Kaпка по капка... край!

Каква е съдбата на водата на Земята

23 октомври 2018

Каква е съдбата на водата на Земята*

От милиони години Земята има едно и също количество вода – нито капка повече, нито капка по-малко. С какво са напоявали насажденията си римляните и какво е пиела Нефертити? Същото, с което ние се къпем днес. Само че днес на планетата живеят над 7 милиарда души и експертите се тревожат, че използваемата вода е на свършване. Ето ги и първите тревожни симптоми: многогодишна суша, нарастващо количество лоша реколта, многомилионен град в Калифорния, който е на прага на водна криза, все по-чести актове на насилие, страх от избухване на войни за вода. Големият въпрос остава: как да запазим водата?

*Текстът е откъс от пълна аналитична статия, достъпна в брой 41 на списание Esquire

[caption id="attachment_18512" align="aligncenter" width="1024"]

Kaпка по капка... край!
Делтата на р. Колорадо в Северно Мексико, заснета през 2010 г. През повечето години почти цялата вода от реката се отклонява много преди да стигне до делтата[/caption]

Цялата вода на света

Представи си следното: вода, която съществува само на хартия. Водата на хартия е водата, която правителството предоставя на определени фермери, които черпят вода от река или вододел в, да речем, Калифорния. Фразата описва водата, която фермерът има право да ползва при определени условия. На практика обаче водата на хартия е по-скоро теоретична, концепционална, въображаема вода, тъй като през годините Калифорния е отпускала много повече вода на хартия, отколкото е наличната в действителност вода – която на квазиюридически език за удобство се нарича „вода на практика“. Част от водата на хартия може да е станала реална в години с изобилни количества валежи, но повечето от нея ще си остане само на хартия, тъй като не може де се предостави на нуждаещите се и няма никаква стойност. Ето така водата се превръща в имагинерна и в крайна сметка тотално безсмислена разменна монета от 60-те години на миналия век насам, когато модерният свят се сблъсква за първи път с недостига на вода вследствие развиващата се с бесни темпове урбанизация и необходимостта от нови системи за напояване.  Някъде по това време водата се превърна от важно природно благо в политически проблем.

Водата на хартия е показател и за още нещо, което е напът да се превърне в световен проблем – т.нар. връхна точка на водата. Това е термин, употребен за първи път в доклад от 2020 г. на хидролога Питър Глик и Мина Паланиапан, публикуван в сп. „Proceedings of the National Academy of Sciences“ в САЩ. Глик въвежда израза с идеята да се прилага към широкомащабни събития като например ситуацията в Кейп Таун, щата Калифорния, в момента, където, след тежка тригодишна суша е възможно кранчетата да пресъхнат задълго, и то съвсем скоро – Денят нула, както го наричат, се очаква през 2019 г. Проблемът, естествено, не е само там. Според Глик Калифорния със своите неутолими, несъразмерно големи и изключително противоречиви нужди от вода е нагледен пример за всички опасения, събрани във връхната точка на водата.

Като концепция самият термин произлиза от израза „връхна точка на петрола“, въведен от геофизика М. Кинг Хюбърт през 1956 г. Той означава, че планетата разполага с ограничено количество петрол и в даден момент то ще стане толкова малко, че добивът на това останало количество ще стане прекалено скъп. Хюбърт прогнозира, че нефтопроизводството на САЩ ще достигне максималната си ефективност между 1965 и 1975 г. и това се случва през 1970 г., но напоследък поради въвеждането на нови средства за добив, като например хидравлично разбиване, се наблюдава ново повишение в темповете му. Някои хора все още вярват във връхната точка на петрола, а други смятат, че винаги ще има изобилие от петрол, защото все още има неоткрити залежи.

[caption id="attachment_18513" align="aligncenter" width="1023"]

Изпарила се от реките и океаните и върнала се под формата на сняг и дъжд, водата, която пием, е била използвана безброй много пъти. Динозаврите са я пили. Римските императори са я пили. Била е на места и се е докосвала до неща, за които е по-добре да не знаеш[/caption]

На Глик му хрумва, че водата прилича на петрола, когато размишлява върху въпроса дали смята, че светът – в резултат от главоломните темпове на увеличаване на населението и от климатичните промени, заради които едни региони страдат от наводнения (Южна Азия, Тексас), а други от суша (Кейп Таун, щата Калифорния) – не е заплашен от това да изразходва всичката си налична вода. „Първата ми реакция беше: „Водата никога няма да свърши – припомня си Глик. – Само че в Китай, Индия и Близкия изток, както и в Калифорния има подземни води, които изразходваме точно както петрола.“

Водата не може да се създаде или унищожи; тя може само да бъде увредена. Това, което Глик има предвид, като казва, че водата никога няма да свърши, е, че в един момент преди милиони години е била създадена всичката вода на света като резултат от Закона за запазване на масата. Изпарила се от реките и океаните и върнала се под формата на сняг и дъжд, водата, която пием, е била използвана безброй много пъти. Динозаврите са я пили. Римските императори са я пили. Била е на места и се е докосвала до неща, за които е по-добре да не знаеш. На теория има достатъчно прясна вода за всички, но подобно на петрола и диамантите или на който и да е друг ценен ресурс не е разпределена равномерно по света. Бразилия, Канада, Колумбия, Перу, Индонезия и Русия разполагат с огромна част от водните ресурси – около 40% от всички налични на планетата. В Америка се намира достатъчно количество от тях. В същото време Индия и Китай, в които е съсредоточено 1/3 от световното население, разполагат с по-малко от 1/10 от прясната вода в света. Според прогнозите след 12 години търсенето на вода в Индия ще бъде двойно по-голямо от наличното количество на глава от населението. Водата в Пекин се осигурява от водоносен пласт под града. Тъй като изпомпването му е много по-бързо, отколкото запълването му от дъждове, за последните 40 години нивото му е спаднало с близо 100 м, а самият град потъва с около 10 см на места всяка година. Що се отнася до световните запаси пък, почти цялата вода на Земята е солена; сладката вода е по-малко от 3%. Част от нея е в реки, езера, водоносни пластове и резервоари – Големите езера в Северна Америка съдържат 1/5 от сладката вода на повърхността – а освен това в язовирите е събрана толкова много вода, че да окаже влияние върху въртенето на Земята; 2/3 от прясната вода обаче е замръзнала в студените региони на планетата под формата на лед или пермафрост (вечнозамръзнала почва). Равносметката: живите същества на Земята могат да ползват по-малко от 1% от водата в света. Към това трябва да добавим, че голяма част от нея е подложена на допълнителни възпрепятстващи използването фактори. В американските реки и езера се съдържат фунгициди, дефолианти, разтворители, инсектициди, хербициди, консерванти, биологични токсини, производствени съединения, разредители на кръвта, лекарства за сърце, парфюми, лосиони за кожа, антидепресанти, антибиотици, бета-блокери, антиконвулсанти, микроби, масла, вируси, хормони и редица тежки метали. И не всички от тях се премахват от водата, преди да стане питейна.

[caption id="attachment_18514" align="aligncenter" width="1021"]

Денят Нула: Почти пресъхнал язовир в близост до Кейп Таун през март.[/caption]

Според мен има два вида статистики – големи и малки, но някои от тях са големи заради своя контекст. Според Световната здравна организация от двата милиарда души, които нямат директен достъп до питейна вода, 844 милиона пътуват над 30 минути, докато стигнат до източник на такава, който понякога е замърсен с човешки екскременти. Това създава риск от разпространяване на диария, холера, дизентерия, тиф и полиомиелит. Всяка година близо 850 000 души умират вследствие на диария, коварно състояние в региони с недостиг на чиста вода, тъй като едно от най-сериозните последствия е дехидратацията. Сред държавите с най-замърсена вода са Бангладеш, Индия, Руанда и Гана.

Не трябва да забравяме две от най-тривиалните неща, зависещи от водата: гладът и жаждата. Само няколко часа без вода създават усещане и за двете. Минималното количество вода, от което се нуждае човек, за да оцелее, е 1.8 литра дневно. (За сравнение, средностатистическият американец използва между 300 и 380 литра на ден – за тоалетната, душа, ваната, миялната, пералнята и т.н.) В сухите части на света, или в полусухите, където има твърде много хора и липсва водопреносна система, търсенето на тези 1.8 литра може да бъде, меко казано, ужасно. Анкета сред членовете на Световния икономически форум в Давос през 2015 за първи път определя „водните кризи“ като водеща световна заплаха, която изпреварва „разпространението на заразни заболявания“ и „оръжията за масово унищожение“. Всяка година организацията на Глик Pacific Institute актуализира своята хронология на водните конфликти, която съдържа списък на безредиците по света, свързани с вода. През 2017 са записани над 70 инцидента, като в 12 от тях има смъртни случаи, основно в Близкия изток и Африка. През 1997 е имало само 3. (пълният текст е в брой 41 на Esquire)

Текст Алек Уилкинсън

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Златното момче на Холивуд

Представяме ти Хенри Голдинг

Милен Антиохов

За онлайн комикса Papermovie, извънземните и основните отношения между хората