Дивoто зове

Планът беше съвсем прост – броени дни преди премиерата на „Венъм", в който Том Харди, разбира се, е в главната роля, той се съгласи да заведе автора на Esquire на опознавателен мототур в родния си град. Двамата трябваше да яхнат два мотоциклета и да обиколят местата, на които Том е израснал. Но това, което се случи, рязко се отклони от предварителния сценарий

31 юли 2019

Намираме се на началната спирка от планираното завръщане в миналото на Том Харди и той вече го е загазил здравата. Портиерът на достолепната жилищна сграда St. Leonard’s Court в потъналото в зеленина лондонско предградие Ист Шийн дотичва, за да му каже, че съсед се е оплакал от шума. Харди се обляга на седалката на виновника за нарушаването на обществения ред – Triumph Thruxton с 1200-кубиков двигател, който, естествено, е всичко друго, но не и тих. „Никак не е лесно да висиш вкъщи в три следобед във вторник и да няма какво да правиш, нали?", изстрелва той към пазача, който вече се отдалечава. След това явно се разкайва за резките си думи, защото добавя вече по-кротко: „Няма да се повтори".

„Аз съм най-младият собственик на жилище в тази сграда", обяснява ми четиресетгодишният Харди и по тона му личи, че е едновременно горд и леко притеснен. Купил е апартамента преди 15 години и е живял тук шест, а сега го използва като апартамент за гости. Определено не се е спрял на мястото заради светския блясък, поне ако се съди по грохналите обитатели, които се тътрят покрай нас. Става въпрос по-скоро за завръщането на блудния син, израснал в средите на едрата буржоазия като единственото дете на рекламиста и писател Чипс и художничката Ан. Родителите му все още живеят наблизо.

„Готов ли си за една бърза обиколка?", пита ме той. Планът ни е да проследим пътя му от „привилегированата буржоазна среда" до богаташкия Ричмънд, където понастоящем живее със съпругата си – актрисата Шарлот Райли, и детето им. (Харди има и десетгодишен син от асистент-режисьора Рейчъл Спийд – бел.ред.) Пътешествието е кратко като разстояние – малко повече от три километра, но предвид мащаба на натрупания по трасето житейски опит е с дължината на ултрамаратон.

„Пердетата на Laura Ashley крият зад себе си множество палави и бурни сцени!", започва той, имитирайки разпален екскурзовод. Отбелязвам, че сигурно неведнъж е пробутвал тази реплика на интервюиращите го журналисти. „По-лесно е да кажа това, отколкото да бъда по-конкретен", свива рамене с усмивка той. Харди, който ревностно пази личното си пространство и не обича да излага живота си на показ, прибягва до добре ошлайфана предварително история, за да създаде у нищо неподозиращия слушател усещането, че се е докоснал до истинския Том. „Да палим ли?", пита той, докато си слагаме каските. Като се изключат изтърканите джинси, високият метър и седемдесет и пет Харди е облечен изцяло в черно – от каската до мотористките ботуши. Качваме се на мотоциклетите си и потегляме.

Пет минути по-късно, след като сме подминали началното му училище, той забелязва някаква суматоха и бързо отбиваме. Жена с покрито с кръв лице лежи по очи с тяло наполовина на тротоара, наполовина на улицата. Няколко минувачи са се надвесили над нея. Харди се приближава и казва: „Познавам я".

Това е Мей, майката на един от най-добрите му приятели от детинство. (Някои имена са променени, за да се спази правото за неприкосновеност на личния живот на участниците в тази история – бел.ред.) Той коленичи и я хваща за ръката. Някой в тълпата обяснява, че се спънала, докато разхождала кучето си. Жената ту се свестява, ту отново губи съзнание.

„Мей, Томи е – казва Харди. – Стисни ръката ми. Говори ни. Можеш ли да отвориш очи?" Тя простенва. Той пробва с шега. „Канадка ли си?", пита я. Тя успява да промълви „не". „Не си ли поне малко канадка?", продължава той. Този път тя не отговаря.

Докато линейката пристигне, Мей вече реагира, но едва-едва. Малко по-късно синът й Албърт идва с колелото си. Когато вижда майка си просната на земята, захапва юмрука си, сдържайки се да не изкрещи. Харди прегръща приятеля си, за да го утеши, но и за да го държи на безопасно разстояние.

Служителите на Бърза помощ качват Мей на носилка и Харди пита дали могат да вземат и Албърт. За да е сигурен, че няма да забравят, го повтаря два пъти. Те обещават да го вземат, но първо трябва да прегледат Мей.

След като вратите на линейката се затварят, Харди отново се обръща към Албърт. „Майка ти си е ударила главата. Но не се притеснявам толкова, защото реагира по-добре, отколкото, когато дойдохме. А и не бързат да я откарат. Погрижи се за нея в болницата и ще се видим там." Албърт понечва да го разубеди, но Харди го спира с думите: „Аз съм един от най-добрите ти приятели и те обичам". След това пъха пари в джоба му. „Да имаш нещо в теб", казва му. След като линейката се отправя към близката Klingston Hospital, той се обажда на съпругата на Албърт.

През трийсетте минути, които прекарваме тук, Харди не го свърта на едно място. Изрежда си на глас какво трябва да се направи, все едно отмята точки от списък за реагиране при извънредна ситуация. Започнахме деня като автор и неговия герой, но дистанцията се скъси в мига, в който видяхме Мей. „Това не беше част от интервюто – казва той. – Оказахме се в положение, в което трябваше временно да преустановим всичко." На лицето му грейва усмивка. „Добре дошъл в моя квартал, казах ти, че нещо винаги се случва зад пердетата от Laura Ashley."

Дивoто зове

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Еsq Q&A Koстадин Георгиев-Калки

Костадин Георгиев, по-известен сред приятелите си като Коцето-Калки, вече над 20 години продължава да бъде един от най-противоречивите и колоритни персонажи на българската поп сцена. Esquire се срещна с него, за да си поговорим за живота, чудесата на Вселената и защо всеки има нужда от малко аяхуаска