Правилата на живота на Даниел Ненчев

Даниел е телевизионен журналист, познат ни от "Денят започва с култура" по БНТ, а отскоро и от авторското му предаване за смислени хора и идеи от съвременната култура "Мултимедия" по Bulgaria on Air. Преди месец, излезе сборникът му с 30 интервюта с българи, които доказват, че талантът не се вълнува от Шенген. "Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България" е книга с нова "оптимистичната теория за нашия народ".

10 януари 2020

Връщаме лентата час назад (преди дъжда), когато разговорът ни потръгва леко с въпроси за ежедневието и прави плавен завой към нещата от живота. "Имам чадър, но не знам дали още е на тротинетката, с която дойдох”, ми казва Даниел Ненчев на излизане от мястото с най-много предмети на изкуството за домашен дизайн на квадратен метър - Склада. Не се учудвам, че е и в мокро време е решил да ползва зеленият транспорт на столицата. Даниел е от хората, които без страх приемат новото. И му дават шанс да се превърне в познато. Такъв е в ежедневието си. Такъв е и в работата. Започваме... от началото

Интервю Евелина Иванова
Фотография Яне Голев

Как започва денят ти?
В компанията на съпругата ми Ани и на домашния ни любимец, патица-мъпет, която е доста сладкодумна.

Влияеш ли се от дъжда навън?
Да. Положително. Няма нищо по-хубаво от лошото време - чудесен повод е за четене. А и водата е всичко. Водата е в най-силните ни преживявания например, нали? Знаеш ли, че поетът Тома Марков пише най-често докато вали.

Може би и той, като Теодор Ушев, смята, че изкуството се ражда в тъга…Аз обаче не съм съвсем съгласен с това твърдение. Виждал съм и изкуство, което се ражда в радост, като например това, което създава Кристо Явашев. А изкуството на Кристо и Жан-Клод е абсолютната радост. Новият филм на Тео Ушев "Физика на тъгата” е историята на поколениeто на Тео Ушев и на Георги Господинов, авторът на сценария към филма и на едноименния роман. (Между другото брилянтен филм, напълно достоен за "Оскар” в категорията късометражен анимационен филм.) Поколението на хората, родени през ’68-‘69 е преживяло тежки разочарования, но не и "изгубено поколение”, както сами се наричат. Теодор Ушев и Георги Господинов са всъщност победители, те са излезли от българската културна среда и са влезли в световната. И нещо повече - при тях личното се е превърнало в универсално. Хора като тях всъщност ни превеждат през прехода, помагат ни да преплуваме през тази "мътна река” макар и самите те често да си мислят, че се удрят в бент.

Хора като тях са герои в твоята първа книга "Идеи без граници. 30 интервюто със световни артисти от България” - сборник от твои интервюта с българи, постигнали световно признание. Трудно ли ти беше да подбереш героите си?
Не, защото критериите ми бяха напълно обективни. Това са личности от всички сфери на изкуството, които светът добре познава. Райна Кабаиванска е обявявана три пъти за най-популярната личност на Италия и e изпълнявала "Тоска” 400 пъти. Опакованият Райхстаг на Кристо събира 5 милина души от Изтока и Запада. Теодор Ушев успява да завърши "Физика на тъгата” след 8 години сизифовски труд с изключително трудната техника енкаустика – 15 000 рисунки от нагрят восък. Тази книга обаче не е самоцелен позитивизъм, а е по-скоро антидот на самоунизителното ни говорене за прехода като за изгубено време на лъжи и разочарования. Интервютата в книгата разказват паралелната история на този преход. Нещо като ретроспекция на свободата - през най-интересните лични постижения на тези артисти.

Правилата на живота на Даниел Ненчев
Фотография Яне Голев за Esquire България

 

Свободата може ли да има граници?
Да, защото тя винаги се съизмерва с нечия друга свобода. Твоята свобода не трябва да пречи на чуждата, иначе се превръщаш във вандал. Странното е, че сега, когато сме част от ЕС и границите са отворени, ние продължаваме да не се чувстваме част от света, да не проумяваме, че България не е заключена в географските си граници, а е навсякъде, където има българи.

 

Ти кога си бил най-свободен?
В детството. В съзнанието ми се е запечатал едни празен път, зад мене планина, пред мен поле, а аз се спускам надолу по пътя с супер бързо с колело, карам без ръце. Летя. Това беше време на общуване с природата, на безгрижие, а и нямах никакви разходи, квартирата и храната ми бяха осигурени (смее се). После влязох в пубертета, влюбих се за първи път и изгубих свободата си - в затвора на собствените ми чувства. Днес пак се чувствам свободен, но, разбира се по друг начин. За мен знанието дава свобода. Въображението е огромен капитал. Така имам супер привилегията да реализирам идеи, които не са свързани персонално с мен, а са за другите хора.

Какво четеш?
Напоследък основно нехудожествена литература. Социология например. Книгите са предопределили някои мои лични избори. Първият роман, който ме преобърна беше "Дон Кихот” - разкри ми, че мога да направя нещо, единствено заради чистата вяра в него. Че животът е много повече от печелене на пари, ядене, сън и събуждане… Дейвид Боуи казва, че четенето на книги е перфектното щастие за него. Съгласен съм. Но и нещо повече. Например, идеята, че съвестта е съдник, който непрестанно ни следва, заложена в романа на Достоевски "Престъпление и наказание”, например, съзнателно се е превърнала в моя житейска философия. Всяка нова книга е нов учител.

На какво те научиха родителите ти?
На честност и самоотверженост. Майка ми вече 38 години е учител и освен мен е възпитала още поколения други деца. Тя е пример за безкомпромисна самоотверженост. Баща ми ме научи да бъда честен и също да помагам безкористно. Родителите ми ме научиха да вярвам в хората и да не съдя. Между другото аз съм фен на американската култура, именно защото там тази вяра в човека е много силна. Когато отидох в Ню Йорк бях възхитен от искреното приятелско любопитство на хората към другите, от липсата на задни мисли, докато при нас, често пъти, липсата на хитрост, наивността и чистотата се приемат като глупост.

ненчев3
Фотография Яне Голев за Esquire България

Мислил ли си за емиграция?
Не, а и според мен понятието емиграция все повече губи актуалност. Днес емиграцията не е окончателна - имаме свободата да заминем и да се върнем, когато пожелаем.

Твоята съпруга, художникът и графичен дизайнер Анна Симеонова, е отговорна и за начина, по който изглежда книгата ти. Вслушваш ли се в съветите й?
Винаги и за всичко. Анна е един изключително талантлив художник, който не спира да ме вдъхновява. Благодарение на нея живея в изкуство. От нея научих какъв е смисълът на живота - да го живееш. Животът е смисъл сам по себе си.

„Идеи без граници – 30 интервюта със световни артисти от България" вече е в книжарниците от Kнигомания.

ОЩЕ ОТ Четива

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Пътят на малкия човек

Историята на smallman, разказана от самата група