Правилата на живота на Дидо Пешев

Esquire се среща с художника и дизайнер Дидо Пешев, за да си поговори за метъл, Зеления човек и бъдещето на Bare Hands Society

Правилата на живота на Дидо Пешев
Фотография Яне Голев за Esquire България

Какво беше усещането, да разгледаш тази изложба като фен на Black Sabbath?
Има голяма тръпка – ти си в града, от който са тръгнали и навсякъде усещаш влиянието. И още с влизането в залата, те блъска логото с класическия шрифт, а вътре звучат парчета от ранните албуми. А вътре са изложени всякакви неща – мастър тейпа на "Masters of Reality”, стари плакати, билети, част от сценичните дрехи и декори. Дори хората, които работят на изложбата са истински фенове на бандата и са най-адекватните хостове за такова събитие. Даже четох някаква статия за един фен, който следи групата още от 70-те и има цяла стая с тяхна меморабилия - за изложбата са взели много неща от него. Имаше писма от 70-те директно към бандата, повечето от които бяха с молба за изпращане на билети за конкретни концерти. Имаше сканирани ръкописни текстове на "Paranoid”, "Iron Man”. Реално изложбата е направена благодарение на феновете, които са си предоставили личните архиви.

Миналата година работи отново и с Melvins.
Да, там също се свързаха с мен. Дори искаха да направя и постер сега, за юни, но Дейл Кроувър (барабанистът на Melvins - бел.ред.) имаше проблеми с кръста и отмениха турнето. Така пък ми се освободи време да довърша този за Gojira.

Колко време го прави?
Около 3 седмици, но накрая беше много интензивно – по десетина часа на ден. Отпечатахме ги в печатницата на един приятел в Палма де Майорка. Направихме изключително лимитиран тираж от 150 постера, като трябваше да са по 50 за вечер, но след като първата вечер всичко бе разграбено, втората поставихме останалите, които изчезнаха също толкова бързо. Едновременно с това бях залят със съобщения в Instagram от фенове навсякъде по света. Имаше и изключително любезна молба от човек, който бе загубил своя плакат и искаше да му изпратя още един. Причината беше, че е заспал, пътувайки в метрото в Лондон след концерта и кратка спирка в съседен до залата пъб - събуждайки се, постерът бил безследно изчезнал.

Най-важното ми е да усетя музиката или настроението на бандата. До момента всичките ми плакати са били правени с много голяма емоция.

Ти често гледаш концертите на групите, за които правиш плакати. Какво ти дава това?
Интересно е да видиш енергията на такъв тип концерт, както и визуалното представяне. В случая имах и разговори с тур мениджъра им за бъдещи проекти и беше хубаво да говорим лично. Той сподели колко е впечатлен от растежа на групата в последните 4 години. За пръв път сами разпродават Brixton Academy.

Фен ли си на групите, на които правиш постери и би ли работил с артисти извън музиката, която слушаш?
Бих работил с различни артисти, защото това ще е интересен опит. Най-важното ми е да усетя музиката или настроението на бандата. До момента всичките ми плакати са били правени с много голяма емоция.

did4
Фотография Яне Голев за Esquire България

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Kaкво научих: Ивайло "Нойзи" Цветков

Интервю Борислав Банев

Какво научих: Христо Мутафчиев

Текст Борислав Банев