Лошо копеле

Той е муза за Спайк и Куентин. Eдновременно герой от комиксовата вселена Marvel, джедай и модна икона. Това, че знаеш колко добре борави с една четирибуквена английска думичка и че е все така добър в онова, което прави – 120 филма за 40 години, може да решиш, че знаеш всичко важно за Самюъл Джаксън.

20 август 2019

Лошо копеле

Зарязваш окончателно дрогата, когато се завръщаш в Ню Йорк. Какво те накара да спреш?

Омръзна ми да съм надрусан, да изразходвам енергията си по този начин. Бях на ергенското парти на Рубен Сантяго и пих текила през целия шибан ден. На път за вкъщи реших, че ми трябва кокаин, за да се вдигна. Отидох до дилъра, взех си дозата, прибрах се и припаднах мъртво пиян, преди да успея да я изконсумирам. Жена ми и дъщеря ми ме завариха проснат на пода. Обадиха се на най-добрия ми приятел, който беше психолог и се занимаваше с наркозависими. На следващия ден се озовах в детокс клиника. Тогава не знаех дали съм готов за подобна крачка, но всъщност бях достатъчно „узрял".

Това се случва през 1989 година, малко преди „Треска в джунглата"?

„Треска в джунглата" беше първият шибан филм, който снимах без прашинка дрога в кръвта си.

В това сякаш има някаква ирония?

Да, защото всички онези копелета от клиниката ми казваха: „Не трябва да снимаш този филм, защото ще те върне към старите ти навици"... А аз си мислех: „Мамка му, ще го направя дори и само защото ще ми платят 40 000 долара за 6 седмици. А и нямам желание да припарвам повече до наркотиците, за да не се озова отново тук, сред вас, шибаняци такива". Мразех ги. Но това им беше работата. Успях да премина през това. И когато моят герой Гейтър го убиват в края на филма, аз виждах смъртта на собствената си... активна кариера на наркоман. (Смее се.)

Почувства ли се пречистен?

Да, разбира се. Жена ми критикуваше актьорската ми игра, като все казваше, че й липсва живец. Казваше ми: „Ти си умен. Имаш добра мимика. Владееш гласа си. Можеш да изиграеш всичко, но ти липсва чувство".

Мислиш ли, че беше права?

Беше абсолютно права, защото тогава, докато играех, постоянно следях каква ще е реакцията на публиката. Осъзнах и нещо още по-важно – когато си на крек, се възползваш от добротата на околните, за да ги прецакаш. Разбрах какво значи да нараниш семейството си. Аз не бях много по-различен от Гейтър. Всички сме се сблъсквали с някой копелдак, който влиза в дома ни, за да се възползва от нас или да открадне нещо, да разбие сърцето ни по един или друг начин.

След този филм започваш да се снимаш в до 7 продукции на година. Много актьори не биха се навили на този темп на работа.

(Прекъсва.) Това с двата филма годишно не съм го разбирал никога. С други думи, не си обичаш работата? Аз искам да ставам от леглото и да играя всеки ден, а животът дава на всеки от нас ограничен брой възможности. Затова гледам да не спирам.

За много актьори е важно да се снимат в качествени филми.

Какво означава качествен филм? Какво, по дяволите, означава това?

Ти ми кажи.

Качествени филми са онези, които ме карат да се чувствам щастлив. Онези, които самият аз бих гледал. Не се опитвам да разплача зрителите. Не се опитвам да правя някакво дълбоко и трудно за разбиране изкуство. Аз забавлявам публиката. Някога ходех на кино, за да избягам от собствените си шибани проблеми. Влизах в киносалона, защото ми беше приятно да се откъсна от шибаната расистка действителност, в която живеех. Искам хората да си тръгват от киното, където са гледали мой филм, с думите: „Пич, това беше яко". Дори и филмът да е „Време да убиваш". Темата беше сериозна, но тази история плачеше да бъде разказана. И това беше един от начините да го направим. Получи се много различен филм от този, който очаквах.

В какъв смисъл?

[Моят герой] Карл Ли уби ония типове, защото се налагаше. Трябва да го направи, за да може дъщеря му да разбере посланието му: „Светът е сигурно място за теб и ако някой друг се опита да те нарани, ще убия и него. Аз съм твоят пазител. Ще направя всичко, за да си добре". В монтажа изрязаха всичко това и накрая посланието беше: убих някакви шибани бели хора и се постарах да направя така, че да ми се размине. Когато за първи път го гледах, си казах: „Кофти, но това е положението". Филмовите студиа дирижират парада. Всяка добра първоначална идея може да отиде в кофата. Затова сега, когато съм на снимачната площадка и някой копелдак ме попита: „Може ли сега да опитаме и това, и това?", често отговарям: „Ами не".

Известен си с това, че често отказваш да снимаш допълнителни дубли?

Не снимам повече от три. Аз нямам привилегията да присъствам на монтажа, но режисьорът има. И вероятно ще вкара във филма онова, което ме е помолил да направя уж ей така за спорта, защото на него му харесва. Така че, ако не го направя, няма нужда да се притеснявам, че ще прецака изпълнението ми.

Не съм гледал всичките ти филми, защото кой би могъл да изгледа всичките филми на Сам Джаксън? Но...

(Прекъсва.) Аз!

Кои от твоите роли са ти любими?

Обожавам Мич Хенеси от „Дълга целувка за лека нощ". Той е поредният пичага, който е разочарован от работата си. „Не съм истински частен детектив, но ако ме наемете...." Просто обичам искреността на този тип, който има куража да се бори с неща, които са много по-силни от него. Обожавам и учителя от „Код 187", защото е досущ като леля ми. Знам колко трудна е тази професия. А колкото и невероятно да звучи, обичам и шибания Стивън от „Джанго без окови".

Това с двата филма годишно не съм го разбирал никога. Аз искам да стана сутринта и да играя всеки ден

Защо?

Този човек ръководи цялата шибана плантация. Лео постоянно се бие с негрите или виси в стриптийз клуба. А този пич пише законите. Следи за посевите. Отговаря за продажбата на роби. Управлява цялото място. И е там, откакто се помни. Баща му и дядо му са правили същото. И изпитва една необяснима любов към Лео, защото го е отгледал. Самият той няма деца, тъй като не е имал време за това. Лео е като негово дете, а плантацията е неговият свят. Той знае, че извън нея е просто поредният безправен негър.

Някои възроптаха срещу прекомерната употреба на думата „негър" във филма на Куентин Тарантино. Какво мислиш за това?

Това са пълни глупости. Няма как да обясниш на един сценарист, че не може да напише определени думи, че не може да сложи тези думи в устата на героите си от различни етноси. Думи, които те самите биха използвали. Не може да го направиш, защото тогава всичко става неистина. Просто не е истинско. Има го и обратния случай. Аз например използвам „негър" поне пет пъти по-често, отколкото беше заложено в сценария на Куентин, само защото просто така си говоря. Искам да кажа, че например в това изречение, с което се обръщам към Крис Тъкър (в „Джаки Браун"): „Мразя да съм от негрите, които правят услуга на други негри и след това – бум, веднага си искат услугата обратно, но се налага да съм от тези негри". Това дойде като гръм от ясно небе. Но Ордел не би ли го казал точно по този начин?

Абсолютно. Това ме навежда на друго: някога си бил радикализиран, трупал си оръжия за предстоящата расова война, а сега сновеш из голф игрищата и се снимаш в реклами за кредитни карти.

Аз съм си същият копелдак като някога. Не съм променил възгледите си. Все още тая гняв в себе си. Не мога да управлявам капитали и да контролирам какво правят банките. Не мога да правя такива неща. Но заради парите, които печеля, имената ни са изписани върху стената на шибания Национален музей на афроамериканската история и култура. Мога да даря пари на Children’s Defense Fund. Мога да изкопая кладенец в Африка. Но не обикалям навсякъде със снимачен екип, за да покажа на всички какво правя за обществото. Просто правя онова, което считам за правилно. Не е като просто да трупам пари и да чакам нещо да се случи. Утре може да се събудя в свят, където парите не значат нищо. И тогава какво? Сега е лесно да враждуваш с всеки. И особено в моята професия, защото вече не филмовите студиа решават, а корпорациите. Аз работя с корпорации. Всички шибаняци в тях имат своите проблеми. Правя каквото мога. Осъзнавам своята отговорност. Знам откъде идвам, какво се случва по света и какво мога да направя, за да стане земята едно по-добро място за живеене за потиснатите хора.

Изказваш се много открито срещу Тръмп. Мнозина твои колеги споделят вижданията ти, но избягват да ги заявят на всеослушание, за да не застрашават кариерата си.

Този шибаняк сякаш си е поставил за цел да съсипе страната ни. Най-идиотското е, че има мои сънародници, които считат, че това, което прави, е нормално. По дяволите, не е нормално. Ако си замълчиш, значи си съучастник. И дори да бях просто боклукчия с профил в Twitter, пак щях да си кажа мнението. За мен няма значение кой съм и какво работя, за да го сторя.

Не се ли притесняваш, че така настройваш част от феновете срещу себе си?

Знам колко много тъпаци ме мразят заради това. „Никога няма да гледам филм със Сам Джаксън отново." На кого му пука? Ако спреш да ходиш на филмите ми, приходите в банковата ми сметка няма да се променят. Отдавна съм осребрил този чек. Върви на майната си. Изгори видеокасетите ми. Не ми пука. „Ти си актьор. Придържай се към актьорската професия." „Не, нещастник. Аз съм човек, който се чувства по определен начин." Някои от лайната, които натвориха Тръмп и хората му, рефлектират и върху мен, защото ако мой далечен роднина се разболее и няма здравно осигуряване, ще звънне на мен, защото, нали, съм червив с пари задник. Важно ми е моите братя да са здравно осигурени. Искам да могат да се грижат за себе си. Така ги чувствам нещата.

sam5

ОЩЕ ОТ Общество и политика

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Трима крале

Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Куентин Тарантино – и тримата правят големия си пробив през 90-те, тоест, вече четвърт век те са на върха на холивудската хранителна пирамида. Докато Тарантино се готви да представи дългоочаквания си девети филм – „Имало едно време в... Холивуд", чието действие се развива през знамeнателното лято на 1969-а, Esquire събира режисьора с неговите главни звезди за първия им общ разговор за творчеството и приятелството, успеха и провала, остаряването и поддържането на добра форма в един Холивуд, който отново е в окото на бурята на поредната земетръсна промяна.

Мъжът, който падна на земята

Само за едно десетилетие от красавец в сапунен сериал Крис Хемсуърт се превърна в истинска холивудска знаменитост. Като част от холивудския елит, предположихме, че ще е доста откъснат от света на обикновения човек. От разговора с него обаче се оказва, че мъжът, изиграл бога на гръмотевиците Тор, е здраво стъпил на земята