Правилата на живота на Тео Чепилов

Сценаристът на един от най-приятно лековатите филми напоследък "Екшън" за обсесията си по киното, рамките на добрия вкус, смисълa на живота и защо най-много го е страх от самия себе си

11 март 2020

Занимавах се с толкова много неща, но завинаги искам да бъда запомнен с първата ми реклама с Мара Отварачката, която измислих във втората си седмица на работа в рекламна агенция. Имам вече готов надпис за надгробната ми плоча - „Тео Чепилов, този път прекали". Иначе да, занимавал съм се с доста глупости, по-голямата част от тях даже не са много за разказване, още повече повод за гордост. Най-много от проектите ми са имали за основа писането. Явно там ми е силата. Правя го цял живот – започна като начин да не полудея и да не ме изхвърлят от поредното училище, нещо като медитация. Някъде там надрасках едно текстче до легендарното списание „Нов Ритъм" и неочаквано писаниците ми се превърнаха в работа. Отне ми много време и интервенция от приятели да приема, че никога няма да съм музикант. Все още тъгувам по темата.

Готов съм да направя всичко, за да си платя наема, доказано, почти на всичко. В рамките на добрия вкус и границите на закона, разбира се. Широките граници на закона. Бил съм несметно богат, бил съм и на дъното. Честно казано, винаги е сложно. Това, че имаш кола и къща, не ти гарантира щастие. Това, че нямаш, не те прави гарантирано тъжен. Материалните неща идват и си отиват. В моя случай остават само текстовете, до които премеждията са довели. Всичко друго е без значение.

Обещах си на Нова година, че ще я посрещна с писане и ще довърша всички проекти, които съм започнал. Дотук се движа добре. Също така да приема нещата, които не мога да променя, смелост да променя онези, които мога да променя, и мъдрост да виждам разликата между тях. Моментът, в който осъзнаеш, че това е правилното отношение към живота – на прав път си.

Страхувам се от себе си. Съдбата на всеки от нас зависи от него самия. Да, Вселената ти пуска някакви изпитания на главата, но ти държиш контролера на играта – ти си играчът, който трябва да се справи с проблемите и да мине нивото. Така че единственото, от което се притеснявам, са моите собствени решения. Малко ме е страх и от зомбита.

Хората винаги ме питат нещо за „Под прикритие". Покрай фенове на сериала се запознах с чудесни хора и от двете страни на закона.

Никога не ми е пукало за пари. Ако правиш това, което обичаш, те идват сами. Ако правиш това, което мразиш, после те нямат значение, защото се чувстваш като проститутка. Метафорично, не искам да обиждам тази иначе достойна професия.

Моята суперсила е да сменям светлините на светофара с поглед – отнема ми между няколко секунди и няколко минути, зависи колко съм концентриран.

Тотално съм обсебен от филмите. Бях на четири години, когато нашите ме заведоха на „Империята отвръща на удара". По целия път към киното се водеше спорът дали съм достатъчно голям за филма. В първите секунди Люк разпори корема на уампата в пещерата на ледената планета Хот. Майка ми се наведе през мен и изсъска към баща ми: „Видя ли!".

Реших да работя в киното, защото винаги съм искал да правя филми. Телевизията просто беше първото място, където се разместиха пластовете и качеството на идеите надделя. Всъщност филмът, който най-много ме впечатли и ме накара да искам да правя кино, е „Американска нинджа 2" с дублаж на Васил Кожухаров. Сега като се замисля, онзи следобед, в който избягахме от училище в 3-ти клас, явно е довел до филма „Екшън". Той е донякъде автобиографичен, защото разказва за онзи необясним порив да правиш филми, без значение какво ти коства това. Също така героят Джон Келър – Турбо Ченгето, е вдъхновен от Сталоун, Ван Дам и Чък Норис – батковците от плакатите по стрелбищата, с които съм израснал. За щастие, когато получих шанса си да напиша екшън-комедия, вече бях превъртял Скорсезе, така че успях да сложа повече дълбочина в героите от старите филми на Cannon Group.

Стендъп комедията ми дава възможност да разкажа проблемите си и всички да им се смеят. По този начин осъзнавам, че нищо не е толкова страшно и фатално. Пък и без това ми се случват толкова глупости – дай поне да има някаква полза от тях. Също така стендъп комедиантите имат най-правилното отношение към живота – те не приемат успеха за даденост, нито провала за края на света. Става, каквото става - животът продължава. Важното е какви изводи си си направил от преживяното.

Бавя се с втората си книга, но ще я завърша, защото разказите са единственото, което пиша изцяло за удоволствие, затова ми отнемат толкова много време. Просто драсвам нещо тук и там, те се трупат и накрая стават достатъчно за книга. В момента движа в две посоки за следваща книга – сборник с адски градски истории стил „Ситуация след ситуация" или роман с американските ми приключения. Ще видим кое ще дойде първо. Дано преди това да не дойде Апокалипсисът.

Въобще не очаквам, че животът ми ще има хепиенд. Знам, че ще има зловещ обрат в сценария, само и само за да ми покаже Съдбата, че е по-добър сценарист от мен.

Никога отново няма да се заричам за каквото и да било. Опитът дотук показва, че греша.

Спрях пороците, защото другата опция беше те да ме спрат. Нямам нужда от творчески търсения. Имам достатъчно истории за двеста сценария напред. Напоследък ме вдъхновяват най-вече крайните срокове (смее се).

Когато остарея, искам да има паметна плоча на родния ми блок в стария квартал. Ако добре си свърша работата, ще е само име. Ако горе-долу се справя - ще има и обяснения кой съм, какво съм.

Родителите ми ме научиха, че трябва да се оправям сам и че никой не ми е длъжен, нито виновен за нищо. Много хора, с които се сблъсквам, не са достигнали до този урок.

Най-щастливият миг в живота ми беше, когато целунах момиче за първи път. Най-нещастният последва веднага след това – оказа ми се някаква братовчедка.

Най-добрият съвет, който получих, е че няма 99% - има 100 и 0. Или правиш нещо, или не го правиш – всичко друго няма смисъл.

Какъв е смисълът на живота ли? Ще ви разкажа една история: веднъж имах четене на моята книга „Ситуация след ситуация" във Варна, на улицата. После нещо нямаше много вдигнати ръце за книгата и се пошегувах, че отговарям и на въпроси за смисъла на живота. Един клошар минаваше отстрани, спря се и с надежда попита: „И какъв е смисълът на живота?" Аз му казах откровеното си мнение: всеки от нас си измисля някакъв смисъл, който си повтаря като мантра, за да избута следващия ден, а всички ние сме просто частици, които се реят в безкрая. Човекът се потисна видимо. А аз си казах: „Копеле, успях да депресирам клошар, смятай!".

Филмът по сценарий на Тео Чепилов „Екшън" вече е в кината

Интервю Борислав Банев
Портрет Яне Голев


 

 

 

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Светът според Уди

Човек на Esquire си поговори с Уди Харелсън за "Зомбиленд 2", двамата катериха високи стени, бягаха от прелитащи коли и изпушиха много трева

Кaкво научих: Китодар Тодоров

Интервю Борислав Банев / Портрет Васил Германов