачване. Той от своя страна, като видя нещата, които правя, предложи да създадем Omnibot – идеята беше негова. Седнахме и взехме да го нищим. Още в самото начало той ме запозна с Димитър Дулев на едно събитие – ТОМ, на което се събират инженери и техници, които майсторят разни неща и хора със специални потребности. Те се разделят на екипи, като човекът със специални потребности разказва за свое предизвикателство и заедно се техническия екип се опитват да го решат. (виж повече на tombulgaria.com, б.а.). За 72 часа техниците и инженерите изработват проект заедно с човека с увреждане. Естествено, Дулев винаги е прецакан, защото той е дизайнер и се включва винаги в момента, в който вече няма нито време, нито възможност да прави каквото и да било. (Смее се.) Хубавото е, че е много талантлив и се справя перфектно и за два часа. (Всички се смеят.)"

irise4

Нашето устройство е уникално по рода си. Има няколко патента, които не присъстват при никой друг уред от този тип – Димитър Дулев

 

„С Любо от 15 години развиваме добросъседски отношения – офисът ми беше в този двор, а по-надолу имах склад и се засичахме често – спомня си Димитър Дулев. – Реално да се запознахме чак преди около две години. Разбрах за инициативата му да прави социално насочени проекти и изявих желание да му помогна с каквото мога. Образованието ми също е инженерно, но съм завършил промишлен дизайн."

Омбрето се връща към първите им срещи: „Стигнахме до момента, в който имахме един механичен скелет с колела, който бутахме напред-назад и му се радвахме – това е алуминиевата конструкция. Трябваше спешно някой да успее да накара тези двигатели да се движат по начина, по който трябва да могат да функционират. Тогава се запознахме с Данаил Иванов."

„Аз се занимавам с изработка на специални осветителни системи и най-вече развойната част – казва Данаил. – Правим поръчкови микроконтролери, микропроцесори и управлението им. Със Силвия се познаваме от над 20 години. Покрай нея се запознах с Любо, когато те се ожениха. Когато започнаха да работят по Omnibot, Любо ме извика да се включа в проекта, защото му трябваше някой, който да изпълни електрониката към управлението на уреда."

По онова време са готови цялата конструкция и системата на заключване – шасито и металната част, без красивите спойлери. „Дани успя да задвижи устройството и да го подкараме”, разказва Омбрето. „Т.нар. мозък е един и същ – споделя Данаил, – като имаш достъп до развойната система, няма значение дали тя ще управлява светлини или Omnibot."

Първоначално идеята на Любо е за общодостъпна технология. Когато обаче започва да търси инвеститори, си дава сметка, че трябва да го облече проекта в бизнес план и да го защити с патент. „На мен ми беше трудно – трябва да си промениш подхода и мисленето. Първо тръгваш с идеална цел, а след това трябва да мислиш маркетингово – колко би коствало, как и къде би се продавало съоръжението, а не какъв е приносът му за света и хората, за тяхната самостоятелност и здраве." А функционалността и ползата от него говорят сами за себе си. Там няма компромиси. „Функционалността и цялата идея на уреда ни се получиха отлично от самото начало. Аз вече бях направил два прототипа и знаех какво точно се търси в третия. Освен това имахме много по-голям капацитет, когато всеки се включи с идеи. Третият прототип затова изглежда като готов продукт – този, който виждате тук. Но следващият продукт ще е този, който ще излезе в серийно производство. Той ще е много по-различен, с много по-голяма функционалност, ще бъде изработен в няколко размера – този е направен специално за жена ми. Дизайнът също ще претърпи промяна, тъй като този дизайн се харесва повече на мъже – на нас ни изглежда като нещо от междузвездни войни. (Смее се.) Ще имаме по-елегантен дизайн за дамите, ще има вероятно и детски модел като визия, така че ще бъдат общо три или четири."

„Самият уред е съобразен с размера на човешкото тяло – включва се Омбрето. – Трябва да има от модели за деца, до такива за хора, високи над 2 метра. Няма как да бъде само един уред – ще има няколко размера със съответните реглажи. Иначе това изделие е едно-единствено, то е правено по размерите на Силвето и няма аналог в света – напълно функционален прототип."

За Любо машиностроенето и технологиите не са непозната територия, когато се залавя с проекта. Той има история в производството на мотокари и електрокари, освен това се е занимавал с бизнес в най-различни сфери. От зараждането на идеята, до реализирането на прототипа, който виждаме, минават четири години и половина. А Любо се надява уредът да влезе в серийно производство до година и половина. „Всичко е свързано с много големи инвестиции. Сега сме в преговори с двама много сериозни инвеститори. Трябва да имаме изчистен краен продукт, за да можем да разработим серийното производство – да се знае какви машини и оборудване ще са необходими. Идеята ни е да направим завод от поколението Industry 4.0 и той да функционира изцяло в България.” Това поколение, както Любомир обяснява, са съвременните заводи. „Industry 1.0 е, когато възниква занаятчийството и всеки произвежда нещо в дюкяна си. Хенри Форд вкарва Industry 2.0, което е поточната линия. На нея всеки си има място и конкретна задача. Следващата е Industry 3.0, по която в момента се произвеждат повечето от автомобилите. Прави се завод с роботи, където обаче не може да се мърда много от първоначално зададените параметри – може би с по едно или две поколения на съответния продукт. Новата Industry 4.0 са роботи, които в рамките на 48 часа могат да се настроят и програмират от производство на рингови инвалидни колички към велосипеди, след това Omnibot, а после например запалки.” Освен това той има желанието 98% от материалите да са от рециклирани отпадъци. Както и цялото производство от добиването на суровини, до финалния продукт да се извършва в България и всичко да се произвежда тук. „Аз съм малко шовинист, макар че 12 години съм живял в чужбина – смее се Любо. – Смяната на нагласите в България може да се случи единствено чрез личен пример. Имаме пет деца и искам да направим екосистемата в България по-добра, да не се налага идните поколения да емигрират."

irise5

Даваме свобода, която хората или не са имали преди, или са изгубили. Имаше едно момче, което се разплака и не искаше да слиза от апарата. А това ни стимулира още по-силно – Данаил Иванов

А какво е по-специалното в Omnibot? Той съдържа иновативни технологични решения за по-голямо удобство, които са защитени с патент. „Нашето устройство е уникално по рода си – обяснява Димитър Дулев. – Има няколко патента, които не присъстват при никой друг уред от този тип. Например способността му да се движи във всички посоки без маневриране. Отварянето на задните гуми от друга страна помага значително за самостоятелното прехвърляне на човека от инвалидната количка към Omnibot." „А страничното движение много помага придвижването на човек в тесни пространства или работата в кухнята – от печката до мивката да кажем”, допълва го Данаил. „Друго предимство на нашето устройство – продължава Димитър – е, че е много по-леко от други като него на пазара, то тежи 55 кг, и то прототипът, а при другите теглото започва от 120 кг нагоре. Системата ни за заключване също е иновативна. Конкурентите ни на пазара използват различни колани и катарами, които захващат тялото, а смятаме, че това не е много адекватно.”

За заключването Омбре разказва подробно: „С коланите, които се ползват в момента, човек се чувства вързан, докато при нас се заключва костната система по чисто механичен принцип – блокира се движението на всички стави, така че когато човек е в изправена позиция, цялата тежест на тялото се предава по костната система до основата на устройството, като по този начин не се натоварват никакви мускулни групи и сухожилия. Човек с увреждания няма чувствителност там и ако нещо натоварва мускул или сухожилие, той няма да разбере, няма да усети болка, което може да доведе до различни здравословни проблеми. Затова системата на заключване е много важна, за да може човек да ползва устройството колкото дълго му е необходимо, без това да му навреди чисто физически. Отделно хора, на които животът им протича в инвалидна количка, е задължително да прекарват поне два часа на ден изправени. Нашето устройство позволява на човек да се изправи без чужда асистенция от инвалидната количка и да започне да си върши ежедневните задачи или просто да се „разхожда”. Освен това може да го ползва в седнала и изправена позиция, което означава, че не е необходимо да се прехвърля на инвалидна количка или стол, ако иска да работи на бюро например.”

Не е чудно, че се сещат за ортопедичните и здравословни проблеми, които може да възникнат – Силвия е на количка от години и двамата с Любо са се сблъсквали с не един от тях. Любо държи с екипа да проучат подробно всички детайли, свързани със здравето и правилната позиция на тялото. Консултират се с влиятелни ортопеди и рехабилитатори, когато стигат до системата на уреда. „Системата за заключване, която ползваме, не сме я измислили ние – казва Омбре. – Тя е изобретена отдавна, ние само я прилагаме в този вариант и в тази област. Иначе в екипа имаме специалист, който е завършил адаптиране на околна среда за хора с увреждания или включващ дизайн. Тя е дизайнер на среда за хора с увреждания.”

Друг важен аспект от функционалността на Omnibot е, че изправя човек срещу събеседника му. Чисто психологически хората, които разговарят от количка и гледат събеседниците си отдолу, често изпитват несъзнато усещане за непълноценност. „Отделно сме тествали уреда с над 20 души, включително хора с церебрална парализа – разказва Дани. – Това, което видяхме, е, че хората са много щастливи, когато ползват уреда. Явно им даваме свобода, която или не са имали преди, или са изгубили. Имаше едно момче, което се разплака и не искаше да слиза. Не мога да ти опиша това какъв стимул е."

Когато получават финансиране, Любомир и екипът започват да комуникират Omnibot пред медиите и социалните платформи. Той бързо набира популярност и отваря огромен интерес, дори и в чужбина. „Имаме интерес и към чуждия пазар, защото здравните каси реимбурсират помощни средства и пазарът е по-голям. Логично, там ще е основният ни пазар – споделя Омбре. – И тук има интерес от различни институции и са впечатлени, че е правен у нас, изказват желание за подкрепа. Когато влезем в серийно производство, за наша сметка ще задържим няколко уреда, които ще раздадем на здравни институции в България, така че да могат хора с увреждания да го ползват безвъзмездно." Любо казва, че вече имат натрупани над 10 заявки. Предварителните продажби ще им помогнат да изпълнят плана за първата една година. „Маркетингът е такъв, че в Европа (не говорим за България, Сърбия и Македония) около 60% от продажбите минават през социалните каси – тоест, безплатно е за ползващите го. 20% се поемат от застрахователни компании, чиито клиенти са претърпели злополука, която ги оставя на инвалидна количка. В договорите им изрично е записано, че в такъв случай са задължени да предоставят на клиентите си най-доброто помощно средство. И останалите са частни клиенти. Цената, разбира се, ще зависи от количествата спрямо обема на завода, но искаме да е максимално достъпна. В момента обаче не смея да прогнозирам цена."

Екипът няма намерение да спира с усъвършенстването на модела. И четиримата твърдят, че ще добавят още и още детайли към неговата функционалност, подвижност и удобства, които създава. Данаил разказва за плановете, по които вече работят: „В момента разработваме нови гуми с по-големи ролки и устройството ще бъде по-мобилно навън. Имаме желание да го направим устойчиво и на влага, за да може човек да отиде в банята и да се изкъпе без помощ. Освен това ще има контрол с дистанционно управление и когато например устройството се зарежда, човек ще може да го доближи до себе си. Преговаряме с фирма, която предлага безжично зареждане, включително и докато устройството се ползва – тоест, човекът да стои на мястото на зареждане с устройството, докато чете книга или гледа филм, а през това време то да се зарежда. Говорим и с производители на касетъчни батерии. Разработваме връзка с облачни услуги, като устройството ще е свързано постоянно с интернет, ще изпраща данни до нас, за да трупаме информация за неговата функционалност и до лекари, за да следят здравословното състояние на човека.

Разбира се, не се минава и без трудности и проблеми по трасето. „Спънки има много, това устройство се прави за първи път и е неминуемо – смее се Данаил. – Но ние от много време се занимаваме с производство, всеки в своята област, и много бързо реагираме и ги изчистваме."

Когато си тръгвам от срещата с екипа зад Omnibot, се чувствам изключително обнадежден и вдъхновен. Давам си сметка, че съм се запознал с хора, които заедно не само могат да променят света, но и го правят. А зад техните сплотеност, отдаденост и постоянство стои една силна и смела жена.

Развитието на проекта I Rise Mechanics можеш да следиш на irise.bg

Текст Ивайло Александров
Фотография Яне Голев

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Eкстаз, кръв, бикове

Благодарение на фотографиите на Ивайло Станев Esquire стана задочен свидетел на екстаза и съспенса на една корида и направи интервю с един от най-известните испански тореадори

Правилата на живота на Тео Чепилов

Сценаристът на един от най-приятно лековатите филми напоследък "Екшън" за обсесията си по киното, рамките на добрия вкус, смисълa на живота и защо най-много го е страх от самия себе си