Какво научих: Христо Мутафчиев

Текст Борислав Банев

26 юли 2019

За половин век живот се уморих от простотията. За всичко са виновни комунистите. Те доведоха до опростачване на населението. Българинът не е готов за демокрацията, той не знае какво да прави с нея. Той цял живот е чакал заповеди какво да прави. А после стана полет на простотията. И алтернатива в момента няма. Но новото поколение има бъдеще – тези след нас.

Oценявам хората по три неща чувство за хумор, самоирония и възпитание. Важно е и когато сядаме да пием, колко носи. (Смее се.)

Моят най-голям страх е (прекъсва) Аз съм безстрашен! Имам притеснения, че един ден няма да мога да докосна дъщеря си, да я видя в очите и да ѝ говоря. Но това не е страх. Живейте сега, после няма кой да ви върне този миг. Аз си взех всички мигове.

Инсултът ме научи, че трябва да съм много по-търпелив и аналитичен. Вече не бързам за никъде. Но истината е, че и аз си го осребрявам – играя прекарал инсулт герой в пиеси и филми, участвам в медицински реклами... Трябва да се шегуваме с тези неща.

Какво научих: Христо Мутафчиев
Фотография Яне Голев за Esquire България

Моята автобиографична книга "Черно на бяло" скри няколко неща свързани с хора, които може да бъдат наранени, ако ги прочетат. Правил съм много неща, с които не се гордея.

Никога не ми е пукало за общественото мнение. Това са глупости, измислени неща.

За последен път плаках на сцената. Аз съм привилегирован. Правя го всяка вечер и никой не ми се смее. Насилвам природата си. Сещам се за загуби и не се срамувам да плача. Но не се самосъжалявам, това не ми е присъщо.

Доста се изненадах, когато Теа Денолюбова, от глупостите които ѝ говорих, успя да направи книга. Всичко тръгна от едно писмо на Чарли Чаплин към дъщеря му. После няколко дни се събирахме и си говорихме. Познавам я отдавна. Както се шегувам: който има балдъза – му пишат книга. (Смее се.)

Най-щастливият миг в живота ми беше, когато се роди дъщеря ми Ая и когато се ожених за сестрата на Теа – Елица. Мигът може да съдържа в себе си хиляди чувства. Той не е просто секунда.

Щастието е да спреш да очакваш, да умееш да се учудваш, да приемаш спокойно факта, че никой не се интересува от теб (и не е нещо лично) и това, че един ден трябва да се разбереш със самотата.

Какво е егото? Като станах на 40, в нашия театър правеха профилактични прегледи. Аз тогава си фантазирах глупости – ще ми открият нещо и трябва да пия хапчета. А аз съм здрав, прав, спортист (с поне 10 спорта), балканджия. И не отидох. Сега пия хапчета като поп. А можеше да не е така.

От театърът научих, че човек не трябва да се взима сериозно. Проблемът не е да си научиш думичките. Проблемът е да приемеш кълбото от негативна енергия на публиката, да го трансформираш на сцената и да им го върнеш под формата на щастие.

Любовта трябва да се храни с вярната храна, метафорично. И да не си задаваш въпроса кой кого обича повече.

Най-добрият съвет, който мога да дам е живейте си живота и да не ви дреме. Щото цял живот трупаш спомени, за да ги разкажеш, и накрая – алцхаймер или склероза. (Смее се.)

Смисълът на живота е и аз се чудя. Не знам. Но знам, че трябва да продължаваме живота на тази земя. Явно има някакъв замисъл.

Книгата на Теа Денолюбова „Христо Мутафчиев: Черно на бяло" е в книжарниците от Colibri за 16 лв.

мутаф
Фотография Яне Голев за Esquire България

 

ОЩЕ ОТ Наука

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Правилата на живота на Дидо Пешев

Esquire се среща с художника и дизайнер Дидо Пешев, за да си поговори за метъл, Зеления човек и бъдещето на Bare Hands Society

Еsq Q&A Koстадин Георгиев-Калки

Костадин Георгиев, по-известен сред приятелите си като Коцето-Калки, вече над 20 години продължава да бъде един от най-противоречивите и колоритни персонажи на българската поп сцена. Esquire се срещна с него, за да си поговорим за живота, чудесата на Вселената и защо всеки има нужда от малко аяхуаска