Гориво в кръвта

Олдън Еренрайх играе Соло

23 юли 2018

Олдън Еренрайх играе Соло

След като Стивън Спилбърг го открива за голямото кино, когато е едва на тринайсет, Олдън Еренрайх светкавично си проправи път до бързата лента на Холивуд. Работил е с режисьори като Франсис Форд Копола и братята Коен – и то преди да е навършил трийсет. Неотдавна направи най-рискования ход в кариерата си, като влезе в кожата на легендарния Хан Соло в „Соло: История от Междузвездни войни“.

Новият Хан Соло влиза в боулинг зала в покрайнините на Корейския квартал в Лос Анджелис, стиснал в ръката си телефон с отварящо се капаче.

Телефончето наистина си го бива. Изглежда така все едно е дошло с машина на времето от 2007-а. „Имал съм и iPhone, разбира се – казва ми Олдън, след като си стискаме ръцете. – Когато се случеше да го забравя вкъщи, винаги си казвах: Боже, колко добре се чувствам без него! Причината е, че не си проверявах пощата деветнайсет хиляди пъти.“

[caption id="attachment_17120" align="aligncenter" width="768"]

Гориво в кръвта
Династията Хан: Еренрайх има договор за още два филма от поредицата.
Риза и джинси Calvin Klein Jeans; тишърт Calvin Klein Underwear[/caption]

Днес, отново без смарт телефон, който да го разсейва по време на предстоящия ни разговор, Еренрайх намира място в и без това празния бар на боулинг залата и отпива от диетичната си кола в стиропорена чаша. На 28 е, но в този момент изглежда доста по-млад – като колежанин.  С разкопчана каубойска риза, тънко яке и грубовати черни туристически обувки. Леко наболата му брада смекчава иначе острата линия на челюстта му и кара спокойното му лице да изглежда успокояващо обикновено.

Прекарваме близо три часа в боулинг залата, през които само двама души го разпознават и заговарят. Жюстин, която не иска да го притеснява, но просто трябва да му сподели колко много го е харесала в „Прелестни създания“ (да, същото онова фентъзи фиаско от 2013 г.), и един кльощав младеж с хипстърски мустаци, който всъщност не се брои, защото се оказва, че познава Еренрайх от университета, където са карали заедно кратък курс по история на атомната бомба.

На никой друг не му минава и през ум да го безпокои, когато се отбива тук. Понякога и късно нощем, за да поиграе или просто да позяпа „шарения поток от хора“, който е характерен за боулинг зала, отворена до три сутринта. Но всичко това е напът да се промени.

„Соло: История от Междузвездни войни“ с участието на Еренрайх като новата по-сурова версия на борещия се за правда бивш контрабандист, Доналд Глоувър като Ландо Калрисиан и Уди Карелсън и Емилия Кларк като герои от криминалното минало на Соло тръгва по кината съвсем скоро след интервюто ни. Това е първият път в историята на космическата сага, когато зрителите трябва да преглътнат, че нов актьор играе герой, който познават още от „Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда“. При това не кой да е герой, а Хан Соло – героят от „Междузвездни войни“, който се доближава най-много до елегантните мошеници, изиграни от Хъмфри Богарт. Ако като мен си се срещнал за първи път с Хан Соло на правилната възраст, няма как да не си омагьосан от неговия грубоват чар и здравословното му презрение към властта и авторитетите.

Еренрайх е от поколението на милениалите, но има лице на класическа холивудска звезда, която се справя с лекота с всяка поставена й задача – независимо дали става дума за хиперболизирания драматизъм на Франсис Форд Копола, секси стеснителността ала Уорън Бийти или комедийните скечове за братята Коен. Олдън е почти двойник на младия Леонардо Дикаприо и нищо чудно да е получил ролята на Соло, защото звездата от „Хвани ме, ако можеш“ просто не е бил на разположение. Най-добрата му роля до момента е и най-смешната – в „Аве, Цезаре!“ на братята Коен, където е актьор без капка талант, който постоянно играе каубои и не може да запомни реплика, по-дълга от четири думи, дори и ако животът му зависи от това. Многоликият талант на Олдън му позволява да снове – досущ като Джеймс Франко – между драматичното към комичното. Оръжие, което използва и в най-комедийния филм от сагата „Междузвездни войни“.

Малко киномани са наясно с ролите, които е изиграл до момента – и със сигурност още по-малко от тях са заклети фенове на „Междузвездни войни“. В социалните мрежи, където актьорът предвидливо е ограничил присъствието си до санитарния минимум, обсъжданията на тема „Защо точно той?“ едва ли ще спрат скоро. Но по един или друг начин той вече е записал името си в най-новата история на киното – той е новият Хан Соло, независимо дали ние с теб смятаме превъплъщението му за бравурен успех или за пълен провал.

Докато в „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ (2015) героят на Харисън Форд е ветеран в бизнеса, тук Хан си е чиста проба младок. И макар че Еренрайх се среща тайно с предшественика си, за да потърси съветите му преди началото на снимките, той не имитира играта на Форд. По-скоро намира начин да изиграе героя си така, както го усеща – като амбициозен новобранец, който трябва да докаже не само на света, но и на самия себе си какво точно може.

[caption id="attachment_17121" align="aligncenter" width="768"]

Соло акция: „Това е биографичен филм за измислен герой. Или поне така го възприемам аз“, споделя Еренрайх. Кожено яке Tod’s; риза Frames; панталони Dockers; боти Bruno Magli[/caption]

Именно такъв подход търсят по време на кастингите и първоначалните режисьори на лентата Фил Лорд и Кристофър Милър (които в хода на снимките бяха сменени от Рон Хауърд). „Търсехме някой с вид на нехранимайко, но с голямо сърце“, написа Лорд в един от имейлите, които си разменихме. „Просто да повторим образа на Харисън Форд би било белег за творческо безсилие“, добавя Милър. „Търсехме актьор, способен да възкреси духа на емблематичния герой, когото всички помним, но да добави и нещо ново и свежо. Точно както Крис Пайн като капитан Кърк в „Стар Трек“ не имитираше Уилям Шатнър и даде нещо от себе си на героя, без да го променя до неузнаваемост. Олдън направи нещо подобно с Хан Соло.“

Режисьорите твърдят, че Еренрайх е бил първият им избор за Хан, въпреки че прослушали над 3000 кандидати. Според Катлийн Кенеди, която оглавява Lucasfilm, цифрата е доста по-скромна – не повече от 600 човека, но добавя, че Еренрайх е изпъкнал още по време на първите пробни снимки.

„Олдън беше перфектен още от първия ден – казва Милър. – Накарахме го да дойде за пробни снимки много пъти, изпитвахме го, искахме да видим докъде се простират възможностите му, а той винаги беше на висотата на поредното предизвикателство и никога не изгуби чувството си за хумор.“

„В излъчването му има нещо много класическо, но и модерно – допълва Лорд. – Изглеждаше като корав мъжкар, който обаче е способен да изпита истински страх.“ Според Кенеди той се справя блестящо и с едно от най-големите предизвикателства на ролята – пробните снимки с Чубака.

 Еренрайх ми казва, че подходил към филма като към „биографична драма, нищо че нейният герой е художествена измислица. Все едно гледаш „Едит Пиаф: Животът в розово“ или „Да преминеш границата“ за Джони Кеш – виждаш как образите се раждат на екрана. Или сцената с Чаплин, когато влиза в гардероба и намира онзи костюм. Ето такова е усещането.“

„Като цяло това не е екшън, както повелява традицията на поредицата – твърди Рон Хауърд. – Това е историята на живота на млад мъж, който се опитва да се самоопредели, жадува за самостоятелност и едновременно трябва да докаже пред най-близките си хора, че вече е нещо повече от амбициозен хлапак.“

Двукратният носител на „Оска“ и предан приятел на Lucasfilm Рон Хауърд се съгласява да поеме юздите на  „Соло“ миналия юли, след като Лорд и Милър са освободени четири месеца след започване на снимките. Говори се, че още в началото между студиото и режисьорското дуо (познато най-вече с лековати комедии като „Внедрени в час“ и „Лего: Филмът“) има разногласия относно генералния тон на лентата. Носят се и слухове за неспазване на графика и подход от типа „давай, ще го оправим по време на монтажа“ – все тотално неприемливи неща, когато работиш за най-важния проект на такъв филмов мастодон.

За Лорд и Милър Еренрайх казва: „Стилът им на работа се различава от този на Рон“. Не е сигурен как точно е щял да изглежда техният „Соло“. Да, харесал е сценария. Харесал е и тях като режисьори. Трудно му е да прецени дали подходът им напомня на стила на Джъд Апатоу, при когото усетът тежи повече от сценария. „Още по време на първите пробни снимки се заиграхме с текста. Изпробвахме различни неща, променяхме сцени директно на снимачната площадка. Знаех какво правя, но не знаех какво ще се получи в крайна сметка. Не можех да предвидя накъде отиват нещата, как филмът щеше да бъде монтиран – тоест, без да съм наясно с крайната цел, няма как да кажа какви са били разминаванията и откъде идват те.“ Що се отнася до предполагаемите спорове между режисьорите и Lucasfilm, Еренрайх казва, че по време на снимките „актьорите старателно биват държани настрана от задкулисните проблеми“.

[caption id="attachment_17122" align="aligncenter" width="768"]

План за бягство: Еренрайх е бил доста притеснен от предстоящата си среща с Харисън Форд, но предшественикът му се държал като „истински джентълмен“
Яке и панталони Berluti; риза Onia; боти Armando Gabral[/caption]

Научил за смяната на Лорд и Милър едва когато тя вече била факт. Самите режисьори му казали, че са ги „освободили“. „Преди това ми бяха споменали нещо за неразбирателства със студиото. Пожелаха ми успех със снимките нататък. В личен план моментът беше доста сложен и натоварен с емоции – все пак преминахме през много изпитания заедно. Все пак лично те ме избраха за ролята и нямахме никакви проблеми в отношенията помежду си.“ Еренрайх  твърди, че клюките, тиражирани във фенстраниците на поредицата, че той е алармирал Кенеди за проблеми в работата си с Лорд и Милър „нямат нищо общо с истината, дори не би ми хрумнало да направя подобно нещо“.

Категоричен е, че в слуховете, че Lucasfilm накарали Милър и Лорд да му наемат учител по актьорско майсторство – сценарист-режисьора Маги Кили, която да му помогне да изгради образа, също не отговарят на истината. (Лорд и Милър казват, че са привлекли Кили, за да работи по изглаждане на детайли в играта с целия актьорски състав на „Соло“.) А има ли нещо вярно в мълвата, че целият екип е избухнал в бурни аплодисменти, когато е разбрал за смяната на Милър и Лорд с легендата Рон Хауърд?

„Това са пълни глупости. За да се случи нещо такова, всички ние трябваше да ги мразим, което просто не беше така“, махва ядосано с ръка Олдън.

За около три седмици след уволнението на Лорд и Милър и преди идването на Хауърд, всички са в пълно неведение относно съдбата на продукцията. „Мислиш си, ами, ако назначат някого, с когото не мога да намеря общ език? Ако изберат човек, който има коренно различна визия за нещата?“, признава Еренрайх. Но добавя, че Хауърд бързо спечелил на своя страна актьорите и останалия снимачен екип. „Всички бяхме изнервени, но Рон успя да ни накара да бъдем горди с онова, което вече бяхме заснели, и да очакваме с нетърпение онова, което предстоеше да свършим. Знаеше как да се оправя в трудни ситуации и още на първия или втория ден всички си върнахме онзи първоначален ентусиазъм.“ (Лорд и Милър присъстват като изпълнителни продуценти във финалните надписи на филма, но няма данни каква част от техния материал е попаднал във финалния монтаж.)

Очевидно е, че Еренрайх предпочита да не говори за тези неща, но с усмивка признава нещо: че снимките на всички филми от поредицата на „Междузвездни войни“ винаги започват зле.

„Изгледах отново документалните филми за Последна надежда – казва Еренрайх. – Как R2-D2 се разпадна и как се върнаха от пустинята с една четвърт от материала, който трябваше да заснемат.  Спънките сякаш са закодирани в ДНК-то на всяка продукция с такъв мащаб.“

От момента на запознанството ни са минали точно 15 минути, когато той ме пита къде съм израснал, в кой колеж и университет съм учил. И преди кинозвезди са ми задавали учтиви въпроси. Но този път е различно. Той показва жив и искрен интерес, сякаш наистина иска да ме опознае по-добре.

Хрумва ми, че след като се държи така с обикновен писач като мен, значи има защо да е привлякъл вниманието на режисьори от световна класа (и тук нямам предвид таланта му). Достатъчно хубав е, за да изнесе с плещите и лицето си целия филм, но и неподправено любопитен и търсещ истината за човешката природа, за да остави трайно впечатление.

„На снимачната площадка четеше книгите на Сидни Лъмет и Елия Казан за режисьорската професия. Като гледам как жадно поглъщаше страниците, подозирам, че чете по една книга на ден“, хвали го Хауърд.

„Той е като попивателна – казва Копола, който избира Еренрайх за една от главните роли във филма си „Тетро“ от 2009 г., който беше кинодебют за актьора. – Искаше да знае всичко за Ню Йорк през 60-те и 70-те. Олдън просто се възползва от всяка възможност да научи нещо ново.“

Това, което вълнува Еренрайх, би отегчило до смърт повечето млади актьори – казва ми, че бил на седмото небе, гледайки откъси от недовършения филм на Орсън Уелс „Другата страна на вятъра“, докато съпругът на Катлийн Кенеди и Франк Маршал го монтира за излъчване по Netflix. Или да е в компанията на Уорън Бийти, който го режисира в „Правилата не важат“ (2016).

„Едно от нещата, които помня, че ми сподели Бийти, е как веднъж с Джоди Фостър обсъждали истинската стойност на славата. И тя му казала нещо, което няма да забравя никога – че най-хубавото на славата е, че ти дава достъп. Достъп до хората, на които се възхищаваш и съответно възможност да им задаваш въпроси за работата и актьорската професия като цяло. Това е и най-забавната част – да виждаш как филмите се раждат и после да питаш Защо направи това? Защо направи онова? Какво направи тук?“

Еренрайх е израснал в Пасифик Пасейдс, който той описва като малко градче в периферията на Лос Анджелис. Баща му умира при трагични обстоятелства, за които не иска да говори, когато е едва седемгодишен. Майка му е интериорен дизайнер и фен на киното. Животът им заедно, казва Еренрайх „беше пълен с разговори за изкуство и естетика“, макар че се е налагало да се крие в къщата на дядо си, за да гледа забранени за деца филми като „Кръстникът“.

Посещава частно училище по изкуства (Crossroads в Санта Моника), а през уикендите кисне в местните театрални салони с пищна архитектура от края на XIX век. И като един обещаващ киноман съвсем скоро започва сам да снима филми. „Заедно с моя най-добър приятел Джани снимахме всевъзможни идиотщини, ей така, за кеф – казва Еренрайх. – Днес YouTube е пълен с подобни филмчета.“

Един ден двамата решават да покажат творбите си на една приятелка на братовчедката на Джани, която ги моли да заснемат филмче, което да покаже на празника по случай своята бат мицва  (еврейски обичай, отбелязващ съзряването при момичетата – бел.ред.)

„Отидохме у тях и снимахме как я преследвам из цялата къща – смее се Еренрайх. – Трябваше да се престоря, че съм нещастно влюбен в нея и да й направя серенада. После тя да отхвърли обясненията ми в любов, аз да се разплача и да започна да ям пръст. После действието се пренася десет години напред, когато тя се омъжва, а аз присъствам на сватбата й облечен в кимоно и крещя неистово.“

Филмчето предизвиква фурор по време на тържеството, където сред гостите на семейството е и Стивън Спилбърг. Режисьорът вижда нещо специално в Еренрайх – ако не друго, го впечатлява силното му желание да прави филми. Но двамата не се запознават, защото (и това е най-забавната част от историята) Еренрайх не присъства на празника. По същото време има участие в един латино клуб. Да, точно така – латино.

„Помня как момичетата ми се обадиха и през кикот ми споменаха, че Спилбърг е присъствал на партито. Реших, че нещо ме будалкат. И после Лесли Фелдман, който по онова време оглавяваше кастингите в DreamWorks, звънна на мама.“

След този разговор Еренрайх се сдобива с агент. През следващите няколко години не се случва нищо особено, докато един ден Еренрайх не се среща с продуцента и кастинг гуру Фред Руус. Следва втора среща с дългогодишния партньор на Руус – Франсис Форд Копола, който търси осемнайсетгодишен младеж за ролята на осемнайсетгодишния главен герой в следващия му филм, „Тетро“ – драма за болките на растежа и пътя към зрелостта, който изминава едно момче в Аржентина.

Копола казва, че е прослушал шестима души за ролята. „В живота е същото – отиваш на парти или на някакво събитие, но на следващия ден помниш само един или двама от присъстващите – казва ми той. – Впечатлението, което са ти направили, може да е добро или лошо, но така или иначе не можеш да си го избиеш от главата. И обикновено това е достатъчен довод да пробваш човека за ролята. Такъв беше и случаят с Олдън – имаше качества, които оставяха траен спомен.“

В този момент барманът в боулинг залата пуска „No Lie“ на 2 Чейнс и Дрейк и усилва звука, сякаш е твърдо решен да пораздвижи обстановката, въпреки че е едва три часа следобед и ние сме единствените хора в бара.  Еренрайх поглежда угрижено към диктофона и появилата се върху дисплея му червена линия.

„Има и други места, където можем да отидем. На отсрещната страна на улицата има Starbucks“, казва той и ми звучи като човек, който добре познава веригите за кафе и бързо хранене в района.

Но намираме място в другия ъгъл на боулинг залата, срещу малък щанд за кафе, който изглежда така, все едно последно е обслужвал клиенти някъде през 1964 г.

„Знаеш ли какво казва Орсън Уелс за славата, постигната в ранна възраст – продължава Еренрайх. – Че е като в анимациите с Уили Койота: прескачаш пропастта и разбираш, че си минал над пропаст, едва когато погледнеш назад. Снимките на „Тетро“ с Копола бяха, преди да погледна назад. За мен да работя с него беше толкова вълнуващо и романтично.“

[caption id="attachment_17124" align="aligncenter" width="768"]

Имало едно време: Еренрайх е заклет киноман, който попива с истинска наслада филмите на Орсън Уелс.
Яке и риза от Calvin Klein Jeans; слънчеви очила Cartier.[/caption]

Да, понякога стават чудеса. Един ден си в гимназията  (елитна гимназия, пълна с потомци на величия от шоубизнеса, но все пак гимназия), а на следващия си стоиш насред лозето на Франсис Форд Копола в Напа за пробните снимки на първия си пълнометражен филм. После едва на осемнайсет заживяваш сам в апартамент в напълно непознат град и участваш в сериозна филмова продукция за първи път в живота си. Самите снимки така те поглъщат, че загубваш представа дали си на снимачната площадка, или не, дали говориш за изкуство, или се снимаш във филм, където се говори за изкуство. Дали сънуваш, или не.

Подхвърлям на Еренрайх, че „Тетро“ е от филмите, които могат да разглезят един млад актьор, вместо да го подготвят за тежкия труд, който изисква актьорската професия.

„Така е. Прав си“, кима с глава той.

След „Тетро“ Еренрайх следва почти четири години в NY University. След първия семестър се прехвърля от факултета за изкуства Tisch във факултета за индивидуално обучение Gallatin School. Създава малка театрална трупа заедно с приятели, за да продължи  да се изявява като актьор и режисьор. В свободното си време гледа много филми във Film Forum – кино в Уест Вилидж, където прожектират инди филми и вехти класики. Никой от познатите му не знае, че се е снимал във филм на Франсис Форд Копола докато „Тетро“ не тръгва по кината. По онова време филмовата му кариера всъщност е в застой. „В колежа продължих да ходя на прослушвания, но не полагах същите усилия както преди. Наблягах на ученето“, смее  се той.

И все пак две важни неща му се случват, докато е в колежа. „Тетро“ се завърта по кината и получава що-годе добри отзиви от критиката, но приходите от продажба на билети са скромни. Второто е, че Еренрайх се запознава с Уорън Бийти. По същото време режисьорът, сценарист и продуцент най-сетне се готви да заснеме „Правилата не важат“ - филм за Хауърд Хюз, който планира да снима още от средата на 70-те години. Иска Олдън да изиграе ролята на Франк Форбс – личен шофьор на Хюз, който се влюбва в изгряваща звезда (Лили Колинс), работеща във филмовата компания на магната RKO.

„Първата ни среща продължи четири часа – казва ми Олдън. И добавя, че през повечето време той е задавал въпросите. – Уорън е много уважавана фигура в индустрията, защото е част от класическата ера на Холивуд. Беше страхотно да чуя всички негови истории за Мерлин Монро, Елизабет Тейлър, Джон Уейн и Бети Дейвис. Уорън е познавал всички тези хора.“

На Бийти му трябват пет години, за да осигури финансиране за филма и да го заснеме с Еренрайх, а не с някой по-известен актьор. Говори се, че Шая Лебьоф, Андрю Гарфийлд и Джъстин Тимбърлейк в един или друг момент са били кандидати за ролята на Франк Форбс и Еренрайх признава, че до последно се опасявал, че Бийти ще го пренебрегне заради някое по-известно име: „Не ми го казваше, но впоследствие разбрах, че се е срещал и с други актьори“.

И все пак двамата не спират да водят дълги разговори в къщата на Бийти. Или вечер по телефона: Бийти разговаря с него, така както навремето е говорил с филмовата критичка Полийн Каел – прилага онзи особен вид телефонно ухажване, което е негова запазена марка. По това време Еренрайх вече е напуснал университета, малко преди да се дипломира, и се е върнал в Лос Анджелис, за да рестартира актьорската си кариера. Отново основава собствена театрална трупа, за да  има с какво да се занимава в периодите между прослушванията, а Бийти и съпругата му Анет Бенинг понякога идват да гледат пиесите му. „Те бяха сред публиката в тези малки и клаустрофобични театрални зали. И след представлението задължително ме водеха на вечеря“, спомня си Олдън.

„Честно, тогава дори само това ми носеше удовлетворение. Освен че прекарвах време с Бийти, се мъчех да получа и каквато и да е филмова роля. По онова време не бях особено търсен, затова и наистина се надявах неговият проект да тръгне. Казвах си Дано да се стигне до снимки. Много хора ме предупреждаваха да не храня големи надежди. Казваха ми, че този филм никога няма да бъде заснет. Дните минаваха, а Уорън не казваше нищо по темата.“

Още тогава Еренрайх прекрасно осъзнава, че не може да се подвизава през цялото време в този свят на филми от миналото, че в някакъв момент, след като се е научил на занаят в това застинало в 70-те затворено общество, ще трябва да разбере как точно се случват нещата днес, през 2018-а.

„Само така всички уроци ще добият смисъл – казва ми той. – Когато ги приложа в настоящето.“

Еренрайх изведнъж се сепва. Забелязал е нещо, което току-що е привлякло и моето внимание.

„Това не е ли музиката от Междузвездни войни?“, пита ме той.

Оглеждаме се и осъзнаваме, че през цялото време сме седели на около десет метра от два флипера, върху единия от които ясно се вижда лицето на Харисън Форд. Тупуркането на боулинг топките и падащите кегли малко е позаглъхнало и чуваме мелодията на Джон Уилямс, с която започва всеки епизод от поредицата.

Еренрайх избухва в смях.

Роден е през 1989 г., което фактически го прави част от поколението, за което новите епизоди от сагата са първите, които гледа. Казва, че не помни някога да е скачал от дивана, представяйки си, че е Лиъм Нийсън в ролята на Куей Гон Джин. (Но кой всъщност си го представя?) Но има една забавна история с „Междузвездни войни“ от детството си. През 1999-а Еренрайх присъства на предварителната прожекция на „Епизод I: Невидима заплаха“. Очаквал е там да види някоя знаменитост и да й вземе автограф. Единствената звезда, която се появява, е Шакил О’Нийл, но за него това си е истинско събитие, защото е заклет фен на „Лос Анджелис Лейкърс“.

По-късно, когато вече е актьор, има шанса да работи с Джордж Клуни в „Аве, Цезаре!“ и с Вал Килмър във филма на Копола „Twixt“, но още като дете е имал техни фигурки с плаща на Батман. Питам го как се чувства при мисълта, че скоро ще пуснат и фигурка на Хан Соло с неговото лице и че вече е част от франчайз, който ще го надживее. Очевидно му е трудно да отговори на такъв въпрос и ми става завинаги симпатичен, като цитира думите на музикалния критик Лестър Бенгс  след смъртта на Елвис Пресли.

„Както казва Бенгс: няма да има друг такъв човек, затова, вместо да кажа довиждане на Елвис, ще кажа сбогом на вас“, смее се Еренрайх.

„Малко са безсмъртните неща в съвременния свят – продължава той. – Красотата на това да си част от Междузвездни войни е, че помагаш за изграждането на една общност. Звучи малко егоцентрично. Но тази сага е нещо, с което всички сме свързани, всички я познаваме. Не останаха много такива неща.“

Втората ни среща е в Jones – малко италианско ресторантче с карирани покривки на масите. „Оскар“-ите вече са отминали. Марк Хамил, Оскар Айзък и BB-8 са представлявали франчайза в списъка с номинирани. Еренрайх не е бил сред тях. На чаша студен чай си говорим за срещата му с Харисън Форд преди снимките на „Соло“. Разказва ми как тръгнал с колата си към летището на Санта Моника, където Форд държи впечатляващата си колекция от самолети. Младият актьор е наясно със смесените чувства на Форд към легендарната поредица. Форд така и не успява да убеди Лукас да убиe Хан Соло в „Завръщането на джедаите“. Желанието му е изпълнено едва в „Силата се пробужда“, но дори тогава той не изпада в излишна сантименталност. На въпроса на New York Times дали завръщането му не е един вид предаване на щафетата, той отговаря. „Тази мисъл не ми е минавала през главата. Върнах се, за да умра. И пет пари не давам кой ще получи моя лазерен меч след смъртта ми.“

Еренрайх признава, че е изпитвал известно притеснение от срещата с Форд, защото „никога не знаеш какво да очакваш от хората. А той беше много благоразположен, отзивчив и сърдечен – истински джентълмен. Не мисля, че следеше проекта отблизо“. Говорили предимно за Копола и Фред Руус. Що се отнася до Хан Соло, Форд му казал през сърдечен смях следното: „Кажи им, че съм ти казал всичко, което имаш нужда да знаеш, и че не можеш да го споделяш с никого“.

Звучи така, все едно срещата не е била особено полезна.

„Форд ми призна, че е много по-открит с мен, отколкото е бил с Олдън – казва ми Рон Хауърд, който разговорял с Форд, когато поел „Соло“. – Вярваше, че е много важно Олдън сам да открие какъв е Хан Соло, да установи връзка с героя си и да го разбере, без да е обременен от чужди съвети.“

В Jones питам Еренрайх дали е възможно да изградиш дълбок и многопластов образ ала Даниел Дей-Луис с лековат герой като този.

„По-лесно е, отколкото си мислиш – казва ми той. – Защото светът на Междузвездни войни въобще не е толкова еднопластов, колкото изглежда.

Той се заравя в Wookieepedia – онлайн енциклопедия, списвана от фенове, в която има цялата известна на човечеството информация за митичната поредица. Харесва му, че всичко, което героите правят в този филм, всяко място, което посещават, скоро ще стане част от този онлайн справочник. Че самият той участва в донаписването на легендата.

„Ритуалите са изключително важно нещо – смее се той. – Помня, че последното ми прослушване беше в кораба на Соло „Хилядолетния сокол“. Когато обух панталоните с червената ивица, отличаваща воините и съпротивата, си помислих: О, да, вече съм част от тази история.

Трите седмици между уволнението на Лорд и Милър и пристигането на Хауърд със сигурност не са били особено забавни. Но не е настъпил и непрогледен мрак в душите. Докато чака да разбере кой ще продължи да режисира лентата, в главата на Еренрайх изникват отново множество въпроси, които са го вълнували още по време на първите прослушвания за ролята.

Той знае много добре в какво се е забъркал. Ангажиментът му не свършва само с един филм. Дори Харисън Форд не може да се оттегли само с един епизод. Питам Еренрайх за колко филма е подписал договор.

„Три – казва той и се сепва, сякаш току-що е предизвикал смущение в Силата. – Не знам дали това е публично известно. Но да, филмите са три.“

И така, в промеждутъците между отделните прослушвания за „Соло“ Еренрайх се отправя на пътешествие към националния резерват в централната част на Калифорния – Долината на смъртта.

Това се случва по времето на т.нар. суперцъфтеж – експлозия от ярки цветове в пустинята, която се случва веднъж на десет години. Вечерна иглика, светложълта иглика, глухарчета. Там  Еренрайх взима окончателното решение да бъде Хан Соло, ако го изберат за ролята.

По-късно осъзнавам, че той така и не ми казва какво точно го е накарало да вземе подобно съдбовно решение. Казва ми обаче, че държи на бюрото си снимка на момченце, облечено като Хан Соло, което позира заедно с дегизираното си като Чубака куче – дискретно напомняне за кого всъщност се правят тези филми. Цяло поколение деца ще израсне с образа на Еренрайх като Хан Соло, а това – ако се върнем към думите на Лестър Бенгс – би било като да си новият Елвис за банда от петгодишни малчугани.

Може би е капан, а може би не. Освен „Соло“ и завръщането на Джей Джей Ейбръмс в поредицата с все още неозаглавения Епизод IX (който трябва да излезе през декември 2019 г.), през следващите няколко години се очаква да гледаме още епизоди от „Междузвездни войни“ от режисьора на „Последните джедаи“ Райън Джонсън и от създателите на „Game of Thrones“ Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс. Kакто и игрален телевизионен сериал, поверен на Джон Фавро, познат от поредицата за „Железният човек“. Достигнали сме точката, от която връщане назад няма – почти всеки актьор, който е име в Холивуд, в един или друг момент ще се появи в някаква роля в поредицата.

Така че в крайна сметка Еренрайх може да се окаже най-добрият избор за ролята, защото и той гледа по същия начин на нещата. Знае, че може да изиграе Хан Соло по свой начин, и си дава сметка, че няма как да предвиди или промени развоя на събитията, веднъж щом снимките са приключили.

„Имаш контрол върху собствените си решения и върху това да казваш ‘да’, върху труда, който влагаш – казва той. – Можеш да контролираш и начина, по който се държиш с хората. Иначе – тук се засмива – всичко останало е извън контрола ти. И когато вървиш по въже, опънато високо във въздуха, някак научаваш урока си много по-добре.“

ОЩЕ ОТ Интервюта

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Режисьорът на "Отворени рани" Жан-Марк Вале

Не ми се искаше да оставя сериала на някой друг режисьор

Какво научих: Иън Макюън

„Не мисля, че бях добро хипи. Копнеех да се покрия, за да свърша малко работа.“