Иван Лечев

Аз съм екипен играч

От ФСБ, през Стари Муцуни, до Обичайните заподозрени на Стефан Вълдобрев и Фондацията, Иван Лечев категорично е най-разпознаваемият китарист в България. Освен това харизматичният музикант е и явен шампион като треньор на изгряващи таланти в шоуто на bTV „Гласът на България”. Срещнахме се с Иван в един от първите топли дни на март, за да ни разкаже какви са задачите на музикалния треньор, но и да си поговорим за групите, концертите, турнетата, които са част от живота му над 40 години. Разговорът прескача от музиката, към онлайн споделянето, та до планински върхове и снежни писти. Просто защото с Иван Лечев можеш да си говориш за всичко и да научиш много.

В две поредни издания, отборът, на който си треньор побеждава в „Гласът на България”. В момента тече третият сезон с твое участие.
(прекъсва) Очертава се хеттрик (смее се). Не го приемай като нескромност от моя страна. Моят успех като треньор и ментор се дължи на хората, които идват в моя отбор. Когато те имат качества, те печелят, а с тях печеля и аз.

Как избират да дойдат при теб?
На първо време участниците избират къде да отидат. Аз се опитвам да ги сугестирам – гледам да ги хипнотизирам, така че да изберат мен, но това го правят и моите колеги треньори. Позволени са всякакви удари под кръста. Графа веднъж извади тромба със сгъстен въздух и щеше да спука тъпанчето на Камелия. Опитваме да им привлечем вниманието, всеки по своему. Една от моите участнички ми каза нещо, което много ми хареса. Тя сподели, че когато стои до мен, се чувства спокойно. Това може би е една от причините да ме избират.

Иван Лечев

Ти имаш ли фаворити сред участниците?
Дори да имам, няма да ти ги кажа (смее се). Сериозно казано, фаворитите са най-трудното и деликатно нещо в този формат, тъй като в един момент трябва да реша кой да продължи и кой да отпадне. А всички ми стават много скъпи. Няма и как иначе – щом са стигнали до този етап в състезанието, значи са отсети няколко пъти и имат страхотни качества. Чувствам се все едно късам части от себе си, защото се налага да се разделя с някои от тях.

На какъв принцип отсъждаш?
На принципа на безсънни нощи и безкрайни разсъждения. Опитвам се да си представя какво би се случило с всеки от тях след шоуто, как би изглеждал даденият човек на сцената, какво бихме направили заедно. Разглеждам евентуалната им кариера от всички посоки. Чудя се дали ще се харесва на хората, кой ще им е по-любим. Много често става така, че на мен ми харесват едни неща, а на публиката други. Дълъг и сложен процес е.

До каква степен участниците имат глас във взимането на решение каква песен ще пеят?
Двустранно е. Има моменти в предаването, в които те си избират сами песните. Има други, в които ние им ги даваме, но след обсъждане с тях. И винаги, поне при мен, се чака обратна реакция от участниците, а предполагам, че и при другите колеги е така. Много често човек не успява да се види отстрани. В този случай един страничен поглед помага. Например на Радко Петков му дадох песен на Стиви Уондър. Той никога в живота си не беше пял негово парче. Първо, че я изпя убийствено, второ, че я научи за една нощ. Това е силна гаранция, че този човек става за тази работа. Има хора, които и за десет дни не успяват да научат дадената песен. А да се научиш да пееш като Стиви Уондър за една нощ не е шега работа.

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Джонатан Бри

Маската измества акцента от артиста върху изкуството му

Какво научих: Николай Костер-Валдау

Актьорът за нещата от живота и знаковата си роля на Джейми Ланистър в "Игра на тронове" в интервю на Зорница Аспарухова, специално за Esquire България