Духът на съвършенството

Интервю с дизайнера на Mercedes Роберт Лесник

Ивайло Александров 05 февруари 2020

Преди 10 години в Mercedes решават да сменят концепцията в дизайна на автомобилите си и се обръщат за помощ към топдизайнера Гордън Вагенер. Той събира екип от дизайнери и дават началото на Кота Нула – момент, в който дизайнът на следващото поколение автомобили на Mercedes започва отначало, като съчетават присъщата интелигентност на немския гигант с чувственост и елегантни линии. Главният екстериорен дизайнер от самото начало на този рестарт е Роберт Лесник, с когото се срещнахме по време на гостуването му по покана на Silver Star Motors ЕАД

Как се запали по автомобилния дизайн?
Винаги съм обичал да скицирам. Това е талант – или го имаш, или не. Аз например нямам никакъв талант за музика, но мога да чертая. Правя добри скици още от дете. Роден съм в Словения, а по онова време тя още беше част от Югославия. Тогава още нямах идея какво представлява дизайнът. Така че учих проектиране на машини и наученото всъщност ми помага и днес. Креативно е, но не е като автомобилния дизайн. По-късно разбрах, че мога да уча автомобилен дизайн, само трябва да напусна Словения и да замина за Германия.

Защо точно автомобилен дизайн?
Индустриалният дизайн не ми беше скучен, но автомобилният ме изправя пред повече предизвикателства. Автомобилът е най-комплексният продукт от индустриалния дизайн. Една кола трябва да бъде безопасна, да може да те вози както при минус 20, така и при 40 градуса над нулата. Никоя друга машина не го прави. Винаги съм се интересувал от подвижни обекти. Имам диплома по транспортен дизайн. Мога да проектирам всеки движещ се апарат с двигател – мога да правя дизайн и за автомобил, и за хеликоптер. Докато учех, имах възможност да изкарам стаж във Volkswagen, където се запознах със света на автомобилния дизайн. Най-важното при него е да пренесеш усещането от чертежа в 3D модел, а след това да го пренесеш и наяве. Трябва да хваща окото, но и да е практичен.

Духът на съвършенството
Фотография: Mercedes-Benz Press

Беше ли притеснен, когато започна работа за Mercedes, че трябва да създаваш дизайн за бранд със 130-годишна история?
Има автомобили, които са се превърнали в икони относно дизайна. Някои от тях са на Mercedes. И всеки дизайнер ги има предвид, когато работи. Когато скицирах нов автомобил, в главата ми винаги са линиите на S-класата на Mercedes, без значение за коя компания работех – дали за Volkswagen или за KIA. Винаги се чудя как ли бих направил следващата S-класа. А когато от Mercedes изкарваха новия модел, нямаше нищо общо с това, което съм си представял. Виждах голям потенциал в това. Шансът ми се отвори, когато Гордън Вагенер пое дизайнерския отдел на Mercedes и ме взе в екипа си. Колите преди това не бяха мой тип, не можех да се асоциирам с тях, но виждах огромния им потенциал. Отидох в Mercedes в момент, в който започваха от нулата, така че всичко беше възможно и позволено. Те наричаха процеса на реновиране "Ground Zero” (Кота нула). И последните 10 години са невероятни. Просто попаднах в правилния момент в правилната компания – интелигентността беше налице, но нямаше достатъчно емоция.

Това ли беше причината за тази коренна промяна на бранда?
Това ни предложиха. Идеята беше да се промени дизайнът. Казахме, че А-класата трябва да е със спортен вид. За SLS проработи идеята да намалим размера на автомобил със задвижване на четирите колела и да го пуснем почти на половин цена. Ние сме единствените в сегмента със седан със задвижване на четирите колела, макар и вече конкуренцията ни да работи също в тази посока. Автомобилът е много успешен. За последните 6 години постигнахме 70% нови клиенти. Това показва, че сме си свършили добре работата. Ако ти връчат наградата за най-добър дизайн, но никой не си купува колата, то тогава тази награда не струва нищо.

Това ли те мотивира?
Категорично да. Сътворяваш нещо и предполагаш, че след пет години ще бъде най-доброто за продукта. Но никога не можеш да си сигурен, само предполагаш. Живеем в много динамично време и тенденциите в дизайна се променят страшно бързо.

Казваш, че когато създавате нов дизайн, той се появява на пазара след 5 години. Но ако 3 години след предаването му видите, че тенденциите отиват в друга посока, не го ли връщате и преработвате?
Проблемът е, че няма как да стане. Това е процес, разделен на етапи и ти се придържаш към него. Всеки нов дизайн минава през няколко фази. Първата е т.нар. замразен дизайн (Design Freeze) и отнема година и половина, в която се преценяват и отстраняват евентуалните грешки и рискове при миграцията към новия дизайн. След това продуктът се пуска към производствената линия. И в този момент е възможно да забележиш, че конкуренцията прави нещо по-добро, макар и в интерес на истината това да не се е случвало при Mercedes, откакто работя в компанията. Но от този момент вече би било много скъпо да се променят нещата. Имаш специално проектирани и изработени инструменти, които да задействат масовото производство на продукта, и ще трябва да ги изхвърлиш. В този момент трябва да си зададеш стратегическия въпрос дали би си струвало. Имай предвид, че една стратегия не се сменя на всеки 2 години. За да се промени цяло поколение и цяло портфолио, отнема между 5 и 7 години. Едно е да произвеждаш един автомобил. Но ние в момента имаме 40 модела. Което е страхотно, де, тъй като никога няма да имаме толкова много различни коли, които да проектираме, нито някога е имало толкова много наведнъж в историята на компанията. А трябва да се вземат предвид и представите на хората за бранда. Когато видят Mercedes, те ще имат някакви очаквания и ти трябва да им отговориш.

Откакто колите престанаха да приличат на карети и дизайнът на шасито стана един от основните елементи в автомобилостроенето, има елементи, които неизменно присъстват във всеки модел Mercedes

Когато бяхме деца в България през 80-те и в началото на 90-те, събирахме картинки на автомобили от дъвки. Това беше единственият начин да видим тези коли, тъй като ги нямаше по улиците. Така се запознавахме с най-фантастични, както ни се струваха, дизайни. Как стояха нещата в Югославия?
Като част от Югославия Словения беше много прогресивна. Аз съм роден в Марибор, който е близо до границата с Австрия. Издаваха ни специални документи към стандартните паспорти, които ни позволяваха да посещаваме Австрия. Отскачахме често дотам, за да си купуваме кафе и шоколад – продукти, които почти отсъстваха по време на комунизма. Пътувах редовно и виждах всичко, което не беше допускано в Източния блок. А в Югославия имаше Mercedes, но бяха достъпни само за партийния елит. Освен това имаше завод на Volkswagen в Сараево, преди да го разрушат по време на бомбардировките.

Миналата година в материала ни за Музея на автомобила в Белград управителят му и собственик на колекцията Братислав Петкович каза следното: „Навремето автомобилът подчертаваше индивидуалността на човека, а днес не можеш да различиш една кола от друга, ако не им видиш емблемите”. Защо дизайнът на автомобилите тръгна в тази посока на обезличаване?
Помня, че като бях млад и четях автомобилни списания, всички коли ми изглеждаха еднакви. Но това си беше просто период, днес никой не може да каже такова нещо. Не можеш да сбъркаш Volvo с Mercedes. Е, Mercedes си има специфични линии, но следващата ни стъпка ще бъде разграничаване на моделите. Във всеки период на автомобилостроенето отделни елементи от дизайна се променят, а други не. Има и пазари, на които хората се гордеят с колите, които карат. Но в Германия биха гледали с недоверие на човек с тежка лимузина или скъп SUV. В момента хората там са загрижени за замърсяването и повечето от тях са се насочили към електромобилите. Не ги интересува как изглежда колата, стига да е електрическа. А тук в България хората си купуват големи мерцедеси, защото искат да се фукат с тях. Затова и имаме толкова различни модели. Предлагаме големия скъп Merecdes G-Class, но имаме и малката градска кола Smart, която е и електрическа.

mercedes1

Когато правите дизайн за Mercedes, налага ли се да следите строги правила?
Да го кажем така. Когато правя чувствен модел, се налага да избягвам агресивния дизайн. Конкретни линии са константа през годините, а при други елементи можем да прилагаме творчество. Откакто колите престанаха да приличат на карети и дизайнът на шасито стана един от основните елементи в автомобилостроенето, има елементи, които винаги присъстват при Mercedes – предните калници, линиите на капака следват една траектория, откакто са въведени през 50-те, и вече са фактор повече от 60 години. Не че имаме патент за тях, но когато ги приложим, те са лицето на Mercedes. Ако някой друг ги използва, ще бъдат само мотив, отделен елемент.

Каква е мечтаната ти кола, независимо дали от миналото или настоящето?
Много автомобилни дизайнери мечтаят за скъпи ретро автомобили. Аз карам служебна кола и нямам нужда от нищо друго. Нямам неделна играчка за тежкареене, нямам и нужда от такава. Изобщо не си падам по ретро автомобили. Харесвам новите коли. Ако трябва да избирам нещо специално и съвременно само за удоволствие, вероятно бих се насочил към Mercedes GT. Но днес изобщо не е моментът за такава кола.

Имаш ли любима филмова кола?
Когато бях тийнейджър, следях сериала "Knight Rider” с Дейвид Хаселхоф и бях влюбен в колата. Днес обаче, когато видя този Pontiac, ми изглежда откровено зле. (Смее се) Но във филма „Фантомас” с Луи дьо Фюнес има един Citroën DS 21 и го обожавам. И до днес вярвам, че този DS е с невероятен дизайн. Формата му е много чувствена, калниците му са изумителни, не се срещат при никой друг модел. Когато го гледах за първи път, не вярвах, че тази кола съществува, мислех си, че е създадена специално за филма. Само че е реален комерсиален модел. Ето това е пример за изключителен дизайн – толкова е добър, че колата не изглежда истинска.

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Таика Уайтити ли е най-креативният ум в Холивуд в момента?

След успеха на „Тор: Рагнарок", навъртял боксофис печалба от 854 милиона долара, в който има частица от чистата младежка енергия на неговите независими филми, новозеландският актьор и режисьор Тайка Уайтити се гмурва с главата надолу във вселените на Marvel, Междузвездни войни и DC Comics. Но преди тях наред е „Джоджо Заека" – сатирична антиутопия, чието действие се развива през Втората световна война и където въображаемият приятел на едно германско дете е... Адолф Хитлер

Наш човек ли е Ицо Хазарта?

Esquire изпрати свой човек – писателя и музикант Нинко Кирилов, с мисията да се върне с най-откровеното и забавно интервю, което Хазарта е давал до момента. Тоест с интервюто, което можеш да прочетеш по-долу