Таика Уайтити ли е най-креативният ум в Холивуд в момента?

След успеха на „Тор: Рагнарок", навъртял боксофис печалба от 854 милиона долара, в който има частица от чистата младежка енергия на неговите независими филми, новозеландският актьор и режисьор Тайка Уайтити се гмурва с главата надолу във вселените на Marvel, Междузвездни войни и DC Comics. Но преди тях наред е „Джоджо Заека" – сатирична антиутопия, чието действие се развива през Втората световна война и където въображаемият приятел на едно германско дете е... Адолф Хитлер

30 януари 2020

Тайкаааа, Тайкаааа", прошепва тя.

В къща в средиземноморски стил, кацнала на ръба на хълм в лосанджелиския квартал Лос Фелис, недалеч от първия дом на Уолт Дисни, асистентката на Тайка Уайтити се опитва да го накара да излезе от спалнята си. Според нея е напълно възможно той още да спи. Междувременно швейцарската кафе-машина ми изглежда повредена. Затова, докато чакам, се опитвам да я поправя.

И точно, когато се готвя да й приложа стария изпитан метод на изключване от контакта и после включване, усещам как нещо изсвистява зад мен. Виждам как един малък предмет се търкулва по земята. Капачка от бутилка? Обръщам се и погледът ми среща този на Уайтити, облечен с тениска с тропически щампи и стилни спортни панталони, заел поза на нинджа, с шише Perrier без капачка в ръка. Пълен е с момчешката енергия на ходещ GIF.

„Стоя тук от пет минути и те гледам, братле", казва ми 44-годишният режисьор/ актьор/продуцент. После ме прегръща. Когато е в настроение, той говори с акцента на Корг – чаровния каменен звяр, който той самият играе в „Тор: Рагнарок" (освен това е и негов режисьор) и за чийто прототип ползва симпатичните грамадни полинезийски охранители, които засича постоянно пред клубовете в родния му град Уелингтън в Нова Зеландия. През останалото време той говори с очарователно мек новозеландски акцент със съвсем лека нотка на актьорски драматизъм – перфектна комбинация за хапливото му чувство за хумор.

Премества един розов блейзър от облегалката на някакъв кухненски стол, за да седна, и се захваща със съвсем калифорнийската си закуска – яйце и авокадо върху препечена филийка и малко бекон за гарнитура.

Опитвам се да започна разговора и го питам за статуята в кухнята. Той повдига рамене. „Нищо тук не ми е познато, братле! Това не е моята къща!"

Толкова е зает, че използва мястото за почивка, за да не нарушава режима вкъщи. Преди да заснеме „Тор", е разделял времето си между Нова Зеландия и Лос Анджелис, но сега със своята съпруга Челси Уинстанли и двете им дъщери са се преместили в къща в близост до Ел Ей. Наложило им се е: Уайтити режисира продължението на „Рагнарок" и е режисьор на един епизод на „Мандалорианецът", първия сериал от поредицата на „Междузвездни войни", който ще стартира на живо; играе във филма на DC „Отряд самоубийци 2"; режисира филм за самоански футболен отбор, който противно на всички очаквания успява да спечели Световната купа; възражда „Флаш Гордън" и представя най-новия си филм „Джоджо заека", в който самият той участва и на който е сценарист и режисьор.

Така че единствените му лични вещи в тази къща са една купчина книги на масата за вечеря и една снимка на дъщерите му. „Хората си мислят, че не живея в Ел Ей, а всъщност не е така, обяснява ми той с усмивка, но и с онзи философски тон, с който някой би описал как бракът му е спокоен, но и щастлив вече 10 години. „И двете ми деца са родени тук. Е, едното е родено във Венис Бийч, а другото в Хавай. Така че нещата са си предначертани."

Той преглъща малко авокадо, сякаш за да преглътне и идеята, че сега вече е отчасти местен Ел Ей тип.

„Джоджо заека" е история за едно десетгодишно германско момче, което открива, че еврейско момиченце живее в мазето на къщата, която обитава заедно с майка си Роузи през Втората световна война. Уайтити нарича филма „сатира срещу омразата", а сатиричното се дължи на въображаемия приятел на момчето: Адолф Хитлер.

Някои хора, включително и хора от висшия ешалон на Disney, поне по думите на сп. Variety, намират филма за доста противоречив, дори скандален. „Не мисля, че това е истина – казва Уайтити. – Не знам дали е добре да го казвам, защото не искам да прозвучи все едно се защитавам, но [Боб Айгър, изпълнителният директор на Walt Disney Company] и [Алън Ф. Хорн, заместник изпълнителен директор и творчески директор на Walt Disney Studios] са гледали филма и ми изпратиха имейл, в който се казваше: Това е, по дяволите, един много важен филм; много го харесваме." Той се замисля над ситуацията. „Между другото, това не е филм, от който трябва да се плашиш. Не е предизвикателен по никакъв начин."

Предвид нарастващия неонацизъм е странно, че филм за момче и неговия приятел Адолф не е изцяло насочен срещу белия национализъм. „Точно се бяха случили събитията в Шарлотсвил и хората ме питаха: ‘Това реакция срещу случващото се ли е?’ – казва той. – Отговарях, че не е и обяснявах, че филмът е просто нещо, което съм искал да направя, но странното е, че той все повече се възприема именно по този начин."

Странно и доста смешно е и това, че Уайтити – един полинезийски евреин – влиза в ролята на Хитлер.

Таика Уайтити ли е най-креативният ум в Холивуд в момента?

Един приятел му препоръчал книга за Хитлер и след като прочел четири страници от нея, Уайтити решил, че не иска да знае нищо за този човек. „Исках той да бъде просто един нелеп шут. Това беше идеята ми."

Следва внимателна и нелека физическа трансформация. „Шибана история – казва Уайтити. – Снимахме през лятото в Европа, беше ужасно горещо. Постоянно носех големи шапки и се мажех със слънцезащитен крем. Никога през живота си не съм бил толкова бозав." Замисля се за момент. „Май в известна степен бях започнал да се побърквам. Мисля, че когато в тялото ти има дефицит на витамини, започваш леко да полудяваш. И това беше, преди да сложа костюма! Опитвах се да бъда бял. Не можех да се покажа на слънце, защото за пет минути ставам кафяв. А и трябваше да слагам какви ли не химикали на косата си, за да я изправя, защото тя е... – показва с пръст рошавата си, прошарена, къдрава коса. – След което я боядисах в черно." Въздиша. „Приличах на 40-годишен продавач на коли, който се опитва да се регистрира в Tinder или нещо подобно." След това ми казва с изтънено като на малкия Хитлер гласче: „Това е моят шанс да бъда отново млад!".

И в известна степен е било точно така. „Героят е плод на въображението на 10-годишно момче, затова и той е на 10", казва режисьорът.

Спомените от детството са живи в съзнанието на Уайтити, който е син на полинезийски художник и фермер на име Тайгър и учителка от руско-еврейско потекло на име Робин. Част от детството си той прекарва в Раукокоре, където посещава училище с по-малко от четиридесет деца, а после семейството се мести в Уелингтън. Като младеж се увлича много по актьорската игра и визуалните изкуства, особено по рисуването, и родителите му го насърчават да следва творческите си импулси. Майка му го кара често да анализира стихотворения. „Беше си като наказание", ми казва той.

В университета Уелингтън среща други творчески натури, включително Джемайн Клемънт и Брет Макензи от „Летящите Конкорди". Тримата правят импровизиран театър и реализират няколко малки филмови проекта. После го осенява идеята, че наистина трябва да прави свои собствени филми. През 2004 г. е премиерата на късометражния филм „Две коли, една нощ" за зрелите разговори между деца, които се размотават на паркинг пред някакъв бар. Филмът е номиниран за „Оскар". Лентата е репетиция за „Момче" – филм за съзряването, който разказва историята на 11-годишно момче, опитващо се да се свърже със своя излежал седемгодишната си присъда и току-що освободен от затвора баща. Откровеността и хуморът на „Момче" Уайтити пренася и в „Лов на диви хора", който разказва за едно осиротяло дете и неохотно превърналия се в негов пастрок мъж, които бягат от закона в новозеландската гора. Заедно с „Джоджо Заека" тези филми са част от една трилогия за изгубени момчета, в която фокусът е върху издръжливостта и чистотата на младостта, мимолетността на живота и последиците от липсващата бащина фигура.

Това е Тайка Уайтити като независим режисьор и творец. Сега на ред е Тайка Уайтити – непоправимият комедиант, който има за цел да забавлява публиката. По време на церемонията за връчване на наградите „Оскар" през 2005 г., когато представят номинираните за късометражен филм, камерата го показва как се прави на заспал в публиката. Това му носи мигновена слава. През 2014 г. той и Клемънт режисират извънредно смешния „Какво правим в сенките", документална пародия на вампирска сага, показана в две телевизионни серии. Тази лента убеждава изпълнителните директори на Marvel, че Уайтити би могъл да върне към живот франчайза „Тор" с филма „Рагнарок".

Изборът им е без грешка.

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Пътят на малкия човек

Историята на smallman, разказана от самата група

Духът на съвършенството

Интервю с дизайнера на Mercedes Роберт Лесник