Световете, които Адриана Делкова създава

Или къде се срещат братя Грим и странджанските самодиви с интериорния дизайн и най-добрите мекици в София

Световете, които Адриана Делкова създава
Фотография Яне Голев за Esquire

Говориш много за наследството.
И нямам предвид само градското такова, ами и твоето лично. Наследството от родителите ти, на рода ти. И родът като цяло. Те определят теб, а ти определяш обществото и държавата. А когато толкова лесно изхвърляме наследството или го рушим, се вижда как се отразява това и в мащабен план. Затова ми е толкова интересен този проект с къщата в Странджа. В това село има много хора, които са си купили стари къщи. Те нямат основи, а са вкопани в земята на около 30-40 сантиметра и това е. На два етажа, с гредоред и кирпичени стени. Спала съм в такава къща, когато вече е била реновирана и е много интересно. Стените буквално дишат, въздухът вътре е много особен, чист. А самата къща е супер естествена. А хората много често запазват старите прозорци, които са с много тънки стъкла и се вдигат нагоре. Чуваш само природата, през нощта чуваш чакалите, славеи. Ще е много хубаво, ако се напълни с млади хора, които искат да го запазят такова.

Има ли много нови собственици?
Повечето къщи се възстановяват точно така. Има много софиянци, които имат къщи там и почти винаги собствениците са културни и образовани хора.

Ти имаш специално отношение към природата.
Така е. Зимно време от 4 години всяка година ходя да карам ски или сноуборд. Беше ми голяма мечта от малка, а започнах да се уча доста късно, защото имах много страхове, които трябваше да преодолея – висящите ти крака от лифта, например (смее се). Но е страхотна награда да се намираш на 2500 метра под снежен връх, заобиколен от още много върхове, както е в Алпите, а навсякъде е толкова снежно. Много е величествено.

Как се роди това влечение към планината?
Аз съм отгледана така. Родителите ми редовно ме водеха на къмпинг в планината. Стояхме по 2-3 седмици в по-дивите части на Рила и бяхме като на лагер за оцеляване. На баща ми винаги първата работа му беше като стигнем да си съблече тениската и да си направи копие (смее се). Имахме си едно любимо място до село Говедарци. Нарочно се опитвахме да оцеляваме с каквото и колкото сме се сетили да си вземем и винаги бяхме на палатка. Беше много интересно и романтично и бяхме само четири човека – майка ми, баща ми, аз и сестра ми. И винаги едно куче.

Винаги ли търсиш приказното и фолклора?
Имам голямо влечение към тези неща. Колекционирам си стари издания на книги с приказки. До много късна възраст четях приказки, а най-любими винаги са ми били братя Грим.

Защото са по-мрачни?
Да, естествено (смее се). Много ми помогнаха да си развия въображението. До ден днешен като отида в гората през нощта, виждам разни работи и те са благодарение на братя Грим. И много ме е страх. Сигурна съм, че там съществуват всички неща, които съм чела (смее се). Българският фолклор също ми е много любим. Не мисля, че е по-слаб от германския. Особено като съм посещавала Странджа, съм усещала едно особено трептене, тя е много мистична планина. Когато за пръв път чух чакалите, бях абсолютно убедена, че това са самодиви. Понеже те освен че вият, също се и кискат и си представях полянка в гората през нощта, на която няколко жени танцуват около огън и се смеят.

Adriana Delkova
Фотография Яне Голев за Esquire

Колко годишна си била?
На 24? (смее се) Винаги съм обичала много първите приказки, които съм чела като малка. Когато си дете и четеш такива неща, ги възприемаш по много особен начин. Остават в съзнанието ти. Когато си чета любимите приказки на братя Грим днес, в съзнанието ми се връщат същите образи, които съм си представяла като малка. А това е много ценно, да имаш такъв мост към детството. И много ми се иска да го използвам за някой проект.

Родителите ми редовно ме водеха на къмпинг в планината по 2-3 седмици и бяхме като на лагер за оцеляване

Точно щях да те питам дали си мислила да вплетеш тези спомени и усещания в работата си.
Имаме един музикален проект – MyStory of Folklore, който се роди точно от Странджа. Идеята е на Мартин Доновски (Nevahrest), разработихме я, взехме да мислим варианти, но за съжаление поради ред причини в момента е временно в пауза. Имаме желание да се обхванат типичните фолклорни региони на България и всеки от тях да бъде представен вътре. Песните са ненаписаната история на всеки от тях. Издадохме един албум, в който парчетата са много внимателно подбрани. И въпреки че всички музиканти имаха и други занимания, това не им е страничен проект. Много се гордея например, че Мария Александрова, която е единият вокал, спечели Латино Грами с групата Еструна. Гъдуларката е Христина Белева, която свири с Мистерията на българските гласове.

Как приемат родителите ти различните проекти, с които се занимаваш?
Майка ми не е голям фен на „Мекицата”, обаче имам пълната й подкрепа за интериорния дизайн и артистичните занимания. Баща ми обаче много се кефи и ме кара почти винаги да му нося мекици. Вижда, че се справям с отговорностите на работата и се гордее с това.

ОЩЕ ОТ Общество и политика

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Тери от East 17: Много е важно да се забавляваш с това, което правиш

Тери Колдуел пред Esquire за това как се правят поп хитове, за предстоящия концерт и новия албум на East 17

Реална фантазия

Славина Илиева за сбъднатите мечти, страстта към книгите, градските разходки и един много специален дакел