Правилата на живота на Миленита

Миленита e човек и артист, който прелива от емоции и ги пуска в песните си, ту карайки те да се усмихнеш, ту те стряска с поезия, събрала градски гняв, а друг път те носи в красива меланхолия.

Правилата на живота на Миленита
Фотография Яне Голев за Esquire България

А ти същият човек ли си?
Винаги си същия човек. Помъдряваш малко. Мъдростта е да знаеш, че всеки е прав. Да не съдиш другите чак толкова прибързано. Но да се придържаш към твоите си вярвания. И да си следваш своя път. И да не го предаваш. И да не се се продаваш. Не изпитвам гняв. Но виж, с тъгата понякога ми е доста трудно да се преборя.

Притеснява ли те това, че песните от първите ти два албума са валидни за тогавашното ти настроение и състояние?
Всъщност имам само два албума. Родени в свободното време между трите ми деца. Не ме притеснява нищо, никой не слуша така или иначе неща отпреди повече от две-три години назад. То аз самата нямам време да слушам. Е, освен Pink Floyd, Radiohead... тези са вечни. Едно - Pink Floyd, две – Radiohead, три – всичко останало. За известно време зимата си изгубих слуха, много сериозно. Не чувах много музиката. Но четях текстовете и пак стигаше. Тези виж, вярвам, наиситна са успели да променят нещо. И да направят много хора по-големи хора. Вярвам.

Обичаш природата…
Градът е плен напоследък – за все повече хора. Хубавото е, че към природа в България има винаги бърз и лесен излаз отвсякъде. От влака, покрай линията видях как наизлизат суяци. Сигурно няма да ми повярваш, но заставаха на задните си лапи, с лице към влака и гледаха супер любопитно. Явно са свикнали вече с шума. На фона на върлуващия екотероризъм, да видиш диво животно толкова отблизо си е направо носталгичен лукс. Айде, ако може, да не я съсипваме тая магична, красива планета. Да не се налага да ходим да се заселваме на Марс и да се изнижем оттук като… (смее се). Айде, като вируси, да кажем.

Дайте да се виждаме да си говорим, вместо да си пишем по чатове.

Къде намираш спокойствие?
Спах преди няколко дни в едно село, до реката, имаше нереално много светулки, после дойдоха светкавици, но така и не заваля. Остана луната, огромна, жабите крякаха цяла нощ. Замаях се и заспах с нещо като чиста съвест. Живея за такива моменти.

Сега записваш ли парчета?
Имам няколко, които не мога да довърша. Тъпото е, че докато правиш нещо, си на тази вълна и точно след един месец, нещо те лашка в тотално различна посока. Ето и това интервю – докато то излезе, вероятно други неща ще са ми в главата.

От настроенията зависи и музиката, която ти се слуша, и книгите, които четеш…
(прекъсва) Абе, не чета книги. Ето – не чета. Не ми се чете, ако има с кого да си говорим. Дайте да се виждаме да си говорим, вместо да си пишем по чатове. Мога да разбера всички, които не четат, не ходят на кино, нямат нужда от театър – преситени са от емоции, вътрешно им е дошло ей до тук от драма, та да трябва да я гледат и осмислят и да философстват. Точно като мене в момента, хаха. Пусни пет лева на женaта от прозореца на влака, пожелай й от сърце да й е по-леко, пък чак после направи красива песен, или каквото можеш да правиш, а накрая забрави. Другото са общи приказки.

Какво е за теб музиката?
Не знам и не й търся обяснение. Все още ме вълнува дълбоко. Все още изпитвам някаква нужда да я правя. Ако тази нужда спре – спре. Това е.

milena2
Фотография Яне Голев за Esquire България

 

ОЩЕ ОТ Четива

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Реална фантазия

Славина Илиева за сбъднатите мечти, страстта към книгите, градските разходки и един много специален дакел

Какво научих: Сам Джоунс от "Флаш Гордън"

Малко преди Aniventure Comic Con, който ще отвори врати на 14 и 15 септември в Inter Expo Center в София, българският Esquire се срещна със Сам Джоунс, познат ти с главната роля в кичозната научнофантастична класика "Флаш Гордън". Ето какво научихме от 64-годишния актьор за славата, жените, извънземните и живота след "Флаш"