Кaкво научих: Китодар Тодоров

Интервю Борислав Банев / Портрет Васил Германов

12 март 2020

Включих се в проекта „Ятаган", защото историята много ми допадна, а и персонажът e небрежен полицай.

За ролята във филма ме привлече лежерният герой, тип Големия Лебовски, цивилен полицай, който подслушва и си върши работата. Рядко обаче актьорът има ясна представа в какъв персонаж влиза.

Любимият ми филм е „Лошият лейтенант". Филм за прошката. Обичам и Ларс Фон Триер. „Къщата, която Джак построи" например. Там има ненавист към човечеството, към масовата глупост, но не към отделната личност. Горе-долу същото е и при Бах, Wu-Tang Clan, Йеронимус Бош. Но има и Бог в тях.

Най-много се гордея с ролята си в една много свръхепизодична сцена, в един филм на ужасите на Валери Милев – „Код Червено". Сцената е минута и половина. Героизъм, война, страдалчески персонаж...

Българското кино е окей, защото има развитие в жанровото кино. „Слава" например на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов е страхотен. Нищо, че и аз играя в него. (Смях.)

Най-хубавото в моята професия е, че имаш възможност да бъдеш всякакъв. Но може би не е и така. Просто е постоянство, макар да не съм точно работохолик.

Най-важното, което животът ме научи, е, че всичко е наред. Вярата в Бог. Опитите да докажеш, че нищо не става - пак е доказателство, че всичко е наред. Каквото и да се случи - всичко е наред.

Порокът, който най-много мразя, е лъжата във всичките ѝ форми. Макар че и аз послъгвам понякога - дребнаво - и това много ме дразни. Откровеността е супер гъзария.

Кaкво научих: Китодар Тодоров

Ако можех да изпия по едно с някого от цялата световна история, това щеше да е мляко с кафе с Йохан Себастиан Бах, защото искам да разбера всичко за творчеството му. Органът ме вдъхновява много. Има дълбока тъга. Напомня ми дори за гайда. Иначе аз не пия алкохол, но когато исках да се доказвам като мъж, ми харесваше махмурлукът на сутринта.

Веднъж ми разбиха сърцето, но се справих, като осъзнах, че времето лекува. Но е свързано и с някаква мисловна дейност, с „полезен труд" - разговори с хора и Бог, позитивни неща и мислене. Можеш да видиш това и в големи катастрофи, и в зловещи неща. В пожар умират две деца, но по-голямото скрива по-малкото под леглото. И това е велико!

Искам да се извиня за това, че съм натрупал зад гърба си много гадни постъпки. Понякога заради личен мотив - его предимно - обвиняваш често близки хора. Обвинението и недоверието. Човек трябва да вярва в хората.

Качеството, което най-много ценя, е уважението. И да стоиш зад това, което казваш.

В себе си ненавиждам, че нямам достатъчно воля. Постоянствам в някакви желания, но не съм категоричен колкото искам.

Моята суперсила е търпението. Мога да чакам много. Не бързам и винаги изслушвам.

Думата паразит, която използвам най-често, е „супер!". Тъпа дума, ама... Често използвам и „зловещо" - за щяло и нещяло.

Когато бях малък, исках да стана лесничей, покрай един руски филм, и с конче да яздя в едни гори. И художник, и боклукчия.

В свободното си време играя една компютърна игра - Dota 2.

Смисълът на живота е в спасението на душата, да се постараеш да бъдеш с Бог, с любовта, с доброто. Да обикнеш обичането.

Oт Бог научих, че не трябва да вярваме, че от нас зависи нашето спасение, а нека да се оставим в неговите ръце. Кое ще махнем и преборим, донякъде зависи от нас, но най-важното е Бог. Да обичаме верния път.

Най-готиното пожелание е сбогом. Не знам защо е придобило негативна форма, но значението му е „с Бога". Бъди с Бога. Най-важното пожелание, най-великото.

„Ятаган" все още е в кината

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Правилата на живота на Тео Чепилов

Сценаристът на един от най-приятно лековатите филми напоследък "Екшън" за обсесията си по киното, рамките на добрия вкус, смисълa на живота и защо най-много го е страх от самия себе си

Свобода, братство, шум

Истинската история на българския хардкор