Дидо Пешев от Bare Hands Society

На една ръка разстояние от мечтите

28 февруари 2018

На една ръка разстояние от мечтите

Дидо Пешев притежава талант, постоянство и усет към детайла. Три качества, които го превърнаха от фен и меломан, който рисува артуърка на собствената си група Them Frequencies във визуален артист, който прави постери за негови отколешни любимци и гиганти като Mastodon, Melvins и Gojira.

Дидо Пешев от Bare Hands Society

ESQUIRE: Кое е обществото на Bare Hands? Дидо Пешев: Идеята беше това, което съм правил до момента да влезе в малко по-широка концепция  Мястото не е само магазин, ами и пространство за събития и изложби не само на неща, с които аз се занимавам. Това е име, което събира на едно място неща, които се правят ръчно; неща, които идват директно от ръцете на артиста – независимо дали пишеш, рисуваш или свириш. Bare Hands Soceity е колектив, който представя пред публика работата на различни артисти.

ESQ: Ти започна да правиш артуърк с твоята банда – Them Frequencies. Как стигна до работа с имена като Mastodon и Melvins? ДП: То е много дълъг процес. От самото начало имах визия за външния вид на албумите, обложките, целия артуърк. Образите си изникваха в главата ми. До голяма степен групите, от които черпим идеи и вдъхновение, са и артисти, които изобразяват визията на бандата си. И това ми е адски близко като изпълнение. Започнах да рисувам първите постери и артуърк, като първоначално мислех да ги печатам на друго място, но тъй като много от печатниците искат големи тиражи, ми беше невъзможно да работя по този начин. Започнах да разглеждам и да задълбавам в процеса на ситопечата.

ESQ: Винаги ли, когато направиш постер на банда, ходиш да ги гледаш на концерта, за който е плакатът? ДП: Не е задължително присъствието ми, но на мен ми е интересно да ги видя. Не ми е най-важна крайната цел – просто да направя плаката и да си свърша работата, искам да видя целия процес, да усетя емоцията на групата и на феновете. От изживяването до визията на постера. Пътуването, концертът, срещата с групите – всичко това има отражение върху артуърка.

ESQ: Има ли банда, с която още не си работил, а би искал? ДП: Бих направил с удоволствие нещо за Metallica. Все пак те, заедно с Black Sabbath, са групата, с която започнах изобщо да се занимавам с музика. Интересно би ми било да работя и за банда, която не свири рок. Например с огромно удоволствие бих нарисувал постер за Лана дел Рей. Много се радвам, че направих колаборацията си с Ивет Лалова за неин мърчъндайз по време на Олимпиадата през 2016, защото тя е един от тези хора в България, които я променят с личния си пример. Но не бих направил нещо, което ми е твърде чуждо като визия и светоусещане. Не бих избягал от себе си.

ESQ: Беше ли рисувал преди да започнеш да се занимаваш със ситопечат? ДП: Имах базата от следването ми в специалност “Ландшафтна архитектура” - там рисуването, изучаването на предмети като ботаника, дендрология и чертаенето до голяма степен бяха основна част от процеса. Открих уроци за ситопечат в Интернет и около година се обучавах онлайн. Купих си базови неща за печат, като нищо не се получаваше в началото. Поех сериозен риск, тъй като не работех нищо и една цяла зима само се учех и трупах опит. Но постепенно нещата взеха да се изчистват, което ми даде увереност, че може и да се получи.

ESQ: Няма как да не те попитаме и за раздялата със старите ти партньори в Brave Moustache - твоята първа марка. ДП: То не е кой знае колко интересно за разказване. След година работа се появиха претенции за името. Затова продължих сам, за да си запазя псевдонима и работата, под която съм познат. Вече мога да кажа, че получих обратно правата върху името съвсем законно.

ESQ: А имаше ли перипетии, докато намериш новото място? ДП: Това място се появи в точния момент. Веднага ме грабнаха пространството, витрините, локацията. Името на магазина до голяма степен отговаря на това, че почти всичко вътре си го направихме ние - аз и приятели (най-вече Еди - басистът в групата ни). И работихме изцяло с ръцете си. Сами сглобихме и направихме дизайна на закачалките и рафтовете от водопроводните тръби. Харесвам естествените материали, затова преобладават метал и дърво. Тук вече по-голяма тежест имат плакатите на ситопечат и колаборациите с групите, които съм правил. Наблягам на ръчния артуърк с колекционерска стойност. Исках магазинът да изглежда като място, в което ще прекарвам деня си и ще рисувам. Нещо като открито за посетителите ателие. Да бъде уютно за тях, а всичко вътре да носи собствена атмосфера. Неизменна част от това е и музикалният фон вътре. Това са нещата, които винаги са ме впечатлявали когато съм бил в подобни пространства извън България.

ESQ: Откъде идват идеите ти? ДП: В постерите ми често има природни елементи. Израснал съм в град, заобиколен от планини и винаги съм обичал разходките из природата. Сега я пренасям и в рисунките. Учил съм дендрология и ботаника и обичам да изучавам в детайл отделните растения. Харесва ми плакатът да изглежда много натурален. Много е важно гамата, която подбирам за оцветяването и хартията да допринасят за това. Често си представям визията на постера като нещо, което не е направено в това време, в което живея, а по-скоро като стар, изровен от някой шкаф, но перфектно запазен плакат. Обичам да разглеждам стари и класически илюстрации като албума „Birds of America" или тези на ботаника Ернст Хекел, творбите на Алфонс Муха, Албрехт Дюрер и много други.

ESQ: След като си по цял ден в магазина и често рисуваш тук на бюрото, не те ли разконцентрира, когато влезе клиент и прекъсне процеса? ДП: Най-добре работя късно вечер. Често през деня, докато се занимавам с други неща, си мисля за рисунката и си представям какви детайли да включа и в каква посока да я обърна. Но често се случва и тук да рисувам, а на хората им е любопитно и интересно. Така или иначе клиентите свързват магазина с мен и идват не само на пазар, но и да разгледат, да си поговорим. Разпитват ме за процеса, техниките, а на мен ми е приятно да разказвам за работата си.

ESQ: Какви хора идват в Bare Hands Soceity? ДП: Не мога да ги определя като един тип. Идват хора, които слушат и тежка музика, и фенове на електронния саунд. Идвали са актьори, влизали са и политици.

ESQ: Много банди са правили промо на албумите си тук. ДП: Ние сме приятели с тях, делили сме сцена и те съвсем логично се насочват насам, когато решат да представят албум, ако не правят концерт. Правили сме и радиопредавания от тук. Идеята на мястото е да се запази пънк отношението.

ESQ: В хардкор и пънк сцената доста от хората са щедро татуирани, а ти нямаш никакви татуировки. ДП: Аз искам да се татуирам, но явно не съм влязъл надълбоко в това, което искам. Иначе следя татуисти като стил на рисуване.

Пъстра компания Помолихме Дидо да ни препоръча няколко студиа за татуировки, постери и групи, които самият той харесва и следи: Татуировките: Old Time Tattoo, Anonymous Tattoo, Sofia Hardcore Tattoos. Постерите: THE VACVVM, Richey Beckett, John Bayzley, Pushead, Paul Romano, Burlesque of North America, The Half And HalfMalleus Rock Art Lab. Музиката: The Black Queen, Roky Erickson, Thin Lizzy, Converge, Motörhead, Gojira, Melvins, Frank Carter & The Rattlesnakes. Последният албум на Robert Plant.

Фотография Яне Голев

Пълният текст на интервюто и много подробности за Bare Hands Society можеш да прочетеш във февруарския брой на Esquire.

ОЩЕ ОТ Четива

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Кой е Папи Ханс

Константин Трендафилов за хумористичния си образ, но и за много други неща

Велислав Павлов за клопките на егото, секс сцените и спарингите с Жан-Клод Ван Дам

Актьорът от "Вездесъщият и "Откраднат живот" в най-откровеното си интервю до момента