Режисьорът на "Отворени рани" Жан-Марк Вале

Не ми се искаше да оставя сериала на някой друг режисьор

20 юли 2018

Не ми се искаше да оставя сериала на някой друг режисьор

Сериалът на HBO „Отворени рани“ разгръща в осем епизода историята на криминалния репортер Камил Прикър (Ейми Адамс), която се завръща в родния си град, за да разследва убийството на две невръстни момичета. Продукцията е адаптация на едноименната книга на Джилиан Флин „Gone Girl, Dark Places”, един от най-продаваните автори, според класацията на „Ню Йорк Таймс“. Режисьор на оригиналната продукция е Жан-Марк Вале, чийто почерк българската публика познава от „Големите малки лъжи“. Ние потърсихме Вале, за да си поговорим за двата хитови сериала.

Предполагаме, че с Големите малки лъжи, а сега и с Отворени рани” си доста зает. Почиваш ли си изобщо някога? Почивката ми започна през юли, ще си почивам целия месец. Но дори и интервютата, които давах за сериала, ги правех от монтажната, докато редяхме и преправяхме кадри. Буквално до последно правим дребни промени. Така че, прав си, работя здраво, уморих се, побеля ми косата и даже вече взе да пада (смее се).

Режисьорът на "Отворени рани" Жан-Марк Вале

Каква беше реакцията ти, когато ти предложиха да адаптираш книгата на Джилиан Флин? Историята е като Тенеси Уилямс на ЛСД и стреоиди едновременно. Никога не съм срещал свят като този, който е създала в книгата си, нито герой като Камил, която Ейми играе. Затова ме беше и страх да се захвана в началото. Поканата дойде от Ейми – с нея вече имахме един проект за Дженис Джоплин, който не се получи. Само че е получила предложение за този сериал, изпрати ми книгата и ми каза: „Ще ми бъдеш ли партньор, докато танцувам този специален танц?” Преди това не бях правил телевизионни продукции – когато ми се обади още не бяхме започнали работа по „Големите малки лъжи”. „Отворени рани” беше първият ми сериал. И изведнъж – хоп!, обажда ми се Рийз Уидърспуун. Какво можеш да направя? Казах ѝ, че тъкмо съм приключил снимките на „Разрушение” и най-вероятно ще правя това догодина. А тя каза: „Догодина? Супер! Имам нещо за теб.” Казах й: „Рийз, ще направя само първи и втори епизод, не мога да поема всичко”, а тя ми отговори: „Не, ела и направи целия сериал.” Обясних й, че тъкмо съм подписал договор за осем епизода за ”Отворени рани”. Само че като започнаха снимките на “Големите малки лъжи”, се оказа, че не мога да се откача след първите два епизода. Пък и историята си върви, като в игрален филм е. Не искаш да си тръгнеш и да изоставиш актьорите и техните герои. Не ми се щеше да оставя сериала на някой друг режисьор. Пък и той се превърна в специален проект, събран само в 7 епизода. Затова реших, че мога да го направя. Но го работех едновременно с “Отворени рани”, което беше все едно да правиш втори маратон веднага след първия. Затова и съм толкова изморен. Всеки от тях е като много дълъг филм – 8 часа, по веднъж седмично. Ако ги изгледаш наведнъж, ще си завъшиш историята като пълнометражен филм.

Сигурен ли си, че могат да се гледат наведнъж? Натоварващи са за маратон. Аз ги гледах така преди два дни. Наложи ми се, защото скоро приключваме и ги изгледахме за един ден заедно с екипа от редактори. И сега сме малко отнесени. Да, предизвикателство си е да ги гледаш наведнъж. Разбира се, ние не ги гледаме като зрители, а като автори, защото още пипаме разни неща по сериите. Как да оправим онази част? А, музиката във втори епизод, нека я повторим в седми, защото има връзка между действията. Такива неща.

Как ще опишеш сериала? Има моменти на готик хорър, трилър… Имаме мистерия с убийство, криминално разследване, кой причинява тези неща на момичетата. Тази жена също е мистерия. Какво ти се е случило? Защо правиш това? Вършиш невероятни неща. Харесва ми как вървиш и говориш. Използваш думи, с които ги изцеряваш, а след това ги нараняваш. Има мистерия, нали?

Според Ейми си невероятен, когато разказваш истории за страдащи жени. Казва, че се въртиш около болката и накрая стигаш до центъра й. Всеки, който гледа Големите малки лъжи” е наясно с това. Явно правиш същото и с „Отворени рани”. Е, не съм измислил аз сюжетите. И двата сериала са по книги. Разбирам какво иска да каже Ейми, но аз се включвам в готови сценарии, които са по съществуващи книги. Но не ме е страх да работя с тези силни и интелигентни жени. Разбира се, че си има провокациите и понякога спорим. Но се научихме да работим заедно в синхрон и да уважаваме мнението на другия. „Отворени рани” обаче е по-трудният сериал.

В какъв смисъл? Заради съдържанието му. Беше ме страх от проекта и исках да се подготвя по-добре, докато всички останали вече бяха готови. Но реших да се включа така или иначе и да се оставя да ме водят в работата ми.Имаме страхотни актьори и убийствен материал. А наместването стана много бързо в процеса на работа. Но материалът си остана страшен. Браво обаче на Ейми, която излезе голям куражлия и прие да бъде разголена по този начин. Бугвално и преносно гола. За нея това е предизвикателство и съм сигурен, че нея я е било страх поне колкото мен. Не бях срещал образа й преди и не можех да се асоциирам с нея, затова ме беше страх, че няма да мога да я напътствам.

Имаше ли нещо в Камил, с което можеш да се асоциираш? Да, докато четях книгата, исках да обикна героя й. Приех целта и мисията й. Вътрешният й глас ме впечатли много силно. Начинът, по който говори за себе си, честността й, куражът, темите за проблемите й и сексуалния й живот. Как говори за майка си. Семейството й. Пиенето й. Тя ми показа красотата в целия този мрак. Хареса ми толкова много, че исках да й помогна. А когато беше на прага да направи грешни решения, стисках палци да не ги направи, но тя все пак ги правеше.  И през цялото време пиеше.

Вътрешният глас на Камил е важен елемент в книгата. Трудно ли ти беше да го пренесеш на екран? Сценаристите решиха да не използват глас зад кадър. И когато ми дадоха сценария, им казах: „Ама как така? Къде е гласът зад кадър? Заради вътрешния й глас книгата ми хареса толкова много. Искам да я слушам как говори. Монолозите й за нея самата, за света – къде са? Разбира се, основните й мисли и идеи са пренесени на екран с действията и диалозите. Тогава обаче открихме как да визуализираме вътрешния й глас, без да го оставяме зад кадър. Влязохме в главата й. Сега да видим как и какво си мисли, за какво мечтае, от какво я е страх. Кошмарите й са като проблясъци, без звук от миналото.

Да, напомнят на флашбеците с насилие, които героинята на Никол Кидман преживява в „Големите малки лъжи. Именно. Но тук ги използвах десет пъти по-често, отколкото в „Големите малки лъжи”. Пасваха си отлично с историята и героинята, затова ни вършеха работа, за да заместим гласа зад кадър. В първи епизод тя пристига в мотела, сяда на ръба на ваната и се вторачва в тоалетната чиния, докато водата тече в нея. И докато се чудиш защо го прави, изведнъж изплува споменът й с продукта за отпушване на канали Draino. Момчета бутат количка, в която има Draino. След това тя отмества поглед и вижда капка кръв. През това време ти се чудиш какво става. А тя поглежда в огледалото и сякаш не вижда себе си. И се чудиш кого си видял в огледалото, щом не е нея. А ние още не знаем, но вече сме наясно, че ще трябва да внимаваме. Това стана много бързо. Видях ли всичко? Освен флашбеците, тя разполага и с думите. Джилиан използва думи, за да опише тази нейна обсесия в книгата си. А ние ги обличаме в образи.

Би ли казал, че това е сериал, в който трябва да внимаваш, а не да си гледаш Instagram профила, докато гледаш? Да, дори само да премигнеш или да отидеш до хладилника за храна, ще изпуснеш важни моменти.

Музиката беше важен елемент в „Големите малки лъжи, очевидно тук също е така. Знам и че има специална дума за момента, в който зрителите чуват това, което чува героят. Нарича се диегетичен звук. Когато героите също чуват музиката, която звучи. Това ми е скритият номер, когато работя по някой проект – търся герои, които ще бъдат музикалните ми инструменти. С Камил ми беше много трудно. Тя научава все повече за този човек чрез музиката й. И се научава да цени тази музика. Съпругът на Адора също е свързан с музиката. Той а аудиофил и слуша романтична или класическа музика на пиано или стари саундтраци от Холивуд. При всеки мой проект се опитвам да вкарам музика в историята. Така ми се струва много по-прозрачно за зрителя – героите свирят или слушат музика и ние също я чуваме.

Другото, което прави впечатление, е подборът на местата. Мислиш ли, че историята би могла да се случи някъде другаде? Не, действието се развива някъде между средния запад и юга, но по-близо до юга и е много топло, културата също е южняшка. Мястото е много специфично и е типично за Джилиан. Тя е от този край, затова и е толкова естествено и автентично. Интересно е, че Джилиан е майка на две сладки деца и едновременно с това пише такива истории. А това те кара да се поинтересуваш от нея. Да се зачудиш дали има неща, за които не говори, откъде идва. Надяваш се да е само въображението й, защото тези неща са твърде странни и мрачни, за да са истина. Но тя има способността да изследва този мрак и да влезе в него. Не я е страх от тъмното като писател и артист, а Ейми се вписва в такъв материал. Всички тези жени – Патриша, Ейми, Джилиан, Елиза, сякаш са привлечени от мрака.

https://www.youtube.com/watch?v=DgljcMqPG98

Смяташ ли, че си уцелил точния момент за този сериал, като гледаш съдържанието и темите му? Тръпки те побиват, нали? Така беше и с „Големите малки лъжи” – момента, в който  излезе обяснява донякъде и успеха му. Ето сега друг проект със силни жени, които не ги е страх да преодоляват различията си, макар и да са свързани с насилие над тях. Това е и тъжната част в сюжета на сериала – толкова много насилие над жени от толкова много поколения насам. И сякаш движението #MeToo също допринесе за успеха на „Големите малки лъжи”. Или пък Никол Кидман в ситуацията на насилена жена и трогателната й игра допринесоха за успеха на #MeToo?

Да, много се допълват и ни дават причина да говорим за тези неща в истинския живот. Любопитното в „Отворени рани” обаче е, че насилието не е извършено от мъже, а от жени.

Можеш да гледаш „Отворени рани“ всеки понеделник  от 21:00 (и 5 сутринта за по-нетърпеливите) по HBO и в hbogo.bg

ОЩЕ ОТ Интервюта

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Изтече заглавието на Отмъстителите 4

Теорията на феновете се потвърждава

Небето пак е от желязо

Виж трейлър на "Iron Sky: The Coming Race"