Aлън Робърт

Басистът на Life of Agony е и майстор на супер успешни хорър комикси

Алън Робърт е не просто басист и съосновател на бруклинските метъл легенди Life of Agony. Освен че е писал повечето текстове на бандата и отговаря за артуърка на обложките и тениските, Алън Робърт е дипломиран художник, автор на серия хорър комикси и комикси за оцветяване, като последният от тях – "The Beauty of Horror: Ghosts of Christmas”, излезе преди няколко месеца. А наесен ни чака нов – "The Beauty of Horror: Tricks and Treats”. Има редица награди, първите тиражи на книгите му се изчерпват за седмици, а в момента по две от тях се правят филми. В комиксите му има серии за зомбита ("Crawl To Me”), рокендрол супергерои-убийци ("Killogy”) и чаровно-гротескни комикси за оцветяване от поредицата "Beauty in Horror”. Хванахме Алън в Мюнхен към края на последното им засега турне, а той съвсем открито ни разказа за бандата през годините, за трудностите в живота на музиканта, отговорността пред феновете, намерили спасение в песните му, и за Life of Agony като интегрална част от живота му и групата като семейство

English text here

Отпразнувахте 25-ия рожден ден на "River Runs Red” по най-добрия възможен начин – с поредица от разпродадени концерти...
(Прекъсва) Не сме го планирали точно така. Просто приятно съвпадение. Имаме нов барабанист – Вероника Белино. Първите два лайва с нея бяха напълно разпродадени концерти у дома в Бруклин, като оттогава малко или много сме постоянно на път. През лятото свирихме на няколко европейски фестивала, после и на фестивали в Щатите и ето сега пак сме в Европа, на дълго турне.

Беше ли трудно за момиче да седне зад барабаните на метъл група, като се има предвид историята й с блус и джаз проекти преди?
Е, една от любимите й групи е Sepultura. А винаги е слушала Life of Agony. Приятелка е на китариста ни Джоуи от много години, познаваме се с нея отдавна. Когато се наложи да си потърсим нов барабанист, нейното име беше първото, което ни хрумна. Тя долетя много подготвена за прослушването – за много кратко време свиреше брилянтно шест парчета. Посвирихме заедно и беше очевидно, че тя е правилният човек за нас.

Aлън Робърт
Фотография Франк Швихтенберг

В момента работите и по нов албум, наречен "The Sound of Scars”, който се очаква да излезе през есента и да продължи историята на "River Runs Red”. Това означава ли, че Белино е вляла свежа енергия в групата?
Да, много ни надъхва. Вече направихме демозаписи на няколко песни. Постоянно изплуват идеи, раждат се нови парчета, а през пролетта влизаме в студио за записи, ако всичко върви по план.

Има ли разлика между това да си на турне през 90-те и днес?
Много неща бяха различни тогава. Докато пътувахме по света с различни банди, с трупането на време и опит осъзнахме как бихме искали да живеем, докато сме на турне и да се постараем всеки да има личен комфорт. Това е ключът – защото пътуването си взима своето от човека, така че гледаме всеки да има удобство, да има място и време за себе си вечерта, за да може да се събуди свеж и с нови сили. Така нещата вървят гладко. Правиш това, което обичаш, по начина, по който искаш. Това ни позволява да правим повече неща – ако работата ти доставя удоволствие, тя вече не е работа.

По-трудно ли е да си на турне, сега, когато си прехвърлил 40-те, спрямо времето, когато беше на 20?
Единственото нещо, което го прави по-трудно, е, че вече всички имаме семейства и оставяме децата у дома си, без да ги виждаме дълго време. Макар че със съвременните технологии днес това е много по-леко спрямо преди. Но все пак се случва да пропуснеш важни неща като рождени дни или училищни празници.

ОЩЕ ОТ Наука

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

GusGus звучи мистериозно

Исландската банда живее и диша музика и идва отново в София

Alan Robert

Esquire Q&A with the Life of Agony bass player and author of horror comic and coloring books