Правилата на живота на Миленита

Миленита e човек и артист, който прелива от емоции и ги пуска в песните си, ту карайки те да се усмихнеш, ту те стряска с поезия, събрала градски гняв, а друг път те носи в красива меланхолия.

Правилата на живота на Миленита
Фотография Яне Голев за Esquire България

Какъв е начинът да се промени статуквото?
Нямам никаква представа. Не вярвам в революциите от конвенцоналния тип, достатъчно сме видели от тях и сме познали как действат. Революциите в краткосрочна перспектива винаги имат повече негативни последствия, отколкото положителни. Ще идем и ще изпотрошим едни стъклени витрини с камъни. Е – и после? Агресията поражда агресия. Невинни жертви. Ама и с мързеливо миролюбие – какво става? Докато блеем, алчните се възползват и ни го... Не ме разбирай погрешно – проблемът не е в богатите, напълно е възможно да си богат защото си умен, находчив, идеен, талантлив, като цяло - полезен за общността. Напълно е възможно да си беден, защото си мързелив, злобен, лъжлив или измамник. Един приятел, австралиец, има бизнес в IT сектора. Общо взето - милионер. Отказа някакъв проект на „Монсанто", направи си труда да отиде до централата им в САЩ, само и само за да им откаже в очите и да им каже какво мисли за тях. Та той имаше една теория как като си бебе имаш грижата да мислиш само за себе си, важно е откъде да се наядеш и как да се наспиш. После попорастваш, започва да ти става важно да са добре и мама и тати, после порастваш още малко и започва да ти е важно да са добре и приятелите ти, после създаваш семейство и вече мислиш за децата си, а после идва зрялата възраст, в която е нормално да си загрижен за общността, да сте добре със съседите ти, да засадите дръвчета в квартала, да си построите пейка... А после, ако всичко на теб, и семейството ти, и съседите им е наред – не е ли нормално да се замислиш за тези, на които не им е? От другите квартали, градове, държави?... И да помогнеш, щом можеш. Капиталист от нов тип.

Какво си пожелаваш?
За хората – да се приближим до това, което би могло да бъде 2019. Би било закономерно, логично, чисто еволюционно би било логично да бъде вече по-романтично, по-извисено. Не трябваше ли вече да летим в космоса? Ракети, планети, хармония, мир, любов? Вече как да стане това – както ти казах, не знам. Нека кажат хората от бъдещето. С действия, с идеи, с добро, с музика. Не знам каква, явно няма да е с рокенрол вече.

Слушаш ли нова музика?
Е, аз израснах през 90-те, онази музика с нищо не мога да я сравня, заменя. Но поне не съм против новото. Навремето правих едно интервю с Ясен Петров и му зададох тъпичкия въпрос какво е бъдещето на музиката. Той каза: „бъдещето е в електронната музика, всичко останало свети с отразена светлина". Факт - всички тези страхотни днешни ъндърграунд рок банди, малко или много стъпват на нещо създадено – не правят нещо революционно. А бъдещето винаги идва от бъдещето. Дори и в първия момент като го чуеш да се стъписаш дотолкова, че да не си сигурен веднага дали ти харесва. И в електронната музика си има чалга, мейнстрийм и висше изкуство. Но доста бързо се разпознава кое какво е.

Мъдростта е да знаеш, че всеки е прав.

Нещо в личен план?
В личен план си пожелавам най-вече спокойствие. Както казва леля ми: „от един момент нататък най-важно е спокойствието". Вече не съм момиче – жена съм, и майка, и човек.

Не пестиш от емоции май?
И те не ми спестиха доста неща. Това ме умори. Сега опитвам да не се замислям какво искам, гледам нищо да не искам, че доста белези придобих от много „искане". Искане, с най-добри намерения, иначе. Гледам да съм благодарна – имам доста поводи. Пътувах в същия влак с една жена, по-възрастна, явно не виждаше много добре, защото ми каза „Момиче, мисли какво правиш, защото сега си млада и си пишеш живота. Но после идва момент, в който ще трябва да го четеш. Идва момент, в който каквото си написал, ще трябва да го четеш. Като вестник".

Твоята музика, сега, от дистанцията на времето, как я усещаш?
Днес ходих в БНР. Първото, което водещата ми каза, беше „Ти си толкова усмихната, първите ти песни бяха толкова весели и безгрижни, а сега напоследък си много мрачна”. Зачудих се: това нещо нередно ли е? Да сме неизменно усмихнати и безусловно щастливи, доволни от живота и приповдигнати, като в реклама за кафе? Е, не сме кафе. Трябва ли да се правим, че сме кафе? Или че сме весели и безгрижни, като на 20?

milena6
Фотография Яне Голев за Esquire България

ОЩЕ ОТ Музика

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Реална фантазия

Славина Илиева за сбъднатите мечти, страстта към книгите, градските разходки и един много специален дакел

Какво научих: Сам Джоунс от "Флаш Гордън"

Малко преди Aniventure Comic Con, който ще отвори врати на 14 и 15 септември в Inter Expo Center в София, българският Esquire се срещна със Сам Джоунс, познат ти с главната роля в кичозната научнофантастична класика "Флаш Гордън". Ето какво научихме от 64-годишния актьор за славата, жените, извънземните и живота след "Флаш"