Скрито съкровище

Добре дошли в Музея на автомобила в Белград

04 май 2018

Добре дошли в Музея на автомобила в Белград

Със сигурност всеки, който пътува до или през Сърбия, неминуемо се отбива някъде, за да хапне божествена скара и да изпие няколко чаши разкошна ракия. Вероятно си посещавал и един от най-големите фестивали наоколо – Exit в Нови Сад. Или си разглеждал красивия зоопарк на Белград, посетил си църквата „Свети Марко“, надничал си през бойниците на Белградската крепост или си се разхождал по улиците „Кнез Михайлова“ и бохемската „Скадарлия“. Има обаче и една забележителност, която остава встрани от туристическите гидове – Белградският музей на автомобила.

Скрито съкровище

Пълното му име е „Белградски музей на автомобила – Колекция на Братислав Петкович“. И това не е случайно. Сръбският режисьор и драматург започва да колекционира стари коли още през 60-те, а колекцията на музея от над сто автомобила е основно негова.  През 2012–2013 г. Братислав е министър на културата в Сърбия и е радетел за създаването и съхраняването на автомобилната история на страната си. Започва преговори да отвори автомузей още през 80-те, а музеят в сегашния си вид отваря врати през 1994-та. Братислав Петкович е категоричен, че музеят е отворен от чист ентусиазъм. Общината на Белград също дава едно сериозно рамо, като му предоставя безвъзмездно сградата, в която е изложена колекцията.

Сградата на Музея на автомобила е създадена през 1929 г. и самата тя е паметник на културата в Белград.  Неин автор е руският архитект Валери Сташевски и е създадена като първия обществен гараж в града, но и на Балканите. Въпреки че по онова време автомобилите са изключителна рядкост в Сърбия, все пак има няколко души, които могат да си позволят лукса да притежават лична кола. Няколко от тези автомобили и в момента са част от колекцията на музея.

Първият автомобил пристига в Сърбия през 1903 г. Колата е Ford Pilot, модел от същата година, поръчан от богатия търговец Бошо Радулович. Когато заедно с група свои приятели и няколко любопитни граждани отиват на жп гарата да посрещнат форда с дървено шаси от Виена, Радулович се прехласва по автомобила и решава, че не може да си позволи да го шофира лично, за да не повреди скъпата и изящна за времето си машина. Той се свързва с популярния белградски фотограф Сретен Костич и му предлага да стане шофьор на първия автомобил в Сърбия. Това не е случайно решение – в началото на ХХ век, за да бъдеш фотограф, се изисква прецизност, сигурна ръка и точно око – качества, които превръщат Костич в първия професионален сръбски шофьор. С автомобила в Белград пристига австрийски автомеханик, който остава в града достатъчно дълго, за да обучи Сретен за шофьор и да му покаже тънкостите в поддържането на колата. През 1912-а Бошо Радулович фалира и продава форда, а дирите му изчезват за десетилетия. Когато Костич умира през 1947-а, на надгробния му камък пише: „Hic Loco Situs първият сръбски шофьор Сретен Костич“. Автомобилът все пак е открит и днес може да се види в музея.

Попадаме в старата бяла сграда, насочени от наш приятел от Нови Сад. Той ни препоръчва да видим два от технологичните музеи на града с думите: „Идете и разгледайте, тези неща ги няма другаде на Балканите“. Единият е музеят на Никола Тесла, за който ще разкажем друг път. А другият е бившият обществен гараж на улица „Майка Йевросима“ 30. Влизайки, човек се озовава в тясно фоайе, където го посреща възрастен сърбин, който събира таксата за вход. Човекът не говори и думичка английски, но ще се изненадаш, като след две реплики осъзнаеш, че се разбирате отлично, докато всеки говори родния си език. Плащаш билет – цената е около 4 български лева, и се спускаш в просторното помещение на самия музей.

Още със слизането по стъпалата човек изпитва чувство, че е попаднал в друга епоха – време на механични нововъведения; време, когато автомобилната индустрия тепърва се развива и надгражда, дамите са ходели в стилни рокли и с помпозни шапки, мъжете са носели панталони, цилиндри и каскети, а джазът е командвал настроението из залите и тържествата.

[caption id="attachment_15988" align="aligncenter" width="683"]

Супер луксозният Mercedes-Benz - 300c Cabriolet от 1955 е една от едва 51 бройки, произведени за цял свят. Тито е притежавал такъв и сам е признал „Тази кола има всичко. Абсолютно всичко.”[/caption]

Първото, което прави впечатление, е внушителната колекция от напълно запазени и реставрирани автомобили, някои от които са на повече от 100 години. Вървейки сред красивите експонати, обаче, забелязваш все повече и повече дребни детайли, които допълват пътешествието във времето.

Тук е най-старият автомобил в колекцията – Маро Gardon oт 1897. Триколесното возило е с изключително прост механизъм на действие. Двигателят му е едноцилиндров De Dion-Bouton със 137 кубика и мощност от 1,5 конски сили и развива впечатляващата за края на XIX век скорост от 30 км/ч. Спрян е от производство само след пет години, притиснат от все по-мощните и големи коли, които излизат от автомобилните заводи. Сред колите в залата изпъква и виненочервен Mercedes-Benz 300c Cabriolet от 1935. Луксозният автомобил излиза със слогана на Mercedes „Най-доброто или нищо“, като от него са произведени едва 51 бройки за цял свят.

[caption id="attachment_15986" align="aligncenter" width="682"]

Най-старият автомобил в колекцията - Marot Gardon от 1897. На Братислав Петкович му отнема 5-6 години да го реставрира, тъй като не може да открие чертежи на колата[/caption]

Тук са и два от личните автомобили на сръбския комунистически лидер Йосип Броз Тито. Както повечето диктатори от социалистическия блок, и той се е чувствал длъжен да се придвижва бавно в открит автомобил и да попива любовта на народа. Интересното е, че за градските си парадни обиколки не използва тежка бронирана машина, а симпатичния и миниатюрен Fiat - Model 500 Ghia-Jolly от 1961 – бяла двуместна кола без врати и с платнен гюрук. Когато обаче е трябвало да демонстрира положението си на едноличен ръководител на цяла Югославия, Тито е обикалял в черен Cadillac Eldorado de Ville от 1957-а.

Докато се разхождаме сред експонатите, решетъчната врата в дъното на бившия паркинг се повдига с трясък и под прекрасния шум на ревящ мощен двигател в залата хлътва една от най-красивите машини, които човек може да види на живо – елегантният бял гигант Auburn 851 Speedster от 1935. С изящните си линия и стил звярът от Индиана гърми с 8-цилиндров, 4,5 литра двигател. И докато максималната скорост от 160 км/ч днес може да ти се струва скромна, имай предвид, че тази красавица, проектирана от Гордън Бюриг, е носила своите 1700 килограма по улиците през 30-те години на миналия век. Звучи внушително, нали?

[caption id="attachment_15991" align="aligncenter" width="1024"]

Величественият Auburn 851 Speedster от 1935 в наперената компания на Ferrari 308GTS от 1978[/caption]

Шеговито казано, историята на автомобилизма в Сърбия започва късно, но за сметка на това се развива бавно. След Втората световна война страната е бедна и семействата трудно могат да си позволят автомобили. Роденият през 1947 г. Братислав Петкович – основателят на музея, разказва, че каляските и конните впрягове са обичайна гледка в Белград чак до 1962-ра. „Като деца от столицата бяхме привилегировани да наблюдаваме всякакви автомобили. Белград е на кръстопътя между Централна и Източна Европа и колите го кръстосваха постоянно.  Ходехме до паркинга пред хотел „Метропол“, за да гледаме луксозните автомобили, паркирани пред него. Обичахме и да висим пред посолствата, за да се любуваме на колите на посланиците. Пред съветското посолство неизменно имаше волги, победи и една лъскава чайка. Пред американското спираха шевролети, понтиаци и кадилаци – официалният автомобил на посолството. Пред немското винаги имаше последни модели БМВ, мерцесед и боргвард, а пред френското  – ситроен, рено и пежо. Първият в света Citroën DS, на който в Сърбия му казват „акулата“, също стоеше паркиран тук.“

От 1938 г. в Белград започва да се провежда ежегодното автошоу „Београдски сајам аутомобила“.  Братислав си спомня, че като ученици са бягали с дни от училище, за да зяпат автомобилите на панаира. Обикаляли щандовете и събирали рекламни брошури от различните производители, които по-късно ценели повече от учебниците или детските си играчки. Задигали и списания като “Road and Track”, “Car and Driver”, “Autocar”, “Motor”и “Autosport” от американската читалня и британското консулство.

„Притежавах огромна колекция от западни списания и брошури от автоизложенията. Реално това е и началото на автомобилния музей“, казва Братислав. Когато го питаме как е разпалил такава страст към ретро автомобилите, той споделя: „Колата е машина, която е най-яркото отражение на епохата, през която е създадена. Автомобилът включва всички изконни изобретения на човечеството –от огъня до колелото.  Днес всички автомобили са еднакви, не можеш да видиш тези красиви и елегантни форми от миналото. Навремето автомобилът подчертаваше индивидуалността на човека, а днес не можеш да различиш една кола от друга, ако не им видиш емблемите.“

През годините преди войната автомобилът е рядкост в Сърбия. Цената на бензина е висока, а самите коли струват колкото недвижими имоти в луксозните квартали на Белград. И все пак има хора с висок жизнен стандарт, които притежават няколко скъпи возила като Lancia Lambda, Mercedes 540k или Буик. Войната унищожава голяма част от сръбския автопарк, но Братислав Петкович посвещава десетилетия от живота си, за да издири и придобие останалите екземпляри от онези времена. Повечето от тях са в музея му.

„Първата кола, която купих, беше този Ford Model T от 1925. Намерих го на улица „Шуматовачка“, беше собственост на един търговец на име Жаре. Той беше махнал задната част на колата, но иначе беше в отлично състояние. Няколко години го навивах безуспешно да ми я продаде, но той не отстъпваше. Докато един ден не споменах случайно, че имам колекция от всичките 10 плочи на сръбския тенор от първите 30 години на ХХ век Мият Миятович. Дядо ми е държал кръчма преди войната и ги е въртял на стария грамофон с манивела и така останаха при мен. Така през 1965-а срещу десет бакелитови плочи, един стар грамофон и 500 000 динара фордът стана мой.“

[caption id="attachment_15989" align="aligncenter" width="1024"]

Първият автомобил в Сърбия – Ford Pilot от 1903 и луксозният френски Шарон от 1908[/caption]

Братислав лесно намира липсващата задна част на колата и сам и с приятели механици започват да издирват и възстановяват стари автомобили. Когато отидеш в музея, неизменно ще видиш оголена до двигател стара кола в откритата работилница в дъното на някогашния гараж.

Сред останалите експонати, освен ретро автомобилите, са наредени стари бензинови колонки, регистрационни номера, паркометри, първите закони за движение по пътищата и стари шофьорски книжки. Една от ценностите са и ръчно изработените табели и афиши от Сретен Костич – първия официален шофьор в Сърбия, за когото вече ти разказахме.

Разхождаме се между тези отражения на тази неотдавна отминала епоха, полагаме длан върху предния капак на белия Auburn 851 Speedster и усещаме топлината и мощта на двигателя. Всички тези красиви машини са напълно реставрирани и в движение. Гледаме старите шкоди, поршета, ситроени, фордове, възхищаваме се от красивия дизайн на колите през 20-те и 30-те години, попиваме очарованието на по-близките до карета, отколкото до автомобил Ford Pilot от 1903 и Charron от 1908 и се насочваме към изхода на „Белградския автомобилен музей – колекция на Братислав Петкович“. А там ни чака поредната приятна изненада. На влизане не сме обърнали внимание, но на стената са окачени над 15 репродукции на стари рекламни постери за автомобили, състезания и автоизложения. Всеки от тях е бил автентичен афиш преди 60, 70 или дори 100 години. Питаме за цената и се изумяваме – един постер струва около 5 лева. Избираме по няколко – един червен Buick, реклама на De Dion Bouton, плакат от състезанието в Монако през 1933-та. Плакат с един красив и вихрен Ansaldo вече краси стената на редакцията на Esquire и ни подсеща, че следващия път, когато отидем в Белград, със сигурност пак ще се отбием до старата сграда на първия обществен паркинг на Балканите, за да се възползваме от уникалния шанс да погледнем поне за малко през очите на автомобилен запалянко от първата половина на ХХ век.

Текст Ивайло Александров Фотография София Зашева

Пълният материал е в 37 брой на сп. Esquire „Белградски музей на автомобила – Колекция Братислав Петкович“ е на ул. „Majke Jevrosime“ 30 и онлайн на www.automuseumbgd.com и www.facebook.com/automuseumbgd. Работи без почивен ден от 10:00 до 20:00 ч.

ОЩЕ ОТ Автомобили

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Батмобилът съществува

И струва милиони

Класическият Бондмобил се продава

Астон Мартин от "Златното око" отива на търг