Наш човек ли е Ицо Хазарта?

Esquire изпрати свой човек – писателя и музикант Нинко Кирилов, с мисията да се върне с най-откровеното и забавно интервю, което Хазарта е давал до момента. Тоест с интервюто, което можеш да прочетеш по-долу

10 февруари 2020
Наш човек ли е Ицо Хазарта?
Фотография Васил Германов за Esquire България

 

Все още ли твърдиш, че не правиш изкуство?

Намирам думата „изкуство" за нещо несъвместимо с вида на моето занимание. Ако отидете и разгледате за три-четири часа музея „Боде" в Берлин и след това си пуснете „В главата имаш ако" на „Ъпсурт", може би веднага бихте разбрали какво имам предвид.

Има ли нещо, което безкрайно много може да те подразни в комуникацията с някоя жена?

Не са едно и две нещата, но все пак говоренето на „бате" и на „копеле" винаги ми е предизвиквало киселини. Сега, като ме питаш, се замислям и се сещам, че всъщност отдавна не съм общувал с някоя такава, но през годините неведнъж съм се питал как една жена решава, че е готино да говори на „бате" и на „копеле". Чувал съм ги и към други жени така да се обръщат.

Помага ли ти умението да си служиш добре със словото в ежедневната комуникация с трите дами на живота ти – жената до теб и дъщерите ти?

Когато решат да ме надговорят, нищо не помага, повярвай ми. Като заек срещу картечница съм. Рапър, ама друг път...

Има ли автоцензура в текстовете ти? Казвал си, че от твои песни са се обиждали хора, които изобщо не си визирал, така че питам по-скоро дали си мислиш не какво ще кажат хората, а какво ще си помислят дъщерите ти например.

Броят на чуждите дъщери в България значително надвишава този на моите собствени, и може би затова съм мислел по-често именно за тях в моментите, в които съм писал тоя или оня текст.

Има едно старо правило – че медиите трябва да информират, образоват и възпитават. Коя от тези функции според теб е най-важната, когато някой случаен човек чуе за първи път ново парче на „Ъпсурт"?

Е, ние не сме медия, все пак. Най-важно за мен винаги е било да не звучат тези песни така, сякаш вече си ги чувал. Да ти е интересно, да искаш да си го пуснеш пак това парче и да чуваш нови неща и в текста, и в музиката. И да намериш себе си по някакъв начин в песента.

 

Имаше едно разминаване в комуникацията ти с няколко поети и актьори, които заснеха видео по твой текст. Сподели какво се случи там.

Всъщност не се случи нищо драматично. Бяха ползвали един мой текст за техен проект, а аз не знаех за това и написах във Фейсбук, че щеше да ми направи добро впечатление, ако ме бяха попитали. Но то не може всичко на тоя свят да ти прави само и единствено добро впечатление. Освен това и идеята им в крайна сметка е благородна, така че всичко е наред.

Много хора смятат, че в България само ти и „Ъпсурт" правите наистина качествен рап, а всичко друго е плява. Ти обаче неведнъж си споменавал и хвалил свои колеги като Жлъч, Секта и други. Защо се получава така, че някои артисти, остават извън масовата култура и са известни само сред най-запалените почитатели на конкретния стил?

Това важи както за нас, така и за други, просто ние сме вече двайсет и няколко години в тая игра. На промоцията на новия албум на Жлъч стотици хора останаха извън клуба, понеже мястото не стигна за всички желаещи да присъстват. Дисковете му се продадоха за десет минути. Има и други изпълнители с много фенове. Рапът не е мимолетна мода, качествените неща в тая музика ще се слушат още доста време. Аз съм убеден в това.

Какво ти дава журирането в „България търси талант" освен възможността да срещнеш и помогнеш на наистина специални хора, но и да видиш почти клинични случаи?

Страхотно е това предаване. Изпитвам истинско удоволствие, когато съм там и гледам, понеже аз съм преди всичко зрител. Да, изказвам мнението си като жури, но не съм ментор или нещо подобно. Чувството е много яко, особено когато видиш някой наистина талантлив човек, и знаеш, че няма как той да не бъде оценен. Този сезон обаче надмина всички останали, и това не е само мое мнение.

Преди двайсетина години Джеймс Хетфийлд от Metallica беше казал, че не се вижда как вече побелял излиза на сцената и крещи Seek and destroy, а всъщност –както знаем – продължава да го прави и до днес! Tи как си представяш кариерата си и комуникацията с твоята публика след две десетилетия?

Е, да, такива сме си ние двамата с Джеймс – малко по-своенравни. (Смее се.) Това ми напомня част от скорошно интервю на една диско певица, Сандра, дето беше нашумяла в края на осемдесетте: „Ние създавахме истинската музика тогава – аз, Майкъл, Мадона..." Та така... отплеснах се. Съдейки по това колко неясноти имам относно следващите двайсет дена – не знам доколко уместно би било да прогнозирам какво ще е след двайсет години. Нищо не си представям, честно.

hazarta3
Фотография Васил Германов за Esquire България

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Духът на съвършенството

Интервю с дизайнера на Mercedes Роберт Лесник

Koй е истинският Джейсън Момоа?

Заклет фен на бирите Guiness, колекционер на мотори, странстващ бизнес-предприемач – Джейсън Момоа гребе с пълни шепи от новопридобитата си интернационална слава. Че кой на негово място не би постъпил по абсолютно същия начин?