Опасен ум

Пиърс Броснан на 65

16 юли 2018

Пиърс Броснан на 65

Не, той не седи по чехли пред камината, не работи в градината и не прави всички останали неща, типични за неговите достолепни 65 години. Пиърс Броснан отдавна е приел за своя мисия да спасява света от злодеите и се наслаждава на всяка минута от това благородно дело.

„Виж, виж! Бонд, Джеймс Бонд!“ Забелязали са го. В лобито на един скъп хотел в Остин, Тексас, 15 години след като е приключил с онази митична роля, Пиърс Броснан си остава Джеймс Бонд. Очаквам всеки момент да изрече вечната реплика на Агент 007, но той не го прави, защото сме тук, за да говорим за новата продукция на Netflix „Чужденецът“ – филмова адаптация по трилъра на Стивън Ледър от 1992-ра „The Chinaman. В лентата играе и Джеки Чан, който влиза в кожата на собственик на ресторант, чиято дъщеря е убита от бомба на Ирландската революционна армия. Но нека първо обърнем заслужено внимание на нашия Джеймс Бонд.

Опасен ум

Броснан ми казва, че най-много мрази да се повтаря. Ако обаче  снимаш четири поредни епизода на шпионската сага за Бонд,  е трудно да не  се получи точно така, добавя с широка усмивка той. Продуцентите са искали да се яви на кастингите още през 1986 г., но тогава нямал възможност да отиде заради други ангажименти. Дебютът му като Агент 007 ще се състои точно осем години по-късно. Нашият свят се намира в, меко казано, деликатен момент: малко след края на Студената война и преди да настъпи световният ред на Путин. Поизмореният шпионин вече не храни никакви илюзии относно собствената си персона и мисиите, които трябва да изпълни. Все така учтив, но с някак по-грубовато чувство за хумор, той все пак си остава героичният таен агент на Нейно Кралско Величество.

Мултимилионният холивудски франчайз на Джеймс Бонд обаче се ръководи от очакванията на пазара (говори се, че Apple и Amazon са сред кандидат-купувачите). Затова и героят трябва да действа в руслото, с което неговата публика е свикнала. „Знаех, че не трябва да правя резки движения. Роджър Мур и Шон Конъри и техните версии на Бонд бяха моята пътеводна светлина“, хили се Броснан. „По-нови екшън герои като Джейсън Борн вдигнаха летвата пред Бонд-поредицата. Не можеше да минем под нея, така че трябваше да я прескочим.“

Броснан е роден в Мийт, Ирландия. Баща му зарязва семейството, когато той е още хлапе и неговите баба и дядо поемат грижите за него. След смъртта им живее ту при чичо си, ту при леля си, докато накрая отново не се събира с майка си, когато е на 11 години. Учи три години актьорско майсторство в Южен Лондон, първо в The Oval House Theater (сега Ovalhouse), а след това в Drama Centre London, но признава, че навсякъде се е чувствал аутсайдер. Когато обаче пристига в Лос Анджелис през 1982 г., на 27-годишна възраст, осъзнава с радост, че най-после е открил своето място. Като Ремингтън Стийл от едноименния сериал Броснан от раз уцелва десятката с екранното си партньорство със Стефани Зимбалист. Между двамата има очевидна химия и сериалът предлага свеж поглед на сложните отношения между мъжете и жените, много преди полът да се превърне в политически въпрос за поколението на милениалите.

Броснан рисува много добре.  Дори известно време работи като илюстратор в рекламна агенция. Първата му изложба обаче ще се състои едва тази година в Париж. Първите ми впечатления от него са, че е вежлив, прям, забавен, чувствителен и взискателен – отложи фотосесията, за да обядваме на спокойствие заедно и казва, че шушуканията на гостите на хотела, които минават край нас го разсейват. Едно мартини (разбъркано, а не разклатено) обаче е достатъчно, за тушира напрежението.

Лъскавият свят на Холивуд е изтъкан от противоречия. Популярността и добрите суми, които постъпват в банковата ти сметка, често пъти не вървят в комплект с признание за способностите ти. Броснан често приема интересни роли само за да предизвика себе си, като тази във филма на Роман Полански „Писател в сянка”, където играе бивш премиер на Великобритания, който се опитва да завърши мемоарите си. Неговият освежаващо различен Тони Блеър му печели награда за „Най-добра поддържаща роля“ на The Irish Film and Television Awards. Бил е номиниран в същата категория и за ролята си на наемен убиец в „Матадорът” през 2005 година. Една от по-скорошните му роли е от миналата година във филма „The Only Living Boy in New York“, където си партнира с Джеф Бриджис и с Кейт Бекинсейл – негова любовница във филма, която започва гореща афера със сина му. Описва филма като „шарена пощенска картичка от Ню Йорк“, след което не пропуска да се пошегува и с ролята си във „Mamma Mia: Отново заедно“: „Аз не пея много във филма, така че всичко  би трябвало да е наред“. Дошъл е тук, в Остин, за снимките на втория сезон на „Синът“ на AMC, който разказва за възхода и падението на един тексаски нефтен магнат.

Броснан, който е практикуващ католик, играе Лиъм Хенеси в „Чужденецът“. Екранният му образ поразително напомня Джери Адамс от Шин Фейн – политическата партия, която съществува в симбиоза с ИРА. В един от най-драматичните моменти във филма той се изправя лице в лице с Джеки Чан и двамата си разменят следните реплики: „Политици и терористи – това са просто двата края на една и съща змия“. „Но има една единствена разлика – едните хапят, другите – не.”

Разкажете ни малко повече за героя си в „Чужденецът“. Играя Лиъм Хенеси. Той е първият министър на Северна Ирландия. Политик с минало, което е доста проблемно и тъмно, но и човек, който се стреми да прави най-доброто за обществото и времето, в което живее. Което не променя факта, че ръцете му са изцапани с кръв и когато завесата се вдига, той няма как да не покаже истинската си същност.

Много ми хареса тази реплика за терористите и политиците. Правилно ли е да кажем, че тук имаме един класически екшън с явен политически оттенък? Любопитно ми е с какво ви спечели този проект. (Режисьорът) Мартин Кембъл свърши прекрасна работа. Това е екшън, в който, разбира се, показват мускули, но и много интелект. Работихме с Мартин по „Златното око“  – първият и за двама ни филм от поредицата за Джеймс Бонд. Той е изключително пунктуален и брилянтен в работата си като режисьор, освен това е един от най-добрите ми приятели. Обожавам и Джеки Чан – за мен той е един от най-добрите актьори в жанра, много е забавен и е прекрасен човек. Чудесно е да се работи с тях двамата, а и сценарият, и историята са много интригуващи и изключително добре написани.

Ето как стоят нещата. Прочиташ сценария и обмисляш финансовите параметри на офертата. Възможността да работя с хора като Мартин Кембъл и Джеки Чан в моя случай сериозно наклони везните в полза на това да кажа „да“. Имам обичай да чета сценариите много бавно, в абсолютна тишина и често си задавам въпроса – искаш ли да минеш на следващата страница? Искаш ли да разбереш какво ще стане нататък? Искаш. Заинтригуван ли си? Има ли достатъчно емоционални моменти и детайли, които правят интересен героя за теб като актьор? А щом стигнеш до края, се запитваш дали би го прочел отново? И дали филмът и героят ще успеят да задържат интереса ти през следващите шест седмици или дори шест месеца? Аз си отговорих положително на всички тези въпроси. Така че финалното решение беше лесно.

Познавахте ли Джеки Чан, преди да се срещнете на снимачната площадка на „Чужденецът“? Не, дори мисля, че не успяхме да се опознаем докрай по време на тези снимки, което, честно казано, е много тъжно. Просто не се случи, защото, докато той снимаше сцените с неговия герой, аз изучавах моя. Имахме няколко планирани вечери с него и Мартин в началото на снимките, но и те не се осъществиха. А щом започнеш да снимаш, знаеш, че времето вече не е твое – работата е с предимство пред всичко останало. А тя беше много, имаше много диалози, така че през цялото време си зает да си подготвяш домашното. Свършваш работа, тръгваш си без много шум и продължаваш да учиш текст до среднощ. Затова, ако някой ден ни се удаде сгодна възможност, сме си обещали с Джеки да повилнеем из баровете. (Смее се.)

(В интервю за USA Today, Броснън блестящо описва тоталната отдаденост на Чан към героя му: „Дните, в които работехме заедно започваха весело. Джеки има чудесно чувство за хумор. Но щом свършеше междучасието и започнеше бачкането, всичко ставаше адски сериозно”.)

Вие имате почти 40-годишен стаж като актьор. Какво ви накара да се захванете с това и кои са моментите от кариерата ви, които смятате за най-важни? Филмите са това, което ме накара да искам да бъда актьор. Израснах в Ирландия. Напуснах я през 1964 г., когато бях още много млад и зелен и дойдох в Лондон. Бях поредният ирландски имигрант, който се опитва да се адаптира към непознатия голям град. Бях добър в рисуването. Обичам го и до днес и все още рисувам с удоволствие. По онова време между страниците на паспорта ми постоянно бяха напъхани малки скици и рисунки. Започнах работа в една малка рекламна агенция. Рисувах прави линии, още прави линии, после пак прави линии, правех чай и поливах лилиите в ъгъла. Това бяха задълженията ми. Един ден си говорехме с колегата от фотографския отдел за общата ни страст към киното и той ми предложи някой път да отскоча до The Oval House (училище за актьорско майсторство в южен Лондон – бел.ред.). И така започна всичко. Станах актьор. Това беше началото на историята.

Какви бяха амбициите ви в началото и към какво все още се стремите? Най-ранната ми амбиция беше да стана добър актьор. Когато открих актьорското поприще, амбицията ми беше да се превърна във велик актьор, да бъда блестящ, неповторим, един от най-добрите. Започнах да уча усилено. Записах се в училище за актьорско майсторство. Станах част от една малка театрална трупа в Уест Енд, но голямата ми любов беше киното. Амбициите ми сега са същите – да ставам все по-добър актьор, да създам нещо лично мое, да поднасям неочаквани изненади на зрителите от време на време и да рисувам. Планирам да направя изложба в Париж до края на годината. Мястото е ясно, в момента изчистваме детайлите с галериста. И както обичам да казвам, моите колеги могат да пеят по-добре от мен в Mamma Mia!, но аз мога да излагам картините си (смее се). Най-важно е да се  забавляваш и да се наслаждаваш на живота.

Доближихте ли се до актьора, който винаги сте искали да бъдете? Какви качества трябва да притежава един наистина добър актьор? Мисля, че един добър актьор трябва да има сърце, страст, техника и най-вече кураж. Трябва да не се страхува да бъде открит и уязвим, да може да минава през огън, но без да изгубва себе си и да прецаква живота си. Трябва също така да се стреми да работи с най-добрите в бранша, но и да запази смиреността си.

И най-вече да е благодарен за дарбата, която има. Защото актьорската игра е много странна форма на изкуство – през цялото време се занимаваш със самия себе си (смее се).  Постоянно надграждаш и унищожаваш по нещо в себе си като Даниъл Дей-Люис и Антъни Хопкинс. Или като Джеки Чан – отдаваш се с цялото си сърце, без страх. Работата му в „Чужденецът“ е изключителна. Той е едновременно откровен, раним и много премерен актьор.

Въобще е адски трудно да се даде определение за добър актьор. Мисля, че добрият актьор умее да установява контакт с публиката, което е и крайната цел на нашата работа – да стигнем до сърцата и душите на хората и да им въздействаме по правилния начин.

Има ли метод или техника, на които разчитате през повечето време, за да влезете в кожата на своя герой? Такъв род техника беше залегнала в основата на образованието, което получих. Школата, която посещавах, залагаше основно на Метода на Станиславски. Той винаги ме е изумявал, защото, когато бях още само почитател на седмото изкуство, Марлон Брандо беше един от най-ярките и въздействащи таланти в киното. Клинт Истууд също имаше силно присъствие, както, разбира се, и Стийв Маккуин. Всички тези хора с тяхната аура, която ни облъчваше от екрана. Беше опияняващо. Методът на Станиславски ме научи да бъда бдителен и да бъда наясно, че няма нищо по-важно от вниманието към детайла. Понякога не успявах да бъда на нужната висота, готов съм да призная това. Но това също е час от пътя, който всеки от нас изминава, за да открие себе си – играеш своята собствена роля и се самоопределяш. Четеш сценария и се опитваш да изградиш емоционална връзка с всяка сцена, с всяка част от историята. Прочиташ и препрочиташ, опитвайки се да се освободиш от оковите на навика и да се вслушаш в гласа на героя си. Трябва да си изясниш посоката, в която ще вървиш, и да дадеш 100% от себе си, за да се превърнеш наистина в своя герой. Да дадеш най-доброто, на което си способен, в компанията на (ако е възможно) още по-велики актьори от теб. Елементарно е.  Работа и пак работа – това е. Няма как от нищо, да се получи нещо.

Четири  пъти сте бил Джеймс Бонд. Как успяхте да изиграете същия герой толкова пъти, без да се повтаряте? (Прекъсва.) Мисля, че се повторих. Даже мисля, че ме задължиха да се повторя в определени случаи. Когато ме наеха за тази роля, вече шест години не беше излизал нов филм от поредицата и никой от нас не знаеше дали трябва да се връщаме отново към добре познатия Джеймс Бонд. Затова залогът за мен, за Мартин Кембъл, за филмовата компания и продуцентите Барбара Броколи и Майкъл Джей Уилсън беше доста висок. Имаше колебания и се долавяше известен страх. Самият аз съм израснал с образа, изграден от Шон Конъри и Роджър Мур. Гледал съм и как Тимъти Далтън влиза в ролята, така че в общи линии знаех какво трябваше да постигна и се опитах да се представя на ниво. Бих казал, че моят Бонд дължи много на предшествениците ми Роджър Мур и Шон Конъри.

Как еволюираха през годините чувствата ви към този герой? Обожавам този персонаж. Изпитвам единствено благодарност към Джеймс Бонд. Той ми позволи да направя своя собствена продуцентска компания (Irish DreamTime) и да имам необходимия комфорт, за да се впусна в начинания като „Аферата Томас Краун“ и „Матадорът“. Не би било пресилено да се каже, че на него дължа всичко. Знаех, че в един момент завесата ще падне и аз завинаги ще остана „жигосан“ с клеймото Джеймс Бонд. Знаех го още щом  прекрачих прага на офиса на продуцентите и още тогава нямах проблем с това. Най-важната ми задача беше да успея да изиграя този легендарен образ възможно най-добре. Всеки актьор, който е имал честта да му бъде поверена тази роля, се е справял добре по своя собствен начин. Бях щастлив от шанса, който получих. Знам, че Даниъл (Крейг) беше много притеснен, когато пое щафетата. Видяхме се няколко пъти, за да обсъдим неговите опасения, защото да бъдеш Агент 007 наистина е сериозно предизвикателство. Той обаче влезе перфектно в образа и създаде най-великолепния Джеймс Бонд. За да го направиш, трябва първо внимателно да попиеш цялата налична информация за героя, да я филтрираш през собствения си мироглед и опит и чак тогава да се гмурнеш с главата надолу в ролята. Джеймс Бонд беше една кратка глава от книгата на моя живот, едни десет години, които обаче значат много. Истински подарък от съдбата, от който все още получавам дивиденти.

Как според вас поредицата за Бонд е повлияла на киното и на поп културата като цяло? Бонд е оставил своя отпечатък върху няколко поколения кинаджии. Той е един от най-незабравимите и въздействащи  герои в киното. Винаги ще има актьори, които ще мечтаят и чакат по фланговете, за да изиграят тази роля. Искаше ми се да можех да бъда още по-красноречив и въздействащ Бонд. Аз съм един от петимата мъже, имали късмета да влязат в кожата му до момента и знам колко обичан от зрителите е този герой. Когато гледах „Самоличността на Борн” си помислих този филм е добър, дяволски добър. Пол Грийнграс, Мат Деймън, цялата тази вибрация, енергията, която струи от екрана – беше толкова освежаващо. Филмите за Борн вдигнаха летвата за Джеймс Бонд поредицата.

Влияе ли промяната във вкусовете на публиката върху творческите решения, които взимате? Живея доста простичък живот като актьор, като мъж и като баща. Преди знаех какво точно се случва в студиата и кой точно командва парада. Днес всичко е толкова по-аморфно и е трудно да следиш какво става. Работя на парче – от проект на проект. Старая се да играя роли, които ми харесват и ми позволяват да се издържам. Гледам да не потъвам в мъчителни догатки за бъдещето. Сега всичко се случва много бързо за младите кинаджии и писатели. Светът е в телефона ти. Променили ли са се нещата? Разбира се, че са се променили. Непрекъснато закриват киносалони. Филмовите компании започнаха масово да инвестират във филми, които са част от мащабни поредици, но винаги ще има нужда и от по-малки продукции.

Телевизията винаги е била една стъпка след киното, обаче днес нещата като че ли са се обърнали. Има ли нещо, което може да покажете от малкия екран, а преди е било невъзможно? Светът на телевизията в момента е много продуктивен  и в него има голям потенциал. Киното поизостана леко, защото хората вече могат да гледат филмите, без да напускат собствените си домове. През последните години ми се искаше да направя телевизионен сериал с  моят копродуцент Мари (вече покойната Бо Мари Сен Клер – бел.ред.). Двамата си го мислехме и тогава някак изневиделица се появи „Синът”. Наистина така стана. Затова и съм тук в Остин, Тексас. Това е вторият сезон на сериала. Сценарият е много добър, екипът е силен и съставен главно от млади и нахъсани актьори. Освен това моят герой дойде при мен в точния момент. Само ако си на определена  възраст, можеш да изиграеш този образ. Нещо като внезапно да откриеш ключ, който пасва в ключалката. Непрекъснато си повтарям, че трябва да бъда изключително внимателен, защото егото може да те дръпне в много различни посоки. Обичам телевизията. Дебютът ми беше на театралната сцена, после се прехвърлих на малкия екран, но винаги съм мечтал за киното. Ако си добър актьор и работиш здраво, за да се усвършенстваш в този занаят, би трябвало да може да постигнеш всичко. Или поне да заблудиш хората, че си успял да го постигнеш. (Смее се.)

Освен актьор сте и продуцент, и активист, борещ се срещу войната и за опазване на околната среда. Какво мислите за ролята на политиката във всекидневието на обикновения човек? Мисля, че всички ние трябва да сме активна част от обществото. Всичко започва от семейството, от дома. Ако обичаш семейството си, обичаш децата си и искаш най-доброто образование за тях, искаш най-добрата среда, в която да израснат. Така съвсем естествено се налага да следиш кой политик управлява твоят град и държава. Днес в Америка има много ясно изразено неравенство и това е тъжно. Не че искам да злословя срещу държавата, която ме осинови. Аз съм ирландец, но живея тук от 35 години и съм американски гражданин. Жена ми и децата ми са тук.  Аз израснах на село и като гледам какво се случва с нашите реки и океани и как се обезлесява планетата, направо ми се къса сърцето. Ако наистина искаш добър живот за себе си и за децата си, трябва да бъдеш информиран и да знаеш кой може да защити най-добре интересите ти. Всичко започва от собствения ти двор и квартал.

Мислите ли, че киноиндустрията трябва да се намесва по някакъв начин в политиката. Трябва ли творците в киното въобще да изразяват позиция по политически въпроси? Мисля, че киното може да направи много, за да живеем всички по-добре. Основната му цел е да забавлява и да обогатява живота на хората, да е като огледало, в което те да виждат своето по-добро отражение. Понякога обаче политиците, които би трябвало да се грижат за теб, могат да ти наложат сериозна цензура. Хората на изкуството винаги първи са били цензурирани, ако изложат смело обществената си позиция. Но от тях зависи дали ще пробият през цензурата и ще успеят да покажат на света своята гледна точка.

Кои според вас са проблемите, които трябва да разрешим приоритетно, за да живем в един по-добър свят? Със сигурност трябва по-добре да разбираме културата на другите и да се радваме на културата, в която живеем. И понеже броят на населението по света се увеличава с колосални темпове, е много тъжно да виждаш колко много хора се опитват да постигнат нещо в живота си, но биват осакатявани от политиците.

„Mamma Mia: Отново заедно“ е по кината от 20 юли благодарение на Форум Филм България

Фотография Найджъл Пари Интервю Ксай Руюинг Джанг Джинг и Джейсън Тен

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Английска роза

Гаджето на Диего Луна Суки Уотърхаус иска да си поговорите насаме

Режисьорът на "Отворени рани" Жан-Марк Вале

Не ми се искаше да оставя сериала на някой друг режисьор