Наш човек ли е Ицо Хазарта?

Esquire изпрати свой човек – писателя и музикант Нинко Кирилов, с мисията да се върне с най-откровеното и забавно интервю, което Хазарта е давал до момента. Тоест с интервюто, което можеш да прочетеш по-долу

10 февруари 2020

И сам воинът е сам. Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, непобедима карта, за първи път излиза соло на фронта на родния рап. Правилен или неправилен е рапът му? На кого казва „Браво, господине"? Къде има човек? Всъщност ние от Esquire, заради привилегията да го познаваме отдавна, предпочитаме да питаме Ицо за съвсем различни неща. Докато той сменя елегантни тоалети под светлината и топлината на прожекторите във фотостудиото, ние пристъпваме нервно от крак на крак и си казваме, че всъщност ни е хубаво и дано не ни мине. Или поне да успеем да издържим до следващия голям концерт на Хазарта на 27 декември в зала 1 на НДК. Казваме си здрасти с него и директно го започваме с въпросите.

Текст Нинко Кирилов
Фотография Васил Германов
Стил Теодора Вукодинова
Грим и коса Гергана Иванова

Имаше преди време една съвсем аматьорска формация момчета, които бяха направили нещо като рап парче с безумния рефрен „Лято е – готини жени, пари, коли" – тоест ценности, които са общи за хип-хопа и за попфолка. Как обаче се случва така, че при теб темите са съвсем други? Селинджър например е казвал, че пише за нещата, които го ядосват. Така ли е при теб?

Аз също съм забелязал склонността на някои изпълнители да обогатяват текстовете си с помощта на метеорологията и сезоните. Лятото го използват безцеремонно при всички стилове, есента дава хляб на блусарите, а зимата логично е запазена за метълите. Относно пролетта – сещам се за едни момичешки устни и момчешки ръце, става ми лошо, и прекъсвам разсъжденията си в тази посока. Колкото до другата тема – мисля, че само жените са важното, понеже ако те отсъстваха от нашия свят, парите и колите едва ли биха ни интригували особено. Аз никога не съм си правил анализ на текстовете. Има теми, които са ми интересни, и ми идва отвътре да пиша за тях.

В началото на „Браво" си облечен по-скоро по рокендрол начин, а не като рапър – няма ги кърпата, шапката и ланците...

(Прекъсва.) Въпросната кърпа винаги е оставяла в мен усещането, че е насилствено отнета от някоя възрастна дама от Източните Родопи. Признавам, че ланецът би имал немалка практична стойност, стига да стои в багажника или в кутията с инструменти, а не на врата ми. Общо взето, разбирането ми за нормално облекло е като на почти всеки българин, но познавам доста свестни хора, които се обличат екстравагантно и във всякакви стилове.

Усещал ли си през годините отношение от типа „А, той е рапър, какво очакваш от него"?

Да. В България обаче тези с кърпите, ланците и тежките погледи много се дразнят, когато някой ме нарече „рапър". Според тях, за да си истински рапър – трябва да нямаш фенове, да нямаш хитове и да работиш нещо друго, което да не ти харесва.

Това знаково „имам много работа и много ми се спи" ли е твоят начин да сатиризираш онова вече типично родно: „Абе, и така може"?

Честно казано, не. Надценяваш мен и римите ми. Когато писах тази част от „Браво", наистина умирах за сън. Беше през октомври 2018-а и ми беше много гадно и студено една сутрин, и верно имах сто неща да свърша, и така го и написах... Иначе Любен Дилов-син има една още по-добра версия на „Абе, и така може..." и тя е: „Абе то така стана даже по-добре".

Тази година около теб се случват много нови неща, но кое – ако перифразирам едно от най-известните ти парчета – остава нонстоп в кариерата ти досега, както с „Ъпсурт", така и соло?

Може би това, че винаги си правя текстовете сам.

И дано това си остане така. Имало ли е моменти, когато си се колебал дали искаш да продължаваш с това? Имаше ли резервен план в случай, че това с музиката не се получи?

Не, никога. Между 1999-а и 2003-та беше доста мизерен период за мен, с едно прекъсване през 2001-ва, но дори и в тия години усещах, че е временно. Аз съм израснал през деветдесетте и не ме е особено страх от провали, имал съм ги доста, и доста съм видял. Не съм абониран за сцената и за успеха. Ако се налага – ще правя нещо друго.

Наш човек ли е Ицо Хазарта?
Фотография Васил Германов за Esquire България


 

ОЩЕ ОТ Четива

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Духът на съвършенството

Интервю с дизайнера на Mercedes Роберт Лесник

80 години Том и Джери

Вечната игра на котка и мишка