Милен Антиохов

За онлайн комикса Papermovie, извънземните и основните отношения между хората

Ивайло Александров 29 ноември 2018

Милен е човекът зад (вече) онлайн фотокомикса Papermovie, а освен това е и съосновател на детското издателство Рибка и баща на четири деца. Идеите за комиксите ги лови или насън, или те сами скачат в главата му, провокирани от ежедневието. Малко след като направихме това интервю, се появи и новият брой на Papermovie „Истински кошмари”. Приятно четене.

Какво е Papermovie?
За мен лично – формат, начин, по който да видя историите от главата си реализирани, да се забавлявам по време на създаването, да участвам в процеса заедно със, понякога, стотици хора, включили се на добра воля. Иначе – Papermovie е независим проект, който създава авторски истории със снимки и текст, разказани с продължение, епизод по епизод, безплатни за четене/разглеждане. Нещо като фото-комикс, със заснети хора като герои в историите. Проектът е отворен и в него може да участва всеки желаещ, като никак не е необходимо да е професионалист.

Как се стигна от идеята до реализирането на първия комикс?
Стигна се след поредица от неуспешни опити за реализацията на „Трикраки кучета" в списание или книжка, след още неуспешни опити няколко различни художници да нарисуват историята. Не исках да оставям без резултат усилията, които бях положил дотогава и намерих начин да издадем тази история сами, без да зависим от издатели и разпространители. Флайърите дойдоха като алтернатива на стандартните хартиени издания, а рисуването се замени със снимки, в които участваха наши познати.

Милен Антиохов

Защо се получи тази пауза от 8 години и мислеше ли за Papermovie през това време?
Когато започнахме проекта, бяхме тъкмо завършили студенти. След това го движехме, когато успявахме да намерим време извън работата. А после паузата дойде с това, че хората от основния екип станахме семейни, родиха ни се деца и съответно енергията и времето отидоха в много по-важна посока. Не съм мислил особено за проекта през тези години, допреди няколко месеца, когато ми стана интересен отново.

И преди, и след възраждането на Papermovie, сериите разчитат на доброволци. Споделяли ли са хора, работили по някой от епизодите, какво ги стимулира да го правят?
Да. Забавно им е по време на самите снимки, любопитно им е да се видят в определена роля, като определен типаж, интересно им е и след това как се е получило. Правят нещо по-различно. Има и много хора, които са водени на първо място от това да подкрепят проекта, защото го харесват и искат да продължи да го има, защото знаят, че това зависи изцяло от участващите на добра воля хора.

Прави впечатление, че темите, които се третират в отделните епизоди, въпреки че са поднесени с хумор, са актуални и са реални проблеми в съвременното общество. Така е с комуникацията между хората, нерешителността и нежеланието да се напуска зоната на комфорт, зависимостта на хората от модерните технологии. Какво те провокира, за да обърнеш внимание на определен проблем?
Ами, не го търся специално, не го правя целенасочено. Сигурно е нещо, с което се сблъсквам, наблюдавам, сънувам, дразни ме или ме забавлява. Нещо, което е интересно за мен самия. Ако го видя някъде, под формата на филм, книга, карикатура, статия и то изказва моето мнение, подобно е на начина, по който аз го виждам, то тогава нямам необходимост да го изразя като някаква ситуация или пък цяла история в Papermovie. Но ако не го откривам наоколо такова, каквото е в мен, се случва да „излезе" в нов сериал на проекта.

Когато отнасяш Papermovie към такъв казус на модерното общество, предпочиташ да го пародираш, или се надяваш читателите да се позамислят малко?
Нямам определени предпочитания, водя се от самата тема, история и това, което те предполагат според мен. Обаче при добре реализирана пародия не става ли така, че след като се посмееш, те кара и да се замислиш, а накрая може да се окаже и малко тъжно? Иначе това за модерното общество... Май колкото и да се променя начинът на живот, каквото и да се разбира под модерно общество, каквито и технологии да се появяват, хората общо взето не се променяме особено. Може спрямо предни поколения да сме по-нервозни, по-тревожни или не толкова обременени с предразсъдъци (или поне ги подменяме с нови), но основните черти на човека, базисните отношения между хората май си остават същите. Това ми е по-интересно напоследък - самите хора по принцип, изначално, не толкова модерното общество.

Милен, окичен с балони от децата си по време на работа

Ако ти се събудиш с такова приложение като в „Търсачката”, кои ще са първите въпроси, които ще напишеш вътре?
Извън личните въпроси, сигурно ще попитам за извънземните – къде са, как изглеждат, защо не искат да контактуват открито с нас. Понеже не мога да си представя, че сме само ние. В почти всички филми, които са ми попадали за извънземни, те са винаги по-развити от нас, поне не се сещам да съм срещал обратното. А кой знае, може да се окаже, че ние сме много по-развити, а извънземните са някакви ходещи мини мъхчета и толкова. От друга страна, хората изглеждаме като някаква апликация, която има своите граници, своите константи – във връзка и с това, което коментирах в предния въпрос. Можем да се променяме, но само в определени параметри. Така че може пък да се окаже, че ние сме създадени от извънземни и пуснати да функционираме тук, на Земята, където иначе без нас, всичко си изглежда в хармония и идеално. Кой знае.

Факт е, че в социалните мрежи неграмотността е повсеместна. Въпреки че Papermovie е онлайн издание и говорите на езика на съвременните хора в интернет, текстовете винаги са с верен правопис и пунктуация. Как виждаш ти самият решение на проблема с незаинтересоваността на по-младите хора към правилното писане?
Ха-ха, има грешки в текстовете на епизодите тук-там. Оправял съм ги след това, когато е било възможно. За да съм сигурен, че няма да ги допускам, от „Търсачката" насам вече разчитам и на Лора – тя работи в Институт за български език, БАН, и ми помага, като преглежда текстовете за грешки.

Мен лично много ме дразни да виждам неграмотно написани текстове, липсващи запетаи и прочие. По-младите по-често пишат с грешки, защото вероятно искат по-бързо да реагират в социалните мрежи, и разчитат, че ще ги разберат и така. Те самите ако не са уверени в нуждата от правилно писане, защо да го правят?. Аз не мога да дам някакво решение. Това че мен ме дразни супер много, не знам дали го прави наистина сериозен проблем. Може пък накрая да доведе до нещо хубаво, нямам идея. Нямам представа как може да се изисква от други хора да пишат граматически правилно. Аз за себе си съм избрал да пиша по възможност без грешки. Струва ми се, че така е малко по-лесно да се избегнат недоразумения. Освен това, по някакъв начин показваш уважение към отсрещната страна, която ще чете. Грешките също така създават излишен шум - ако четеш нещо и често спираш, за да разбереш какво точно се има предвид, това те изважда от смисъла на написаното, на комуникацията и малко или повече го обезценява.

Ако ти самият можеш да се идентифицираш с някой от героите във „Вход Б”, кой ще е той – Еверест, Георги или Желязко? И доколко те са трима типични представители на различни типове характери в България?
Те са доста изчистени, семпли образи, базирани на 1-2 черти. Еверест е несигурен, наивен и хипохондрик, Георги е вечно ентусиазиран оптимист, но най-вече на приказки, а Желязко – винаги кисел песимист и използвач. Толкова крайни хора едва ли съществуват реално. Но всеки един от нас е проявявал поне някоя от техните черти, защото тримата са измислени така, че да покриват общо взето най-честите основни реакции към света наоколо. Въпреки недостатъците си, Еверест заслужава най-много уважение, защото в крайна сметка е с добри намерения и е добър човек. И дори когато му се случват неприятности, страда за кратко, но продължава и остава себе си. Така че ако трябва да избирам от тримата, такива каквито са, бих предпочел да съм като Еверест.

Кадър от „Вход Б

Как се промени ти самият от първия сериал през 2002 до последния от тази година и това отразява ли се на темите, които разглеждаш в комикса?
Променил съм се – на 26 ми се струваше, че на 42 човек вече е много стар, а сега на 42 вече не ми се струва така, напротив, вече и 62 ми изглежда много свежа възраст. Също така – станал съм по-тревожен, вече не помня толкова добре както преди и обръщам повече внимание на чуждите мнения, но ако продължа да описвам промените, ще си оборя предното изречение. Относно как се е отразило на новите истории – надявам се в тях малко по-добре да се открояват по-големите теми зад конкретната история и развитието на действието.

Как виждаш бъдещето на Papermovie в близките 2-3 години?
Няма някаква определена стратегия, график или план, който се следва. Papermovie е вид хоби и ако все така ми носи приятни емоции, ако измислям нови интересни истории за разказване и имам съмишленици, които желаят да участват в проекта – сигурно в близките 2-3 години просто ще са излезли още няколко нови сериала.

Papermovie е на papermovie.com и във Facebook

ОЩЕ ОТ Наука

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Kaпка по капка... край!

Каква е съдбата на водата на Земята

Разкази в картинки

Запознай се с четирима от най-талантливите съвременни български илюстратори