Какво научих: Насо Русков

Певецът и професионален егоцентрик за живота след 40

08 август 2018

Певецът и професионален егоцентрик за живота след 40

Най-тежкото на живота след 40 е лятото с адската си смрад, жега и нюейдж уелнес хипари. Тази година продължилото близо месец дъждовно великолепие ми подейства по-ободряващо от кокаин и отново ме накара да се размечтая за един свят без угнетяваща воня и непочистени палци на мъжки крака, импозантно стърчащи от сандали с тънки подметки.

Имам абсолютен респект към всеки, който с почтен труд осигурява покрив не само над своята, а често и над още няколко глави. Никой не иска да си плаща наема, но няма как. Само като си помислиш какво друго би могъл да направиш с парите, ха-ха-ха!

Първият ми път беше с една доста по-отворена от мен мадама, както обикновено се случва, когато си младеж и пълен некадърник в секса, а момичетата вече знаят и умеят всичко. Затова, млади момко, не им се сърди, че предпочитат по-възрастните мъже – и твоето време ще дойде.

Последно ме видя гол някой си Насо Русков. Преди малко в огледалото, но съм го научил да не се вглежда твърде внимателно, защото това води до вредни самовнушения.

https://www.youtube.com/watch?v=TJQ1RdgumhM

Нося винаги бомбе, защото ми е любимият тип шапка, пък и смятам, че ми отива. Важно е да знаеш какво ти стои и какво не. Има дрехи, които страшно харесвам, но приемам, че не ми отиват, и им се наслаждавам отстрани, когато ги носят други. Бомбета търся постоянно, затова, ако някой случайно има такова и го продава, моля, нека се свърже с мен.

Най-много се изненадах, когато един столичен таблоид публикува материал за мен със снимки, нащракани от издебнал ме на улицата папарак, в който бях представен като Гурко от Анимационерите! За мен беше чест!

Най-важно в любовта е Lovers who are free, of what they try to be! Написал съм го в един текст на Les Animaux Sauvages – “Lovers”.

Истината е, че истината е винаги обективна. Не можеш да спориш с нея.

Пластичното си поведение на сцената овладях от актьори от немите филми като Лон Чейни, танцьори на чарлстон, тъмнокожи изпълнители от ерата на Motown и Stax Records, Адам Ант, Иги Поп, Мадона, Мартин Томлинсън от Selfish Cunt и моите тъмнокожи съученици в Лондон, които играеха body popping в двора на училището. Всичко, разбира се, е интерпретирано чрез моя темперамент, усет, тяло и умения... Последната половин година всяка нощ танцувам поне по един-два часа самостоятелно и вече мога да кажа, че имам какво да покажа на концерт. Е, все пак не очаквайте да видите белия Джеймс Браун. (Смее се.) 

Страхувам се от това, от което се страхуват повечето хора, не съм по-специален в това отношение.

https://www.youtube.com/watch?v=kBfxRuUxmUs

Мога да изпия литри минерална вода и го правя. С алкохола се разделихме по взаимно съгласие преди четири години. Не беше планирано, стана съвсем естествено, тялото сякаш само реши този проблем и от един момент нататък престанах да изпитвам какъвто и да е порив за токсични напитки. Рядко посягам и към газираните, които ползвах за разредител, а такъв вече не ми трябва.

Изобщо не ме интересува т.нар. елитен футбол, който през последните ДЕСЕТ години ни занимава само с Меси и Роналдо! Гледаме едни и същи отбори, всячески тикани напред от ФИФА и съдиите. И отвратителни твари като Рамос от „Реал Мадрид“, който реално трябваше да има не 25, а 250 червени картона, ако се свиреше обективно... Предпочитам снукър, там все още има спортсменство и честна игра.

На 45 години съм пълен с еднакво количество прекрасни и горчиви спомени, но никога не съм бил по-проницателен, по-уверен в онова, което искам и правя, и по-способен да го правя така, както искам. Не бих заменил това за красивия и строен, но наивен и глупав младеж, който бях на 20+.

Първата ми любов и артистично вдъхновение бяха Adam and the Ants. Първият музикален албум, който притежавах, беше техният „Prince Charming” и те първи ме накараха да се кълча пред огледалото с „микрофон“ (четка за коса, за да бъдем точни). Мечтаех един ден да бъда като тях. Години по-късно, когато аз и Чарли (китаристът на Babyface Clan и постоянен съучастник на Насо – бел.ред.) направихме електро-пънк проекта Imbeciles & the Poison Umbrella, именно малкият инди лейбъл на Марко Пирони прояви интерес към нас и ни покани в Лондон. На първата среща с Марко, преди да се впусна в драматични излияния за това, колко много значат за мен той и музиката му, г-н Пирони ме изпревари с думите: „Здравей, аз съм Марко и много харесвам нещата, които правите“. Така той ми каза онова, което аз толкова време бленувах да кажа на него. Беше приказно преживяване, поне за мен.

Краят на Babyface Clan беше съвсем естествен. Просто миналото лято и петимата решихме да дръпнем шалтера. Стана съвсем спонтанно и изневиделица, случи се нещо, което ни накара да вземем решение на момента. Отне ни по-малко от 30 секунди и край! Това беше.

Интервю Борислав Банев Фотография Георги Панчев

Настоящата група на Насо и Чарли „Les Animaux Sauvages” има не един, а цели два нови албума Те са на https://lesanimauxsauvages.bandcamp.com, съвсем скоро очаквай и няколко нови клипа

ОЩЕ ОТ Интервюта

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Какво научих: Васил Катинчаров

Според майка ми аз работя метълист

Време за промени

Д-р Йордан Йорданов за мисията на пластично-възстановителната и естетичната хирургия