Правилата на живота на Христо Блажев

Христо Блажев е читател, блогър и заместник-главен редактор в издателство „Сиела". Блажев е човек с широк поглед, а разговорът с него винаги тече леко и е приятно подсолен със солидна доза хумор

Правилата на живота на Христо Блажев

Докато четеш това интервю, ще разбереш, че решимостта и упоритостта, с която той прави нещата е извън всякакво съмнение и най-често го отвежда до желания резултат. С Христо продължаваме поредицата на Esquire от интервюта с градски хора с независим дух, осъществена с подкрепата на Somersby.

Кога разбра, че призванието ти е да се занимаваш с книги?
Бих искал да отговоря крайно остроумно „преди десетина години в една кръчма”, но там само разбрах, че има издателства, които охотно ти дават книги без пари, ако имаш редовно списван и четен от повечко хора сайт за книги. Това „откровение”, обилно полято с неудобно за споменаване количество бира, увеличи сериозно мотивацията ми да пиша в тогава още новосъздания ми блог „Книголандия”, но пък нямаше отношение конкретно към тая работа с призванието.
Тя дойде малко по-късно, когато от издателство „Изток-Запад” ме поканиха да работя за тях именно заради текстовете ми в блога” – ще ви ориентирам колко отдавна беше това само с факта, че още споделяхме линкове в сайта „Свежо” (Смее се.) Но да, започнах в издателството, без да знам абсолютно нищичко за правенето на книги и на място научих занаята от нулата – нещо, което разбирачите още не могат да ми простят и едва ли ще успеят някога. Една година работех успоредно и в един вестник - „Сега”, и се юрках с колелото между двете редакции, беше изтощително. И в крайна сметка трябваше да се вземе решение и за тези броени месеци бях осъзнал, че не искам да правя нищичко друго на света. И да се уточни, това решение го взех трезвен, не като онова за блога.

Ако не правеше това, какво друго би правил успешно, нещо като твоят план Б?
О, при мен имаше поредица от решения за бъдещето, които преливаха едно в друго, не знам колко букви от азбуката трябва да използвам. От детството беше очаквано да съм волейболист, младостта ми мина в залите и по мачове. После реших, че няма как да не стана професионален учен историк, толкова обичах това, което учех в университета. Там обаче нещата постепенно ме разочароваха и стигнах до извода, че ще си вадя хляба с писане, това поне очевидно го можех – и тъй като овреме реших, че за романи талант нямам (не че това спира мнозина да пишат още и още), то логично беше да се насоча към журналистиката. И дълго време това беше план А, който постепенно стана Б и накрая отпадна.
Всъщност единственият план Б навярно е бил да работя в книжарница, а не в издателство. И там щях да съм щастлив навярно. В момента адски обичам редовните панаири, на които мога да говоря пряко с читателите, защото няма друго място, където да провериш дали си си свършил работата и си направил най-важното – книги за хората.

Занимавал си се сериозно и със спорт. Вярно ли е, че той изгражда характера?
Изгражда, къде ще ходиш, особено ако баща ти е треньорът. Бях в това незавидно положение доста години, заради което пропуснах доста купони. Няма как да имаш мач на следващия ден и да се измъкнеш на дискотека, нали се сещаш, или като тренираш всяка вечер от 20:30 до 22:30, то не остава време за много други неща. И все пак си обичам волейбола от цялата си душа, и до ден-днешен поигравам с приятели и само се ядосвам, че бях слабак едно време, сега играя определено по-добре. (Смее се.)

На какво те научи спортът?
Научи ме на простите неща – че ако повтаряш нещо, ще го усъвършенстваш. Приложих това в писането в блога ми и сега за 10 години имам около 1800 текста, което освен очевидна графомания, се превръща неминуемо и във втора природа. Не чакам вдъхновения и глупости, сядам и пиша, то само си идва бързо, единици са случаите, когато не съм можел да спретна текст, който ме удовлетворява. И тъй като това все пак е хоби, не ми се плаща за него, мога да се забавлявам пътьом. Така че – да, спортът е полезен за всичко, няма как да знаеш къде ще приложиш тежките уроци от треньорския тормоз.

blajev2
Фотография Яне Голев за Esquire България

ОЩЕ ОТ Наука

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Андрей Илиев: Важно е да знаеш накъде отиваш

Esquire се среща с предприемача и трейнър по "Когнитивни умения и лична ефективност" Андрей Илиев, който учи младите хора как да откриват себе си

Kaкво научих: Ивайло "Нойзи" Цветков

Интервю Борислав Банев