Мат Грьонинг пред Esquire

Най-добрата работа в света

15 октомври 2018

Най-добрата работа в света

Създателят на „Семейство Симпсън“ и „Футурама“ разширява многопластовата си анимационна вселена, присъединявайки към владенията си един свят на алкохолизирани принцеси и невротични джуджета.

Текст Дан Хайман Илюстрация Мат Грьонинг

Мат Грьонинг завинаги ще остане в историята като човека, чийто болен мозък роди „Семейство Симпсън“ – понастоящем най-дълго излъчваната анимационна поредица в гордата история на съвременната телевизия. Въпреки това впечатляващо постижение 64-годишният бивш карикатурист никога не е почивал на лаврите на своите награди „Еми“. Грьонинг все още е въввлечен лично в създаването на всеки от близо 640-те епизода на поредицата. Едновременно с това е посветил последните няколко години в разработване на нов анимационен сериал, наречен „Разочарование“, който дебютира тези дни по Netflix. Действието в него се развива в едно митично кралство на име Дриймленд. По средата на типично препълнен със задачи и крайни срокове ден, докато снове из коридорите на филмовото студио в Лос Анджелис, Грьонинг отговаря на въпросите на Esquire за генезиса на „Разочарование“, за любовта си към Боливуд и каква, по дяволите, е тайната на дълголетието на „Семейство Симпсън“.

Мат Грьонинг пред Esquire

Дан Хаймън: Какво вдъхновява човек, който е бил на върха в продължение на три десетилетия, да си каже: „А сега за разнообразие ще започна от нулата“? Мат Грьонинг: Просто обичам да създавам нови светове. Още като дете бях омагьосан от приключенските романи и старите евтини криминалета, които имаха карти на измислени местности на задните си корици. Помня как на стената на стаята на родителите ми имаше един доста плашещ плакат от 1930 година – "The Land of Make Believe", нарисуван от някой си Джароу Хес. Ужасно се страхувах от него, но същевременно обичах да го изучавам в детайли. След години успях да намеря същия при един антиквар и го закачих в моята кухня, за да плаши децата ми.  Точно както „Семейство Симпсън“ си е отделна вселена, същото със сигурност може да се каже и за „Футурама“. „Разочарование“ пък е третата паралелна реалност, с която възнамерявам да ви тормозя.

ДХ: Колко време отне, за да се оформи тя в главата ти? МГ: Започнах да трупам идеи за сериала в една тетратка още през 2012-а... или малко преди това. Всеки път, когато ми хрумваше някоя щура идея, аз я записвах и започвах да търся начин да я вкарам в сюжета. Имам списъци с най-различни видове дребни митични горски твари: гномове, феи, горски духчета, таласъми, тролове, както и цял куп други, за които сега не се сещам. Всичко е там, в тази тетрадка. Но не е лесно. Ако искаш да блеснеш с шеги за елфи и дракони, съвсем скоро осъзнаваш, че всяка шега за дракони вече е измислена от някой друг. (Смее се)

ДХ: Да разбирам ли, че винаги си искал да направиш такава приказна тв поредица? МГ: О, да. Аз през цялото време жонглирам с идеи за различни сериали. Това, което ме спира, е, че зная колко е трудно да ги подкара човек. Освен това винаги се питам дали наистина съм готов да се отдам напълно на нещо, на което не му виждам края. Вероятно знаеш, че поддържах моята комикс поредица “Life in Hell” в продължение на 33 години, преди да й дръпна шалтера. „Семейство Симпсън“ е на 29 години и продължава напред. Само „Футурама“ не изкара толкова много (сериалът има седем сезона с дълги паузи между тях– бел.ред.). Затова трябваше наистина да искам да си причиня това, за да започна да дерзая.

ДХ: В „Разочарование“ има препратки към факти и събития, които ще са тотално непознати на неизкушения зрител... МГ (прекъсва): Не бих казал, че е точно така, но някои хора може да го възприемат по този начин. Иначе в една и съща серия може да препращаме към някой филм на Бъстър Кийтън, но същевременно да сваляме шапки пред индийския режисьор С. С. Раджамули, който е създател на някои от най-любимите ми филми за последното десетилетие. Определено мога да препоръчам един от тях, казва се “Magadheera”. Това са нещата, които ме правят истински щастлив.

https://www.youtube.com/watch?v=Gp_RnJcb8Ig

ДХ: По време на излъчването на първите си сезони „Семейство Симпсън“ беше смятан за едва ли не скандален и подриващ моралните устои на обществото. Оттогава зрителите станаха доста по-дебелокожи, но пък на мода излезе политическата коректност. Съобразяваш ли се с тези тенденции? МГ: Дори и да се опитваш да го правиш, рискът от провал е огромен. Работиш няколко години по нещо и не знаеш как ще се получи и дали ще бъде прието от публиката. Това е най-трудното по отношение на анимацията, между другото: да напипаш верния тон. Предизвикателството е в това, дали ще успееш да накараш хората да скочат на борда и за момент да забравят, че гледат анимация.

Парадоксално, но с неумолимия ход на годините аз се интересувам все по-малко от фантастиката и все повече от реалността. Под реалност имам предвид истинските чувства, които хората изпитват. Декорите на шоуто ме забавляват, но това, което наистина ме кара да продължавам, е желанието ми да докосна сърцата на зрителите

ДХ: Явно платформа като Netflix предлага доста по-голяма свобода от кабелните телевизии. МГ: Всъщност едно от хубавите неща на традиционната телевизия е, че там границите са ясни – какво можеш да покажеш и какво можеш да кажеш. Хората от Netflix ни окуражават да правим каквото си искаме. Но ние открихме още в началото, че има определен тип шеги, които просто не пасват на този сериал. Иначе кой би могъл да каже със сигурност от какво ще се засегнат хората?

ДХ: От миналия април „Семейство Симпсън“ стана най-дълго прожектирания в праймтайма телевизионен сериал на всички времена. Още колко смяташ, че ще може да продължи? МГ: Все още ми е забавно да го правим. Работим здравата, без да се надуваме излишно. Хубавото е, че в „Семейство Симпсън“ има много различни видове хумор – има пародии, майтапи, които иронизират изразните средства и традиции на анимацията, шеги, които са типични за семейните сериали и токшоутата. Има и специфичен хумор, който не можеш да откриеш никъде другаде в толкова смъртоносни дози. (Смее се.)  За мен е важно да не се повтаряме и винаги да имаме хъс да изследваме непознати територии. Дотогава „Семейство Симпсън“ ще бъде живо и в отлично здраве.

ДХ: Понеже не даваш много интервюта, оставам с впечатление, че предпочиташ хората да те познават чрез работата ти, а не да се ровят в личния ти живот. МГ: О, да. Това е най-добрият вид слава. Ако изглеждах като Барт Симпсън, всичко отдавна да е приключило.

Пълният текст и илюстрации ще намериш в брой 41 на Esquire

ОЩЕ ОТ Интервюта

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Какво научих: Явор Захариев

Певецът, завърнал се от ада

Златното момче на Холивуд

Представяме ти Хенри Голдинг