Пътят на малкия човек

Историята на smallman, разказана от самата група

За 18 години, 3 албума, един макси сингъл, постоянство и почти концептуална последователност, smallman се утвърдиха като една от най-самобитните, магнетични и интелигентни независими рок групи у нас. Днес съставът е разширен до шестима души – различни индивидуалности, безкомпромисни в отдадеността си към бандата. Готвят нов албум, като вече пуснаха и първи клип към него. Ще ги видим на живо в Пловдив на 26 декември и в София на 16 януари, но преди това се впуснахме в пътешествие през историята на smallman, разказана от самите музиканти – Цветан Хаджийски (вокали, гайда, кавал) и Иван Шопов (програминг, електроника)

През лятото на 2006-а с моя добър приятел Христо Красимиров (вокалист на пейгън метъл групата Vrani Volosa и собственик на магазина за крафт бира Nosferatu) се чухме по телефона – тогава още живееше в Бургас и той ме попита дали съм чул smallman. „Кое?”, попитах, не разбрал за какво говори. „Напиши smallman в Myspace и ще се чуем после”, отсече категорично той и затвори. Тогава в профила им имаше само 2 парчета и още първото, "Evolution”, така ми издуха главата, че го изслушах силно няколко пъти, преди да звънна пак на Ицо.

От онова лято са минали 13 години, а smallman от впечатляващ ъндърграунд проект с убийствени две парчета извървяха пътя до едно от най-разпознаваемите и силни имена на българската алтернативна рок и метъл сцена. 13 години, през които издадоха три албума и един ЕР, музикално подковани в концепция, звук и визия, което придаде специфичен образ на групата, създадоха си постоянно растяща фен база и накараха хората да свързват името smallman с явление отвъд музиката – пътешествие за музиканти и публика – и по време на концерт, и докато слушаш студийните им записи. Постепенно групата се разшири като състав с постоянното гостуване на Петър Делчев (Исихия, Кайно Йесно Слонце, Ambient Folklore) на различни струнни инструменти и присъединяването на електронния артист Иван Шопов през 2016 година. В момента smallman пишат песни за предстоящия си четвърти албум, променили креативния процес, като вече разполагат не само с репетиционна, но и със собствено студио, разгърнато удобно във Фабрика 126. Преди няколко седмици пуснаха и видеоклип към първата нова песен „Камък", лириките за която са фрагменти от поезията на Борис Христов. Видеото е дело на близки до групата артисти – оператора и фотограф Антония Гласкова и визуалния артист София Зашева, като по този начин smallman затварят цикъла и сами записват, смесват, издават и обличат във визия музиката си. Срещаме се с Цветан и Иван Шопов в новото им пространство – дом на smallman и основно място, където можеш да намериш Цецо в последната една година.

На масата, на диванчето и по килима на пода са пръснати скици, чернови на текстове, графики и много стари снимки. Цецо се е заровил в архива си и вади ранни спомени за smallman, за пътя си като художник, гайдар, барабанист и певец. През това време Иван Шопов стои със слушалки пред лаптопа си и размества слоевете на следващото парче, по което групата работи. „Знаеш ли, много е освобождаващо идването на Иван в smallman – споделя Цветан, докато подбира по-интересни кадри и рисунки. – Момчетата имаха голям проблем с моя изказ. Докарвал съм Стефан (Пенев, басистът на групата – бел. ред.) до състояние да ми казва: „Братле, не те разбирам, бе! Кажи го като хората”. И се опитвам да му обясня, че не мога по друг начин да се изразявам. А с Иван си говорим като художници – казвам му как си представям песента визуално, с форми, с цветове и му става напълно ясно какво имам предвид." Иван сваля слушалките и се включва: „Много ми е лесно да разбера Цецо какво търси в песента. Той говори като художник, не като музикант. Казва, че иска нещо да е по-топло или по-остро, показва ми скица и аз разбирам как трябва да звучи тя."

Пътят на малкия човек
Иван Шопов - "Decay of Pain"

Цветан, който е извадил папка с рисунки, вади една от тях и я показва на Иван: „А, това е „Камък", да – казва той и ни дава да разгледаме композицията с реещи се човешки фигури. – От настроението на тази скица разбрах какво търси Цецо като музикално настроение." Винаги ли е било така? „Аз мисля визуално, неминуемо си рисувам картини, когато мисля музика – казва Цецо, който е възпитаник на Художествената гимназия в Пловдив, НБУ и Художествената академия в София. – В съзнанието ми картините говорят с музика, музиката поражда образи." Иван също е художник, завършил е художественото училище в родния си Троян, а след това завършва и графика в Академията. „При мен е рефлексно, защото винаги, когато рисувам, слушам музика – казва Иван. – Edge Of Sanity е групата, на която съм нарисувал най-много картини в живота. Рисувал съм с дни, слушайки "Crimson” (1996). Автоматично съм направил тази синестезия звук-картина. Слушайки някакво парче, се раждат форми от ръката. И когато рисувам, звучи музика."

В момента в smallman има двама художници. Цветан винаги е отговарял за визията на групата – всички обложки са рисувани от него, оформлението, което никога не е стандартна кутийка и книжка, също е негово. Целият мърч на бандата – тениски и суитчъри, е с негови рисунки. Изключение е само обложката на първото им издание с Иван Шопов "Inner Ocean” (2016), където обложката е рисувана от Иван, няколко детайла на гърба са дело на Цецо, а той прави и оформлението на физическия носител. Паралелно с това Иван Шопов рисува дизайна за тениските и обложките на повечето си електронни албуми.

smallman
Цветан Хаджийски и Иван Шопов

Цветан стартира музикалната си кариера не с микрофон и гайда, а с комплект барабани преди повече от 20 години. „Блъсках здраво и чупех по 10 чифта палки на репетиция – смее се той. – Стефан дойде в читалището в едно село до Куклен, където репетирах. Ние с него се познавахме много преди това, точно си почивахме и аз се разпях. Стефан и Иван вече бяха направили група и търсеха певец. Та той ме чу и ми предложи да се пробвам като вокалист."

Басистът Стефан Пенев живее в село Войводиново до Пловдив и свири в групи още от 90-те. Когато събира нова група с китариста Иван Тодоров от Асеновград през 2001-ва, взима стария им вокалист. Нещата обаче не сработват и двамата започват да се оглеждат за друг певец. „С Цветан се познавахме отпреди, той тогава свиреше на барабани – спомня си Стефан. – Бонусът за нас беше, че свири на кавал, защото още в онези ранни дни искахме да пробваме да слеем традиционни фолклорни мотиви с тежка музика." Иван Тодоров също си спомня идването на Цветан в групата: „Чефо (Стефан – бел. ред.) доведе Цецо на третата репетиция. Още с първите проби стана ясно, че нещата с него са както трябва – много ми допадна като глас, още повече че можеше да свири на кавал. Опитахме няколко неща с мощни рифове в съчетание с кавал и крещящи вокали. С времето се натрупаха 13 парчета, направихме няколко концерта из пловдивските клубове и бързо набрахме популярност в местния ъндърграунд. Но в един момент усетихме, че няма развитие, а на Цецо не му допадаше посоката с шумните вокали.”

smallman

„Казах им, че това с крещенето не го разбирам – споделя Цецо. – Че това, което се иска от мен, не кореспондира с вътрешната ми нагласа. На един от първите ни концерти в Пловдив от ниския звук падна част от тавана. Беше някаква дива сеч, но още тогава се експериментираше с кавали и гайди." Иван продължава: „Направихме постепенно завой в посоката. Започнахме да експериментираме повече с инструментите и аранжиментите на песните, усещаше се прилив на нова енергия. Тогава Цецо започна с гайдата и всичко си дойде на мястото. Трябваше да намерим и сериозен барабанист и да запишем песните, които бяхме направили. Помолихме Андон Тръпков, който свиреше в друга група от Асеновград, Mindown, да ни помогне с барабаните. Една сутрин той ми звънна да се видим и каза, че е решил да напусне Mindown, за да се присъедини като постоянен член към smallman. Това промени нещата и беше най-важното нещо, което се случи с групата в този момент."

ОЩЕ ОТ Четива

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Правилата на живота на Даниел Ненчев

Даниел е телевизионен журналист, познат ни от "Денят започва с култура" по БНТ, а отскоро и от авторското му предаване за смислени хора и идеи от съвременната култура "Мултимедия" по Bulgaria on Air. Преди месец, излезе сборникът му с 30 интервюта с българи, които доказват, че талантът не се вълнува от Шенген. "Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България" е книга с нова "оптимистичната теория за нашия народ".

Европейските държави като карикатури

Италия е ботуш, а България подтичващо дебело кутре