Лиса Джерард

Новият албум на Dead Can Dance е готов

02 май 2018

Новият албум на Dead Can Dance е готов

For English text go to page 6

Преди точно 30 години австралийското (но по онова време вече базирано в Лондон) дуо Dead Can Dance издава албума си "The Serpent's Egg". За разлика от предните три албума, изпълнени с дарк уейв, синтетика, готик рок и пост пънк, тук изведнъж посоката се променя драстично, като се простира към уърлд музиката, а гласът на певицата Лиса Джерард на моменти наподобява пеенето на родопска селянка. Оказва се, че има защо, както ще разбереш от интервюто ни. Точно тогава Лиса попада на концерт на Мистерията на българските гласове в Лондон, който променя драстично живота и музиката й. Следват още няколко великолепни албума на Dead Can Dance, протегнали взор към световното музикално наследство, музиката на близкия и далечния изток, Африка, средновековна Европа и още много дълбоки влияния и подчертана свобода в композирането. От втората половина Лиса Джерард издава самостоятелни албуми и колаборации, записва филмова музика (със сигурност се сещаш за "Гладиатор" или "Вътрешен човек"), а от година и половина тя изживява мечтата си, като записва и концертира с Мистерията на българските гласове. Първият им сингъл - малката плоча "Pora Sotunda" излезе през декември и отдавна се разпродаде, а пълният им съвместен албум "BooCheeMish" излиза на 25 май и го чакаме с нетърпение. Срещнахме се преди месец с Лиса Джерард и тя ни разказа всичко. Както и факта, че Dead Can Dance са готови с новия си албум.

Лиса Джерард

Как усещаш проектаМистерията на българските гласове с Лиса Джерард”? За мен е много специален – обожавам работата по него. Но и е много изморителен, тъй като се пее през цялото време (смее се). Тези хора са невероятни, те могат да работят с часове. А това е много трудно, тъй като правим много различни неща, не е само българска традиционна музика, за всеки от нас е предизвикателство. Но е толкова красиво и много се вълнувам. И определено много се радвам от посоката, в която вървят нещата.

До каква степен се чувстваш обвързана с проекта? Като човек на изкуството, това е моят живот. Или даваш всичко от себе си, или не правиш нищо. За мен това е невероятен дар. Чувствам се благословена и привилегирована.

Мислиш ли, че ще прерасне до нещо повече от албум и промоцията му? Много искам да работя още с тези жени. Не знам дали си даваш сметка колко важни са за мен – те притежават най-невероятните гласове, които съм чувала. Всяка от тях има уникален глас сама по себе си, така че до момента съм опознала само половината от певиците. Трябва да вникна и да разбера гласовете им. Искам да пиша музика за тях. Искам да издадем албума, да тръгнем на турне отново и след това евентуално да започнем работа по нещо ново. Много се вълнувам от шанса да се докосна до тези гласове. Имам чувството, че до момента само драскаме по повърхността и тепърва ще разгръщаме музиката си.

Усещаш ли влиянието на българските певици, когато пеете заедно или това е Лиса Джерард, която пее с Мистерията на българските гласове? Със сигурност имат влияние. Но това, което аз се опитвам да избегна, е да им подражавам. Искам да бъдат уникални. Имаме и изключителна певица като младата Гери (Гергана Димитрова, бел.а.). Макар и да пее традиционни песни, гласът й е много красив и има собствен стил, получава се много интересно. Искам хората да го чуят.

Какво е влиянието на публиката по време на концерт? Публиката и артистите са от еднакво значение. Всеки концерт е откровение и дефиниран момент на единство между нас. Без енергията на хората в залата, ще имаш само половин концерт. Както и ако в залата присъства само публика, без жените на сцената, вече няма да бъде никакъв концерт. Магията е в самия концерт. Можеш да репетираш с дни наред, но никога няма да изпиташ същото чувство, както, когато се изправиш пред публика.

https://www.youtube.com/watch?v=Rc8QRI6lXb8

Неведнъж си казвала, че си силно вдъхновена от музиката на Мистерията на българските гласове. А посещавала ли си страната ни, преди да започнеш работа с тях? Не, не. Не бях изнасяла концерти тук преди това и не съм била в България. Винаги сме искали да свирим тук, но все се разминавахме с графика на залите. Странно е – всеки път, когато планирахме да свирим при вас, всички зали, подходящи за такъв концерт, бяха заети с месеци напред.

Има сериозна разлика в музиката на Dead Can Dance преди “The Serpent’s Egg” (1988) и след него. Какво предизвика тази промяна? Беше естествен процес на еволюция. Влиянието ми в посоката и концепцията на албумите винаги е значително по-малко от това на Брендан. Той винаги има напълно ясна концепция за посоката, която иска да поеме. Когато работех с Dead Can Dance в този контекст, влагах и по нещо, което не винаги беше част от концепцията, но винаги е било нещо, което на него му се струва подходящо за посоката, която търси. Той не обича да прави едно и също нещо, винаги се опитва да изследва нови територии. Какъв е смисълът иначе? Това го вълнува и го кара да прави различни неща, а аз винаги следвам посоката, която той задава.

През 90-те започна солова кариера и работа с различни артисти. В момента работиш ли върху такива проекти? Да, работя върху много колаборации, но и върху солови проекти, включително и много филмова музика. Постоянно съм ангажирана. Но това, което се случва в момента с тези жени, това е приоритетът и любовта ми сега и се наслаждавам от всеки момент с този проект.

Каква е разликата между работата ти с Dead Can Dance, соловите ти албуми и работата ти с Мистерията на българските гласове? Огромна е. В този случай сега работя с човек като Петър (Дундаков, композитор на албума “BooCheeMish”, който ще излезе на 25 май, б.а.), той пък работи с Дора (Христова, диригент на хора, б.а.). Взаимно превеждаме българската народна музика на езика на другите музиканти, визията за подхода на Петър също има влияние. Дора пък е свикнала да работи с традиционна музика. Така че тук са ангажирани много хора и се стараем да запазим структурата на работата им, но и да я интегрираме за нов прочит, без обаче да я откъсваме от корените й. Само в песните, които написах с Жул Максуел ни се позволява леко да престъпим правилата. Не искаме да отнемаме красотата на тази музика. Но изследваме как ще взаимодейства с други подходи и влияния, защото времената се менят. Изследваме гласовете на певиците и ги извеждаме пред различна публика, защото светът заслужава да ги чуе.

Когато правиш филмова музика, трябва ли да гледаш филма и да ти хареса, преди да започнеш работа по него? Разбира се. Много често хора ме питат дали мога да напиша музика за тях, но почти всеки път проектът не е подходящ. Преди да изгледаш филма и да започнеш да мислиш музика за него, няма как да разбереш какво му е нужно. Невъзможно е без това. Защото ако се съгласиш да го направиш, без да имаш представа от него, можеш да съсипеш филма. Когато обаче образите и музиката започнат да се наместват пред теб, опознаваш филма и желанието на режисьора.

По какви проекти работиш в момента, освен с Мистерията на българските гласове? Правя концерти с Ханс Цимер, работя и с унгарския пианист и композитор Балаш Хаваси. Завърших и албум с полския композитор Збигнев Прайснер. Занимавам се с много неща. А с Брендан току що приключихме записите на новия албум на Dead Can Dance. Сега той ще го смесва и обработва.

Ще се различава ли от “Anastasis”? Със сигурност. Всичките ни албуми са различни. Ще видим как ще звучи на финала.

Знаеш ли кога ще излезе? Не, още не. Брендан се надява да го издадем през октомври или ноември, но мисля че ще отнеме повече време.

Планирате ли турне с Dead Can Dance? Не, на този етап и с този албум конкретно няма да има. Не съм сигурна, че музиката в него е подходяща за турне.

А отделни концерти? С Dead Can Dance ли? Не. За един концерт на Dead Can Dance са нужни три седмици репетиции. Така че би било глупаво да направим само един лайв при такава подготовка. А няма да правим цяло турне със сигурност.

Едно от нещата, които придават характерния почерк на Dead Can Dance е инструментът, на който свириш – янгчин (yangqin). Как го намери и какво те привлече в него? Бях някъде 12-годишна, когато се запознах с този инструмент. Един приятел имаше в стаята си и аз му ходех на гости, за да свиря на него, защото много ми харесваше. Стигнах до там, че ходех всеки ден в тях и в един момент той осъзна, че му ходя на гости, само за да свиря на янгчин. Тогава той каза „Хайде, вземи го” и ми го подари (смее се). Така открих този инструмент. А след като го получих, никога повече не му отидох на гости. Но беше много мило от негова страна, че ми го подари.

Популярна си не само с гласа си, но и с езика, на който пееш. Мислиш ли за думите, когато пееш и повтаряш ли едни и същи думи в песните? Всеки език се състои в музиката. Понякога думите се повтарят в песните. Чувам много думи, които могат да се съчетаят в един език. А в някои пиеси езикът идва от самата музика, тя го събужда и му вдъхва живот. И винаги си приличат, като някакъв диалект са, много е интересно.

Има ли нещо общо с импровизацията? Не, не, не. Повечето от пиесите са строго структурирани. Понякога импровизирам, но през по-голямата част от времето няма място за волности.

Пълният текст на интервюто е публикуван в брой 37 на Esquire

Текст Ивайло Александров Фотография Ивайло Петров

Exactly 30 years ago the Australian (but already London based at the time) duo Dead Can Dance released its fourth album "The Serpent's Egg". Unlike their precious records, filled with dark wave, gothic rock and post punk, here the direction sharply changes towards world music and the voice of the singer Lisa Gerrard reminds of Bulgarian village woman. It appears there's a good reason about it. Around that time Lisa visits a concert of The Mystery of Bulgarian Voices in London who changes her life and her approach towards music. There follow a few more brilliant albums with Dead Can Dance exploring deeper the world music heritage with vast freedom and uniqueness in composing and performance. Since the second half of the 90's Lisa Gerrard releases solo albums and collaborations writes and records film music (you surely remember "Gladiator") and from a year and a half she lives her dream, recording and performing with The Mystery of Bulgarian Voices. Their first single "Pora Sotunda" came out as a 7' vinyl in December and was sold out in no time and the full album "BooCheeMish" will be released on May 25 and we are already impatient. Last month we met Lisa Gerrard and she told us all about it. And shared the fact that the new Dead Can Dance album is already finished.

How do you feel about the project “The Mystery of Bulgarian voices & Lisa Gerrard”? I think it’s really special, I love doing it. It’s exhausting because it’s all the time singing. (laughs) But they are amazing, they go for hours and hours. It’s difficult because we are doing different things together; it’s not just traditional Bulgarian music, so it’s a challenge for everyone. I think it’s so beautiful and I am really excited. I am really happy with how the things are going.

How much involved do you feel with it as an artist? As an artist it is your life. It’s all or nothing, that’s the way it is with our work. It’s a great gift for me, I feel blessed and privileged.

Do you think it will grow to something more than an album and its promotion? I want to work with these women. I don’t think you understand how important this is for me. They have the most amazing voices I have ever heard. All of the women have unique voices alone. I have explored only half of the thing so far. I really need to find what’s going on there. I want to write different parts for them. I want to get this album, promote it, go on tour with them and maybe we can get together and do something else. I am really excited of having access to these voices. We are just touching the surface.

Do you feel that they influence on your singing or it is Lisa Gerrard singing with The Mystery of Bulgarian Voices? The only thing I am trying to do with their voices is for me not to try to become Bulgarian. I want them to be unique. Then again we have the young Gerry (Gergana Dimitrova). Although she is singing traditional Bulgarian pieces very well, she has another style. It is really interesting and I want to explore there also, you understand. I want people to hear that.

How do you feel the interaction with the audience during concerts with this projects? The audience and us, we all matter. It’s very much a community and unified, crystallized moment between all of us. Without the energy of the people in the room you have only half of the concert. The magic is the concert. You can rehearse and rehearse and rehearse but the magic comes when the concert begins.

https://www.youtube.com/watch?v=Rc8QRI6lXb8

You have said many times that you are inspired by the music of The Mystery of Bulgarian Voices but have you visited the country before you started working with them a year and a half ago? No, no. We’ve never done concerts here even though we always wanted to. We never had the timing. Every time we tried to reach Bulgaria all the suitable halls and theaters were booked long ago for the dates we needed. And these concerts are really difficult to organize.

I’d like to go a bit back in time. There is a sharp difference in the music of Dead Can Dance in the albums before “The Serpent’s Egg” and the ones who come after this one. What brought to this change? That’s an evolutionary thing from my perspective. My influence on the direction and the conceptualization of the album is always less than Brendan’s. He always has very clear conceptualization of what he wants to make. And when I’ve worked with Dead Can Dance in that context, I bring something that isn’t always in that concept but I am trying to do something he feels fitting for that conceptualization. He doesn’t want to do the same thing all the time; he wants to explore different areas. It excites him and inspires him to do different things, so we always follow his lead on that.

Back in the 90's you started a solo career and collaborations with various artists. Do you have any ongoing projects like these? Yes, I do a lot of collaborations and I do a lot of work on my own and on a lot of films. So I am busy all the time. But this is my love at the moment, this is what I am enjoying doing, working with these women.

What is the difference between working with Dead Can Dance, doing your solo works and the work with The Mystery of Bulgarian Voices? It's hugely different. First of all because I am working with Peter (Dundakov, the composer of the album "BooCheeMish") who is working with Dora (Hristova, the conductor of the choir) so it is translations of the music and of the Peter's vision. Dora is very much into traditional Bulgarian choir, so she's maintaining the traditions aspect. So you have a lot of people and a lot of things involved in maintaining the structures and the integrity of their work so that we don't dilute their traditional work. Only in the pieces I've written with Jules Maxwell we are allowed to bend the rules a little bit. We don't want to take away something beautiful that brought us all together in the first place - why would you want to remove that? It's only to explore some new things with them. Time's changed, they have fantastic voices and the world deserves to hear them.

When you are working on film music, do you need to see the film first and do you have to like it before you accept the project? Of course. Often people say: "Can you write some music for me?" and it's never right, it's never right. You can do it and sometimes it's stupid to do so because until you see the movie and you start to put music against it, you don't really know what the movie needs. It's impossible. Sometimes it's the worst thing you can do to the film. Once you've got pictures in front of you and start putting things against them, you start to learn what it is that the director wants and the subject needs.

What are your current projects besides The Mystery of Bulgarian Voices? I'm doing Hans Zimmer concerts, I am also working with the Hungarian pianist and composer Balázs Havasi. Also I'm just finishing an album with the Polish composer Zbigniew Preisner, that's coming out soon. And the new Dead Can Dance album with Brendan is complete. Now he has to finish work on the production.

Will it be different than "Anastasis"? Of course. Every album is different.

Do you know when it's coming out? No. He's hoping for October or November release but I think it's too soon. So we'll see when it's finished.

Are you planning to do a tour about it? No, not at this stage. Not with that particular album, I don't know if it's something you can tour with.

Any separate shows with Dead Can Dance? No. To do a Dead Can Dance concert it takes three weeks to rehearse the pieces. So, to do just one concert is stupid, you have to do a whole tour. There's no point to do only one or two shows - it's too hard and expensive.

One of the things that adds specific signature to the Dead Can Dance music is the instrument that you are playing - the yangquin. How did you find it? I was introduced to it when I was about 12 years old. There was a friend of mine who had one in his house and I used to go to visit him to play the instrument because I really liked it. Eventually I was going there every day to play the yangqin and he suddenly realized that I was only coming because I wanted to play. So he said: "Look, just take it." (laughs) And he gave it to me. And I never went back to his house, so it's obvious I was there only for the instrument but it was very kind of him to give it to me.

You are popular not only with the beauty of your voice but also with the language you sing on. Do you think of the words when you sing and do you use the same words in the songs when you perform them? Every language is inside the music. Sometimes words repeat themselves through the songs. I can hear many words that are part of the same language. There's a language that comes directly from the music itself. And it's always the same, sort of vernacular, it's interesting.

Is it close to improvisation? No, no, no. Because a lot of the pieces are very structured. Yes, sometimes there is improvisation but most of the time there is no place for it.

The interview is published in issue 37 of Esquire Bulgaria

Text Ivaylo Alexandrov Photography Ivaylo Petrov

ОЩЕ ОТ Интервюта

НАЙ-НОВО ОТ ESQUIRE

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Guns n' Roses в оригинал

Класическият състав с концерт заедно?

Пролетен у-рок

Трите най-силни рок албума през април