Какво научих: Явор Захариев

Певецът, завърнал се от ада

08 октомври 2018

Певецът, завърнал се от ада

Най-великият концерт беше eдин от първите ни с Gravity Co., май във Военния клуб. Адско притеснение, всяка една репетиция беше важна. Бях свръхпритеснен. Има го документирано на видео, което и досега ми изглежда плашещо, направо страшно. Но нищо не обърках. Запитах се какво правят големите банди, които всеки ден са на сцена. Може би получават пет инфаркта? (Смее се) И така се успокоих. Но трябваше да измина доста път, докато се стигне до зоната на относителен комфорт без паникатаки, без повръщане преди концерти, без „добър вечер, Созопол“, а ние да сме в Несебър.

Винаги забравям да си припомням наистина важните неща, за които си мисля, че знам всичко – житейския опит, ежедневната стабилност, как да се отнасям добре с хората. Искам да изуча в детайли своите слабости, но те винаги ме изненадват. 

Какво научих: Явор Захариев

Моят идол е майка ми. Oт нея получих най-истинската любов и най-доброто възпитание. Казваше ми – лесно е да си лош, негативен и егоист. Трудното е да си добър. Нито една майка не го казва. Съветите, които ми е дала, са важни, но най-важното е, че тя ме научи да уважавам себе си. Още я усещам около мен.

Най-хубавият ми спомен е (Показва снимка) Ето тук съм на 3 години, опрял съм чело в майка ми, която е видимо щастлива. Снимката я е правил е баща ми. Най-хубавият ми ден беше всеки ден, който можех да прекарам с любовта на майка ми. Сега са концертите ни, емоциите които давам на хората, защото и аз самият съм вложил много. Виждам ги как плачат и после се прибират щастливи.   

Доста се изненадах, когато пуснаха Gravity Co. по MTV преди години. Тотално не повярвах. Бяхме вкъщи и дори направих купон. Изглеждаше неестествено.

Какво бих направил, за да си платя наема? Мисля, че няма срамна работа, има срамни професии – като политиката, проституцията, детската порнография. Когато си продаваш достойнството и морала заради пари,власт и самочувствие, или пък правиш нещо тотално против волята си, защото си принуден от обстоятелствата.

Наркотиците са моята лична глупост. А може би и мъка, не знам.

Най-тежкото в живота след комуната беше реалността. В България нищо не се беше променило за 3-те години, през които бях вътре. В комуната видях и най-гадните неща, но и най-хубавите. Запознах се с хора, които много ми помогнаха с техния пример, но и видях къде не искам да се връщам. Цената е животът. Битката с моята зависимост не е приключила, водя я всеки ден. Не искам да се връщам отново там. Егоистичното поведение на един наркоман се изразява главно в това да наранява точно хората, които го обичат. 

Най-важното в любовта е доверието. Да бъдеш честен. Независимо колко време ще прекараш с даден човек, трябва да цениш всеки един миг и едновременно с това да си максимално искрен. Колкото и да боли истината понякога.

Първият ми път беше в техникума на една екскурзия в Копривщица, на 15. Май не беше нищо интересно.

Липсват ми родителите ми, които си заминаха. С двете ми сестри усещаме тяхното присъствие все толкова силно, въпреки че с времето се отдалечихме един от друг. Истината, за съжаление, е, че сестрите много повече обичат брат си, отколкото обратното.

Страх ме е от високо, дълбоко, тъмно, светло, но най-вече за близките ми.

Тази година съм си обещал да направя нова музика с Gravity Co., но не с цената на всичко. Вероятно ще запишем и нов албум, който ще е тотално различен от това, което очаквате да чуете от нас. Правим това, което ни е интересно, защото накрая само то ще остане - музиката. Сигурен съм, че ще изненадаме и самите себе си. Минаха доста години, в които всеки от нас се е променил.

Истината е, че човек, колкото и добре да живее, колкото и да се наслаждава на живота – в един момент всичко свършва. Обичайте всички около себе си във всеки един миг.

Интервю Борислав Банев Фотография Яне Голев

ОЩЕ ОТ Интервюта

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Хората от квАРТала

Запознай се с екипа на една от най-хубавите градски инициативи в София от години насам

Мат Грьонинг пред Esquire

Най-добрата работа в света